Професионален стрес
Изтегляне 38.61 Kb.
|
КАКВО Е ПСИХИЧЕН СТРЕС?Думата „стрес” идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от физиолога Ханс Селие в средата на 20-ти век. Той говори за стрес, винаги когато тялото отвръща на дразнения от вън или от вътре с реакция на активност. Занимава се преди всичко с реакциите на организма или с така наречения биологичен стрес. Изследванията му поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията, социологията. Те стават база за развитие по-нататък на теорията за психичния стрес. През последните десетилетия под влиянието на различни фактори се наблюдава сериозно увеличение на психо-емоционалното напрежение и стреса. Стресът е нормално психо-физиологично състояние на организма, което съпътства човека при различните промени на средата – положителни или отрицателни и показва адаптивността на организма към тях. Той е неизбежна последица от живота и е много важно как реагираме на него. Стресът може да се разглежда като равновесие между изискванията на заобикалящата ни среда и индивидуалните способности на човека за справяне с тези изисквания. Стресовата ситуация, с която се сблъскваме, няма значение дали е приятна или неприятна, тя предизвиква реакция в организма. Има значение интензивността и необходимостта от адаптация. Организмът мобилизира всичките си функционални възможности и резерви за преодоляване на въздействието. Предизвиква се хормонална реакция с цел да се съхрани организмът, свързана е с пренастройване и адаптация към новите условия. В съвременната научна литература се използват няколко определения за стреса: “неспецифичен (физиологичен) отговор на организма на всяко поставено пред него изискване“ – Ханс Селие; стресът е силно, неблагоприятно отрицателно въздействие върху организма; под въздействие на стресор – силна, неблагоприятна за организма физиологична или психологична реакция; силна реакция на организма, както благоприятна така и неблагоприятна. Под стрес разбираме всички ситуации на житейски затруднения, които индивидът не може да преживее и разреши сам, с потенциала на собствените си психически и физически ресурси и ги оценява като заплаха за живота. В този смисъл винаги когато има някаква промяна или събитие в нашия живот (независимо дали е приятно или не, очаквано или не) ние можем да го преживеем като стрес. Стресът може да бъде положителен, но може да бъде и увреждащ за човека. Едно и също събитие в зависимост от човека (тип личност, култура, умения, нагласи, моментно състояние и др.) може да бъде и интерпретирано като заплашващо или не; и да бъде преживяно като стресиращо със съответните последствия или да не окаже негативно влияние върху човека. Стресът невинаги е опасен, в определени ситуации стреса пази нашето тяло и активира нашата активност и възможности за справяне. Стресът води до увреждане, когато е повече като интензитет и продължителност отколкото е потенциалът за справяне на индивида. Начинът на отреагиране на стреса се нарича най-общо адаптация. Нежеланите събития, върху които личността не може да упражнява контрол, в най-голяма степен нарушават усещането за благополучие. Контролируемите събития са по-малко стресиращи. Върху силата на стресогенния фактор оказва влияние социално-икономическия статус на индивида, възможностите за социална подкрепа, усещането за благополучие и самоувереност, личностната зрялост, образователното ниво, професионален опит и ниво. Острият стрес е причинен от внезапно събитие, което е значимо (негативно) за човека (напр. смърт, катастрофа, загуба, уволнение, осъждане, развод). Ежедневният стрес е свързан с ежедневни негативни затруднения от битов характер, финансов характер, несигурност в бита, неприятности с близки, недобър климат в семейството, продължително боледуване на близък, промяна в условията на живот и др. Ежедневният стрес се определя като високо рисков фактор за психичното здраве и адаптация на човека. В зависимост от продължителност можем да разграничим няколко вида стресови реакции: Краткотраен стрес – той е с кратка продължителност от няколко минути до няколко часа. Изразява в негативни емоционални реакции, придружени с ускорен пулс и повишено съдържание на адреналин в кръвта. Преходни стресови състояния – Те имат продължителност от няколко седмици, няколко месеца до година. Тези състояния могат да се охарактеризират като депресията и/ или тревожността. Тук характерното е наличието на изменение на емоционалния живот, в когнитивното функциониране и нарушения във физиологичното състояние на организма. Хроничен стрес – Той има продължителност повече от година. Свързва се с необратими изменения в организацията и функционирането на личността, придружени от поява на соматични болестни симптоми. Психосоматични заболявания – Те се получават в резултат от продължителното излагане на стресови въздействия. Най-често това са хипертония, инфаркт на миокарда, язви на стомаха и/ или дванайсетопръстника, късни форми на диабет. Изтегляне 38.61 Kb. Сподели с приятели:
|