Програма Бизнесадминистрация и управление на проекти Разработил
Изтегляне 85.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Монополистична конкуренция
- ЧИСТ МОНОПОЛ
| Чист монопол- възниква, когато има непреодолими естествени или институционални бариери пред навлизането на други фирми в отрасъла;
Олигопол - когато значителен пазарен дял се владее от двама или няколко едри производители; Монополистична конкуренция - главно условие за нея е наличието на разнородни по свойствата си продукти от даден тип. Несъвършената конкуренция, най-често се проявява в междинните си форми-монополистична конкуренция и олигопол. Чистия монопол е пълно отрицание на съвършената конкуренция, и също като него е рядко срещано явление. ЧИСТ МОНОПОЛ Най-силната проява и краен случай на несъвършената конкуренция е установяването на монопол. При тази структура има само един производител, а възможностите за навлизане на други са силно ограничени. При монопол се постигат по-ниски производствени разходи в сравнение с по-малките конкуренти. Производителят-монополист противостои на потребителите на този пазар. Потребителят-независимо дали иска или не е принуден да купува като приема неговите ценови условия, защото той разполага с пълен контрол над предлаганите стоки. Властта на монополиста се укрепва поради това, че неговите продукти са уникални и незаменими. При това положение монополистът диктува своите условия от позициите на икономическата власт. Неговата сила се изразява чрез властта над пазара и пълната информация, с която разполага. Като обслужва всички потребители на даден пазар, монополистът знае точния размер на продажбите, може оперативно да следи измененията в тях и следователно е точно осведомен за цените, които той сам установява. Тези обстоятелства показват, че бариерите пред монополната структура са големи, а навлизането в нея е доста трудно. Основните бариери, от които се възползва монополистът са: Преимуществата от големите мащаби на производството (също и при естествените монополи). Легалните бариери – например монополното владеене на източниците на суровини, земя, патенти, лицензи за научно-технически открития и изобретения, санкционирани от държавата с изключителни права. Нечестната (нелоялна) конкуренция. При съчетаването на тези обстоятелства се създават много благоприятни условия за монополно формиране на цените. Когато се появи на монополния пазар друг по-голям производител, които е конкурент, тези преимущества се неутрализират и монополиста спира да бъде диктатор. Монополното образуване на цените има специфични особености в зависимост от вида на монополната структура: При Държавен монопол – възможно е цената да бъде по-ниска от производствените разходи. Възможно е също цената да покрива производствените разходи или да бъде значително по-висока. Важното тук е, че цената не се влияе от търсенето и предлагането, а предпоставката за формирането й е икономическата политика на държавата. Ако целта е да се ограничи конкретно потребление, цената е по-висока от тази, която масовият потребител е готов да плати. При Регулиран монопол – държавата разрешава да се установи цена, чрез която дадената фирма получава печалба, за да поддържа производството си, а когато има нужда и а го разширява. При Нерегулиран монопол – фирмата сама налага цената на ниво, което пазарът е в състояние да издържи. При този монопол фирмите не винаги определят максималната цена. Причините са свързани с опасността да се въведе държавно регулиране, с нежеланието да се привличат конкуренти или с намерението бързо да се навлезе на по-широки пазарни дялове, чрез по-ниски цени. Кривата на търсенето на фирмения продукт в условията на монополна пазарна структура има ясно изразен стръмно спадащ наклон. В условия на монополизиран пазар за кокуренция може да се говори само при ясна уговорка, защото конкуренцията предполага децентрализация, разделение на икономическата власт и наличие на широк потребителски избор. Когато на пазара има монопол, тези белези на конкуренцията отсъстват. Примерите са много и се намират във всички сфери на икономиката: БДЖ, НЕК, Топлофикация и др. ОЛИГОПОЛ Олигополните пазари характеризират в най-голяма степен съвременните пазарни структури. Те заемат междинно положение между чистия монопол и монополистичната конкуренция. Олигополът е пазар, доминиран от няколко големи фирми, които влияят на цената. На някои олигополни пазари продукта е диференциран – автомобилната промишленост, на други е почти хомогенен – алуминий. При някои олигополи има малък на брой фирми всяка от които е достатъчно голяма и оказва влияние върху цените. При други олигополи броят на фирмите е голям, само някои контролират пазарната цена. В едни пазари има по-високи, а в други по-ниски бариери за влизане в отрасъла. Ето защо не може да се изгради един модел на пазар и пазарно поведение при олигопол. Отличителна черта на олигополните пазари е присъствието на едри фирми със значителни пазарни дялове. Две са основните форми на олигопола: Съгласуван Несъгласуван Тъй като всяка от фирмите е достатъчно голяма и упражнява пазарна власт, нито една от тях не може да бъде елиминирана от останалите. Затова фирмите сключват явни и тайни съглашения. Освен това честата смяна на пазарната конюнктура ги кара, чрез споразумения да защитят икономическите си интереси и да се защитят от потребителите. При съгласувания олигопол фирмите постигат споразумения от формален (картелен) или неформален (джентълменско споразумение) тип. Те се договарят за условията на пазара, за цените, поделят си пазарите. Най-разпространената форма на съгласувания олигопол е картела. Общото пазарно предлагане в рамките на картела се формира при условия аналогични на тези при чистия монопол. Фирмите членки действат на пазара като един продавач, който цели да оптимизира печалбата си. След като се определи общото пазарно предлагане и цената, предмет на по нататъшното договаряне е делът – квотата на отделната фирма. В процеса на своята практика големите фирми осъзнават общността на своите интереси, взаимозависимостта на своите цени, печалби. Те знаят, че ако една от фирмите намали цената и другите трябва да я последват. Тази низходяща спирала не е изгодна за нито една фирма. По-добре е да се установи ценови договор, чрез картела. В пазарната практика са познати и неформалните съгласувани действия. Съвременните олигополни пазари се идентифицират главно с развитието на несъгласувани олигополи; докато съгласуваните действия са присъщи на фирмите в екстремални ситуации. Често олигополните пазари функционират в условия на доминиращо присъствие на една голяма фирма, която се счита за лидер в отрасъла при наличие на много други фирми с ограничен пазарен дял. Това е модел на ценово лидерство или доминантна фирма. Несъгласуваният олигополен пазар предлага икономическа и пазарна свобода. Но едновременно с това е необходимо всяка самостоятелна фирма да има стратегическо поведение. Това означава, че фирмите едновремено с определяне на обема и цената трябва да отчитат и поведението и реакцията на конкуренцията. Стратегическото поведение отчита една от основните отличителни черти на олигопола – взаимозависимостта между фирмите. От всичко казано до тук може да се обобщят следните предпоставки и причини за възникването на несъвършената конкуренция: Завоюване на големи пазарни дялове от малко на брой фирми, поради обективно протичащи процеси на концентрация и централизация на капитала. ограничен достъп до информация, защото обемът на производството и цената на изделието е фирмена тайна. Наличие на бариери за влизане в даден отрасъл, в резултат от икономическата политика на дадено правителство. Продуктова диференциация, фирмите разграничават продуктите си от тези на конкурентите си. Изтегляне 85.5 Kb. Сподели с приятели:
|