-
Целта на одита на управлението на отпадъците е да се помогне на болницата да определи какви инициативи в тази насока биха били най-полезни. Това се постига чрез съставяне на подробна картина на текущото състояние на генерирането и обезвреждането на отпадъци в болницата. След това се идентифицират сферите, в които е възможно усъвършенстване, и се разработват планове за действие за всяка от тях. Крайният ефект от мерките за опазване на околната среда се преценява според положителното въздействие върху околната среда и спестените разходи на заведението.
-
Одитът на управлението на отпадъците включва три основни етапа: събиране на информация, анализ на отпадъчните потоци и разработване на планове за действие. На първо място при одита на управлението на отпадъците трябва да се събере информация относно следното:
(а) общия обем на отпадъците от всеки вид, генерирани от цялата болница;
(б) общия обем на отпадъците от всеки вид, генерирани от всяко обособено звено на болницата;
(в) текущите разходи, свързани с обезвреждането на всеки от видовете отпадъци;
(г) действащите към момента инициативи за управление на отпадъците. Обикновено тук се включват програмите за повторната употреба, намаляване на количествата, рециклиране и оползотворяване на отпадъците.
-
Значителна част от необходимата информация може да бъде почерпена от документацията за направените покупки и поръчки, от направени в заведението оценки, от литературата или от разговори с членове на персонала за техния опит при работата с отпадъци в заведението.
-
Следващата стъпка от одита на управлението на отпадъците се състои в разделянето и претеглянето на компонентите на отпадъчния поток с цел да се извърши анализ на този поток. Тази втора стъпка се определя като обхватно проучване на общите отпадъци. Тя обикновено се изпълнява от административно-стопанския персонал и отнема две седмици. По причини за безопасност не се разделят типове отпадъци, които биха могли да застрашат здравето и живота на персонала по какъвто и да било начин – това означава, че биомедицинските отпадъци, острите предмети, химикалите и пр. само се претеглят.
-
Третият етап от одита на управлението на отпадъците е разработването на планове за действие за повторна употреба, намаляване на количествата, рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Тук се включва анализът на събраните данни и, в първата част на одита, идентифицирането на потенциалните неизползвани възможности. След това всяка от областите се анализира, за да се определят потенциалните ползи, които биха могли да произтекат от прилагането на реалистични инициативи.
-
За всяка от областите, в които има потенциал за постигане на ползи, се разработва план за действие за осъществяване на инициативата. Планът посочва в кои съществуващи системи и работни навици могат да бъдат внесени промени, за да се постигнат желаните резултати. Макар че планът за действие се отнася за цялата болница, препоръките за действие могат да се отнасят до конкретни участъци от болницата, където е възможно да се постигне най-голяма полза.
-
Ръководството на болницата или лицата, упълномощени да вземат решения, се нуждаят от конкретна информация за генерираните типове отпадъци, за обема на тези отпадъци и за местата, на които те се генерират. Тази информация позволява инициативите да бъдат насочени към конкретни участъци от болницата и/или към типовете отпадъци, за които могат да бъдат постигнати най-значими ползи. Например, рециклирането на отпадъците е най-ефективно тогава, когато отпадъците, които могат да бъдат рециклирани, се разделят от тези, които не могат да бъдат рециклирани, още в точката, където се генерират. Когато отпадъкът достигне до бункера или уплътнителя, е вече късно да се мисли за намаляване на обема му, за повторна употреба или за рециклиране. Познаването на местата, на които се генерира по-голямата част от отпадъците, подлежащи на рециклиране, позволява да се оценят възможностите за рециклиране и да се разработят подходящи планове.
9. Изграждане на капацитет -
Целите на една обхватна стратегия за изграждане на капацитет могат да включват:
(а) осигуряване на базисна правна, техническа и логистична рамка;
(б) въвеждане на възможности за рационално управление на биомедицинските и медицинските отпадъци;
(в) разработване на логична рамка за паспортизация на биомедицинските и медицинските отпадъци на национално ниво и изготвяне на национални планове за медицинските отпадъци.
-
Елементите на една обхватна програма за изграждане на капацитет са:
(a) създаване на национална комисия за екологосъобразното управление на биомедицински и медицински отпадъци;
(б) паспортизация на медицинските отпадъци на национално (местно) ниво;
(в) разработване на национална (местна) програма за управление на медицински отпадъци, включваща технически и финансов план;
(г) изготвяне на национални разпоредби за екологосъобразното управление на биомедицински и медицински отпадъци;
(д) предприемане на програми за обучение на работещите в здравни заведения, в предприятия за обезвреждане на отпадъци, в прилагащите органи и др., включително разработване на инструменти за подпомагане процеса на вземане на решения за ръководните органи и организациите, непосредствено боравещи с отпадъци.
9.1 Квалификация и обучение на персонала в здравните заведения -
Една политика за управление на биомедицинските и медицинските отпадъци не би била ефективна, ако не се прилага ежедневно, последователно и точно от целия персонал. Обучаването на служителите за прилагане на политиката е важна стъпка за успеха на програмата за управление на биомедицинските и медицинските отпадъци. Общата цел на обучението е да се създаде у участниците разбиране на проблемите на здравеопазването, безопасността и защитата на околната среда, свързани с биомедицинските и медицинските отпадъци, и за това как те им влияят в ежедневната им работа. При обучението трябва да се акцентира върху отговорностите и ролята на служителите в цялостната програма за управление. Безопасността на труда и опазването на околната среда са отговорност на всички.
-
Целият болничен персонал, включително старшия лекарски персонал, трябва да бъде обучен с оглед осъзнаването на важността на една обхватна политика за управление на медицинските отпадъци в болницата и на нейната значимост за здравето и безопасността на всички. Това е най-добрият начин да се осигури тяхното съдействие за прилагането на политиката.
-
Учебните мероприятия трябва да бъдат разработени за и насочени към четири основни категории персонал: управленски и административен персонал, напр. съветници по безопасността; лекари; медицински сестри и младши медицински сестри; санитари, работници по отпадъците и шофьори.
-
Лекарите могат да бъдат обучавани на практикуми, водени от ръководителя на болницата, докато останалият болничен персонал може да се обучава на семинари. Обучението на лицата, отговорни за управлението на отпадъците, и/или на административно-контролния персонал обикновено се провежда не в болниците, а в училища за обществено здраве или в университетски факултети.
-
Програмите за обучение трябва да включват: информация за всички аспекти на политиката за управление на медицинските отпадъци и тяхната обосновка; уведомяване на всеки член от персонала на болницата за неговите/нейните отговорности и роля във внедряването на тази политика; технически инструкции за прилагането на практиките, отнасящи се до конкретната група.
-
Тъй като практиката си остава най-добрият начин за учене, може да се обмисли провеждането на практически курсове в малки групи в случаите, когато това е уместно. Проверката на знанията на участниците в края на курса с помощта на прости въпроси, на които трябва да се отговори с “вярно” или “грешно”, или с въпроси, отговорът на които трябва да бъде избран между няколко възможни варианта, често е добър стимул за учене и дава на организаторите на курса представа за придобитите от участниците знания. Съдържанието на курсовете е по-подробно разгледано по-долу.
-
Инструкторите трябва да имат опит в обучението, да са запознати с опасностите и практиките за управление на биомедицински и медицински отпадъци; в най-добрия случай те трябва да имат и опит в боравенето с отпадъци.
-
Периодичното повтаряне на курсовете опреснява придобитите знания, помага да се ориентират новопостъпилите служители и служителите, на които са възложени нови отговорности, и позволява непрестанното осъвременяване на политиката. Последващото обучение позволява да се добие представа за степента на възприетите знания и за необходимостта от опреснителни курсове.
9.1.1 Отговорност за обучението -
Ръководителят на здравното заведение трябва да назначи отговорник за всички учебни мероприятия, свързани с разделянето, събирането, съхранението и обезвреждането на медицинските отпадъци; това може да бъде главният епидемиолог, лекарят, отговарящ за хигиената в болницата, или ОУО. Този отговорник трябва да гарантира, че работещите в болницата на всички нива познават плана за управление на отпадъците в болницата, политиката и своите отговорности и задължения в рамките на плана и политиката. Трябва да се води писмен отчет за проведените обучения. Съдържанието на програмите за обучение трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, да се осъвременява. За персонала на заведенията, които представляват по-малки източници на биомедицински и медицински отпадъци, учебните занимания могат да бъдат организирани от регионалния орган по здравеопазването.
9.1.2 Учебни материали -
Комплектът с учебни материали трябва да бъде разработен от националната държавна агенция, отговаряща за обезвреждането на биомедицински и медицински отпадъци. Комплекти с учебни материали се разработват също и от СЗО, международни организации и агенции за развитие.
-
Комплектът с учебни материали за биомедицинските и медицинските отпадъци трябва да бъде подходящ за различни видове здравни заведения, включително държавни болници, университетски болници, стоматологични клиники, поликлиники, медицински центрове, медицински научно-изследователски институти, клинични лаборатории и други заведения, в които се генерират здравни отпадъци. Такъв комплект с учебни материали би бил полезен и в учебните заведения и в учрежденията, предоставящи услуги по обезвреждане на биомедицински и медицински отпадъци. Комплектът трябва да е богато илюстриран с рисунки, схеми, снимки, слайдове и плаки за шрайбпроектор.
9.1.3 Подбор на участниците -
Идеалният брой на участниците в един курс за обучение е между 20 и 30, защото при по-големите групи се затрудняват дискусиите и упражненията. Курсове трябва да бъдат организирани и ориентирани към всички категории персонал. Дискусиите, обаче, могат да протичат по-лесно, ако групата се състои от персонал с различен профил (напр. администратор, лекари и медицински сестри, лаборанти, техници, помощен персонал) или ако в групата има няколко фелдшери или медицински сестри.
-
Би било целесъобразно в някои от групите за обучение да се включат представители на административното ръководство и завеждащи на отделения, за да се демонстрира на останалите служители тяхната ангажираност към политиката и да се покаже, че политиката е отговорност на целия персонал на здравните заведения. За линейните мениджъри може да се окаже по-подходящо сами да водят обученията на своите подчинени.
9.1.4 Препоръки за обучението 9.1.4.1 Препоръки за обучението на персонала, който извършва медицински услуги -
Както се спомена по-горе, съдържанието на курса трябва да предлага запознаване с политиката за управление на отпадъци и със залегналите в нея принципи, както и информация за практиките, отнасящи се до съответната група. Например, персоналът, който извършва медицински услуги, трябва да се информира главно за практиките за разделяне на отпадъците:
(а) при манипулациите, изискващи отстраняването на иглите от спринцовките, това действие трябва да се извършва с повишено внимание;
(б) при никакви обстоятелства персоналът не бива да поправя допуснати при разделянето на отпадъците грешки чрез изваждане на отпадъците от торбата или контейнера, в който се били изхвърлени, нито чрез поставяне на една торба в торба с друг цвят;
(в) не бива да се смесват опасните и общите отпадъци. Когато, обаче, това вече е станало, сместа трябва да се третира като отпадък, опасен за здравето;
(г) медицинските сестри и лекарите трябва да гарантират наличието на достатъчен брой приспособления за закрепване на торбите и на контейнери за медицински отпадъци за събирането и съхранението на територията на болницата на медицински отпадъци от отделенията, клиниките, операционните и другите източници на отпадъци. Тези съдове за отпадъци трябва да са разположени в близост до източниците на отпадъци.
-
При завършването на курса, членовете на персонала трябва да са осъзнали своите отговорности.
9.1.4.2 Препоръки за обучението на персонала, който борави с отпадъци -
Учебният курс може да бъде съставен на базата на съответни тематични раздели. Темите могат да включват политиката за управление на отпадъците, опасностите за човешкото здраве, транспортирането на територията на обекта, съхранението, процедурите за безопасност и действията при извънредни ситуации. Вниманието на членовете на персонала, които редовно боравят с биомедицински и медицински отпадъци, може да се притъпи с времето, което би повишило риска от наранявания. Ето защо се препоръчва периодично провеждане на курсовете.
9.1.4.3 Обучение на операторите, занимаващи се с депониране на медицински отпадъци -
Минималният обем на обучението на операторите, занимаващи се обезвреждане на медицински отпадъци, трябва да включва:
(а) Информация за рисковете, свързани с боравенето с биомедицински и медицински отпадъци;
(б) Обучение по процедурите за справяне с разливи и аварии;
(в) Инструкции за използването на защитно облекло.
-
Нуждите от обучение зависят от вида на извършваните от персонала операции. В зависимост от задълженията се изисква обучение в различни области (напр. работа в инсинератори, транспортиране на отпадъците).
9.1.4.4 Обучение на персонала, който се занимава с транспортиране на отпадъците -
Здравното заведение може да транспортира отпадъците си само или да прибегне до услугите на лицензирана фирма за транспортиране на отпадъци. Шофьорите и товарачите трябва да бъдат специално обучени и да познават свойствата на превозваните отпадъци и рисковете, свързани с тях. По-конкретно персоналът, който се занимава с превоз на отпадъци, трябва да бъде обучен по следните въпроси, да е в състояние да прилага съответните процедури и да спазва инструкциите без чужда помощ:
(а) правилни процедури за боравене, товарене и разтоварване на торбите и контейнерите с отпадъци;
(б) процедури за действия при разливи или инциденти; за такива случаи в превозното средство трябва да има писмени инструкции за действие;
(в) необходимост от постоянно носене на защитно облекло и обувки.
-
В специализираните превозни средства за транспортиране на отпадъци трябва винаги да има запас от пластмасови торби, защитно облекло, инвентар и дезинфектанти за почистване и дезинфекция на разливите, които могат да възникнат при товаренето, превоза и разтоварването. Документирането и регистрирането на медицинските отпадъци, напр. чрез използване на система от консигнационни бележки, са необходими, защото дават възможност да се проследява отпадъка от точката на събирането му до съоръжението за окончателно обезвреждане. Ръководителят на здравното заведение трябва да взаимодейства с превозвача, за да осигури доброто обучение на екипа, осъществяващ събирането на отпадъците. Никога не бива да се допуска необучен персонал да борави с биомедицински и опасни медицински отпадъци.
9.1.4.5 Обучаване на персонала, работещ в инсинератори -
За експлоатацията на инсинераторите се изисква квалифициран персонал. Трябва да не се забравя, че наличието на такъв персонал в някои райони трябва да бъде проверено преди да се закупят високотехнологични инсинератори. При отсъствие на квалифициран персонал здравните заведения трябва или да прибягват към алтернативни технологии за дезинфекция на медицински отпадъци, или да сключват договор за изгаряне на отпадъците си в регионално съоръжение.
-
Операторите на инсинератори трябва да имат поне средно техническо образование. По-конкретно те трябва да бъдат обучени по следните предмети:
(а) общо устройство на съоръжението, включително на системите за регенериране на топлината и за пречистване на димните газова, ако има такива;
(б) последици за здравето, безопасността и околната среда от експлоатацията на съоръжението;
(в) технически процедури за експлоатация на съоръжението;
(г) действия в извънредни ситуации, напр. при неизправности в оборудването, при обявяване на тревога и пр.;
(д) поддръжка на съоръжението;
(е) надзор на качеството на пепелта и на емисиите за установяване на съответствието със спецификациите.
9.1.4.6 Обучение на персонала, който обслужва специално конструирани депа -
Обучението на персонала на депата е важно за ограничаване на рисковете, създавани от заровените биомедицински и медицински отпадъци, както във връзка с предотвратяването на ровене в отпадъците, така и във връзка със запазването на качеството на водата. Персоналът трябва да бъде обучен в следните области:
(а) рискове за здравето, свързани с биомедицинските и опасните медицински отпадъци;
(б) опасности, свързани със разделянето на този тип отпадъци, което в никакъв случай не бива да бъде извършвано от хората, работещи на депата, или от други лица;
(в) боравенето с биомедицински и медицински отпадъци от шофьорите и от персонала на сметището, което трябва да бъде сведено до минимум;
(г) използване на индивидуални средства за защита и лична хигиена;
(д) прилагане на безопасни процедури за обезвреждане на отпадъците на депа;
(е) процедури за действие в извънредни ситуации.
Сподели с приятели: |
