Защитена зона „Студен кладенец”
Това е специално защитена зона приета за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 като място (саит) по Директивата за птиците. Обхваща язовир „Студен кладенец”, разположен в скално дефиле на река Арда, заобиколен от отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Една част от територията на община Стамболово попада в границите на защитената зона. Общата площ на защитената зона „Студен кладенец” е 159 956 дка.Това е едно от ключовите места за опазването на застрашени видове птици, срещащи се в Източните Родопи.
На територията на защитена зона „Студен кладенец” са установени общо 219 вида птици. От тях 91 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 103 са от европейско природозащитно значение, а застрашените от изчезване в световен мащаб са 12 вида.
Мястото, обхващащо територии около язовир „Студен кладенец” е и от световно значение като представителен район за Средиземноморския регион. Тук могат да бъдат наблюдавани 7 от общо 9 установени за страната ни биомно ограничени вида и това са испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко черноглаво коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка.
Самият язовир е от изключително значение за опазване на местообитанията на 69 гнездящи тук видове птици и 21 вида мигриращи или зимуващи по поречието му водолюбиви птици.
Мястото е уникално и с това, че една от двете колонии белоглави лешояди в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Тук редовно идват да търсят храна и черните лешояди гнездящи в националния парк „Дадя” в Гърция.
Районът на „Студен кладенец” е едно от най - важните места в страната за гнездящите тук черен щъркел, египетски лешояд, сивоок дъждосвирец, бухал, голям маслинов пресмехулник и белочела сврачка.
Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд.
Защитена зона „Мост Арда”
Това е зона приета за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 като място (саит) по Директивата за птиците с обща площ от 150 224 дка. Защитена зона „Мост Арда” се намира в югоизточната част на България, в Източни Родопи. Мястото е част от долината на река Арда между язовирите „Студен кладенец” и „Ивайловград”, заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви.
Най - голяма площ от територията на това място заемат смесените широколистни гори съставени от цер, благун и космат дъб. В тях се срещат и средиземноморски елементи като червената хвойна и дървовидния плюскач. Отделни райони в защитената зона са покрити от глог и жасмин.
Горите по поречието на река Арда в защитената зона се редуват с огромни открити тревни пространства със сухолубиви тревните формации и влаголюбиви около самата река.
Големи площи заемат и земеделските земи, които са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била.
Коритото на река Арда в този участък е много красиво, с пясъкливо-каменисто дъно и брегове обрасли с върби.
На територията на защитената зона са установени 142 вида птици. 31 от тях са включени в Червената книга на старната ни, а от общият брой срещащи се видове 65 са от европейско природозащитно значение.
Тук могат да бъдат наблюдавани и 5 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.
Защитена зона „Мост Арда” е място със световно значение за опазването на някои видове птици, представителни за средиземноморския биом. Седем от срещащите се в България 9 биомно ограничени вида, характерни за средиземноморският биом могат да бъдат видени тук. Това са испанското каменарче, големият маслинов пресмехулник, белочелата сврачка, червеногушото коприварче, малкото черноглаво коприварче, скалната зидарка и черноглавата овесарка.
Мястото е уникално и с това, че е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния лешояд, тъй като този вид редовно посещава района при търсене на храна.
На това място се среща и световнозастрашения царски орел. Защитената зона „Мост Арда” едно от най - важните в страната ни и от значение за Европейския съюз за опазването на видове като сивоокия дъждосвирец, черния щъркел египетския лешояд, чухала и синия скален дрозд .
Други видове с представителни популации в района са градинската овесарка и ястребогушото коприварче.
Защитена зона „Източни Родопи”
Тази защитена зона обхваща по-голямата част от Източни Родопи. Общата й площ е 2 173 530 дка. В границите на тази защитена зона влизат и двата най-високи рида на Източните Родопи – рида Гюмюрджински снежник с височина от 1 463 м н.в. и рида Мъгленик висок 1 266 метра.
Част от община Стамболово попада в защитена зона „Източни Родопи” предложена за обявяване като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Това е зона, която следва да бъде обявена по Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна или както е известна накратко, Директивата за хабитатите.
На територията на защитената зона са съхранени незасегнати от човешката дейност гори от балканския ендемит планински ясен. Зоната е важна и за опазването на няколко типа крайречни гори съставени от елша, източен платан, бяла топола и върба.
Друго важни местообитания са смесените дъбови гори. Те са съставени от цер, благун и космат дъб. Тук те заемат значителна площ и зоната е от изключително значение за опазването им.
Защитена зона „Източни Родопи” е и една от четирите зони у нас на територията на които се среща ендемичната българската ела, известна още като Цар – Борисова ела. Тя може да се види на малки площи в защитена местност „Гюмюрджински снежник”, край Кирково.
От влечугите интерес представляват и местообитанията на южната (каспийска) блатна костенурка. Мястото е от изключително значение за нейното опазване. Във водоемите може да бъде наблюдавана и другия вид водна костенурка – обикновена блатна.
От 30-те вида прилепи, срещащи се у нас в защитена зона „Източни Родопи” са установени 19 вида. Пещерите по долината на Арда и край село Рибино осигуряват убежище на десетки хиляди от тези летящи бозайници. Сред тях са включените в Световния червен списък подковонос на Мехели, средиземноморски подковонос, малък и голям подковос, дългопръстият, големият и трицветен нощник.
SWOT АНАЛИЗ
Силни страни
|
Слаби страни
|
Природни ресурси
|
Природни ресурси
|
Наличие на минерални извори
|
Качествата на минералната вода не се познават добре и тя не се използва ефективно
|
Наличие на над 200 язовира, река Арда и водоеми
за воден туризъм
|
Проблеми с поддръжката, стопанисването и инвестициите.
Пускането и спирането на водата на язовир Студен кладенец от НЕК /рязката промяна на дебита/ застрашава биологичното разнообразие по поречието на река “Арда”
|
Атрактивен и разнообразен природен пейзаж
|
Липсва адекватна инфраструктура, атрактивни туристически маршрути и адекватни услуги за туристите, които да оценят тези природни дадености
|
Голямо биологично разнообразие от растителни видове
|
Непознаване на биологичното разнообразие от местните хора и непознаване на възможностите за тяхното използване за развитие на екологичния туризъм и грижата за тяхното опазване
|
Чиста околна среда
|
Липсват и надеждни изследвания, които да потвърдят екологичната обстановка
|
Наличие на богато разнообразие от птици и други животински видове
|
Не се познават и не се популяризират достатъчно редките видове птици. Не се използва интереса към тях от потенциалните туристи.
|
Интересен ландшафт
|
Не е проучен и популяризиран
|
Богато разнообразие от пещери и скални ниши
|
Много от тях остават непознати
|
Природни богатства – минерали, варовик (Чала), инертни материали, пясък, чакъл, глина и др.
|
Голяма част от тях не се използва ефективно и природосъобразно
|
Стопанската дейност и въздействието й върху околната среда
|
Стопанската дейност и въздействието й върху околната среда
|
Липсват замърсяващи производства.
|
Липсват алтернативи за екологични производства. Не се търсят нови възможности. Липсва гъвкавост и предприемаческа активност
|
Развитие на традиционно селско стопанство без използването на химически замърсители
|
Пустеещи земи, неефективно използване на съществуващия местен потенциал
|
Наличие на машинен парк
|
Остаряла селскостопанска техника, стар автомобилен парк и ограничен обем услуги
|
Слаба стопанска дейност
|
Опасност от замърсяване поради неизползване на съвременни технологии в областта на селскостопанското производство и преработващата промишленост
|
Леглови капацитет и услуги, предлагани от частни фирми
|
Липса на достатъчно условия за комфорт и пълноценен отдих
|
Изградена пътна мрежа
|
Качество не отговарящо на европейските стандарти на съществуващата пътна мрежа. Липсват важни транспортни връзки между някои населени места и други административни и важни за местното развитие центрове.
|
Сравнително благоустроени населени места и наличие на сметосъбиране и сметоизвозване във всички населени места
|
Липсват паркове и градинки, както и средства за тяхното изграждане и поддържане. Не се използва рециклирането и разделното сметосъбиране.
|
Изградени спортни съоръжения
|
Липсват необходимите спортни съоръжения и съвременно оборудване за спорт и отдих. Лоша поддръжка на съществуващите спортни обекти и необходимост от изграждане на нови. Липса на покрита спортна база
|
Изградена инфраструктура
|
Липсва съвременна комуникационна система
|
|
|
Човешки ресурси
|
Човешки ресурси
|
Нисък процент на раждаемост и отрицателен естествен прираст.
|
Лоши демографски показатели, миграция и възпроизводство с отрицателен естествен прираст, интерес от страна на чужди граждани към общината
|
Намаляващ интензитет на емиграцията към Турция
|
Влошена възрастова структура. Продължителна депопулация на периферните населени места и отдалечени райони
|
Наличие на трудови ресурси
|
Липса на достатъчно квалифицирани кадри
|
Нарастване на заетостта в частния сектор
|
Ниска заетост на населението в областта на туристическите услуги и алтернативното земеделие
|
Посещаемост на училищата от младежите в общината
|
Нисък образователен ценз
|
Увеличена предприемаческата активност, която е единствено в ръцете на частните предприемачи
|
Намаляване броя на заетите лица през последните години и липса на желание за преквалификация
|
Откриване на нови работни места
|
Висок процент на безработица
|
Сравнително добра активност при
търсене на работа
|
Липса на достатъчно алтернативни възможности за заетост. Видима миграция на хората към градовете и разрастване на индустриалната дейност
|
|
|
Управление на отпадъците
|
Управление на отпадъците
|
Подписан договор с фирма “Волф”, наличие на контейнери тип “Бобар”, редовно сметоизвозване, добре организирано сметосъбиране
|
Липса на разделно сметосъбиране, рециклиране на отпадъци
|
Организирано сметосъбиране във всички населени места на общината
|
Не се използват новите технологии на биологична основа
|
|
|
Водоснабдяване и канализация
|
Водоснабдяване и канлизация
|
Изградена помпена станция – с. Долно поле на три стъпала на водоподаване
|
Липса на пречиствателни станции за отпадни води.
|
Осем села на общината със собствено водоподаване
|
Липсват пречиствателни станции на локалните извори
|
Водоподаването на 18 села е към ВиК – Хасково, включено към водоснабдителна група Стамболово – Арда. Голям потенциал за разширяване.
|
Използва се потенциала частично
|
Частично изградена канализационна мрежа – Стамболово, наличие на пречиствателна станция за питейна вода
|
Липса на канализационна мрежа почти във всички нелени места. и без пречиствателни станции.
|
Има изградени локални канализационни мрежи със септични ями
|
Липсват пречиствателни станции за отпадни води
|
|
|
Чиста природа
|
Чиста природа
|
Липса на промишлени замърсители и активна стопанска дейност
|
Липса на надеждна информация и регулярни замервания
|
Обезлюден район, богато природно наследство
|
Използване на остарели технологии и техника. Не се познава и не се опазва в достатъчна степен природното наследство
|
ЗМ “Големия сипей”, забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Предстои включването й в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
|
Не се спазват в достатъчна степен изискванията за опазване на природните дадености и същите не се популялизират достатъчно
|
|
|
Биоразнообразие
|
Биоразнообразие
|
Разнообразна растителност, сухолюбиви гори, съставени основно от благун, космат дъб и цер. Храстовата разстителност е от келяв габър, драка, червена хвойна, глог, шипки. Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадин и садина.
|
Не се познава добре биологичното разнообразие от местните хора.
|
ЗМ “Големия сипей” е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната.
|
Не се полагат достатъчно грижи от местното население и местните организации за поддържане на защитената територия и нейното популялизиране.
|
Други видове птици са: черният щъркел, египетският лешояд, орелът змияр, малкият креслив орел и черната каня. Тук се намира и единствената в страната колония на сива чапла, разположена върху скалите. Тук се срещат 7 от 9-те срещащите се в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка, скална зидарка, както и други редки птици.
|
Не се познава, не се подхранва и не се популялизира достатъчно уникалното в световен мащаб птиче разнообразие.
|
|
|
Гори и горско стопанство
|
Гори и горско стопанство
|
Преобладават широколистни и смесени гори
Общинските гори са с общ размер от 119 004 дка, от тях 20 772 са ДГФ, 96 348 дка – общински горски фонд и 1 883 дка – частен горски фонд.
|
Безразборно бране на билки, гъби и горски плодове.
|
Наличие на голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др.
|
Липса на пряк контакт с изкупвателните пунктове, регламентиране на условията и опазване на горското богатство
|
Установена и възстановена собственост върху горите
|
Ерозирали горски площи. Слаба залесителна дейност в района и слаб контрол върху сечите
|
Възможности:
-
Наличие на ресурси в предприсъединителните и структурните фондове за подобряване на околната среда и опазване на биоразнообразието;
-
Използването на нови екологично чисти производства и високи технологии незамърсяващи околната среда;
-
Осъществяване наблюдение и контрол на факторите, определящи чистотата на околната среда използвайки капацитета на изградената местна общност;
-
Осъвременената обществена инфраструктура, съобразена с нациоаналните приоритети и екологичните дадености на района;
-
Развитие на селскостопанско производство и услуги, щадящи природната среда;
-
Реализиране на конкретни мерки за опазване на околната среда, орнитологичното богатство и биоразнообразието, чрез финансиране на програми и проекти /НАТУРА 2000, Проект”Родопи”, Екологичен фонд, Фонд защитени територии и др./;
-
Активното развитие на екологичния туризъм в района на Родопите;
-
Разработването и реализацията на съвместни трансгранични екологични проекти, свързани с подобряването на екологичната обстановка в региона;
-
Нови възможности и форми за професионално обучение, информация и екологична култура;
-
Реализация на екологични инициативи в региона от правителствени и неправителствени организации;
-
Създаване на регионални, национални и трансгранични екологични мрежи;
-
Предприемане на мерки за интегриране на екологията със стопанската дейност, с цел опазване на природата, горския фонд и биологичното разнообразие;
-
Разделно събиране на отпадъците и тяхното рециклиране;
-
Въвеждане на биопроизводства и използване на биотехнологии при производството и преработката на храните и сескостопанските продукти;
-
Възобновяване и залесяване на горите с традиционните за района дървесни видове с цел съхраняване на съществуващото биологично богатство и разнообразие;
-
Възраждане, концентрация и специализация на селското стопанство и производството на биопродукти.
Заплахи
-
Да се развие активна стопанска дейност, която да застраши биологичното оцеляване на заплашените биологични видове
-
Прекалено активната експлоатация на наличните природни ресурси, полезни изкопаеми и минерали, може да доведе до локални или разширени замърсявания и/или до тяхното изчерпване;
-
Местното население поради неразбиране на ползата от предприетите мерки за опазване на природната среда, може да не подкрепи планираните дейности;
-
Бюрократични препятствия и тромави държавни структури могат да възпрепятстват реализацията на важни за местното развитие дейности и услуги;
-
Липсата на досттъчно финансови ресурси може да забави процесите по опазване на околната среда и да доведе до необратими последици;
-
Липсва координация между държавните структури при издаването на многобройните разрешителни, лицензионни и съгласувателни документи, а това стопира важни инициативи и решения;
-
Трудности и ниска ефективност в борбата с иманярите, незаконния лов и безразборното използване на препрати в селското стопанство;
-
Бавно се променят традиционни дейности и производства. Хората се страхуват да инвестират в нещо, което все още не познават добре;
-
Труден достъп на местните хора и организации до предприсъединителните и структурните фондове, поради липса на информация, ниска активност и финансови проблеми;
-
Липсата на знания и умния, води до предлагането на слаби и неконкурентноспособни проекти;
-
Състоянието на националната информационна система е незадоволително. Липсват данни за състоянието на водата, въздуха и почивите;
-
Липсва информация за биологичното и орнитологичното богатство и възможностите на местното население да се възползва пряко от природните ресурси, без да са заплаха за тяхното опазване;
-
Очакваната модернизация в областта на селското стопанство, при влизането ни в ЕС може да доведе до промяна на ландшафта, загуба на част от дивата природа и замърсяване на земеделските земи;
-
Замърсяването на почвата, водата и въздуха чрез неприродосъобразна експлоатация на наличните ресурси;
-
Безразборна експлоатация и ограбване на природните ресурси (бране на горски растения, безразборно ловуване, унищожаване на ценни животински видове и др.);
-
Наличие на замърсени промишлени и други отпадъчни води;
-
Използване на неблагоразумни методи за управление на територията;
-
Нерегламентираното събиране и съхранение на отпадъците от бита, строителството и промишлеността;
-
Нарастващо ограбване на ландшафта и културните ценности, без да е съобразено с регламентите за екологично развитие на туризма и отдиха в региона
-
Липсата на разнообразие и развитие на стопанската дейност води до ниски доходи, нисък стандарт на живот и опасност от нерегламентирано използване на природните ресурси;
-
Незнанието, липсата на финансов ресурс и/или отсъствие на добронамереност може да доведе до нанасяне на вреди върху ландшафта, дивата природа, почвата и водните системи;
-
Намаляването на възможностите местното население да преследва собствените си идеали, да влияе на политиките, които пряко го засягат, може да доведе до отрицатени последици за природната среда.
Програмата е приета с Решение № 111 от 29.04.2005 г. на Общински съвет Стамболово и доп. с Решение № 21/14.12.2007 г
Сподели с приятели: |