-
Оползотворяването и рециклирането съставляват един етап от системния приоритетен подход за екологосъобразно управление на отпадъците. Разделянето на отпадъците при източника им е основно изискване за нормални рентабилни операции по рециклирането на безопасните компоненти от биомедицинските и медицинските отпадъци. Някои примери за рециклиране на безопасни компоненти на отпадъците са посочени в Анекс III.
-
Възможностите за рециклиране на химичните отпадъци могат да бъдат описани както следва:
(а) Неизползвани или отработени химикали в достатъчно големи количества често могат да бъдат върнати на доставчика за преработка;
(б) В по-големите здравни заведения трябва да бъдат установени вътрешни процедури за повторна употреба на химикалите;
(в) Някои материали, като например живак от счупени термометри, неизползвани батерии, съдържащи живак, кадмий, никел и оловно-киселинни и халогенирани или нехалогенирани разтворители, трябва да бъдат предавани за рециклиране на специализирани предприятия.
7.6 Операции/технологии за обезвреждане, акредитация и въздействие върху околната среда -
Ако се изисква, биомедицинските и медицинските отпадъци трябва да бъдат дезактивирани или обезопасени преди окончателното им обезвреждане или изхвърляне. Решението за третиране на биомедицинските и медицинските отпадъци и изборът на метод за обработка трябва да се вземат като се имат предвид следните съображения:
(а) вид и характер на отпадъците;
(б) опасността и жизнеспособността на организмите, съдържащи се в отпадъците;
(в) ефективността на метода за обработка;
(г) условията, при които се прилага методът за обработка.
Таблица 3
Примери за методи за управление на отпадъците в зависимост от вида на отпадъците
Вид отпадък
Обработка
|
Газообразен
|
Течен
|
Твърд
|
Термична
|
Допуска се
|
Препоръчва се
|
Препоръчва се
|
Химична
|
Подходяща
|
Подходяща
|
a/
|
Облъчване
|
б/
|
б/
|
б/
|
Изгаряне
|
Подходяща
|
в/
|
Препоръчва се
|
Филтриране
|
Препоръчва се
|
Допуска се
|
Не може да се ползва
|
a/ Невъзможно при смесени отпадъци.
б/ Само за малки количества отпадъци.
в/ Препоръчва се, ако калоричността е толкова висока, че да позволява достигането на достатъчно висока температура.
-
Методът на третиране трябва да може да бъде оценяван и контролиран и да не зависи от опаковката. Мониторингът може да включва вземане на проби и анализ или изследване на отпадъчните води за опасни организми или използването на подходящи технически или други процеси, които позволяват да се демонстрира ефективността на работата в рамките на предписаните оперативни критерии.
-
Ефективността на метода за обработка на отпадъците трябва да бъде проверена от гледна точка на инактивацията на микроорганизмите и на остатъчното замърсяване на опаковките или контейнерите. Процесът не бива значително да увеличава риска за персонала в лабораториите и за другите боравещи с отпадъци лица от излагане на опасности, присъщи на самите отпадъци, или на други опасности, породени от съпътстващите го опасни агенти, оборудване и вещества, използвани при обработката. В Таблица 4 са изброени основните преимущества и недостатъци на методите за обработка и обезвреждане, които се разглеждат в настоящите насоки.
7.6.1 Методи за обработка или депониране -
Признатите химични и физични методи за обработка или инактивиране на отпадъци включват: стерилизация с пара, химична дезинфекция/стерилизация, стерилизация със суха топлина и други методи.
-
Относителната ефективност на тези и на други методи за обработка зависи от редица фактори, включително от обема, концентрацията, типа на микроорганизмите и причиняваната от тях опасност и физиологично състояние, дифузионната устойчивост на материала, който трябва да бъде дезинфекциран, работните параметри и условията на протичане на метода за обработка. По принцип при обработката на инфекциозни отпадъци се препоръчва използването на стерилизация с пара. Методите на термична обработка като цяло са по-лесни за оценяване и контролиране, отколкото методите на химична обработка, а същевременно са по-малко вредни за околната среда. Пример за потвърждаване на ефективността на процесите за дезинфекциране на отпадъци е даден в Анекс IV.
-
Методи, различни от стерилизацията с пара, трябва да бъдат избирани само тогава, когато прилагането на метода на стерилизация с пара е неоправдано или нецелесъобразно. Например, отпадъчните води от ветеринарни изследвания, замърсеното лабораторно оборудване, мебелировката, която не може лесно да бъде отстранена, могат ефективно да бъдат третирани с газообразно дезинфекциращо средство, каквото е формалдехидът. Тези методи на обработка могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация в зависимост от изискванията на оценката на риска и/или нормите от разрешителното за заустване, за да се обезпечи инактивирането и безопасното заустване на отпадъците.
Таблица 4
Основни преимущества и недостатъци на методите за обработка и депониране
Методи за обработка/депониране
|
Преимущества
|
Недостатъци
|
Пиролизно изгаряне/двустепенно изгаряне с ефективна газова очистка
|
Много висока ефективност при дезинфекция; подходящ за всички инфекциозни отпадъци и за повечето фармацевтични и химични отпадъци.
|
Температура на горене над 800°C, разрушаване на цитотоксичните вещества; сравнително високи разходи за инвестиции и експлоатационна поддръжка. Трябва да бъде отделено нужното внимание на управлението на остатъчните продукти от горенето (напр. дънна пепел, летлива пепел), тъй като те могат да имат опасни характеристики.
|
Изгаряне в еднокамерна пещ при понижено прахообразуване
Цилиндричен или тухлен инсинератор
|
Добра ефективност на дезинфекцията; драстично намаляване на теглото и обема на отпадъците; остатъчните продукти могат да бъдат депонирани на депо; не съществува потребност от висококвалифициран персонал; сравнително ниски разходи за инвестиции и експлоатационна поддръжка.
Намаляване на теглото и обема на отпадъците; остатъчните продукти могат да бъдат депонирани на депо; не съществува потребност от висококвалифициран персонал; много ниски разходи за инвестиции и експлоатационна поддръжка.
|
Генериране на значителни атмосферни емисии на замърсители и необходимост от периодично отстраняване на шлака и пепел; тъй като температурата е под 800°C, методът е неефективен за разрушаване на термоустойчиви химикали и препарати (в частност цитотоксични препарати).
Само 99% разрушаване на микроорганизмите; не се постигна пълно разрушаване на много химикали и фармацевтични препарати; масивни емисии на черен дим, летлива пепел и токсични димни газове.
Изключение само за депониране на инфекциозни отпадъци при определени обстоятелства извън населените места (напр. когато не е възможно прилагането на друг метод по време на извънредна ситуация, каквито са епидемиите на заразни болести).
|
Химична дезинфекция
|
Ефективна дезинфекция на специални видове отпадъци при наличие на благоприятни експлоатационни условия; скъп, ако химичните дезинфектанти са скъпи.
|
Необходими са висококвалифицирани специалисти, които да извършват процедурите; използват се опасни вещества, за които се изискват всестранни мерки за безопасност; неподходящ за фармацевтични, химични и повечето видове инфекциозни отпадъци (смесени твърди отпадъци).
|
Влажна термична обработка в автоклав
|
Екологосъобразен метод; сравнително ниски разходи за инвестиции и експлоатационна поддръжка. Подходящ за инфекциозни и микробиологични отпадъци.
|
Шредерите често се повреждат и не работят добре; за експлоатацията е необходим квалифициран персонал; неподходящ за фармацевтични и химични отпадъци или отпадъци, които трудно се проникват от парата; без обработка с шредер или други методи за разрушаване; не е подходящ за анатомични отпадъци.
|
Микровълново облъчване
|
Добра ефективност на дезинфекцията при наличие на благоприятни експлоатационни условия; екологосъобразен.
|
Големи инвестиционни и експлоатационни разходи; възможни проблеми при експлоатацията и поддръжката; само за влажни инфекциозни отпадъци или за инфекциозни отпадъци с високо водно съдържание.
|
Капсулиране (напр. с бетон или гипс)
|
Прост и безопасен метод; ниски разходи.
|
Само за остри предмети.
|
Специално конструирано депо
|
Методът е безопасен при ограничен достъп и при ниска естествена инфилтрация.
|
Безопасен, ако достъпът до обекта е ограничен и ако няма риск за замърсяване на водата.
| 7.6.1.1 Стерилизация с пара -
При стерилизацията с пара (обработка в автоклав) отпадъците се подлагат на въздействието на наситена пара под налягане в парен котел или автоклав. Автоклавите трябва да отговарят на изискванията на международно признатите стандарти. Контейнерите за стерилизация на отпадъци с пара трябва да имат конструкция и да са изработени от материал, позволяващи проникването на парата в отпадъците. Същевременно те трябва да са достатъчно стабилни и устойчиви на максималната работна температура и налягане.
-
В допълнение към приборите и индикаторите, които измерват и регистрират основните експлоатационни параметри (напр. температура, вакуум, налягане), в партидите с отпадъци трябва да бъде поставян биологичен или химичен индикатор, показващ достигането на необходимите условия за стерилизация. Експлоатационните параметри, напр. време на обработка, налягане и температура, трябва да бъдат поддържани и контролирани през целия цикъл на стерилизация.
-
Макар че температурата и продължителността на обработката зависят от общия обем на материала, който трябва да бъде обработен, от броя и вида на микроорганизмите и тяхната устойчивост на обработка с пара, е необходимо първо въздухът да бъде отстранен от автоклава, от отпадъците и от контейнерите за отпадъци, за да се осигури поддържането на необходимата температура на стерилизация. Ако в отпадъчния материал се съдържат затворени контейнери, потвърждаването на ефективността на стерилизацията (с биологични индикатори) трябва да се извършва вътре в стерилизирания материал. Стерилизацията може да започне само тогава, когато въздухът е отстранен от автоклава и е достигната работната температура.
-
Възможността за пълно отстраняване на въздуха се влияе от фактори като вид на отпадъците, количество на отпадъците, опаковка, водно съдържание на отпадъците и формат и материал на контейнера. При потвърждаването на ефективността на контрол подлежи цялостният процес на обработката, включително партида на отпадъците, състав на отпадъците, свойства на опаковката или контейнера, отстраняване на въздуха, филтриране на отпадъчните газове и заустване на отпадъчните води.
-
Трябва да се води подробна документация за мониторинга, поддръжката и експлоатационните тестове, извършвани за автоклава, заедно с дневник или подобна книга за всички рутинни операции за обработка на отпадъци, включително температурни графики и подробни сведения за състава на отпадъците. Когато е уместно, въздухът, отстранен от автоклава, се изхвърля в атмосферата след като премине през филтър, проверен за микробиологична ефективност.
-
Процедурите за стерилизация, включително експлоатационните параметри и условия, трябва да бъдат подробно описани и оформени като стандартна работна инструкция или като техническо ръководство за всички служители, боравещи с отпадъци. Този документ трябва да бъде осъвременяван периодично. Подходящ биологичен индикатор за стерилизацията с пара са спорите на Bacillus stearothermophilus. При обработката в автоклав видът на отпадъците може да не се промени, поради което е възможно да се наложи различаването между обработените и необработените отпадъци да става чрез внимателно отстраняване или заличаване на надписите за биологична опасност от обработените контейнери или чрез маркирането на такива контейнери с надпис "обработено в автоклав" или "стерилизирано".
-
Друга възможност е в отпадъците да се поставят химични индикатори, които да показват, че партидата е преминала през автоклав. От естетични съображения може да се наложи преминалите през автоклав отпадъци да бъдат допълнително обработени, за да могат да бъдат депонирани, напр. ако отпадъците съдържат човешки или животински органи или тъкани. Чрез обработката в автоклав не могат да бъдат отстранени или намалени не-биологичните опасности, произтичащи от наличието на химични или физични агенти или други материали в отпадъците.
7.6.1.2 Стерилизация със суха топлина -
При стерилизацията със суха топлина отпадъците се подлагат на нагряване при температура и с продължителност, които са достатъчни за стерилизирането на цялата партида отпадъци. Процесът на стерилизация трябва да бъде контролиран чрез добавянето на подходящ индикатор или измервателен прибор към партидата с отпадъци; където е уместно, се контролират и микроорганизмите, съдържащи се в отпадъците. Съоръжението или оборудването за стерилизация трябва да включва подходящ топлинен предпазител, който е независим от устройството, използвано за индикация или контрол.
7.6.1.3 Химична дезинфекция/стерилизация -
При този метод отпадъците се обработват с химични вещества, които притежават антимикробни свойства. Обичайните дезинфектанти могат и да не обезвредят определени микроорганизми, например спори, някои гъбички и вируси. Ето защо те не трябва да бъдат използвани като основен метод за обработка, освен ако термичните процедури са нецелесъобразни поради характера на отпадъците или замърсения материал. По съображения за ефективност и опазване на околната среда трябва да се дава предпочитание на термичната стерилизация пред химичната дезинфекция.
-
Изборът на подходящ химичен агент и условия за неговото използване трябва да се основава на оценката на риска и да отчита спецификата на организма (организмите), който ще бъде обработван, естеството на отпадъците и наличието на органична материя, протеини или твърди частици в тях, вида на повърхностите и оборудването, които ще бъдат обработвани с химичния дезинфектант.
-
Химикалите трябва да бъдат използвани при спазване на препоръчаните от производителя концентрации и време за обработка за конкретните цели и условия. Избраният химикал трябва да е съвместим с другите вещества или материали, които биха могли да се намират в партидата отпадъци, за да не се намалява ефективността, а също и за да не се образуват или освободят токсични или опасни продукти. Ефективността на даден химикал срещу определен организъм или тип организми може да бъде проверена по спецификациите и инструкциите на производителя и обезпечена чрез съблюдаването им. Етиленовият окис, формалдехидът (чист или в смес с ненагрята пара) и някои други вещества могат да бъдат използвани като газообразни дезинфекциращи вещества, особено за оборудване и предмети, които трябва да бъдат обработвани на място. Този метод може да бъде използван и за дезинфекцията на биологични течности и екскрети преди те да бъдат изхвърлени в канализацията, ако е невъзможно да бъдат обработени термично.
7.6.1.4 Други методи за третиране/обезвреждане -
Възможните методи за третиране/обезвреждане на отпадъци и отпадъчни води, които не могат да бъдат рециклирани или употребени повторно, са изгарянето и депонирането.
-
Съществуват и други методи за управление на отпадъците, но те все още не са одобрени за широко използване и се прилагат само в ограничени мащаби. Към тях принадлежат облъчването (напр. с микровълнови, гама и ултравиолетови лъчи) и други методи на третиране (напр. капсулиране и филтриране). При прилагането на тези методи трябва да се спазват процедурите за потвърждаване на ефективността и за мониторинг.
-
При избора на подходящ вариант трябва да се вземат предвид редица съображения, включително:
(а) характер на отпадъците и присъщите им опасни свойства;
(б) дали отпадъците са били инактивирани по надежден и утвърден метод;
(в) доколко приемлив е външният вид на изхвърляните отпадъци;
(г) потенциалното вредно въздействие на изхвърляните отпадъци върху околната среда;
(д) простотата и надеждността на метода за обезвреждане;
(е) разходите за обезвреждане и другите разходи;
(ж) общите фактори на професионален риск за произвеждащите отпадъците, за персонала, боравещ с отпадъците и за операторите;
(з) общото въздействие на съоръжението или оборудването за обезвреждане или заустване върху непосредствената околна среда и върху околната среда като цяло.
7.6.1.5 Изгаряне -
Изгарянето е един от основните методи за обработка и обезвреждане на биомедицински и медицински отпадъци. При високотемпературно окисление органичните съединения се превръщат в своите газообразни оксиди, главно въглероден двуокис и вода. Неорганичните съединения се минерализират и се превръщат в пепел, освен ако не преминат в димните газове.
-
В зависимост от типа на инсинератора могат да бъдат постигнати следните цели:
(а) унищожаване на патогенните микроорганизми;
(б) колкото е възможно по-голямо намаляване на потенциалните опасности, присъщи на отпадъците, и на възможното замърсяване;
(в) намаляване на обема и количеството на отпадъците;
(г) привеждане на остатъчните количества във форма, подходяща за употреба или за депониране;
(д) използване на отделената топлина.
-
По съображения за контрол на емисиите и за експлоатационна безопасност и надеждност, е желателно биомедицинските и медицинските отпадъци от възможно повече болници да бъдат изгаряни в едно централно съоръжение. В определени случаи може да бъде оправдано и използването на отделни по-малки инсинератори. С оглед да се сведе до минимум влиянието върху околната среда на инсинераторите, емисиите към въздуха, водата и почвата трябва да се намаляват чрез използването на ефективни и съвременни техники за изгаряне и контрол на емисиите, прилагани при технически и икономически изпълними условия като се взема предвид местоположението на съоръжението.
-
През последните повече от десет години бе натрупан значителен опит в областта на прилагането на техниките за намаляване на замърсяващите емисии от инсинераторите. Като пример за висок стандарт в Таблица 7, Анекс V са показани пределно допустимите норми за изгаряне на отпадъци в Европейския съюз, публикувани в края на 2000 г. Освен тези замърсяващи емисии, всички инсинератори произвеждат различни количества остатъчни вещества, напр. дънна пепел или летлива пепел и твърди частици, които се улавят от устройствата за контрол на замърсяването. Ако притежават опасни характеристики, с тях вероятно ще трябва да се борави като с допълнителни опасни отпадъци, при прилагане на подходящи екологосъобразни методи за обезвреждане.
-
Изгарянето води до значително намаляване на обема и количеството на обработваните отпадъци. Отпадъците, които не са били предварително третирани, за да бъдат инактивирани или обезопасени, трябва да се изгарят в съоръжение, конструирано и използвано за унищожаването на биомедицински и медицински отпадъци или на други опасни отпадъци. Ако се налага изгарянето на биомедицински и медицински отпадъци при неподходящи условия (ниска температура, неподходяща система за контрол на емисиите), то за изгаряне не бива да бъдат предавани цитотоксични препарати, химикали, халогенирани материали или отпадъци с високо съдържание на тежки метали (батерии, счупени живачни термометри и пр.).
-
Биомедицинските и опасните (инфекциозни) медицински отпадъци, които не са били инактивирани или обработени, трябва да бъдат предавани на или транспортирани до инсинератора в подходящи контейнери съгласно Препоръките на ООН за транспортиране на опасни стоки.
Тестване и проверка на ефективността на методите за управление на отпадъците
-
Избраният вариант за обработка на отпадъците трябва да инактивира или да обезопаси опасния компонент на отпадъците, идентифициран в оценката на риска. Ефективността на метода за обработка трябва да се поддава на проверка, за да може да се потвърди, че броят на жизнеспособните организми в които и да било отпадъци или отпадъчни води е в рамките на приемливите нива или че организмът е бил унищожен.
-
Ефективността на всички технологии за обработка на инфекциозни отпадъци подлежи на контрол. Когато методът за обработка на отпадъците съответства на даден международен или национален стандарт, оценката на неговата ефективност зависи от стриктното придържане към определени процедури, включително вземане на технологични проби, мониторинг и проверка на работните параметри, предприети с цел да се потвърди, че процесът на обработка протича правилно. Този контрол трябва да се осъществява при съблюдаване на инструкциите и установените времеви интервали, а получените измервания и тестови параметри трябва да бъдат регистрирани. Потвърждаването на ефективността на която и да е процедура за обработка може да включва също периодични контролни тестове за наличие на жизнеспособни организми в отпадъците. Могат да бъдат използвани подходящи статистически методи, за да се потвърди, че в обработените отпадъци или отпадъчни води не се съдържат жизнеспособни микроорганизми.
-
Там, където има множество отпадъци от различни източници и с разнообразни характеристики, проверката на ефективността на метода за обработка трябва да се извършва за "най-лошия" състав на отпадъците. Експлоатационните условия и параметри, необходими за инактивирането на отпадъци с "най-лошия" състав, трябва да бъдат използвани като база за определяне на нормалните експлоатационни процедури за смесени отпадъци. Тестовете, извършвани за проверка на концентрацията на жизнеспособни организми в обработените отпадъци, могат да бъдат или да не бъдат свързани с процеса на растеж.
-
Избраният метод на обработка зависи от състава на отпадъците. Например, преките методи (вж. Анекс IV) могат да бъдат подходящи за тестване на отпадъчни потоци с ниска концентрация на жизнеспособни микроорганизми, а непреките методи (вж. Анекс IV) са удачни при висока концентрация.
Тестване на обработени отпадъци и отпадъчни води
-
Ефективността на метода може да бъде проверена чрез анализиране на отпадъците преди и след обработката за наличие на жизнеспособни организми в тях. Пробите от преработените отпадъци, които се подлагат на анализ, трябва да се взимат от различни части на партидата и да се изследват при стерилни условия.
-
Продуктите от процеса на обработка на отпадъците, които се изхвърлят директно във въздуха или в канализацията, трябва периодично да бъдат тествани според изискванията на съответните национални или местни компетентни органи или просто за потвърждение на това, че броят на организмите не превишава допустимите нива и не представлява съществена екологична опасност.
-
Методите и процедурите за тестване, използвани при изследването на обработените отпадъци за наличие на жизнеспособни организми в тях, трябва да съответстват на международните или националните стандарти. Подробно описание на методите за тестване на жизнеспособността се съдържат в типовите нормативни документи (вж. Анекс IV). Тестването на отпадъчните потоци на изхода на съоръженията за преработка може да се извършва непрекъснато или на периодично – на равномерни или неравномерни интервали, напр. под формата на произволни проверки на качеството. Тестовете трябва да се провеждат по-често, ако на обекта съществува вероятност от възникване на неизправности, които могат да доведат до изпускане на необработени отпадъци в околната среда, или ако обектът работи при максимална натовареност на мощностите или близо до нея. В случаите, когато биологичните индикатори са по-малко устойчиви от организъма, с който се борави, самият организъм трябва да бъде използван като тестов модел.
Калибриране на уредите и оборудването за измерване и мониторинг
-
Всички прибори и оборудване, използвани за измерване или мониторинг на технологичните параметри на процеса на обработка или на емисиите от процеса, трябва да бъдат калибрирани. Това може да бъде направено при използване на подходящ международен или национален стандартен тест или метод, основан на прилагането на автономно или еталонно измерващо устройство или датчик, калибриран по национален стандарт.
-
Микроорганизмите се класифицират по национална или международна система в зависимост от влиянието им върху здравето на човека и вредното им въздействие върху околната среда. За дейностите по боравене и процеса на третиране на опасните отпадъци трябва да бъде извършена документирана оценка на риска, при която да се вземе предвид класификацията на съответните микроорганизми. При необходимост тази оценка трябва да бъде преразглеждана и преформулирана на различните етапи от разработването и внедряването на процеса, ако се предлагат значителни промени в технологията, както и на периодична основа.
-
Ако дейността включва контакт с няколко категории микроорганизми, които могат да се съдържат в отпадъците, при изготвянето на оценката трябва да се вземат предвид опасностите за здравето и околната среда, създавани от всеки от микроорганизмите.
7.6.1.6 Депониране -
До момента не е извършена адекватна оценка на риска от използването на депата за депониране на необработени биомедицински и медицински отпадъци, които могат да съдържат инфекциозни организми и опасни химикали. Най-добрата практика би била всяко депо, използвано за биомедицински и медицински отпадъци, да е добре конструирано и обезопасено (специално конструирано депо).
-
С обезвреждането на необработени биомедицински и медицински отпадъци са свързани редица нерешени проблеми, отнасящи се до опазването на здравето и безопасността (които могат да имат и правни последици). Като се има предвид намаляващият брой на подходящите депа, е необходимо да се търси решение на физическия проблем за депониране на големи количества отпадъци.
-
Обезвреждането на инфекциозни отпадъци на депа значително увеличава рисковете за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от контакта с инфекции от тези източници. Допълнителни рискове възникват, ако отпадъците се разместят по какъвто и да било начин или ако не са добре покрити. Ето защо не се счита за добра практика инфекциозните отпадъци да се обезвреждат чрез депониране. Ако изхвърлянето на депо е единствената възможност за обезвреждане, с цел да се избегнат гореспоменатите рискове, инфекциозните отпадъци трябва да бъдат обработени, за предпочитане на мястото, където са генерирани, за да се ликвидират/отстранят инфекциозните им свойства. Това може да бъде направено чрез познати и ефективни техники като автоклав, микровълнова обработка, стерилизация със суха топлина или химична дезинфекция.
-
По-долу е представено описание на характеристиките на "специално конструираните депа”11, които са необходими за безопасното и екологосъобразно депониране на биомедицински и медицински отпадъци:
(а) Непроницаема глинена и/или синтетична облицовка, за да се сведе до минимум замърсяването на подпочвените води;
(б) Събиране, обработка и екологосъобразно обезвреждане на филтрата;
(в) Системи за мониторинг на подпочвените води в близост до площадката на депото за проверка на ефективността на защитата от замърсяване с филтрат;
(г) Ежедневно и окончателно засипване на отпадъците, за да се ограничи потенциалната възможност от разнасяне на инфекции, да се намалят миризмите и проникването във водата;
(д) Мониторинг на миграцията на газовете в ненаситената зона около площадката, а при необходимост – и контролни мерки.
-
Общоприето мнение е, че депонирането на нетретирани биомедицински и инфекциозни медицински отпадъци на депа не е “добра практика”. В случаите, когато медицински отпадъци се депонират на специално конструирано депо, трябва да се съблюдават следните правила:
(а) Биомедицинските и инфекциозните медицински отпадъци трябва да се депонират в най-ниската част на работната повърхност на депото или изкопа;
(б) Оператор или представител трябва да наблюдава незабавното им покриване с твърди отпадъци или с пръст с дебелина не по-малко от 1 метър;
(в) Уплътняване се допуска само върху покривния материал;
(г) Зоните за депониране на биомедицински и медицински отпадъци трябва да се намират на най-малко 3 метра от проектираните външни граници на депото;
(д) Забранен достъп до депото за външни лица;
(е) Биомедицинските и медицинските отпадъци трябва да бъдат заровени поне на 2 метра под нивото на окончателната повърхност на депото, тоест не се допуска заравянето им в най-горния слой.
-
В някои страни депонирането на депо може да е забранено съгласно националните разпоредби и практики.
-
Следните биомедицински и опасни медицински отпадъци като цяло се считат за неподходящи за депониране на депо:
(а) Органи и тъкани, които могат да бъдат идентифицирани като такива;
(б) Цитотоксични отпадъци;
(в) Фармацевтични, лабораторни или битови химикали;
(г) Радиоактивни отпадъци;
(д) Инфекциозни отпадъци.
-
Депата се считат за място за окончателно депониране на всички отпадъци, включително пепел от инсинератори и остатъчни количества отпадъци от други процеси. При някои технологии тези остатъчни количества е възможно да съдържат химикали, които могат да взаимодействат с другите материали на депото. Устойчивостта на тази остатъчни количества, техните свойства и възможно въздействие следва да се анализират преди те да бъдат депонирани на депото. След прилагането на някои технологии на обработка на депата заедно с отпадъците могат да попаднат прекомерни количества вода. Поради възможността от поява на филтрат в резултат на това, се налага такива отпадъци да се депонират на специално конструирани депа, за да се обезпечи максимална защита на околната среда.
-
В Таблица 5 са представени данни за прилагането на различни методи за обработка и обезвреждане на биомедицински и опасни медицински отпадъци. Таблицата дава обща представа за подходящите методи за обработка и обезвреждане за различните категории медицински отпадъци.
Таблица 5
Обзор на методите за обезвреждане и обработка, подходящи за различните категории опасни медицински отпадъци
Метод
________
Вид отпадък
|
Пиролизно изгаряне/двустепенно изгаряне (със зона за доизгаряне, напр. въртяща се пещ)
|
Изгаряне в еднокамерна пещ или в общински инсинератор за отпадъци
|
Химична дезинфекция
|
Влажна термична обработка в автоклав
|
Микровълново облъчване
|
Капсулиране (напр. с бетон, гипс и др. – само минимални програми)
|
Специално конструирано сметище a/
|
Изхвърляне в канализацията
|
Друг метод
|
Инфекциозни отпадъци
|
Да
|
Да (специални изисквания, напр. директно подаване)
|
Малки количества
|
Да
|
Да (за влажни отпадъци)
|
Не
|
Да б/
|
в/ – само в урината и фекалиите
|
|
Анатомични
|
Да
|
Да б/
|
Не
|
в/
|
в/
|
Не
|
Да б/
|
Не
|
|
Остри предмети
|
Да
|
Да б/
|
Да
|
Да
|
Не
|
Да
|
Да б/
|
Не
|
|
Фармацевтични отпадъци
|
Малки количества или при висока температура >850°C
|
Да б/
|
Не
|
Не
|
Не
|
Да
|
Малки количества
|
Не
|
Връщане на лекарствените препарати си изтекъл срок на годност на доставчика
|
Цитотоксични отпадъци
|
При висока температура >850°C
|
Не
|
Не
|
Не
|
Не
|
Не
|
В изключителни случаи, при съблюдаване на специални изисквания, напр. фиксация
|
Не
|
Връщане на лекарствените препарати си изтекъл срок на годност на доставчика
|
Химични отпадъци
|
Малки количества
|
в/
|
Не
|
Не
|
Не
|
Не
|
В изключителни случаи, при съблюдаване на специални изисквания, напр. фиксация
|
Да b/ - само малки количества течни дезинфектанти
|
Връщане на неизползваните химикали на доставчика
|
Радиоактивни отпадъци г/
|
Нискоактивни инфекциозни отпадъци
|
Нискоактивни инфекциозни отпадъци
|
Не
|
Не
|
Не
|
Не
|
Не
|
Нискоактивни течни отпадъци
|
Естествен разпад при съхранението
|
a/ В някои страни депонирането на депа може да е забранено съгласно националните разпоредби и практики.
б/ Не представлява предпочитан метод.
в/ Непригодността на тази операция за обезвреждане все още не е доказана. В някои случаи обезвреждането може да се прилага, ако са спазени редица предпазни мерки.
г/ Само при съблюдаване на допустимите нива на освобождаване от контрол, установени от МАГАТЕ.
Забележка: Текстовете в удебелен шрифт показват предпочитаните методи.
Сподели с приятели: |
