Канадският физиолог, Ханс Селие разделя стреса на две основни форми:
Дистрес – неспецифична реакция на неблагоприятни или вредни въздействия от средата (инфекция, поява на опасност, прекалено ниска или прекалено висока температура и други)
Еустрес – общо изменение на физиологичното състояние при благоприятни въздействия (намиране на сексуален партньор, получаване на парична награда и др.)
Той развива следната теория за стреса, разделяйки я в три фази:
Първа фаза – уплах: Своевременна реакция на въздействието на стресиращия стимул.
Втора фаза – мобилизация: Активизиране на физическите ресурси на организма, за да издържи на стресовите въздействия.
Трета фаза – изчерпване: Изразходване на най-дълбоките, невъзстановими ресурси на организма.
В психологията най-широко приета е теорията за стреса на Ричард Лазарус. Тя има следната структура:
Първична оценка за наличие на заплаха или загуба;
Вторична оценка на наличните сили и възможности за противодействие или отстраняване на стресора, както и очакванията за настъпване на допълнителни усложнения. Взаимодействието на първичната и вторичната оценки поражда емоционална реакция, която е съществен компонент на психичния стрес.
Преживяването на неприятна емоция мотивира индивида и го кара да намери изход от това състояние. Имат се предвид определени умствени и поведенчески усилия, които хората използват, когато са в състояние на стрес. Те са известни като копинг-стратегии. Лазарус разграничава две основни групи копинг-стратегии:
Емоционално фокусиран копинг;
Проблемно фокусиран копинг.
Класифициране на копинг стратегиите:
Активен копинг – Влагане на повече усилия, планиране на действията си, предприемане на преки действия за отстраняване на стресора;
Планиране – Обмисляне на планове и стратегии за действие, подробно обмисляне на собствените действия и стъпките през които трябва да се мине;
Потискане на конкуриращи активности – Концентриране върху проблема и отлагане на други задачи и намерения;
Сдържане – Изчакване да настъпи подходящ момент за действие и избягване на прибързани действия;
Търсене на социална подкрепа – Търсене на помощ от други хора, споделяне с други на проблема;
Положително преосмисляне – Премисляне на случилото се и намиране на възможности да се извлече полза то създалото се положение;
Примиряване – Убеждаване на себе си да се приеме станалото като даденост, с която трябва да се живее;
Обръщане към религията – Посещаване на църква (храм, джамия) или изпълнение на молитва или други ритуали, чрез които по магичен път да се повлияе на ситуацията;
Открито изразяване на емоциите – Намиране на приемливи пътища за облекчаване на емоционалното напрежение;
Потискане – Съзнателни усилия за убеждаване на себе си, че нищо не е станало;
Пасивно поведение – Отказ от цели и от усилия за промяна на положението;
Отвличане – Действия, които могат да отвлекат мисълта от създалата се ситуация (ходене на кино, четене, продължително извършване на механична работа и др.);
Употреба на успокоителни, алкохол или наркотици (или друг вид упойващи вещества).
Стивън Хобфол дефинира психичния стрес като: Реакция на човека спрямо среда, в която е налице:
Тук се включват материалните притежания, физическото здраве, образованието и професионалната компетентност, социалните връзки и контакти с други хора. Тази теория разглежда обмена (баланса на даване и получаване) между индивида и заобикалящата го среда.
Според Хобфол, начините за справяне на стреса при тази концепция се свеждат до следните стратегии:
Замяната на изгубения ресурс с друг – Пример: След развод човек може да сключи повторно брак и отново да има брачен партньор.
Преразглеждане на загубата на ресурси – дадена ситуация се възприема като предизвикателство и възможност за придобиване на нови ресурси. Пример: Човек на ръководна длъжност маже да претърпи загуба на спокойствието си и допълнително натоварване, но това му дава възможност да овладее на нови умения да се усъвършенства.
Преоценка на ресурсите – Тя позволява да се намалят неприятните преживявания чрез омаловажаване на загубеното.
Сподели с приятели: |