Идентифициране и класифициране на отпадъците; групи отпадъци

6.1 Спецификации

Не-инфекциозни човешки крайници, органи и тъкани, контейнери с кръв.

Тъкани, отстранени органи, ампутирани крайници, плаценти и др.

Специалните изисквания към управлението на отпадъци, съдържащи човешки крайници, органи и тъкани, се налага основно по етични съображения. Такива отпадъци трябва да бъдат събирани възможно най-скоро в подходящи контейнери или торби на мястото, на което се генерират. Отпадъците трябва да бъдат съхранявани в непроницаеми съдове (напр. в дървените ковчези, широко използвани в патологията) и на хладно, когато се съхраняват временно за по-дълъг период от време; в останалите случаи трябва да бъдат изпращани в съоръжение за управление на отпадъци в разумни срокове. Междинното съхранение трябва да става на места, до които достъп има само обучен персонал. В повечето случаи такива отпадъци подлежат на пълно изгаряне в подходящо съоръжение. Инсинераторите за битови отпадъци по принцип не са подходящи за изгаряне на ампутирани крайници, отстранени органи и плацента (изключенията, като например разделно съхранение и пряко подаване, трябва да бъдат съгласувани с отговорните органи и с управата на инсинератора). В изключителни случаи за изгарянето (депонирането) на ампутирани крайници могат да се използват крематориуми.

В случаите, когато се генерират малки количества такива отпадъци (напр. в лекарските кабинети), те могат да бъдат събирани в подходящи контейнери (напр. контейнер от твърд материал) и да бъдат депонирани заедно с битово-комуналните отпадъци при обем до един литър на чувал за отпадъци. Управлението на отпадъци, съдържащи животински крайници, органи и тъкани, се регулира от разпоредбите на специално законодателство.

Остри предмети са всички предмети и материали, които са тясно свързани с дейността на здравните заведения и създават потенциален риск от нараняване и/или инфекция.

Игли, дренажни тръби, спринцовки с игла, игли-пеперуда, перца, счупени стъклени съдове, ампули, пипети, скалпелни остриета, ланцети, празни шишенца и др.

Отпадъците, които създават риск от нараняване, изискват вземането на мерки за предотвратяване на наранявания и инфекции при боравенето с тези отпадъци на територията на и извън здравните заведения. Тези отпадъци трябва да бъдат събирани и третирани отделно от другите отпадъци. Контейнерите за събирането им трябва да бъдат устойчиви на пробиване и непроницаеми. Такива отпадъци трябва да се съхраняват на места, до които достъп има само обучен персонал.

Остри предмети от инфектирани пациенти с опасни заразни болести (изброени в точка 6.1, подточка B.5 по-долу), от изолатори или други заострени части, замърсени с гореспоменатите лабораторни отпадъци, трябва да бъдат категоризирани като инфекциозни отпадъци.

Спринцовките и иглите не подлежат на повторна употреба.

Фармацевтичните отпадъци представляват фармацевтични препарати, които са станали неизползваеми поради следните причини:

• 
  Изтичане на срока на годност;
  
• 
  Изтичане на срока на годност след отваряне на опаковката или на готовия препарат;
  
• 
  Други причини (напр. изтегляне на препарата от употреба от неговия производител).
  

Терминът "фармацевтични препарати" включва множество активни съставки и видове препарати. Спектърът варира от чайове през дезинфектанти, съдържащи тежки метали, до специфични медикаменти, съдържащи разнообразни опасни или безопасни вещества. Ето защо управлението на отпадъците може да бъде основано на диференциран подход; например, фармацевтичните отпадъци могат да се разделят на три класа и да бъдат депонирани по специфичен начин, както следва:

• 
  Фармацевтични отпадъци: Клас 1
  

• 
  Фармацевтични отпадъци: Клас 2
  

• 
  Фармацевтични отпадъци: Клас 3
  

Предотвратяване на образуването на отпадъци: с цел да се намали образуването на фармацевтични отпадъци, трябва периодично да се правят инспекции на запасите от фармацевтични препарати и да се проверява срокът им на годност.

Оползотворяване на отпадъци в специални съоръжения: могат да бъдат проучени възможностите за връщане на стари фармацевтични препарати на производителя или предаването им по специална система за събиране (напр. в аптеки) за евентуално последващо използване. Такова връщане на фармацевтични препарати в тяхната оригинална опаковка преди изтичането на срока им на годност или в разумен срок след това е възможно, ако се гарантира, че производителят или учреждението, което извършва събирането, ще проучи възможностите за последваща употреба на фармацевтичните препарати и че фармацевтичните препарати, които вече не могат да бъдат използвани, ще бъдат обезвредени по екологосъобразен начин.

Фармацевтичните отпадъци, които се считат за опасни отпадъци, трябва да се събират отделно в подходящи контейнери. Междинното им съхранение трябва да става на места, до които достъп има само обучен персонал. При това трябва да се вземат мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби.

Цитотоксични фармацевтични отпадъци: Вж. Група B4: Цитотоксични фармацевтични отпадъци.

Цитотоксични (антинеопластични) фармацевтични отпадъци са отпадъци, които могат да се образуват при употребата (използване при пациенти), производството и подготовката на фармацевтични препарати с цитотоксичен (антинеопластичен) ефект. Тези химични вещества могат да бъдат разделени в шест основни групи: алкилирани вещества, антиметаболити, антибиотици, растителни алкалоиди, хормони и други. Потенциалният риск за здравето на лицата, които боравят с цитотоксични фармацевтични препарати, произтича най-вече от мутагенните, канцерогенните и тератогенните свойства на тези вещества. От това следва, че тези отпадъци създават опасност и взетите мерки трябва да включват и мерките, предвиждани в рамките на безопасността на труда.

Съществуват подробни списъци на фармацевтичните препарати, които съдържат цитотоксични вещества. Различимите течни остатъци от цитотоксични концентрати, цитотоксичните фармацевтични препарати с изтекъл срок на годност и материалите, които видимо са замърсени с цитотоксични фармацевтични препарати, трябва да бъдат обезвреждани като цитотоксични фармацевтични отпадъци.

Рисковете, създавани от цитотоксичните фармацевтични препарати, застрашават преди всичко лицата, които влизат в съприкосновение с тях при подготовката им и по време на употреба или след нея. В болниците отдавна се е наложило като практика броят на хората, които боравят с тези продукти, да е сравнително малък. Съществуват специални насоки по този въпрос. Такива отпадъци обикновено се образуват в централни учреждения, т.е. аптеки и лаборатории, а често и на местата, където се приготвят готови за използване цитотоксични разтвори. Междинното съхранение на тези отпадъци трябва да става на контролирани и заключени места.

Предпазните мерки, вземани при използването на цитотоксични фармацевтични препарати, трябва да се прилагат и при транспортирането им извън пределите на съответното заведение, тъй като изтичането на такива продукти може да има неблагоприятно въздействие върху околната среда. Ето защо управлението на тези отпадъци, които се съхраняват в покрити и непроницаеми контейнери, трябва да става под строг контрол. За събирането им трябва да се използват твърди контейнери. Препоръчва се тези контейнери да бъдат маркирани. С оглед безопасността на труда, цитотоксичните фармацевтични отпадъци трябва да се събират отделно от фармацевтичните отпадъци и да бъдат обезвредени в инсинератор за опасни отпадъци.

Изключения и специални разпоредби

Няма.

Това са отпадъци от здравни заведения, съдържащи човешка или животинска кръв, секрети и екскрети, които не се категоризират като инфекциозни отпадъци. Има основания да се предполага, че такива отпадъци биха могли до известна степен да бъдат замърсени с патогени (по почти същия начин като битовите отпадъци).

Превръзки, тампони, спринцовки без игла, инфузионни набори без игла, бинтове и др.

По отношение на управлението на тези отпадъци трябва да се прилагат специални изисквания с оглед на предотвратяването на инфекции в рамките на здравните заведения. За събирането на такива отпадъци в здравните заведения се използват двойни торби или контейнери, изработени от здрав и непроницаем материал.

Тези отпадъци следва да бъдат унищожавани чрез изгаряне в инсинератор за битови отпадъци, но те също така могат да бъдат депонирани заедно с битовите отпадъци на контролирано депо. Трябва да се отбележи, че в някои страни е забранено изхвърлянето на депо на отпадъци, съдържащи кръв и биологични течности.

Изключения и специални разпоредби

Смес от такива отпадъци не може да бъде рециклирана.

При всички случаи, когато е известно или, на базата на медицинската практика, се предполага, че дадени отпадъци са замърсени с причинители на изброените по-долу болести, и съществуват опасения, че това замърсяване може да доведе до разпространението на болестта, трябва да бъдат прилагани специални изисквания по отношение на събирането и управлението на инфекциозните отпадъци. В списъка са включени болести, които изискват прилагането на особени мерки за предотвратяване на инфекциите, като са взети предвид следните фактори:

• 
  Възможния риск от инфекция (степен на заразност, инфекциозна доза, потенциал за възникване на епидемия);
  
• 
  Жизнеспособността на патогенните микроорганизми (активност на инфекцията /инфекциозност);
  
• 
  Пътя за предаване на инфекцията;
  
• 
  Мащабите и характера на потенциалното заразяване;
  
• 
  Количеството на заразените отпадъци;
  
• 
  Степента на тежест на болестта, която може да бъде причинена, и възможностите за лечението й.
  

Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)* (кръв);

Отпадъците от тази категория обикновено се генерират на следните места: изолационни отделения в болници; отделения за диализа и центрове за болни, инфектирани с хепатитен вирус (жълта диализа); отделения по патологоанатомия; операционни зали; медицински кабинети и лаборатории, в които се лекуват пациенти, страдащи от гореописаните болести.

Към тези отпадъци спадат и отпадъците, замърсени с кръв, екскрети или секрети, съдържащи патогени (вж. списъка), или банки с кръв в течно състояние.

Примери

Инфекциите, отбелязани със звездичка (*), обикновено се предават чрез инокулация. Ето защо към тези отпадъци не спадат сухите замърсени отпадъци от лечението на отделни лица, страдащи от въпросните заболявания (СПИН, вирусен хепатит, болест на Кройцфелд - Якоб), каквито са например замърсените тампони (напр. от вземане на кръвни проби), памучните дренажи, използвани в стоматологичната практика и пр. Към тях, обаче, спадат пълни с кръв съдове и отпадъци, пропити с кръв или секрети от хирургически операции, извършени на инфектирани пациенти, използвани системи за диализа от жълта диализа, както и отпадъци, пропити с кръв/секрети от лекарски кабинети и лаборатории, в които се лекуват главно пациенти, заразени с въпросните болести.

Инфекциите, отбелязани със знака (#), се предават чрез изпражненията и чрез поглъщане на замърсена храна. Такива изпражнения могат да бъдат изхвърляни в канализационната система при спазване на хигиенно-санитарните изисквания. Възможността за управление на отпадъците при условия, предвидени за отпадъци, категоризирани като инфекциозни, трябва да се разглежда само тогава, когато в отпадъците има високо съдържание на екскрети от диагностицирани пациенти.

Към инфекциозните отпадъци при всички случаи спадат:

(а) всички микробиологични култури, генерирани, например, в институти, работещи в областта на хигиената, микробиологията и вирусологията, както и в медицински лаборатории, лекарски кабинети и аналогични заведения, в които може да възникне размножаване на патогени;

(б) животни за експерименти, както и отпадъци и животински изпражнения от лаборатории, извършващи опити с животни, ако може да се очаква предаване на гореспоменатите болести.

Инфекциозните отпадъци трябва да бъдат събирани в устойчиви на късане, непроницаеми и добре запечатани контейнери и да бъдат транспортирани до централното складово съоръжение/пункт за доставка без прехвърляне в други контейнери и без сортиране (контейнери, обозначени със символа за "биологична опасност"). Те трябва да бъдат събирани и транспортирани по начин, който не позволява пряк контакт; те не могат да бъдат прехвърляни в други контейнери в централното складово съоръжение или при процеса на доставка. Трябва да се съхраняват така, че да не се стига до образуване на газове в контейнерите с отпадъци. За целта е необходимо да се вземат мерки за това отпадъците да се съхраняват възможно най-кратко в зависимост от климатичните условия (напр. съхранение при температури под +15°C за не повече от една седмица или при температура между 3°C и 8°C – за по-дълъг период от време).

Инфекциозните отпадъци трябва или да бъдат изгаряни (в одобрен инсинератор), или да бъдат дезинфекцирани преди окончателното им обезвреждане чрез определен признат метод, за предпочитане обработка с наситена пара. Дезинфекцираните отпадъци могат да се обезвреждат по същия начин, по който се обезвреждат и битовите отпадъци. Съоръженията за дезинфекция трябва да функционират в съответствие с параметрите, препоръчани за дезинфекция на отпадъци, като този режим на експлоатация се описва в документацията. Използването на мобилни съоръжения за дезинфекция при обработката на инфекциозни отпадъци е допустимо само тогава, когато предприятието, извършващо услугата, представи доказателства, че функционалната и експлоатационната надеждност на съоръжението редовно се проверява от компетентния орган или от друга упълномощена институция.

При пускането в експлоатация на съоръжението за дезинфекция с пара и на равни интервали след това (напр. два пъти годишно), ефективността му трябва да се удостоверява от упълномощена институция чрез използване на съответните микробиологични показатели (вж. Анекс IV).

Биологични течности и екскрети от инфектирани пациенти с опасни заразни болести могат да се изхвърлят в канализационната система, ако съществува строга система за разделяне на инсталациите за отпадъчни води и питейна вода и ако канализационната система е свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води. В противен случай биологичните течности и екскретите трябва да бъдат дезинфекцирани преди изхвърлянето им в канализационната система. По изключение в развиващите се страни инфекциозните отпадъци могат да бъдат депонирани в специална зона от контролирано депо, ако не съществува риск от заразяване на почвата или питейната вода и ако инфекциозните отпадъци се покриват директно с пръст или друг материал.

Материали, замърсени с радиоизотопи, образувани при използване на радионуклиди за медицински или научни цели. Образуват се, например, в нуклеарната медицина, при радиоимунологични и бактериологични процедури; могат да бъдат в твърдо, течно или газообразно състояние.

Радиоактивните отпадъци включват твърди, течни и газообразни отпадъци, замърсени с радионуклиди, образувани при in vitro анализ на биологични тъкани и течности, при in vivo томография на органи и локализация на тумори и при изследвания и терапевтични процедури. Радиоактивните медицински отпадъци обикновено съдържат радионуклиди с кратък период на полуразпад, например ³²P (β, 14.3 дни период на полуразпад), ⁵⁷Co (β, 271 дни период на полуразпад) или ⁹⁹Tcm (β, 14.3 дни период на полуразпад), които губят своята активност сравнително бързо. Някои терапевтични процедури изискват използването на радионуклиди с по-дълъг период на разпадане, например ⁶⁰Co (β, 5.3 години период на полуразпад), ¹³⁷Cs (β, 30 години период на полуразпад) или ²²⁶Ra (β, 1600 години период на полуразпад), които обикновено са под формата на щифтове, хапчета или игли, и след стерилизация могат да бъдат използвани повторно при други пациенти.

В случаите, когато е невъзможно да бъде достигнато допустимото ниво на активност за прилагането на прости или незабавни методи за депониране (ниво на освобождаване от контрол), медицинските заведения трябва да отделят радиоактивните отпадъци и да ги съхраняват през периода, необходим за снижаване на радиоактивността. Ако нивото на активност е под нивата на освобождаване от контрол, материалът може да бъде депониран по обичайните методи. МАГАТЕ предоставя насоки, отнасящи се до нивата на освобождаване от контрол⁹. Тъй като периодът на полуразпад на повечето радиоактивни материали, използвани в болниците, е в рамките на няколко часа или дни, след като бъдат съхранявани в продължение на един или два месеца, те могат да бъдат депонирани по обикновената система за управление на отпадъците при подходящ мониторинг. Разпадналите се не-инфекциозни радиоактивни отпадъци се поставят в черни пластмасови торби, ако ще бъдат изхвърляни на депо. Разпадналите се, но инфекциозни радиоактивни отпадъци се поставят в жълти пластмасови торби, за да бъдат след това обеззаразени. Те не бива да бъдат депонирани преди обеззаразяването.

Всички радиоактивни отпадъци, които трябва да бъдат съхранявани за снижаване на радиоактивността им, се държат в подходящи контейнери, непозволяващи разпиляване на съдържанието им. Подходящ съд за съхранение на такива отпадъци е пластмасова торба, поставена в голям варел или цилиндър. Върху контейнерите, използвани за съхранение на радиоактивни отпадъци, трябва да има ясна маркировка, показваща нивото на активност на радионуклида на определена дата и изисквания срок на съхранение. Тези контейнери трябва да се съхраняват в специално маркиран участък от склад за радиоактивни вещества или радиоактивни отпадъци с оловна обшивка. В журнала за регистрация на приеманите за съхранение материали трябва ясно да се отбелязва кои предмети представляват "радиоактивни отпадъци". Контейнерите, съдържащи радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат маркирани с надпис "РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ" и със символа за радиоактивна опасност.

Радионуклидите с високо ниво на активност и обикновено с дълъг период на полуразпад, които се прилагат в медицинската дейност, се използват за терапевтични цели като херметизирани източници под формата на хапчета, семена, ленти, тръби или игли. След употреба тези капсулирани източници се възстановяват, измиват, дезинфекцират и съхраняват под оловна обшивка, за да могат да бъдат използвани при други пациенти. Такива предмети могат, обаче, да се превърнат в отпадъци, ако капсулата се повреди, ако загубят значителна част от активността си или ако вече не са необходими. Използваните радионуклидни генератори също се превръщат в отпадъци. В страните без ядрена промишленост, която да разполага с необходимото оборудване за обезвреждане на радиоактивни отпадъци с висока степен на активност, болниците трябва да опаковат тези изделия по подходящ начин или да ги поставят в същите кутии, в които първоначално са били доставени, а след това да ги изпращат на доставчика за преработка, евентуално рециклиране или безопасно окончателно обезвреждане. В страните с развита ядрена промишленост болниците могат да изпращат неподлежащите на рециклиране отпадъци с високо ниво на радиоактивност на съответната национална агенция за обезвреждане на радиоактивни отпадъци, която да ги поеме. Такива предмети обикновено са скъпи и в повечето случаи е възможно да бъдат рециклирани.

Във всяко медицинско заведение, в което се използват радиоактивни вещества, трябва да бъде назначен специалист по радиационна защита, който да следи за управлението и обезвреждането на радиоактивните отпадъци и за съхранението на радиоактивните материали.