Проф д. ик н. Сергей Н. Силвестров

Проф. д.ик.н. Сергей Н. Силвестров

Последните години се отличават със забележима активност на руското ръководство за консолидация на постсъветското пространство както в политическата, така и в икономическата сфера. Русия пое значителни икономически разходи, свързани с новия ред на събиране на ДДС и опрощаване задълженията на редица страни. От друга страна, резултатите от последните избори в страните от Общността на независимите държави (ОНД) породиха нова вълна от песимизъм по отношение перспективите на интеграционните процеси с участието на Русия. В най-близко бъдеще държавите от ОНД могат да избират между два основни сценария на развитие: или в ролята на придатъци (периферии) на по-мощните центрове на икономическа сила, преди всичко ЕС и Китай, или като самостоятелно ядро на икономическа мощ в световния икономически процес.

Независимо от загубите през изминалото десетилетие, ползата

от интеграционния избор на държавите от Общността се потвърждава от такива фактори, като:

• 
  възможност да се създаде достатъчно обемен
  

• 
  съпоставимо ниво на доходи, а следователно и на покупателна способност на широките слоеве на населението в основните държави от региона (т.е. достатъчно еднороден пазар от гледна точка на изискванията към продукцията с масово търсене);
  
• 
  самозадоволяване и взаимно допълване по основните
  

• 
  значително технологично единство на производствения
  

• 
  все още достатъчно висока, останала в наследство от
  

• 
  приблизително еднакво ниво на развитие на
  

• 
  обща заинтересованост от модернизацията на националните
  

Другият избор - ориентацията към световните икономически лидери, на първо място към ЕС, се базира по-скоро на илюзиите на част от националните елити, включително и на руския, за възможностите да се осъществи такава интеграция при изгодни икономически условия и в исторически приемливи срокове. Важно е да се отбележи, че споменатите илюзии се поддържат и от западните партньори, за които икономическата реинтеграция в постсъветското пространство може да се превърне в известно свиване на пазарите и съкращаване на ресурсните потоците, установени към настоящия момент.

За това, че Европейският съюз реално не е готов да се интегрира с държавите от постсъветското пространство, недвусмислено бе заявено през 2003 г. в Солун. Съществуват и обективни трудности за структурната адаптация на икономиките на новите и потенциалните членове на ЕС към новите пазари. Европейският съюз в продължение на 10-15 години ще трябва да се занимава с икономическата, социалната и политическата адаптация на новоприетите членове и страните от „последната вълна”. Новото разширение, с включване на редица страни от ОНД, ще фрагментира още повече икономическото пространство на ЕС и по-скоро ще доведе до понижаване на икономическата конкурентоспособност на разширена Европа в сравнение с други центрове на икономическа сила (САЩ и Китай), което едва ли отговаря на стратегическите интереси на Русия.

Предизвикват съмнение и реалните военно-политически възможности на САЩ и НАТО да осигурят без участието на Русия дългосрочна стабилност в Централноазиатския регион, а също в Близкия и Далечния изток, като се има предвид стремително растящата мощ на КНР и нарастването на мюсюлманския фанатизъм.

Активизирането на интеграционното взаимодействие в рамките на ОНД не трябва да се разглежда като алтернатива на тясното икономическо сътрудничество на Русия и държавите от ОНД с други страни и групировки, преди всичко, с ЕС. В близките десетилетия те ще останат за Русия и за другите страни от Общността важен пазар за пласиране на енергоносители и суровинни стоки, доставчик на съвременно технологично оборудване и иновации в различни сфери на дейността.

Русия и ЕС имат съвместен проект за формиране на четири общи

пространства (икономическо, за безопасността, научно, хуманитарно), чиято реализация при наличието на обща интеграционна групировка, открива възможност за присъединяване към проекта и на други държави от ОНД.

Съществуващите различия в нивата на икономическо развитие на държавите от ОНД и най-развитите страни от ЕС са най-значимото препятствие за тяхната реална икономическа интеграция и за изграждането на пълноформатно общо икономическо пространство. При най-благоприятни условия (т.е. висок, от порядъка на 8-10 % средногодишен прираст на БВП) намаляването на качествените разлики в нивата на икономическото развитие ще заеме около 20 години, в продължение на които може постепенно да се сформира общото икономическо, технологично и хуманитарно пространство на Голяма Европа.

Активизацията на такъв икономически растеж в ОНД, свързан преди всичко с развитието на обработващите и наукоемките промишлени отрасли, може да се осъществи само в условията на приблизително еднородна икономическа среда, близки нива на конкурентоспособност и капацитети на платежеспособност на националните пазари.

ЕС още дълго време ще бъде за държавите от Общността качествено различна среда с много по-строги изисквания за конкурентоспособност. В същото време няма достатъчни основания да се разчита на ЕС като на ефективен „външен донор” за икономическия растеж на държавите от ОНД.
Нови тенденции

До окончателния и напълно вероятен „развод” остава малко - достатъчно е да се ликвидират прилаганите във взаимната търговия преференции, да се въведе визов режим за взаимните пътувания на гражданите и да се ликвидира ОНД като организация. Разединението в икономическата сфера несъмнено е достигнало своите предели. Това може сериозно да влоши условията на икономическото развитие и укрепването на регионалната безопасност.

По-нататъшното развитие и на държавността, и на икономическите

преобразувания, вече не може да се осъществява без качествено усъвършенствуване и развитие на националните стопанства. На първо място изпъкват не задачите за „системно реформиране”, а задачите за икономическо развитие и растеж. От успешното решение именно на тези задачи до голяма степен ще се определят и перспективите за трансформиране на новите независими държави по пътя към формиране на ефективна демокрация и в крайна сметка - по-нататъшната съдба на самите тези държави.

Общите условия и фактори на икономическия растеж могат

да се разпределят в четири групи, определящи:

• 
  капацитета на потенциалния пазар и неговата стокова структура;
  
• 
  състоянието на ресурсната база (наличие на горивно-енергийни,
  

• 
  основните субекти на икономическия растеж (бизнес, държава);
  
• 
  състоянието на социално-икономическата среда за икономическия
  

Икономическата интеграция в постсъветското пространство създава благоприятни условия за икономически растеж и развитие поне в две групи най-важни фактори – капацитет на пазара и ресурсна база.

Заедно с това стартовите условия за дългосрочен и устойчив растеж, качествената модернизация на стопанството към началото на новото хилядолетие се оказаха за нашите страни много по-сложни, отколкото в края на съветския период.

Страните от Общността и днес все още не са готови за

осъществяването на такива етапи на икономическа интеграция, като Митнически съюз и Общ пазар (единно икономическо пространство) във формата на ОНД. Те не са напълно готови и за реализация на първия етап на интеграция – формиране на зона за свободна търговия (ЗСТ) без изключения.

Сега интересите на страните от Общността все още значително

се разминават, което безусловно се отразява и ще се отразява върху по-нататъшното им взаимодействие.

Анализът на външнополитическите приоритети на редица

страни от ОНД показва, че те нямат единна идея или цели, освен най-общи съображения, за необходимостта от по-тясно икономическо сътрудничество. При това акцентът се поставя върху двустранното сътрудничество с Русия. Въпросите на безопасността също не са общи за всички страни от ОНД. Част от държавите членки въобще не признават ОНД като главен приоритет.

Практически всички страни от Общността наблягат основно на

сътрудничеството със съседните държави (според терминологията на повечето документи с държавите съседи). То е свързано преди всичко, с това, че държавите, по силата на установената икономическа система и геоикономически особености, имат обща енергетика, обща транспортна и тръбопроводна система, а също взаимозависими отрасли на икономиката. Освен това, държавите от Централна Азия имат единни водни системи, което в условията на поливно земеделие придобива стратегическо значение.

Общ подход на новите държави към ОНД е признаването

на все още ръководното положение на Русия в Общността и стремежът към разширяване на икономическото сътрудничество с нея. При това всяка държава по своему разбира развитието на политическите отношения с Русия. Например редица членове на ОНД, опасявайки се от силното доминиране на РФ, се стремят да укрепят връзките със САЩ, ЕС, Турция, Иран, Китай.

От руския пазар днес са заинтересовани всички страни от ОНД, докато интензификацията на военно-политическото сътрудничество с Русия поддържат само някои страни. На първо място това са държавите, сключили договор за колективна безопасност, решили да сформират пълномащабна организация – ОДКБ (Армения, Белорусия, Казахстан, Киргъзстан и Таджикистан).

От 2000 г. действието на факторите на консолидацията се засилва стабилно преди всичко в икономическата сфера, което е свързано с ясно откроилия се във всички страни на ОНД икономически растеж, темповете на който за четири години (200 г.-2004г.) са 30 %.

Реална проява на отбелязаната тенденция към консолидация на икономическото пространство на ОНД е, преди всичко ясно очерталото се след многодишен спад увеличение на взаимната търговия. За 2000-2003 г. взаимният стокооборот е нараснал със 78 %, в това число само за 2003 г. - с 30 %, и достигна 77 млрд. долара. По този начин растежът на взаимния стокооборот повече от два пъти изпреварва общоикономическото развитие. Това позволява да се направи изводът, че следкризисното (1998 г.) възстановяване на икономиките на държавите от ОНД в значителна степен се дължи на увеличението на доставките на тяхната продукция на пазарите на Общността.

Икономическият растеж активизира укрепването на икономическото взаимодействие на ниво стопанисващи субекти, което намира израз в по-нататъшното развитие на такива форми на сътрудничество, като организиране на съвместни стопански структури, съживяване на инвестиционното сътрудничество, реализация на съвместни инвестиционни и иновационни проекти, участие в приватизацията на държавната собственост.

Едновременно с това, потенциалът на такъв възстановителен растеж е ограничен, а привеждането му във фаза на устойчиво икономическо развитие, основана на реализирани дълбоки технологични и структурни промени, изисква провеждане на съответна структурна политика, ориентирана към конкретни стокови и регионални пазари.

Съществуват и политически предпоставки за консолидация, свързани със засилващото се осъзнаване, че интеграцията в ЕС ще е продължителна.

Обаче, за да придобие устойчив характер процесът на консолидация в постсъветското пространство, са необходими минимум две условия – разработка и приемане от всички страни на общите цели и проекти за сътрудничество, а също предотвратяване на всички конфликти, предизвикани от подялбата на съветското наследство и появата на нови държави.

Оформящите се в Общността предпоставки за консолидация трябва да бъдат допълнени със целенасочена дейност в тази насока на правителствените и неправителствените организации на всички държави и преди всичко на Русия.

При съществуващото разминаване на позициите на отделните страни от ОНД, запазващите се конфликтни ситуации и силните външни въздействия придвижването към консолидация изисква предлагане на обединителна или поне сближаваща идея, а също инструменти и ресурси, необходими за нейната реализация.

Обективно оставайки стожер на цялата постсъветска геополитическа и геоикономичека конструкция, Русия до този момент не можа да сформира привлекателен модел за трансформиране на ОНД в по-ефективна интеграционна групировка. От една страна, тя се стреми към контрол на постсъветското пространство и ревниво се отнася към появата в него на нови силни играчи. От друга страна, не е в състояние да потуши тлеещите конфликти, да защити страните от съществуващи опасности, широко да съдейства за модернизацията им.

По редица аспекти на вътрешната и външна политика Русия не е привлекателна за страните от Общността. Сериозните вътрешни проблеми – неясност на перспективите, непрозрачност на решенията и несъгласуваност на реформаторските действия, корупция, обширни зони на бедност, огромна поляризация на населението по доходи, муждуетнически конфликти и войната в Чечения – пораждат известни опасения по отношение вътрешната стабилност на Русия и разпространението на нейните вътрешни конфликти върху съседните държави.

Проблемите на собственото пространство неизбежно отвличат руското ръководството от конструирането на „голямото пространство” - оптимална по пазарен капацитет регионална интеграционна групировка с население не по-малко от 200 млн. души. Групировка от такъв род би направила глобалното икономическо позициониране на Русия по-устойчиво и перспективно. В същото време става очевидно, че и липсата на такова „голямо пространство” в крайна сметка ще засили неустойчивостта на собственото руско пространство.

Понастоящем Русия се опитва да оказва влияние върху новите държави чрез участие в много, споменати по-горе, субрегионални обединения, които обаче за да се изпълнят с живот са необходими съответните проекти и ресурси. Частният капитал не отива в страните и регионите, лишени от съответната инфраструктура. Съобщението за създаване на зона за свободна търговия (ЗСТ) или единно икономическо пространство (ЕИП) само по себе си не решава проблемите на модернизацията на Русия и другите страни от ОНД. Капиталът в това пространство може да се движи не в посоката, в която се предполага.

Стратегията на външноикономическите, а и на политическите връзки на Русия със страните от ОНД трябва на първо място да отчита нарасналата диференцираност в постсъветското пространство и неговата нова регионализация, а също потенциалните конфликти на интересите на РФ с други икономически и политически играчи в този регион, особено със САЩ, ЕС и Китай.

Стратегията за интеграция предполага курс за провеждане

на съгласувана икономическа политика от Русия както в самите интегриращи се страни, така и по отношение на външните партньори.

В сравнение със съветския период възможностите за реализация на интеграционната стратегия в ОНД за Русия значително се свиха – те се ограничават до отношения със страните членки на ЕврАзЕС (Русия, Белорусия, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Армения – последната е само наблюдател в ЕврАзЕС), а също във формата на Съюзната държава Русия-Белорусия, като най-напреднал интеграционен проект.

Целта на разглежданата стратегия е формирането с участието на

Русия на регионална икономическа групировка, като се обединяват заинтересованите страни (а в най-желания краен вариант – създаване на конфедерация на редица интегриращи се държави от Общността на основата на икономически и валутен съюз от типа на ЕС).

Само реализирането на подобен сценарий ще позволи да се осигурят условия за икономическо процъфтяване и политическа стабилност в огромния регион, оказал се на крастежопътя на различни цивилизации. Неговата стабилност и благополучие до голяма степен могат да определят и международния климат в целия свят.

Реализирането на интеграционния сценарий предполага всестранно развитие на икономическите отношения в рамките на Съюзната държава Русия - Белорусия и ЕврАзЕС. Именно в тези формати се залагат основите на евразийската система на регионална икономическа интеграция и изграждането на ЕИП.

Интеграцията може да се осъществява и в по-различен странови формат. При това ключовите проблеми могат да се решават в по-тесен формат, с постепенно присъедяване на заинтересованите държави, свързано със създаването на необходимите условия и предпоставки. В този смисъл не бива да се противопоставя ЕврАзЕС на другите интеграционни проекти с участието на Русия, Казахстан, Белорусия и Киргизия.

ЕврАзЕС може да играе ролята на локомотив за формиране на ЕИП в по-широк странови формат, а в рамките на съюза Белорусия и Русия – да се разработват пионерни интеграционни проекти за ЕврАзЕС и Договора за единно икономическо пространство с участието на Украйна. При това, в рамките на задълбочаване на сътрудничеството с тези държави с предимство могат да се решават такива въпроси като: единно ценообразуване на енергоресурсите, приоритетност на правата за взаимни инвестиции, опростен режим на придвижване на работната сила и гражданите, транзит на стоки.

Специално внимание от страна на Русия изисква задачата за бързо формиране на валутен съюз с Белорусия, който би могъл да има значението на „локомотив” за интеграционните процеси в ОНД. Съюзът с Белорусия трябва да се разглежда като основно интеграционно ядро в рамките на концепцията за различна скорост на интеграцията със страните, върху които се разпростира интеграционната стратегия. Ако се постигне създаване на зона на рублата като начало в мащабите на две държави, към нея биха могли да се присъединят и други заинтересовани страни, на първо място - Казахстан и Киргизия. Ще напомним, че разходите по този проект (еднократна парична компенсация на Белорусия при прехода й към използване на руската рубла) имат стратегическо значение за развитието на икономическата интеграция в по-широк странови формат, преди всичко за ЕврАзЕС.

Не по-малко важни са и другите привилегии за партньорите по митническия и валутен съюз с Русия (вътрешни икономически обосновани цени на енергоносителите, единни железопътни тарифи за превози вътре в ЕврАзЕС, определяни на нивото на вътрешните руски тарифи, към което се стреми Казахстан и др.). Тези преференции може невинаги да са едностранни, а да се изработват на взаимна основа в хода на преговорите и търсенето на компромиси.

Едновременно с това осъществяването на сценария за задълбочаване на интеграционните процеси в ЕврАзЕС предполага и качествена промяна на подходите за реализирането на самите процеси. Същността на тези изменения трябва да се бъде във:

• 
  активизиране на усилията в областта на институционалното и
  

• 
  съгласуване на експортната политика към пазарите на трети
  

• 
  изработване на съгласувана политика и проекти за защита на собствените пазари от вноса от други региони.
  

За съжаление неясната руска икономическа, структурна и промишлена политика не подпомага нито ускоряването на икономическите процеси вътре в страната, нито икономическата консолидация в рамките на ОНД.

В същото време конкретизацията на структурната политика в интеграционното ядро на ОНД е особено актуална във връзка с предстоящото присъединяване към Световната митническа организация (СМО), въпреки че трябва да се разглежда и в по-широк аспект формирането на митнически съюз. При това, за да се изгради единно митническо, икономическо и валутно пространство, е необходима ориентация към бъдещето, т.е. не само и не толкова да се защитават остатъците от запазеното съветско наследство, колкото ориентация към това какъв икономически потенциал трябва да бъде създаден в единните икономически граници в предстоящите 15 – 20 години.

За цяла група отрасли на машиностроителния и наукоемкия профил ускореното развитие на интеграционните процеси може да бъде свързано с възстановяването на производственото и научно-технологичното коопериране. Интеграционните процеси в този сектор на икономиката трябва да бъдат насочени към осигуряване на преференциални режими за производствено коопериране, предаване на технологии и инвестиции.

Накрая, за цяла група отрасли сътрудничеството може да бъде насочено към защита на съвместните пазари от вносна продукция през периода на реализиране на съгласуваните програми за развитие на отделните сектори на икономиката.

Трябва също така да се има предвид, че при достатъчно висок потенциал на взаимно допълване на националните икономики на страните от ЕврАзЕС, получени в наследство от съветския период, по отделни стокови групи (горивно-енергийни ресурси, черна и цветна металургия, химия) стопанисващите структури на интегрираното икономическо пространство могат да се окажат конкуренти на пазарите на трети страни. Във връзка с това не трябва да има илюзии, че чуждестранните потребители на тази продукция са заинтересовани в засилването на ценовата конкуренция за своя икономическа изгода. В такива отрасли сътрудничеството трябва да бъде насочено към намаляване взаимната конкуренция на пазарите на трети страни, съгласуване на ценовата политика и количеството доставки (достатъчно е да напомним, че икономическата интеграция в ЕС започва в средата на 50-те години със Споразумение за въглищата и стоманата), формиране на съвместни стопанисващи субекти за работа на глобализирани суровинни пазари.

Всичко това обаче са въпроси, изискващи подготовка на проекти, предложения и решения, предназначени да дадат реално съдържание на интеграционните процеси в ЕврАзЕС. Много важно е работата да се извършва от специалисти и експерти на заинтересованите държави съвместно, под патронажа на правителствата им и Изпълкома на ЕврАзЕС. Във връзка с това трябва да си припомним опита от съвместните работи върху някои докумети, като Дългосрочните схеми за развитие и разполагане на производителните сили, Комплексната програма на НТП, Схемите за развитие на транспортната система.

Конкретните резултати от такива разработки позволяват:

• 
  по-точно да се разположим по отношение на другите центрове
  

• 
  да се формират ориентири за развитие на най-важните отраслови
  

• 
  да се формират отраслови ориентири и перспективни
  

• 
  да се ускори създаването на общ пазар на държавите от
  

В резултат от последните президентски избори в Украйна се засилва евроориентацията на страната. Още е трудно да се прогнозира в какви конкретни форми тя ще се прояви, но едва ли трябва да се разчита на конструктивното участие на Украйна в изграждането на пълноформатно икономическо пространство в рамките на четирите държави. При това за влизане в ЕС в близките години не е готова нито Украйна, нито Европа. По-скоро ЕС (по аналогия с Русия), ще предложи на Украйна проект за постепенно формиране на общо икономическо, научно и хуманитарно пространство, а също засилване на сътрудничеството в сферата на безопасността. Всичко това ще се извършва при условията на ЕС.

Стремежът на Украйна да ускори присъединяването си към СМО и предварителното двустранно решение за създаване на зона за свободна търговия с ЕС, от една страна, създават пречки за интеграцията във формата на четворката, а от друга - оставят място за надежди дотолкова, доколкото от този проект може да бъде заинтересован ЕС.

Засилването на евроориентацията на Украйна открива възможности за модификация на проекта за ЕИП в своеобразен „стиковъчен” проект за сътрудничество на Русия и редица страни от ОНД, влизащи в състава на ЕврАзЕС, с Евросъюза, което съответства на руската стратегия за формиране на общоевропейско икономическо пространство между РФ и ЕС (ОЕИП), и напълно отговаря на евроориентацията на Украйна.

За Русия е целесъобразно, първо, изграждайки икономическия интеграционен процес с ЕС, да отчита стратегията на развитие на ЕврАзЕС, второ, да се опита да създаде партньорски отношения с Украйна по въпросите на икономическата интеграция с ЕС.

В случай на успешна реализация на такъв сценарий Украйна може да стане втори център на консолидация на постсъветското икономическо пространство, осигурявайки обвързване на субрегионалните групировки с участието на Русия със страните от ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова – бел. на прев.), което би придало допълнителен импулс на консолидацията в региона с възможност за излизане на траекторията на интеграционното сътрудничество във формата на ОНД.

Участието на Русия в други многостранни съюзи на държавите от ОНД (Шанхайска организация за сътрудничество, Централноазиатско сътрудничество) засега има предимно външнополитическа насоченост и трябва да полага усилия за реализиране на основните икономически интеграционни проекти. Икномическите проекти в рамките на тези многостранни организации е целесъобразно да се осъществяват главно със силите на заинтересованите бизнес структури.

2. 
   Второ направление на стратегията – политика за развитие на икономическото взаимодействие
   

Стратегията за стопанско взаимодействие с такива държави трябва да бъде насочена към постепенно засилване степента на взаимозависимост и взаимодопълняемост на икономиките на Русия и най-близките съседи по ОНД на вътрешния пазар на Общността, което може да създаде благоприятни предпоставки за преход към по-тесни интеграционни форми на икономическо сътрудничество в бъдеще. В рамките на развитието на икономическото взаимодействие е целесъобразно да се организира тясно сътрудничество на външните (по оношение към ОНД) пазари за цял ред стоки, преди всичко горивно-енергийни.

Това направление на сътрудничеството също може да се реализира на двустранна и многостранна основа, да съчетава взаимодействието на ниво държава и стопанисващи субекти, да използва вече съществуващите в рамките на ОНД структури – отраслови асоциации за сътрудничество, Енергиен съвет на ОНД, Транспортен съвет и други. То трябва да се подкрепя със съответните междудържавни и междуправителствени съглашения, предвиждащи специален механизъм за производствено коопериране (изгодни условия за доставки на кооперираната продукция).

За приоритетни направления на отрасловото сътрудничество на ОНД трябва да се признаят всички проекти, водещи до формиране на общи секторни вътрешни пазари – металопродукция, нефт, газ, агропазар, транспортни услуги (например авиопревози и др.).

С всички тези партнъори трябва да се активизира сътрудничеството и в двустранните форми, и в рамките на общите за ОНД проекти. Особено значение има развитието на сътрудничеството с Азербайджан, Узбекистан и Тюркменистан в съвместните нефтени и газови проекти (добив, преработка на суровините, транспортиране, включително експорт). Сключените с тези страни през последно време дългосрочни суровинни и транзитни съглашения създават добра база за засилване на руското икономическо влияние в тях. С Украйна преди всичко са перспективни двустранните проекти в машиностроенето и високите технологии (ракетостроене, авиация, турбостроене, военна техника и др.).

Въобще, в поддържането на процесите на консолидация трябва да се отделя значително повече внимание на хуманитарната част. Най-малко би могло да се създаде специален блок от информационни (новинарски) програми за живота на страните от Общността на държавния канал на руската телевизия; да се засили работата на руските културни центрове и центровете за изучаване на руски език в държавите на Общността; да имат свободен достъп до получаване на висше образование в Русия студентите от страните, участнички в интеграционните образувания - Съюзната държава Русия – Белорусия, ЕврАзЕС.

За да станат по-динамични на процесите на консолидация, Русия непременно трябва да е готова за разходи, ръководейки се в този случай не толкова от принципа за настоящата икономическа изгода (издигната през последните години до абсолют по отношение към ОНД), колкото от принципа за необходимост от допълнителни разходи за бъдещия стратегически проект, ориентирайки се към постигане на системни ефекти. Без това е невъзможно да се реализират желаните стратегически цели в условията на разгръщаща се остра конкурентна борба в пространството на ОНД. В държавния бюджет на РФ е задължително да има разходно перо „Интеграция и сътрудничество със страните от ОНД” за финансиране разработването на модели за механизми на интеграционните процеси и пионерни проекти. За тяхната разработка и реализация трябва да отговарят компетентни чиновници (в ранг на първи вицепремиер на правителството и първи заместник-министър на различни министерства и ведомства). Извън всякакво съмнение по-нататъшната дезинтеграция или дори стагнацията на процеса на консолидация на постсъветското пространство ще струва на Русия значително по-големи икономически и геополитически разходи.

7. Съдбата на Общността на независимите държави като политическа организация, независимо от това че в нейните рамки не се постигна, по силата на посочените причини, осигуряване на реинтеграцията на постсъветското пространство на качествено ново равнище, трябва да се преценява реално.

Разпадането на СССР премина относително цивилизовано. Възникналите въоръжени конфликти са преустановени и „замразени”, въпреки че не са регулирани напълно. Би било илюзия обаче да се разчита на това, че извън рамките на ОНД и без участието на Русия те могат да намерят окончателно решение.