16 години
табл.13
|
Реализация
|
60 м.
гл.б.
|
Вертик.
отскок
|
Набиране
|
Гъвкавост
|
1500м.
гл.б.
|
60м. гл.
б.
|
0.017
|
|
|
|
|
|
Вертик.
отскок
|
0.320
|
-0.696
|
|
|
|
|
Набира
не на
висилка
|
-0.148
|
-0.490
|
0.435
|
|
|
|
Гъвка
вост
|
0.092
|
-0.571
|
0.187
|
0.053
|
|
|
1500м.
гл. б.
|
-0.330
|
0.434
|
-0.372
|
-0.083
|
-0.228
|
|
17 години
табл.14
|
Реализация
|
60м. гл.
б.
|
Вертик.
отскок
|
Гъвкавост
|
1500м.
гл.б.
|
|
60м.гл.
б.
|
0.036
|
|
|
|
|
|
Вертик.
отскок
|
-0.301
|
-0.672
|
|
|
|
|
Набира
не на
висилка
|
-0.075
|
0.464
|
0.536
|
|
|
|
Гъвка
вост
|
0.036
|
-0.362
|
0.241
|
0.020
|
|
|
1500м.
гл.б.
|
-0.393
|
0.633
|
-0.703
|
-0.205
|
-0.230
|
|
18 години
табл.15
|
Реализация
|
60м.гл.
б.
|
Вертик.
отскок
|
Набиране
|
Гъвка
вост
|
1500м.
гл.б.
|
60м.гл.
б.
|
0.283
|
|
|
|
|
|
Вертик.
Отскок
|
-0.282
|
-0.663
|
|
|
|
|
Набира
не на
висилка
|
0.067
|
-0.603
|
0.056
|
|
|
|
Гъвка
вост
|
0.048
|
-0.222
|
0.280
|
0.016
|
|
|
1500м.
гл.б.
|
-0.431
|
0.616
|
-0.797
|
-0.107
|
-0.037
|
|
д) 1500 м. гл. б;
Според минали изследвания, най-важното физическо качество за футболиста е скоростната издръжливост. Това е породено от особеностите на футболната игра - високи скорости, честа смяна на темпото (смесен режим на енергообезпечаване) и сравнително голяма продължителност на футболната среща. Много често изходът от един двубой се решава в последните минути (както България - Франция на квалификациите за Световно първенство - САЩ `94). В такива случаи именно отборът, който разполага с по-голям запас от скоростна издръжливост е в състояние да спечели психологическо и териториално преимущество, а в резултат на това да постигне своята цел - победата.
Средният резултат на изследваните лица на 14-год. възр. (табл. 10 и фиг. 5) е 5. 519 мин. През първата година от своята подготовка, те са повишили резултата си незначително - с 0. 095 мин. (статистически недостоверни). В следващия период между 15 и 16 години се наблюдава чувствително подобрение на скоростната издръжливост - с 2. 16% (t=2. 17). Следва година на поддържане на качеството на това ниво (5. 31 мин. на 16 год. и 5. 304 мин. на 17 год. ).
За разлика от преходните качества, при които между 17 и 18-год. възр. се забелязва тенденция на стабилизиране или понижаване на резултата, при този тест имаме най-голям темп на развитие именно в този възрастов диапазон (0. 107 мин. или 2. 02%).
За 4-годишния период на обучение на младите футболисти са подобрили постижението си от 5. 519 мин. до 5. 197 мин. (5. 80%) с висока статистическа достоверност.
В заключение на анализа на възрастовата динамика на развитие на физическите качества, бихме отбелязали следните основни моменти:
-
положителен ефект от учебно-тренировъчния процес се забелязва по отношение на такива основни качества като взривна сила на долни крайници, бързина и скорстна издръжливост;
-
очевидно общата физическа подготовка на изследваните лица е била пенебрегвана в известна степен, защото резултатите в набирането на висилка са твърде лоши;
-
отделните физически качества са се развивали и различни темпове - бързината и гъвкавостта предимно в ранна възраст, взривната сила на долните крайници около 16-17 години (в средата на изследвания период, а скоростната издръжливост най-вече в края на периода);
-
ПРОГНОСТИЧНА ИНФОРМАТИВНОСТ НА ТЕСТОВЕТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПОДБОР В ДЮШ ПРИ ФК”ВИХРЕН” - ГР. САНДАНСКИ.
Проблемът за подбора на спортни таланти е един от “вечните” в теорията и практиката на спортната тренировка. Кои са особеностите, които правят от един футболист “звезда”? По какво можем да познаем още в детството, че се е родил футболен талант? Много специалисти и запалянковци усещат отговора на този въпрос интуитивно. Процесът на спортната теория и практика, обаче трябва да се издигне над интуитивния подход и да се опре на ясни и точни критерии за подбора.
Честа практика в спортните училища, клубове, школи е децата да се подбират най-вече по нивото на физическите им качества, а провежданите в такива случаи мачове да имат по-скоро протоколен характер.
В редица спортове - лека атлетика, гимнастика и др. - по нивото на физическите качества (особено тези, които са до голяма степен генетично обусловени) на 14-15 год. възр. вече може да се прави достатъчно точна прогноза за бъдещото развитие на спортния резултат.
В тази връзка интерес за нас представлява въпросът може ли по нивото на развитие на физическите качества в младежка възраст да предвидим бъдещата спортна реализация на футболистите. За целта, на специално проведена беседа, изследваните лица бяха оценени по 5-степенна скала, в зависимост от спортната им реализация след завършване на ДЮШ на ФК”Вихрен”. Оценките бяха поставени както следва:
-
играещи в “А” ПФГ - 5 т.
-
играещи в “Б” ПФГ - 4 т.
-
играещи в “В” АФГ - 3 т.
-
отказали се от спорта - 2 т.
Даваме си сметка, че това разграничение е до голяма степен условно, но не ни е известен някакъв по-точен и обобщаващ измерител на футболното майсторство. Освен това считаме, че нивото на професионалния ни футбол, в което се реализира даден състезател говори до голяма степен и за неговото майсторство.
В таблици от 11 до 15 сме поместили корелационни матрици за всички изследвани възрасти. Използван е коефициента на рангова корелация на Спирмън (R), тъй като оценката на качествата на футболистите е изразена в рангова скала.
Прегледът на стойностите на корелационните коефициенти показва следните характерни моменти:
1. Потвърждава се идеята за тясна зависимост между скоростните и скоростно-силовите възможности на човека. Коефициентите на корелация между резултатите в тестове 60 м., гладко бягане и вертикален отскок са с високи стойности - 0. 65-0. 69, което говори за значителна зависимост в проявлението на тези качества.
2. На лице е положителна зависимост и между скорстните възможности и скоростната издръжливост. Интересно е, че коефициентът на корелация се повишава по стойност в хода на годините - от 0. 183 при 14-годишните до 0. 616 на 18-год. възраст. Въпреки че бързината и издръжливостта нямат сходни физологични механизми, тази тясна зависимост между двете качества не ни озадачава. Очевидно се късае за успоредност в развитието им, породена от комплексния характер на тренировъчните въздействия.
3. По аналогичен начин се развива и зависимостта между резултата в тест вертикален отскок и 1500 м. гладко бягане. Коефициентът на корелация нараства от -0. 235 на 14 години до -0. 797 в края на изследвания период. Считаме, че причината е същата както споменатата по-горе.
4. Резултатите в тестове набиране на висилка и дълбочина на наклона не показват някакви характерни зависимости с останалите изследвани показатели.
5. Основен за нашия анализ е въпросът - имат ли изследваните физически качества връзка с по-нататъшната професионална реализация на младите футболисти. За целта в първата колона на табл. 11-15 са поместени корелационните им коефициенти с ранговия им номер. Прегледът на стойностите им показва, че с изключение на скоростната издръжливост всички останали тестове нямат зависимост (не влияят) пряко върху класата на футболиста впоследствие. С други думи по ниво на бързината, взривната сила на долните крайници в ранна възраст (14-18 години), не бихме могли да правим достатъчно точна прогноза за бъдещото спортно развитие на футболиста.
Малко по-особено стоят нещата с резултата в тест 1500 м. гл. бягане. Коефициентът на корелация между него и в “спортния резултат” нараства от -0. 275 (слаба зависимост) на 14-год. възраст до -0. 431 (умерена зависимост) на 18 години. Този факт още веднъж потвърждава значението на скорстната издръжливост за успешна реализация във футбола. Въпреки това зависимостта на е достатъчно голяма, за да препоръчаме самостоятелното прилагане на този тест за подбор. Футболната игра има комплексен характер и само по нивото на физическите качества в младежка възраст не би могло да се съди за качествата на футболиста. Необходимо е информацията, получена от тези тестове, да бъде допълнена от представа за технико-тактическите и личностните характеристики на играча. Така бихме получили по-точна представа за наличието на футболен талант.
В архива на ДЮШ при ФК”Вихрен” не открихме информация за игровите умения на изследваните лица, което е един недостатък в отбора или спортно-педагогическия контрол, прилаган в школата.
С изложеното по-горе в никакъв случай не желаем да омаловажим значението на добрата физическа подготовка във футбола, напротив ние застъпваме мнението, че отличния двигателен потенциал е онзи фундамент, без който е немислимо реализирането на обучението и реализацията на технико-тактическите умения навици на футболистите.
-
ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ.
Въз основа на направеното от нас проучване, на някои теоретични и практически проблеми на подбора на млади футболисти в ДЮШ при ФК”Вихрен” - гр. Сандански, можем да направим следните основни изводи:
1. В условията на ДЮШ се провежда целенасочен процес на подбор и спортно-техническа подготовка на млади футболисти. Това е една положителна практика, прилагана в днешните условия.
2. Във възрастовата динамика на развитие на физическите качества на изследваните млади футболисти, се забелязват следните основни моменти:
-
положителен тренировъчен ефект се наблюдава при бързината, взривна сила на долни крайници и скоростната издръжливост;
-
негативните резултати в тест - набиране на висилка - говорят, че вниманието, което е обърнато на общата физическа подготовка е недостатъчно;
-
отделните физически качества са се развивали с различни темпове - бързината и гъвкавостта предимно в ранна възраст, взривната сила на долните крайници - около 16-17 години, а скоростната издръжливост най-вече в края на периода;
3. Доброто ниво на физическата годност е солидна основа, верху която може да израстне един добър, съвременен футболист. В същото време, само по резултатите в тестовете, контролиращи физическите качества в юношеска възраст (14-18 години) не можем да правим точна прогноза за бъдещата спортна реализация.
Считаме, че е целесъобразно да направим следната препоръка, която да подобри практиката за подбор на млади футболисти в гр. Сандански:
1. Тестовата батерия, използвана за подбор и контрол на млади футболисти, трябва да бъде обогатена с показатели, носещи информация не само са физическите качества, но и за проявлението им в специфични футболни умения.
5. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.
1. М. А. Годик, А. С. Шишков - “Контрол и управление на тренировъчното и състезателно натоварване във футбола”, София, 1983 г.
2. С. В. Хрущев, М. М. Круглый - “Тренеру о юном спортснеме”, Москва, 1982 г.
3. В. И. Шапошникова - “Индивидуализация и прогноз в спорте”, Москва, 1984 г.
4. Учение за тренировката, Д. Харе, превод от немски, София, 1973 г.
5. М. Я. Набашникова - “Основы управления подготовкой юных спортсменов”, Москва, 1982 г.
6. Цветан Желязков - “Теория и методика на спортната тренировка”, София, 1986 г.
7. Материали от архива на ДЮШ при ФК”Вихрен” - гр. Сандански
8. Проблеми на детско-юношеския спорт. Под редакцията на д-р И. Илиев, София, 1970 г.
9. П. Н. Казаков - Футбол, Масква, 1978 г.
10. К. Аладжов - “Атлетизъм във футбола”, С. Медицина и физкултура, 1986г.
11. Б. Братанов, З. Станчев - “Пубертетна възраст”, С. 1974 г.
12. Я. Брогли - “Статистически методи в спорта”, С. Медицина и физкултура, 1983 г.
13. В. М. Зайцпорский - “Физические качества спортсмена”, М. 1970 г.
14. К. Кобат - “Физиология и патология побертетного возроста”, в. “Футбол - хокей”, 1975 г., No 28.
15. “Млад футболист”. Ръководство. (Козловски В. И. ), С. Медицина и физкултура, 1976 г.
16. С. Стоянов - “Волевата подготовка на футболиста”, Ръководство, София, 1981 г.
17. А. Шишков - “Обучение и тренировка на подрастващите футболисти”, С. ВИФ, 1985 г.
18. С. Стоянов, В. Жечев, В. Цветков - “Футбол”, Благоевград, 1995 г.
19. М. Червеняков - “Управление на спортната подготовка на футболистите”, С. Медицина и физкултура, 1981 г.
Сподели с приятели: |