Професионален стрес

ТЕОРИИ ЗА СТРЕСА

Канадският физиолог, Ханс Селие разделя стреса на две основни форми:

• 
  Дистрес – неспецифична реакция на неблагоприятни или вредни въздействия от средата (инфекция, поява на опасност, прекалено ниска или прекалено висока температура и други)
  
• 
  Еустрес – общо изменение на физиологичното състояние при благоприятни въздействия (намиране на сексуален партньор, получаване на парична награда и др.)
  

1. 
   Първа фаза – уплах: Своевременна реакция на въздействието на стресиращия стимул.
   
2. 
   Втора фаза – мобилизация: Активизиране на физическите ресурси на организма, за да издържи на стресовите въздействия.
   
3. 
   Трета фаза – изчерпване: Изразходване на най-дълбоките, невъзстановими ресурси на организма.
   

1. 
   Първична оценка за наличие на заплаха или загуба;
   
2. 
   Вторична оценка на наличните сили и възможности за противодействие или отстраняване на стресора, както и очакванията за настъпване на допълнителни усложнения. Взаимодействието на първичната и вторичната оценки поражда емоционална реакция, която е съществен компонент на психичния стрес.
   

• 
  Емоционално фокусиран копинг;
  
• 
  Проблемно фокусиран копинг.
  
• 
  Класифициране на копинг стратегиите:
  
• 
  Активен копинг – Влагане на повече усилия, планиране на действията си, предприемане на преки действия за отстраняване на стресора;
  
• 
  Планиране – Обмисляне на планове и стратегии за действие, подробно обмисляне на собствените действия и стъпките през които трябва да се мине;
  
• 
  Потискане на конкуриращи активности – Концентриране върху проблема и отлагане на други задачи и намерения;
  
• 
  Сдържане – Изчакване да настъпи подходящ момент за действие и избягване на прибързани действия;
  
• 
  Търсене на социална подкрепа – Търсене на помощ от други хора, споделяне с други на проблема;
  
• 
  Положително преосмисляне – Премисляне на случилото се и намиране на възможности да се извлече полза то създалото се положение;
  
• 
  Примиряване – Убеждаване на себе си да се приеме станалото като даденост, с която трябва да се живее;
  
• 
  Обръщане към религията – Посещаване на църква (храм, джамия) или изпълнение на молитва или други ритуали, чрез които по магичен път да се повлияе на ситуацията;
  
• 
  Открито изразяване на емоциите – Намиране на приемливи пътища за облекчаване на емоционалното напрежение;
  
• 
  Потискане – Съзнателни усилия за убеждаване на себе си, че нищо не е станало;
  
• 
  Пасивно поведение – Отказ от цели и от усилия за промяна на положението;
  
• 
  Отвличане – Действия, които могат да отвлекат мисълта от създалата се ситуация (ходене на кино, четене, продължително извършване на механична работа и др.);
  
• 
  Употреба на успокоителни, алкохол или наркотици (или друг вид упойващи вещества).
  

• 
  заплаха за чиста загуба на ресурси;
  
• 
  вече е налице чиста загуба на ресурси;
  
• 
  липса на придобиване на ресурс, когато друг ресурс е вече изразходван.
  

• 
  Замяната на изгубения ресурс с друг – Пример: След развод човек може да сключи повторно брак и отново да има брачен партньор.
  
• 
  Преразглеждане на загубата на ресурси – дадена ситуация се възприема като предизвикателство и възможност за придобиване на нови ресурси. Пример: Човек на ръководна длъжност маже да претърпи загуба на спокойствието си и допълнително натоварване, но това му дава възможност да овладее на нови умения да се усъвършенства.
  
• 
  Преоценка на ресурсите – Тя позволява да се намалят неприятните преживявания чрез омаловажаване на загубеното.