Ревизията на макроикономическата рамка и прогнозите за растежа в средносрочен период бяха наложени изцяло от влошаващата се външна среда в резултат на финансовата криза. В актуализирания сценарий негативните ефекти се проявяват по два канала. Първо, световната финансова криза доведе до рецесия в основните икономики. Това се отрази негативно върху световната търговия. В резултат прогнозата за българският износ за 2009 г. е отрицателна в реално изражение.
В средносрочен план се очаква промяна в структурата на БВП и не се предвижда потоците по финансовата сметка да възстановят нивато си отпреди кризата, като в резултат на това, те няма да имат водеща роля в бъдещия икономически растеж на икономиката.
Промяната на целевите нива на бюджетния баланс, както и отрицателната ревизия на прогнозния номинален растеж на БВП за плановия период, доведоха съответно до корекция на прогнозите за нивото на държавния дълг като дял от БВП. Очаква се по-високо ниво на държавния дълг като дял от БВП, тъй като непланираното предварително изкупуване на глобални облигации към края на 2008 г. не може да компенсира напълно очаквания по-нисък номинален растеж на БВП.
5. Качество и устойчивост на публичните финанси
Устойчивостта на фискалната позиция се свързва със способността на бюджета да се финансира, като същевременно намалява държавния дълг. Насърчително е приключването на 2009 г.: България има най-ниския дефицит в ЕС от порядъка на 1.9% от БВП (на касова основа, около EUR 240 млн.,или 0.8% от БВП).
Дългосрочната устойчивост на фискалната позиция се влияе значително от настоящите нива на бюджетния баланс и държавен дълг, както и от предвижданото им изменение вследствие на застаряването на населението. Процесът на застаряване носи значителен риск за публичните финанси, тъй като той ще окаже сериозен натиск в посока към увеличаване на бюджетните разходи за пенсии и здравеопазване.
Правителствените усилия са насочени както в разходната, така и в приходната страна на бюджета. Те целят оптимизиране на структурата на разходите и повишаване на тяхната ефективност, както и повишаване събираемостта на задълженията към държавата при запазване в основни линии на съществуващата структура на приходите.
Набелязаните от правителството мерки за постигане целите на бюджетната и фискалната политика в средносрочен план включват извършване на периодичен преглед на ефективността и целесъобразността на правителствените програми, приемане на нова нормативна уредба за планиране и управление на публичните финанси, утвърждаване ролята на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране и провеждане на консервативна политика по отношение поемането на нови правителствени дългове, при запазване на готовността за бързо реагиране в случай на рискове за финансовата стабилност на страната.
Процесът на застаряване на населението е сериозно предизвикателство за запазване устойчивостта на публичните финанси и прави необходимо и спешно предприемането на реформи в пенсионната система, подобряване на качеството на публичните разходи в системата на здравеопазването и образованието, както и поддържането на консервативна политика по отношение на бюджетния баланс. Реформите, вкл. повишаване на коефициента на икономическа активност и съответно намаляване на дългосрочната безработица, ще позволят поемането на тежестта от застаряващото население в бъдеще (съгласно анализите в Част 2.4, и 3.5 от Програмата), без да се застраши стабилността на публичните финанси.
Приоритетите в разходната част на бюджета за 2010 г. са образованието, здравеопазването, социалния сектор, околната среда и пътната инфраструктура.
Усилията на правителството са насочени към постигането на изпреварващ темп на създаването на нови работни места в реалната икономика спрямо съкращаването на заети, вследствие на оптимизацията в публичния сектор. Във връзка с това в бюджета за 2010 г. не е предвидено увеличение на средствата за заплати в публичния сектор, като те запазват достигнатото номинално равнище в края на 2009 г.
От началото на месец септември 2009 г. протича процес на оптимизиране състава на министерствата и ведомствата с оглед премахване на дублиращи се функции и дейности, като се цели запазване на обема и качеството на предоставяните от тях услуги. В резултат на това административните разходи намаляват. Реформата в държавната администрация е насочена към оптимизиране на управлението, повишаване на ефективността на работата на административния апарат и като резултат от това, осигуряване на по-доброто му заплащане. Плановете за оптимизация на публичната администрация са за намаление на числеността на персонала и звената с не по-малко от 15 на сто. Към 1 януари 2010 г. са постигнати съкращения от 11.3%.
Едно от най-големите направления по консолидираната фискална програма е това на социалните разходи. Размерът на разходите в социалния сектор през последните години непрекъснато нараства. Ръстът на разходите в социалния сектор се компенсира за сметка на икономиите в останалите сектори без тези, определени от правителството като приоритетни.
И през 2010 г. се запазва относителния дял на публичните разходи за образование като процент от БВП. Чрез приоритизиране на мерките за повишаване на качеството на образованието и осигуряването на равен достъп ще се осигури по-ефективното разходване на средствата.
Публичните разходи за здравеопазване като % от БВП се запазват на нивото от 2009 г. С оглед смекчаване въздействието на кризата върху здравната система се предвижда реформите за преструктуриране и подобряване на ефективността на системата спешно да бъдат реализирани. Това включва подобряване на управлението на Националната здравноосигурителна каса, прилагането на икономически анализ при ценообразуването на здравните услуги и оптимизация на броя на болниците и на болничните отделения.
Съществуващите сериозни екологични предизвикателства с големи финансови и икономически измерения налагат необходимостта държавата на централно и местно ниво да продължи да играе важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите в сектора чрез мобилизиране основно на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет.
Целенасочените усилия на правителството за привеждането на пътната инфраструктура в съответствие с европейските стандарти ще бъдат насочени към усвояването на европейските фондове. При ограничените възможности за национални инвестиции, финансирани за сметка на събираните пътни такси (винетни и други), реализирането на големите пътни инфраструктурни проекти може да стане или за сметка на увеличаване на таксите за ползване на пътната инфраструктура или за сметка на по-добро управление на помощта от Европейския съюз.
Инвестиционните разходи, планирани в бюджета за 2010 г., са приоритетно насочени към екологична и пътна инфраструктура.
Сподели с приятели: |