Допълнителни мерки, които се прилагат към основните мерки

Необходимо е продължаване на процеса на хармонизиране на българското законодателство с европейските директиви, като на този етап е наложително своевременното приемане на наредбите съгласно чл. 135 от Закона за водите за поддържане на количеството и необходимото качество на водите, а именно:

• 
  утвърждаване на методика за определяне на минимално допустим отток в реките от Министъра на околната среда и водите;
  
• 
  приемане на наредба за ползването на повърхностните води от Министерския съвет;
  
• 
  приемане на наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, от Министерския съвет;
  
• 
  издаване на наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури от Министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните;
  
• 
  издаване на наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи;
  
• 
  привеждане на действащите към настоящия момент наредби по чл. 135 от Закона за водите в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.
  

• 
  синхронизиране на законодателството по отношение на собствеността, функциите и задълженията на операторите на водоснабдителни съоръжения за питейнобитово водоснабдяване и канализации на на населените места;
  
• 
  подобряване и синхронизиране законодателството по отношение функциите и задълженията на институциите и предприятията, които имат отношение към осигуряване защитата от вредното въздействие на водите, включително проводимостта на речните русла и техническата безопасност на хидротехническите съоръжения;
  
• 
  утвърждаване на типови конструкции и изисквания към съоръженията за осигуряване на минимален отток и рибните проходи на водохващанията за повърхностни води от ИАРА, на основание Закона за рибарството и аквакултурите.
  
• 
  утвърждаване на методики и инструкции за изчисляване на броя еквивалент жители и пресмятане на товарите от замърсители от Министъра на околната среда и водите.
  

2. 
   Административни мерки
   

- налагане на административно –наказателни санкции при констатирани нарушения

- повишаване административния капацитет на БД и институциите, имащи отношение към водите;

2. 
   Икономически и/или финансови мерки
   

Необходимият размер на таксите е обект на анализа за възстановяването на разходите за водни услуги, предоставен в края на настоящия раздел.

Един от инструментите за възстановяване на разходите за водния ресурс и опазване на околната среда е заплащане на такси на водовземането и/или ползването на води и водни обекти.

За осигуряване приложението на принципа “замърсителят плаща” и/или “ползвателят плаща” е необходимо да се въведат съществени промени в действащата ТАРИФА за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000г., за определянето на дължимите такси, както следва:

• 
  значително повишаване на таксите за промишлено водоснабдяване с цел да се създаде икономическа принуда за намаляване количеството на ползваната вода за промишлени нужди;
  
• 
  значително повишаване на таксите за водовземане за промишлени нужди на вода с питейни качества, в случаите, когато такава не е необходима;
  
• 
  привеждане на таксата за заустване в зависимост от товара и вида на заустваните замърсители;
  
• 
  увеличаване значително на таксата за ползване на воден обект с цел - изземване на наносни отложения от реките;
  
• 
  повишаване на таксата за водовземане с цел - производство на елекроенергия, тъй като сега е незначителна в сравнение с другите такси за водовземане, а за произведената електроенергия от ВЕЦ държавата е въвела стумилиращи цени на изкупуване.
  

7.5.4. Мерки за контрол на емисиите

В практиката на басейновите дирекции на основание Закона за водите мерките за контрол на емисиите се осъществяват чрез издаване на разрешителни за заустване, или на комплексни разрешителни за обектите, които подлежат на такива разрешителни. В тях се определят индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за всички замърсители в зависимост от състоянието на повърхностния воден обект, в който се зауства, с цел да се предотврати влошаване на състоянието му.
7.5.5. Споразумения в областта на околната среда

За БДЗБР е характерно, че трите основни реки са транс-гранични, такива са и два от притоците на р.Струма, и за осъществяване на принципа на басейново управление е необходимо сътрудничество и сключване на споразумения с РГърция, РМакедония и РСърбия. Осъществяването на международна дейност е в компетентността на МВнР и МОСВ. На този етап са постигнати отделни контакти с аналогични на нашата регионални структури от РГърция.

Проучването и прилагането на добри практики в земеделието, водовземането и др. дейности, свързани с водите, са в рамките на компетентност на субектите, които извършват стопански дейности. За новите обекти финансирането и разрешаването на дейността се извършва само след осигуряване прилагането на всички съвременни екологични изисквания.

Необходимо е предприемане на конкретни нормативни мерки за привеждането на дейността към съвременните екологични норми на съществуващите стопански субекти, влиянието на дейността на които върху състоянието на водните тела е ограничено.
7.5.7. Мерки за контрол на водовземането

Прилагат се чрез въвеждането на разрешителни и регистрационни режими на водовземането съгласно изискванията на Закона за водите. Чрез залагането на условия за водовземане, включително задължение за измерване на иззетите водни количества, както и ограничаване при необходимост се извършва контрол на водовземането и осигуряване на приоритетните водоползвания.

Основна от тази група мерки е въвеждане на оборотно ползване на водите във всички случаи, в които това е възможно – (напр. за охлаждане и промиване на обработваните материали) в промишлеността.

В басейна на р. Струма работят около 10 бр. цехове за обработка на мрамор, при които се ползват големи количества вода за охлаждане на обработващите машини и за отмиване на частици от обработваните материали. Има няколко цеха за обработка на текстил и значителен брой предприятия на хранително вкусовата промишленост. В тези обекти е възможно значително да се намали количеството на ползваната вода, чрез прилагането на следните групи мерки:

- изграждане на системи за пречистване и осигуряване на оборотно ползване на водите в промишлените предприятия;

- въвеждане на технологии, които използват по-малко вода - особено в хранително-вкусовата промишленост и фармацевтичната промишленост, където водата е с питейни качества.

- алтернативно водоснабдяване на обектите чрез собствени водоизточници за повърхностни или подземни води, когато в производството не е задължително ползването на питейна вода (например за автомивки, за охлаждащи системи и др.)

На територията на БДЗБР са идентифицирани 25 бр. водни тела, - 15 бр. в поречието на р. Струма, 9 бр. в поречието на р. Места и едно –участък от р. Доспат, които са определени в риск да не постигнат добро състояние поради съществуващи проблеми в морфологията.

В най-тежко състояние по отношение морфологичните параметри на речните русла са река Джерман в участъка от гр. Сапарева баня до гр. Дупница и река Глазне от гр. Банско до с. Баня, община Разлог. За тези участъци е необходимо проектиране и изграждане на цялостни съоръжения за укрепване на бреговете и възстановяване котата на речното дъно, с цел възстановяване на екологичното им състояние. На територията на БД ЗБР съществуват и други отделни участъци от речните русла, за които е необходимо изпълнение на проекти за реконструкция и възстановяване.

Изпълнението на предвидените мерки трябва да бъде предприето от институции (общини, областни администрации) и/или стопански субекти, които да се ангажират със задачите по възлагане и съгласуване на проектите и финансиране на изпълнението им.

В сега действащото законодателство няма конкретни ангажименти към отделни институции по отношение изпълнението на такива проекти. Най–общо в Закона за водите е разписано, че за състоянието на речните русла в границите на населените места отговарят съответните кметове, а за участъците извън населените места – областните управители.
7.5.10. Образователни проекти.

БД ЗБР провежда информационни и образователни програми за всички възрастови групи и групи по интереси във връзка с изпълнението на ПУРБ. Целта е да се предизвика максимална заинтересованост и съпричастност към проблемите на водите и прилагане на програмите от мерки за достигане на по-добро състояние през 2015 г.

Провеждат се и образователни кампании в тематични дни като:

22 март – Световен ден на водата

22 април – Международен ден на Земята

5 юни – Световен ден на околната среда

18 октомври – Световен ден за мониторинг на водата.
Образователните програми включват провеждане на работни срещи, семинари, уроци на открито, изложби, интерпретативни програми, еко-игри и други.
7.6. Прилагане на допълнителните мерки
7.6.1. Допълнителни мерки за подземните водни тела

В резултат на анализа на антропогенното въздействие се оказва, че на територията на БД ЗБР състоянието на подземните водни тела е сравнително добро. При оценката на антропогенното въздействие не са идентифицирани тела в риск по отношение тяхното количествено или качествено състояние. В Таблица № 7.1 “Подземни водни тела – основни мерки” от приложенията, са показани предвидените основни мерки – учредяване и изграждане на СОЗ около водовоземните съоръжения за питейно-битови нужди.

Считаме, че с прилагането на основните мерки по отношение на подземните водни тела – учредяването на СОЗ за защита на водите за питейно-битови нужди, осигуряване спазването на ограничителни режими в защитените територии; недопускането на дифузно замърсяване чрез въвеждането на най-добри практики в земеделието и прилагането на разрешителен режим на водовземането от тях ще бъдат достатъчни за поддържане на доброто състояние на подземните водни тела.
7.6.2. Допълнителни мерки за повърхностните водни тела

Състоянието на повърхностните водни тела е обект на значителни като обем и разнообразни по характер допълнителни мерки. В Таблица № 7.2: “Повърхностни водни тела – основни и допълнителни мерки” от приложенията, са разпределени по водни тела и по местоположение мерките – основни и допълнителни, които е необходимо да бъдат приложени за постигането на екологичните цели по отношение на състоянието на съответното водно тяло. За всички водни тела в таблицата в графата “Ефект от прилагането на основните мерки”, е показано предполагаемото им състояние, което ще бъде достигнато след изпълнението на съответните основни мерки.

При прегледа на идентифицираните 116 бр. водни тела на територията на БД ЗБР след преценка на антропогенното въздействие върху тях са определени следните групи водни тела в зависимост от състоянието им:

- като силно модифицирани водни тела (СМВТ) – категория “река”са определени 12 бр. – 10 бр. в поречието на р. Струма и 2 бр. в поречието на р. Места;

- в риск да не постигнат добро състояние в резултат на прилагането на основните мерки са определени 31 бр. водни тела – 24 бр. по Струма, 13 бр. по Места и 2 бр. на р. Доспат. За повечето от тях е идентифициран антропогенен натиск по отношение два или три от трите показателя - химично състояние, биологично състояние и хидроморфологично състояние. След прилагането на основните мерки, които са насочени главно към подобряване на качеството на повърхностните води, считаме, че ще бъде постигнато подобряване на състоянието им по физикохимични показатели – и, респективно – на екологичния им статус.
При направения преглед на всички идентифицирани тела вероятно в риск, се оказа, че проблемите, които ще останат нерешени след прилагането на основните мерки, са главно по отношение хидроморфологичните елементи на качество. Тъй като те са подкрепящи биологичните елементи, е необходимо предприемане на мерки за подобряването на хидроморфологичните елементи на качеството на водните тела.
В ЕРВД, дъщерните и директиви и транспониращите ги нормативни документи в българското законодателство проблемът с количественото състояние на повърхностните води се разглежда само като елемент на хидроморфологичното им качество. Това обстоятелство не съответства напълно на характерните особености на повърхностните водни тела на територията на БД ЗБР, за които са идентифицирани следните групи основни проблеми:

• 
  - недостатъчно вода в реките след водохващанията за по-големи водни количества (напр. за производство на електроенергия).
  
• 
  - водни тела, в които наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на екологичния минимум, или пресъхват;
  
• 
  - съществуващи прагове и бентове, които са пречка за свободната миграция на рибната фауна - в лошо състояние или без рибни проходи;
  
• 
  - недостиг на вода за питейно-битово водоснабдяване и/или напояване за някои населени места в периоди на маловодие;
  
• 
  - проблеми в състоянието и проводимостта на речните русла в много отделни участъци, предимно в границите на населените места.
  

Тенденцията е тези проблеми да се задълбочават в течение на времето, под влияние на следните основни фактори:

- настъпващите промени в климата, които в нашия район на басейново управление вероятно ще се изразяват чрез все по-дълги периоди на засушаване;

- прогнози за икономическо развитие в някои райони по отношение на земеделие, туризъм и др., което ще доведе до увеличаването на необходимостта от вода за различни нужди.

• 
  повърхностните води представляват основната част от водните количества в района на басейново управление - 75 % от водите за питейно-битови нужди, 100% от доставяните води за напояване и около 80 % от водите за промишлени цели;
  
• 
  необходимост от осигуряване на приоритетните водоползвания по Закона за водите;
  
• 
  необходимост от осигуряване екологичен отток в реките;
  
• 
  необходимост от предприемане на мерки за предотвратяване на последиците от промени в климата;
  

1. 
   Допълнителни мерки за управление количеството на повърхностните води:
   

2. 
   Управление състоянието на речните русла:
   

- поддържане проводимостта на речните русла в границите на населените места и на съоръженията на инфраструктурата;

- поддържане проектните параметри на коригираните участъци на реките;

- изграждане прагове за стабилизиране на котата на речното дъно – в долните течения на основните реки и в участъците за изземване на наносни отложения;

- изготвяне и изпълнение на проекти за укрепване и стабилизиране на речните русла в отделни критични участъци ;

- изграждане на рибни проходи на съществуващи и нови прагове и бентове.

При прегледа на тези повърхностни водни тела могат да бъдат разграничени следните три основни групи:

В тази група се включват следните водни тела:

- река Мещичка от изворите до вливането си в р. Конска;

- река Конска с десния си приток река Селска от изворите до вливането й в река Струма.

- река Струма от вливане на р. Конска до вливане в яз. Пчелина;

- река Светля от изворите до язовир Пчелина;

- река Струма от яз.Пчелина до вливането на р. Треклянска;

- река Драговищица от българо–сръбската граница до вливането й в река Струма;

- река Елешница от вливането на река Речица до вливането й в река Струма;

- река Тополница от изворите до вливането си в р. Джерман;

- река Джубрена от изворите до вливането й в река Тополница;

- р. Струма от вливане на р. Ощавска до вливането на р. Шашка;

- р. Градевска от вливането на р. Осеновска до вливането си в р. Струма;

- р. Мелнишка от изворите до вливането си в р. Струма

За всички тях се предвиждат като допълнителни мерки изграждане на ПСОВ на населени места, които не са включени в обхвата и сроковете за прилагане на основните мерки, както и пречиствателни съоръжения за промишлени обекти, с цел – преустановяване заустването на непречистени промишлени отпадъчни води. За част от гореописаните водни тела няма достатъчно данни от мониторинг, за да се определи причината за недоброто им състояние. Поради този факт не са определени конкретни допълнителни мерки, а се предвижда пределяне на необходимите допълнителни мерки в резултат на данните от мониторинг.
ІІ. Водни тела, които са характеризирани в лошо, незадоволително или умерено състояние по някой от елементите на хидроморфологичното качество.

Тези водни тела са разделени на две основни групи в замисимост от вида на идентифицирания натиск.

В поречието на р. Струма това са следните реки:

- река Рилска от вливането на реките Манастирска и Илийна до вливането на десния й приток Шарковица;

- река Ощавска (Дяволска) от изворите до вливането си в р. Струма;

- река Влахинска от вливането на р. Синанишка до вливането й в р. Струма

- река Цапаревска от изворите до вливането си в р. Струма;

- река Санданска Бистрица от изворите до вливането на р. Бобов дол

- река Пиринска Бистрица от изворите до вливането на р. Черешничка

- река Петровска от изворите до вливането в Пиринска Бистрица.
В поречието на река Места:

- р. Черна Места от изворите до вливането си в р. Места и р. Софаница от изворите до вливането си в р. Черна места;

- р. Бяла места от изворите до вливането си в р. Места;

- р. Белишка и р. Вотръчка от изворите до вливането им;

- р. Ретиже от водохващането на първия ВЕЦ на кота 1635м до вливане в р. Места

- р. Вищерица от изворите до вливане в р. Канина и р. Канина от изворите до вливане в р. Места;

- р. Сатовчанска Бистрица от изворите до вливането на р. Дяволски дол
В поречието на р. Доспат:

- р. Доспат от яз. Доспат до българо-гръцката граница, в участъка след стената на язовир “Доспат”;

- р. Сърнена река от изворите до вливането си в р. Доспат и р. Керелова река от изворите до вливането си в р. Сърнена река.

От всички тези водни тела се извършват значителни водоотнемания, главно поради използването на водите им за производство на електроенергия чрез съществуващи ВЕЦ или за други цели. Една от причините за съществуването на този проблем е липсата на утвърдена методика за определяне на минимално допустимия отток в реките, съгласно изискванията на чл.135, т.1 от Закона за водите. Определяният сега минимален отток в разрешителните е в размер на 10% от средното многогодишното водно количество, съгласно Заповед № РД-1383/18.11.2003г. на Министъра на околната среда и водите. Данните от биологичния мониторинг показват, че в повечето случаи това водно количество не е достатъчно за гарантиране на устойчивото развитие на речните екосистеми, характерни за обхвата на управление на БД ЗБР. Поради липса на нормативно основание, на този етап не е възможна административна промяна на издадените вече разрешителни за водовземане. С цел - подобряването на екологичния статус на водните тела, които са в нарушено хидроморфологично състояние по отношение на водните количества, е предвидена като допълнителна мярка изготвяне на хидробиологична експертиза за определяне размера на екологичния отток, за всеки от засегнатите речни участъци. При доказана необходимост на основание тази експертиза ще бъде направена съответна промяна на минималния отток в разрешителните за водовземане с цел - подобряване на състоянието им по отношение хидроморфологичното качество.

Тези тела не са определени като силно модифицирани поради факта, че коригираните участъци са сравнително малка част от цялата дължина на водното тяло. Това са водни тела във водосбора на р. Струма.

- р. Струма от вливане на р. Конска до вливане в яз. Пчелина;

- р. Глогошка от изворите до вливането си в р. Струма.

За тях е предвидена като обща мярка поддържането на проектните параметри на коригираните участъци.
7.7. Списък на водните тела, за които целите за опазване на околната среда не могат да бъдат достигнати до 2015г.
За 7 бр. водни тела оценката на състоянието на база данните от мониторинга или други данни показват, че целите за опазване на околната среда не могат да бъдат постигнати чрез предвидените мерки и/или в поставения срок. В риск да не достигнат определеното целево състояние към 2015г. са 5 бр. водни тела. За тях е необходимо отлагане на целите да 2021 г., поради обстоятелствата, описани както следва:
7.7.1. Река Струма от вливане на р. Конска до вливане в яз. Пчелина

Реката е охарактеризирана в лошо състояние по физикохимични показатели и в незадоволително по отношение на биологичните показатели. Като основни мерки се предвиждан реконструкции на съществуващите ГПСОВ гр. Перник и гр. Радомир, с въвеждане на вторично пречистване на отпадъчните води по азот и фосфор. Тъй като настоящото състояние на водите е лошо, съществува вероятност да не бъде достигнато добро екологично състояние до 2015г. Поради тази причина се предвиждат допълнителни мерки в резултат на данните от мониторинга, както и отлагане на целите до 2021г.

Реката в отделните си участъци е много различна. В горното си течение е в добро състояние, водите и се ползват за питейнобитово водоснабдяване, а по-надолу и за напояване. Участъкът от долното течение през гр. Кюстендил и съседното му с. Жилинци има характер на СМВТ. В този участък е констатиран умерено състояние по химичен статус, и съпътстващото лошо състояние по биологичен статус поради заустване на отпадъчни води от амортизираната ГПСОВ на гр. Кюстендил. Съществува двустранна бетонова корекция на речното русло през града. Предвижда се като основна мярка реконструкция на ГПСОВ с цел- достигане на добро състояние по БПК, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, фосфати и общ фосфор. Предвидено е като допълнителна мярка поддържане проектните параметри на корекцията. Като резултат от всички тези дейности се цели постигане на добро биологично състояние, което вероятно няма да се осъществи до 2015г. и е необходимо отлагане на целта до 2021г.

Реката е охарактеризирана в незадоволително състояние по физикохимични показатели и в лошо по отношение на биологичните показатели. Предвидената основна мярка – изграждане на ПСОВ за гр. Бобов дол, вероятно няма да бъде достатъчна за значително подобряване на параметрите на биологичното състояние, което се предвижда да остане умерено. Във водното тяло се извършва заустване на промишлени отпадъчни води от мини “Бобов дол” и след шламохранилище на ТЕЦ “Бобов дол”, което е вероятната причина за лошото биологично състояние. Необходимо е изграждане на съоръжения за допълнително пречистване на промишлените отпадъчни води или намаляване на количеството им. Поради относително високата цена на подобни съоръжения съществува вероятност предвидената цел за достигане на добро състояние да не бъде постигната до 2015г.

Реката е охарактеризирана в умерено състояние по физикохимични показатели и в лошо по отношение на биологичните показатели. За водното тяло не се предвиждат основни мерки. За подобряване на параметрите на биологичното състояние, е необходимо изграждане на ПСОВ и подмяна на канализационната мрежа на с. Брежани. Във водното тяло вероятно постъпват руднични отпадъчни води от мина “Брежани” което може да бъде причина за лошото биологично състояние. Необходимо е допълнително пречистване на рудничните води. Поради относително високата цена на такова пречистване съществува вероятност предвидената цел за достигане на добро състояние да не бъде постигната до 2015г., поради което е необходимо отлагане на целта за достигане на добро състояние до 2021г.

Водното тяло е охарактеризирано в лошо състояние по физикохимични показатели и в незадоволително по отношение на биологичните показатели. Предвидени са 4 бр. основни мерки – изграждане на ГПСОВ до 2010 г. за гр. Петрич и 3 бр. ПСОВ за селата Първомай, Коларово и Кърналово. Съществува вероятност въпреки прилагането на основните мерки да не бъде постигнато добро биологично състояние, тъй като на територията на Р България реката постъпва замърсена с нитрати и нитрити, в следствие интензивно земеделие на територията на РМакедония. За подобряване на физикохимичните показатели е необходимо прилагане най- добри практики от страна на земеделските производители в тази страна. Това трудно може да бъде постигнато в срок до 2015г., поради необходимостта от сключване на двустранни споразумения, поради което е необходимо отлагане на целта за достигане на добро състояние до 2021г.

Водното тяло е охарактеризирано в лошо състояние по физикохимични и биологични показатели и в умерено по хидроморфологични елементи на качество. Предвидени са 2 основни мерки – изграждане на ГПСОВ до 2010 г. за гр.Банско и ПСОВ за с. Баня, с прилагането на които се очаква подобряване на физикохимичното и, следователно, и на биологичното състояние. Това не се отнася до морфологичните елементи на качество. Реката преминава през гр. Банско, където е коригирана двустранно с бетонова стена, и има характеристиките на СМВТ. В участъка от гр. Банско до с. Баня, община Разлог, естественото състояние на речното русло е силно нарушено, с понижаване на котата на речното дъно и силно ерозирали брегове. Необходимо е изготвяне и изпълнение на проект за възстановяване на екологичното състояние на р. Глазне, чрез който речното русло би постигнало добър екологичен потенциал. Проектирането и изграждането на това съоръжение не може да бъде осъществено в срок до 2015г., поради което е необходимо отлагане на целта за достигане на добро състояние до 2021г.

Реката е охарактеризирана в незадоволително състояние по физикохимични и в лошо по биологични показатели. Причината е, че отпадъчните води от сравнително голямото с. Елешница (с 1 710 е.ж.) заустват в река с относително малък отток. Предвидена е допълнителна мярка - изграждане на модулна ПСОВ, разходите за построяването и експлоатацията на която са 886 895 евро. При ефект на пречистване 50 %, разходите за постигане за единица ефект възлизат на 17 738 евро.

За сравнение – разходите за най-малката ПСОВ за 2010 е.ж., като основна мярка, са в размер на 553 499 евро. При ефект на пречистване 90 %, разходите за постигане на единица ефект са 6 150 евро.

В резултат на тези изчисления може да се направи изводът, че разходите за изграждане и експлоатация на модулната пречиствателна са около 2,9 пъти по-големи от тези за нормална ПСОВ. В случая те се явяват непропорционални (прекомерни) за населението, поради което се налага отлагане на постигането на целевото състояние на р. Златарица до 2021г.

Причините за охарактеризирането им като такива за различните водни тела са описани, както следва:

Участъкът е определен в умерено състояние по физикохимичен статус (съдържание на фосфати) и в лошо – по екологичен статус и по хидроморфологични елементи. В почти целия участък реката тече през урбанизирана територия. Непосредствено след стената на язовир “Студена” речното корито представлява канал със сравнително малка роводимост. Язовирът е предназначен за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на гр. Перник и околните населени места. В периодите на ограничени валежи през язовира не се изпускат водни количества с цел- съхраняването им за приоритетните цели. През гр. Перник речното русло е изцяло коригирано с двустранни бетонови стени. Има няколко съществуващи водохващания за промишлени нужди. На практика не е възможна и приложима значителна промяна в хидроморфологичното състояние на реката. Предвидена е основна мярка - реконструкция на съществуващата ГПСОВ на гр. Перник, чрез която ще се постигне подобряване на химичния статус, и евентуално – частично подобряване на биологичния статус. Като цел за състоянието на водното тяло е определено “достигане на добър екологичен потенциал”. Единствената възможна мярка по отношение на хидроморфологичното състояние е поддържане на параметрите на корекцията.

Реката е определена в риск по отношение на химичния статус (фосфати и общ фосфор). По елементите на хидроморфологичното качество състоянието и е определено като умерено. Коригирана е двустранно с диги по продължение на целия участък, с цел защита на обработваемите земи от наводнение. Корекционните съоръжения са частично компрометирани. Една от причините за лошото състояние на участъка е извършваният преди години и понастоящем прекратен добив на злато от речното русло, който също е допринесъл за нарушеното му естествено състояние. След изграждане на ПСОВ ще се подобри химичният статус и ще се постигне добро състояние по физикохимични и евентуално – по биологични показатели. За достигане на добър екологичен потенциал на елементите на хидроморфологичното качество е необходимо да се възстановят и поддържат проектните параметри на корекцията.

Така определеното водно тяло може да се раздели на три различни участъка:

Притоците на р. Джерман - реките Горица, Фудина и Валявица от изводире си до населените места са в много добро състояние по всички показатели; водите им се ползват за питейно-битово водоснабдяване.

Река Джерман и притоците и след населените места са в незадоволително състояние по биологичен статус. Чрез прилагане на основни мерки – изграждане на ПСОВ за гр. Сапарева баня (заедно със с. Сапарево, с. Овчарци и курорт Паничище), и на селата Ресилово, Самораново, Джерман и Бистрица, предвиждаме съществуващото положение да бъде подобрено и се постигне добър биологичен статус.

Коритото на река Джерман в участъка между гр. Сапарева баня и гр. Дупница е със значителни промени в морфологичното си състояние, със силно понижение на котата на речното дъно и съпътстващо обезводняване на речните тераси, с ерозирани брегове от извършван преди години прекомерен добив на баластра. Поради състоянието на този участък реката е определена като СМВТ. За подобряване на това положение е необходимо изработване и поетапно изпълнение на проект за възстановяване на екологичното състояние на р. Джерман, чрез който речното русло би постигнало добър екологичен потенциал. За осъществяване на този проект са предприети първоначални действия от община Дупница и областния управител на област Кюстендил.
7.8.4. Река Струма от вливането на р. Джерман до вливането на р. Благоевградска Бистрица

В този участък река Струма е определена в незадоволително състояние по химичен статус и умерено по морфологичен, тъй като значителна част от дължината му е коригирана с диги, и съществуват участъци, в които е извършван добив на баластра. Предвиждаме състоянието на реката по отношение съдържанието на фосфати да се подобри след изграждане на ПСОВ във водните тела нагоре по течението, което съответно ще доведе до подобряване на биологичния статус. Чрез поддържане състоянието на корекционните съоръжения може да се постигне добър екологичен потенциал по отношение морфологичното състояние на руслото.

В този участък реката преминава през гр. Благоевград, като почти по цялата дължина е изградена двустранна бетонова корекция, поради което е определена като СМВТ. Реката е в незадоволително състояние по химични показатели - БПК, амониев азот,фосфати, общ фосфор , и в лошо – по биологичен статус. Замърсяването ще бъде премахнато скоро чрез пускането в експлоатация на ГПСОВ- Благоевград, и събиране и отвеждане в общ колектор на всички отпадъчни води от града, които сега заустват в р. Благоевградска Бистрица. Предвижда се да бъде постигнато добро състояние по отношение химичните и биологични показатели. По отношение на хидроморфологичните промени особена промяна не се предвижда – възможно е само поддържане проводимостта на реката и възстановяване на разрушените елементи на корекцията, с цел- постигне добър екологичен потенциал.

В този участък река Струма е двустранно коригирана с диги – с цел- предпазване на прилежащите земеделски земи от наводняване, поради което е определена като СМВТ. Реката е в умерено състояние по биологични показатели, което ще бъде подобрено чрез основна мярка - изграждане на ПСОВ за с. Струмяни и с. Микрево. Умереното хидроморфологично състояние не се предвижда да бъде подобрено, възможно е само поддържане проектните параметри на корекцията, с цел - постигане на добър екологичен потенциал.

В този участък реката преминава през гр. Сандански, като на значителна дължина е изградена двустранна бетонова корекция, поради което е определена като СМВТ. Реката е в лошо състояние по химични показатели (амониев азот, нитритен азот, фосфати, общ фосфор) в лошо – по биологичен статус. Замърсяването може да бъде преодоляна чрез изграждане на ГПСОВ-Сандански, водите от коящо ще се заустват в Струма, и събиране и отвеждане в общ колектор на всички отпадъчни води от града, които сега заустват в р. Санданска Бистрица. Предвижда се да бъде постигнато добро състояние по отношение химичните и биологични показатели. По отношение на хидроморфологичните състояние е необходимо поддържане проводимостта на реката и доизграждане на корекцията през промишлената зона на града, с цел- постигне добър екологичен потенциал.

В по-голямата дължина на този участък река Струма е двустранно коригирана с диги – с цел- предпазване на прилежащите земеделски земи от наводняване, поради което е определена като СМВТ. Реката е в незадоволително състояние по химични показатели и в умерено състояние по биологични показатели, което ще бъде подобрено чрез подобряване качеството на водите във водните тела над нея. Умереното хидроморфологично състояние не се предвижда да бъде подобрено, възможно е само поддържане проектните параметри на корекцията, с цел - постигане на добър екологичен потенциал.

В този участък река Струма е определена като СМВТ, тъй като е в умерено състояние по морфологични параметри. Водите са в лошо състояние по химични и по биологични показатели, което считаме, че ще бъде подобрено чрез прилагане на мерки за подобряване качеството на водите нагоре по течението. Умереното морфологично състояние не се предвижда да бъде подобрено, възможно е само поддържане проектните параметри на корекцията, с цел - постигане на добър екологичен потенциал.

По цялата дължина на този участък река Места е коригирана с диги – с цел- предпазване на прилежащите земеделски земи от наводняване, поради което е определена като СМВТ. Реката е в умерено състояние само по морфологични показатели, което не се предвижда да бъде подобрено. Възможно е поддържане проектните параметри на корекцията, с цел - постигане на добър екологичен потенциал.

По цялата дължина на този участък река Места е коригирана с диги – с цел- предпазване на прилежащите земеделски земи от наводняване, поради което е определена като СМВТ. Реката е в умерено състояние по химични показатели, което ще бъде подобрено чрез прилагне на основна мярка – изграждане на ПСОВ на с. Дебрен. Състоянието по морфологични показатели не се предвижда да бъде променено. Необходимо е поддържане проектните параметри на корекцията, с цел - постигане на добър екологичен потенциал.

В този участък реката преминава през гр.Гоце Делчев, където е коригирана на значителна дължина, поради което е определена като СМВТ. Реката е в лошо състояние по химични показатели (БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор), и в лошо – по биологичен статус. Замърсяването ще бъде преодоляно чрез изграждане на ГПСОВ-Гоце Делчев. Предвижда се да бъде постигнато добро състояние по отношение химичните и биологични показатели. По отношение на хидроморфологичните състояние е необходимо поддържане параметрите на корекцията с цел- постигне добър екологичен потенциал.

Извършен е анализ на изграждането на язовири като мярка за осигуряване на необходимите водни обеми. Като примери са разгледани проекти за изграждане на язовири, за които мажаха да бъдат намерени някакви данни.

На територията на БДЗБР на различен, в повечето случаи съвсем първоначален, етап е коментирано изграждането на следните язовири:

- яз. “Кюстендил” област Кюстендил с общ завирен обем 16 млн. м³;

- яз. “Илийна река” област Кюстендил с общ завирен обем 40 млн. м³;

- яз. “Места” на р. Места (землище на община Банско) с общ завирен обем 165 млн. м³;

- яз. “Банско” с общ завирен обем 250 хил. м³;

- яз. “Ракочевица” с. Долно Осеново, община Симитли, с общ завирен обем 20 млн. м³;

- яз. “Раянци” област Перник с общ завирен обем 30 млн. м³;

- яз. “Калинките”, община Сандански, област Благоевград с общ завирен обем 1 млн. м³;

- яз. “Никудин” на р. Лебница област Благоевград с общ завирен обем 35 млн. м³.
От направения икономически анализ се вижда, че изграждането на подобни съоръжения е много скъпо и по никакъв начин не може да бъде аргументирано с инструментите за въстановяване на разходите. Предприемането на подобня мяркя може да бъде обосновано само след задълбочен социалноикономически и екологичен анализ за всеки обект поотделно. На този етап в БД ЗБР няма информация за предприети конкретни действия за изпълнение на тези проекти. В периода на действие на настоящия ПУБР до 2015г. изпълнението на подобни мащабни проекти не се предвижда.
7.10. Институционален и инвестиционен анализ на програмите от мерки
Икономическият анализ на предвидените мерки, основни и допълнителни, са представени в Таблица № 7.3. “Програми от основни мерки - икономически анализ” и Таблица № 7.4. “Програма от допълнителни мерки – икономически анализ” от приложенията.

За изчисляването на всички предвидени мерки са използвани единични стойности за разход, определени за българските условия, като са ползвани количествено стойностните сметки на проекти, които се изпълняват към настоящия момент. Ползвани са и данни от страни от ЕС, като цените са приведени за българските условия.

Тези единични цени за разход са използвани за остойностяване на всички предвидени мерки.

Институционалният анализ на предвижданите мерки е направен на базата на информация от общинските администрации.

В следващата таблица са представени разходите, разпределени в зависимост от финансиращия орган:

Разходите, направени за проекти, които в момент се реализират, в зависимост от финансиращата институция, се разпределят, както следва:

От направените анализи може да се направи изводът, че основните източници за финансиране на необходимите мерки са европейските структурни фондове (ЕСФ), ПУДООС и МРРБ, като бенефициенти на всички проекти са общините.