АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА /ФАКТИЧЕСКА ЧАСТ/

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА /ФАКТИЧЕСКА ЧАСТ/

• 
  Липсата на големи промишлени производства;
  
• 
  Намалената гъстота на населението, особено в югозападната периферия на общината;
  
• 
  Намалената стопанска дейност и рязкото свиване обема на животновъдството през последните години.
  
• 
  Организираното сметосъбиране във всички населени места на общината.
  

Съхранената околна среда и нейната незамърсеност от битови, промишлени, селскостопански, строителни и всякакъв вид други отпадъци се дължи основно на икономическата криза и процесите на преструктуриране на основните сектори, а не на предприеманите мерки от местните и държавните институции. Новата социално-икономическа среда и предстоящото присъединяване към ЕС, изискват нова политика и нови мерки за подобряване на екологичната обстановка в общината.

Община Стамболово е разположена на територията на Област Хасково и е с площ от 276 кв. км. Намира се в североизточната част на Източните Родопи и отстои на 22 км. от Областния център. Населението на общината по настоящ адрес наброява 6212 души.

Общината се състои от 26 населени места. Релефът на Община Стамболово е пресечен, полупланински. На нейната територия са разположени над 200 микроязовира. По поречието на р.”Арда” се намират най-плодородните земеделски земи. Делът на обработваемата земя представлява 67,2% от общата територия на общината.

Възрастова група	%
0 - 5 години	4,84
6 - 12 години	7,54
12 - 18 години	7,17
18 - 29 години	14,44
30 - 45 години	19,64
46 - 59 години	16,20
60 - 75 години	21,90
над 76 години	8,28

Високият процент на раждаемост в общината - 9,3% надвишава средния за Област Хасково и страната. Масовата вътрешна миграция, емиграцията в Турция и най-високият процент смъртност в областта - 19%, води до отрицателен естествен прираст за 2003 г. той е - (-35) и обезлюдяване на голяма част от малките населени места. Висок е и процентът на безработица, който варира през последната година от 21% до 24%. Този процент се увеличава особено през зимата, тъй като местното население има сезонна заетост /главно в тютюнопроизводството/ и висок ръст на скрита безработица.

Съществен момент в демографското развитие на общината през последните 15 години е интензивната миграция и емиграция. Усилията са насочени за преодоляване на причините пораждащи тези тенденции за привличане на инвестиции, запазване на съществуващите и разкриване на нови работни места, благоустрояването на населените места и изграждането на съвременна инфраструктура.

Съществуват макар и малко някои нерешени проблеми при опазването на околната среда, които представляват потенциален риск за здравето на хората и създават ежедневни битови неудобства за населението в някои населени места на общината. Част от водите на р.”Арда” и по-малките рекички имат известна степен на замърсяване, което е в резултат на липсата на съвременни пречиствателни станции за битови и промишлени отпадъчни води, които идват главно от района на Кърджали. Въвеждането на системи за разделно събиране, последващата повторната употреба и рециклирането на отпадъците от бита, селскостопанското производство и животновъдството изисква нови технологии и сериозни инвестиции с които общината все още не разполага.

Липсват актуални данни и надеждна информация, които да са достатъчни за рационалното управление на околната среда. Необходимо е провеждането на системни и добре планирани изследвания, насочени към определяне на трайните въздействия, на основните замърсители и отпадъците, както и извършването на химически анализи на почва, вода и въздух. Това налага разработването и въвеждането на унифицирани методи и критерии за измерване и оценка на факторите на въздействие и в населените места, които нямат големи промишлени замърсители. За адекватното управление и постигането на оптимално състояние на околната среда са необходими: провеждането на замервания и изследвания в областта на съществуващите и дори въведените нови технологии. Това ще показва ефективността на новите технологии, които не са вредни за околната среда и човешкото здраве, ще привлича интереса на стопанските субекти към тях и ще съдейства за преференциалното им внедряване в различните сектори на производството и потреблението.

Стопанската дейност и въздействието й върху околната среда

Селското стопанство е традиционен отрасъл в община Стамболово. Основна селскостопанска култура, която се отглежда от местното население е тютюна. В голяма степен е застъпено лозарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Общата площ на лозовите масиви е 8 400 декара, концентрирани основно в землищата на селата Стамболово, Царева поляна, Тънково и Малък извор. Лозарството и винопроизводството са традиционни за този край. Откритите в района тракийски шарапани са доказателство за традициите във винопроизводството от древността.

Промишлеността е представена от няколко малки производствени единици. Това са: Избата за отлежаване и бутилиране на вино, находяща се в с.Стамболово; мандрите в селата: Голям Извор, Долно Черковище и Стамболово; колбасарски цех в с.Кралево и консервен цех в с.Царева поляна. В процес на изграждане е фабрика за съхранение, ферментация и манипулация на тютюн в с. Гледка, където ще се ангажира местна работна ръка от около 350 човека. В Стамболово се строи и втора винарска изба. По поречието на река Арда (с.Долно Черковище) се изгражда туристически комплекс, където се очаква откриването на нови работни места и предоставянето на нови туристически услуги за гостите на общината.

Качество на водите, въздуха и почвата

Речният басейн се определя като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води от държавните и общинските структури по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми;

Програмата залага спазването на принципа на солидарността и обществения интерес чрез осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление: държавна администрация, общинска администрация, водоползватели и екологични организации;

В програмата е залегнало основното разбиране, че "замърсителят плаща", въведени са и други икономически регулатори за екологосъобразното използване и опазването на водите.

Питейното водоснабдяване в община Стамболово се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници. Мнозинството от тях (около 35%) са малки водоизточници. Водите на територията на община Стамболово се управляват от ВиК Хасково, Басейнова дирекция – Пловдив, община Стамболово, “Стамболово” ЕООД, Енергоразпределение – Пловдив, РИОКОЗ - Хасково и др. Производственият и санитарен контрол по химичните, микробиологичните и радиологичните показатели на питейните води се извършват съответно от ВиК Хасково и “Стамболово” ЕООД .

Контролът върху качеството на водите се осъществява от РИОСВ – Хасково и РИОКОЗ – Хасково.

Природният състав на водите варира в широки граници по отношение на твърдост, флуорен и йоден дефицит, което обуславя необходимостта от постоянство в провежданите профилактични мероприятия. Незначителни са отклоненията в показателите: амоняк, нитрати, окисляемост и фосфати. Природно обусловено е наднорменото съдържание на манган в питейните води, който силно влошава органолептичните показатели, а това води до големи загуби за поддръжка на водопроводните съоръжения.

Сравнително малко е наличната информация за съдържание на пестициди в повърхностните и подземните води. Липсва и готовност за текущо анализиране на замърсяванията. Специализираните институции като: НЦХМЕХ, Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекции в страната /РИОКОЗ/ и Централната лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове към Националната служба за растителна защита не следят текущо качеството на водите, а се отзовават при възникнал проблем. В подобни случаи се увеличава риска от нерегистрирани огнища на замърсяване поради некомпетентността на местното население, слабото познаване на нормативната уредба и процедурите за контрол над качеството на околната среда. Проблемът е изключително важен поради способността на редица пестициди да персистират с години в околната среда. Връщането на земите, влизащи в санитарно-охранителните зони на питейните водоизточници и неправилното използване на пестицидните препарати създават реална опасност за бъдещо замърсяване на водните басейни.

Законът има за цел да осигури единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчивото развитие на общината чрез: комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси; развитие и опазване на водните ресурси за задоволяване потребностите от вода на сегашните и на бъдещите поколения; възстановяване качеството на водите и опазването им от замърсяване, изтощаване и други неблагоприятни въздействия върху техния режим; съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда; насърчаване на организираното използване на водите; предотвратяване или ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

Съгласно Закон за водите, води на територията на страната са:

1. повърхностните води и водите на устията на реките;

2. подземните, включително минералните води.

Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на принципите за: обществената значимост на водата като ценен природен ресурс, многоцелевото използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права, закрилата на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването й не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система, упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от Кмета на общината.

Водоснабдителната система в общината включва следните по-големи съоръжения:

• 
  140 км. водопроводна мрежа в населените места;
  

• 
  90 км. водопроводи извън населените места;
  

• 
  1 пречиствателна станция за питейни води;
  

• 
  1 бр. питейни резервоари;
  

• 
  1 бр. водоснабдителна помпена станция;
  

Загубите на питейна вода са около 20 %. За периода от 1999 г. до 2003 год. относителният дял на полезно използваната вода по старите водопроводи е намалял от 83% на 70,5%. Подадените за 2003 г. води са – 102 хил.куб.м., а доставената вода е 72 хил.куб.м. Това се дължи основно на следните причини:

• 
  Амортизирана водопроводна мрежа. Около 40 % от тръбите са от азбестоцимен, които са в експлоатация повече от 20 год.
  

• 
  Не е оптимизирано нивото на управление на водоснабдителните системи, тъй като на територията на общината те се управляват от ВиК Хасково и “Стамболово” ЕООД..
  

• 
  Намалял е обема на полезно използваната питейна вода за промишлени нужди, поради намалялата производствена дейност.
  

• 
  Има пропуски при отчитането и измерването на подаваната вода от различните водни дружества.
  

Общо за общината са изградени 52 км. канализационна мрежа. Все още липсват изцяло канализирани населени места в общината. Частично са канализирани 17 населени места. На този етап отвеждането на отпадъчните води от сградите се осъществява главно с къси канали до попивни и септични ями.

Фактическото състояние на изградената в общината водопреносна мрежа не е добро. Част от нея (около 20%) се нуждае от реконструкция поради физическо и морално остаряване. Някои от построените канализационни мрежи в населените места, също се нуждаят от реконструкция, защото не са довършени и не са в състояние да провеждат нарасналите количества отпадъчни води.

От 1996 г. в страната е в сила Закон за чистотата на атмосферния въздух, който дава основната законова регламентация на дейностите по опазване чистотата на въздуха· В действащото към момента национално законодателство напълно е адаптирана новата Директива за изгаряне на неопасни отпадъци, а частично са сближени Директиви 70/220/ЕЕС, 72/306/ЕЕС, 88/77/ЕЕС и 77/413/ЕЕС относно изискванията към МПС и Директиви 84/360/ЕЕС, 88/609/ЕЕС, 89/369/ЕЕС и 94/67/ЕС относно нормирането на емисии от определени производствени дейности;

Качеството на атмосферния въздух се наблюдава в 34 района на страната, съгласно Наредба № 7/ДВ бр. 45/1999 г./ за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, в които съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие замърсяването на атмосферния въздух. Това са райони, чийто център са големи градове или по - малки населени места, в които са разположени крупни индустриални предприятия – замърсители. В община Стамболово поради липса на подобни големи промишлени замърсители няма такъв пункт за мониторинг и замърсеността не се следи, тъй като се смята, че чистотата на въздуха е по-висока от тази в региона.

Най - големи антропогенни източници на ЛОС са пътният транспорт - от бензиновите двигатели на МПС – 40% и индустрията с около 35%. На пътния транспорт се дължат 38% от азотните оксиди.

Селското стопанство е основен източник на амоняк с около 50% от цялото количество, като други 26% са от производството на азотни торове.

Индустрията и автомобилния транспорт са основните източници на олово.

От изгарянето на горива в битовия сектор се емитира близо 70% от цялото количество полиароматни въглеводороди.

В района на Община Стамболово липсват регистрирани при епизодичните замервания замърсители на въздуха и поради тази причина няма изграден пункт за мониторинг. Не съществуват и индикации за възникнали инциденти, не са постъпили в специализираните органи жалби или сигнали през последните 8 години за наличието на каквито и да е местни замърсители. Поради тези причини може да се заключи, че въздухът на територията на общината е чист. Разработеният проект на нов закон за атмосферния въздух ще подобри мониторинга и ще намали опасностите от замърсявания на околната среда.

Липсват актуални данни за чистотата на почвата в община Стамболово. Поради изброените в предишния раздел причини се смята, че тя както и водите има висока степен на чистота. За нейното опазване важно значение има Закона за опазване почвата от замърсяване и Закона за опазване на земеделските земи. Според действащата нормативна уредба почвата в населените, курортните и излетните места и земите около тях, както и в района на водохващанията за питейно водоснабдяване, се поставят под санитарна охрана. Почвата, която се използва за селскостопнски нужди, се поставя под охраната на МЗГ. Опазването на земеделските земи е вменено като задължение, главно на собствениците и ползвателите на земеделски земи. Опазване чистотата на почвите, съответно на предприемачите и местното население. Всеки, който е допуснал замърсявания, произтичащи от извършваната от него стопанска или друга дейност е длъжен да понесе съответната санкция за допуснатото нарушение. На общината се възлага основно контролираща, а в някои случаи и санкционираща роля. Затова представителите на местната власт трябва да познават добре различните производства, опасностите от тяхната дейност и мерките, които планират техните собственици, за да се предотвратят замърсяванията и да не възникват екологични огнища, които да стопират развитието на екологичния туризъм и екологичното селско стопанство.

Управление на отпадъците

При възникване на замърсяване на територията на общината, лицата извършващи дейности свързани с отпадъците, предприемат незабавно действия за ограничаване на последиците от него върху здравето на хората и околната среда.⁴

Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на Закона за управление на отпадъците и наредбата по чл. 19. Той осигурява условията, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица, с които е сключен писмен договор за предоставяне на услуги по реда на Закона за обществените поръчки.

В община Стамболово притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на фирма “ВОЛФ”, която е оторизирана от общината да сметопочиства и сметоизвозва всички отпадъци от територията на община Стамболово до сметището в гр.Харманли. В общината е забранено изоставянето, нерегламентираното изхвърляне, изгарянето или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците.

В общината са осигурени: 260 броя контейнери, 75 броя кофи и други съдове за съхраняване на битовите отпадъци. Осигурените съдове и организираното сметоизвозване осигурява сметосъбирането и обработката на около 1500 т отпадъци годишно.

Организирано е събирането на битовите отпадъци на територията на всички населени места в общината и е обезпечено транспортирането им до депото в гр.Харманли, където е гарантирано тяхното обезвреждане, съгласно нормативните изисквания.

Уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване се почистват редовно.

Все още не е осигурено:

• 
  разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;
  
• 
  организирането и прилагането на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак;
  
• 
  организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;
  

България през последните години прие предизвикателството да бъде една от водещите страни на стария континент в областта на природозащитата и устойчивото развитие. Най-голямото богатство на България е съчетаването на разнообразна и съхранена природа с ценно културно-историческо наследство, традиции, бит и разбира се, талантлив и гостоприемен народ. България е първата европейска страна, която разви и прие собствена Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1995 г.). Разработваната Програма за опазване на Околната среда използва “Насоките за дейности, свързани с развитието на устойчив туризъм и с биоразнообразието” на Конвенцията за биологично разнообразие.

Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и организации.

Река Арда е прорязала родопските склонове, образувайки причудливи форми и образувания. Вулканичните скални комплекси достигат на места височина до 150 метра. Тук се срещат голяма част от основните елементи на ландшафта: реките, с техните брегове и оводнени стари речни корита; блата, езера, преовлажнените ливади и други екологични зони; многобройните пещери, скалните ниши и стени; седловините и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви; полските синори, полезащитните пояси, ливадите и пасищата; заливните речни тераси и крайречната растителност; гори, които са разположени до 500 м надморска височина.

Огромните скални комплекси, сипеи и пропасти са убежище на голям брой скалолюбиви видове, с ограничено разпространение в България. Наред с преобладаващата сухолюбива растителност в доловете има неголеми участъци с мезофилни дъбови гори.

(Доп. с Решение № 21/14.12.2007 г.) Екологичната мрежа на община Стамболово включва защитените зони от Националната екологична мрежа представляващи места мрежата НАТУРА 2000 и защитените територии регламентирани по Закона за защитените територии.

Части от общината попадат в няколко защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Това са „Студен кладенец” и “Мост Арда” - по Директивата за птиците и „Източни Родопи” по Директивата за хабитатите.

От защитените територии обявени по Закона за защитените територии в община Стамболово се намират защитена местност “Големият сипей” и природните забележителности “Дяволски мост” и „Кован кая”, както и новопредложената защитена местност „Долно Черковище”.

Тук се намира Защитената местност “Големия сипей”, която се намира на северния бряг на яз.”Студен кладенец” и попада в землищата на селата Рабово и Бял кладенец. Защитената местност е обявена със Заповед N РД-471 от 11.08.2001 г.(ДВ 73/2001 г.) на МОСВ по предложение и със съдействието на БДЗП. Площта е 653,9 ха. Обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на яз.”Студен кладенец” и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Предстои включването й в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Районът се характеризира с изключително високо биологично разнообразие и е обявен за Орнитологично важно място от световно значение. Тук се среща разнообразна растителност, схулюбиви гори (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q.pubescens) и цер (Q.cerris). Храстовата разстителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), дрaка (Paliuros spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp.div.). Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantion ischaemum), луковична ливадинa (Roa bulbosa) и садина (Crysopodon gryllus).

Районът се е обособил като орнитологично важно място, който е и потенциален сайт от мрежата НАТУРА 2000. ЗМ “Големият сипей” е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд (Gyps fulvos) в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. През изтеклите седем години квалифицирани специалисти полагат грижи за подхранването на лешоядите и за опазването на новоизлюпените птици. Наблюдението на лешоядите в природни условия ги прави привлекателни и атрактивни за любителите на орнитологичното разнообразие.

Наличието на общо около 87 вида птици прави района особено богат и интересен за природолюбителите. От тях 38 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. От видовете включени в Червената ни книга тук гнездят между 6 и 9 двойки черни щъркели (Cicinia nigra), 1-2- двойки скални орли, 3-4 двойки египетски лешояди (Neophron percnopterus), Орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел и осояд. Тук се срещат и орелът змияр, малкият креслив орел (Aquila pomarina) и черната каня (Milvus migrans). Тук се намира и единствената в страната колония на сива чапла (Ardea cinerea), разположена върху скали. Интересно, че в този район гнездят и 7 от 9-те срещащите се в в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче(Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник ( Hippolais olivetorum), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), червеногушо коприварче (S. cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), както и други редки птици. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят значителен брой видове диви животни и растения, които са изброени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Между скалите са разположени смесени дъбови гори, храсталаци и пасища, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителните видове. Тук се срещат голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др. Природните дадености определят и поминъка на местното население. По течението на реката са разположени множество населени места, които са с висок процент на обезлюдяване, но са съхранили традициите на много култури, религии и поколения.

(Доп. с Решение № 21/14.12.2007 г.) Защитена местност „Долно Черковище”

Защитена местност „Долно Черковище” е предложена през Декември 2007 г. Обхваща район с високо биоразнообразие, в землището на едноименното село. Растителността е изключително разнообразна. Горите са сухолюбиви (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q. pubescens) и цер (Q. cerris). Храстовата растителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp. div.). В района се срещат над 200 вида растения, от които в Червената книга на България попадат 7 вида, два в категория „Застрашен” Galantus nivalis и Verbascum humile и пет в категория „рядък вид”: Trachelium rumelianum, Fritillaria pontica, Orchis papilionaceae, Limodorum abortivum, Lathrea rhodopaea.

Предложената територия е интересна и от гледна точна на херпетофауната. От общо 53 регистрирани вида земноводни и влечуги в българия (без да са включени двата вида морски костенурки) херпетофауната в проучената територия е представена с 18 вида, което съставлява 34 % от амфибийната и рептилийната фауна в страната. В световния червен списък 2006 на iucn са включени 3 вида – шипоопашата и шипобедренна сухоземни костенурка (Testudo hermanni и Testudo graeca) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis);

В приложение ii на директивата за хабитатите са включени 4 вида – жълтокоремна бумка (Bombina variegata), шипоопашата и шипобедренна сухоземни костенурка (Testudo hermanni & Testudo graeca) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis).

Предложената защитена местност е от важно значение за опазване на световно застрашения египетски лешояд (Neophron percnopterus), който гнезди и търси храна в района. От гнездящите в България птици, египетският лешояд заедно с ловният сокол (Falco cherug) са с най-висока категория в Световния Червен списък на IUCN и съответно най-приоритетни за опазване.

В територията предложена за защитена са установени общо 94 вида птици (Приложение 3). От тях 43 са с неблагоприятен статус в Европа, 21 са включени в приложение I на Директивата за птиците. От включените в Червената книга на България птици в тук редовно гнездят или търсят храна 10 вида: черният щъркел (Ciconia nigra), египетският лешояд (Neophron percnopterus), късопръстият ястреб (Accipiter brevipes), големият ястреб (Accipiter gentiles), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), малкият креслив орел, (Aquila pomarina), орелът-змияр (Circaetus gallicus), малкият орел (Hieraaetus pennatus), осоядът (Pernis apivorus) и соколът орко (Falco subbuteo). При търсене на храна районът се посещава периодично още от черният лешояд (Aegypius monachus) и царският орел (Aquila heliaca)