Програма по български език и литература за осми клас

„КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ”

„КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ”

Обучението по литература в осми клас разширява и допълва овладените знания и придобити умения в прогимназиалния етап, свързани с различни културни епохи и с тълкуване на литературен текст съобразно жанровите и културноисторическите му характеристики, както и с изграждането на комуникативните компетентности на учениците.

Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на знания за светогледните идеи на Античността и Средновековието като културни епохи, както и със съотнасянето на интерпретирани в текстове от тези епохи ценности и норми, проблеми и конфликти с личния опит на ученика, а също и познаването на отношенията автор-текст-читател и с умението за оценяване на специфични начини на въздействие в изучените творби.

Очакваните резултати са свързани с уменията за тълкуване на различни като културен произход, принадлежност към литературно направление и жанр текстове.

За нови знания – 44%

За упражнения – 36%

За преговор – 6%

За обобщение – 6%

За контролни и класни работи- 8%

• 
  Литературата – изкуство на словото
  
• 
  Език, фолклор, писменост, литература
  
• 
  Фолклорът като специфична култура
  
• 
  Митология и фолклор
  

• 
  Мит и митологично мислене
  
• 
  Древният изток като културно пространство
  

• 
  Митологични представи за сътворението на света и появата на живота
  
• 
  В какво са вярвали древните египтяни – богове, ритуали, политеизъм
  
• 
  „Книга на мъртвите”- мотивът за смъртта и култът към мъртвите. Текстове върху саркофази в пирамидите
  
• 
  Култът към соларното божество в химна „Прослава на слънцето”. Изразни средства и особености на химническата поезия
  
• 
  Изкуството няма предел – „Прослава на писарите”
  
• 
  Любовта- небесен дар. Образите на Брата и Сестрата
  
• 
  Прозаичен фолклор – „Двамата братя” – староегипетска приказка. Особености на вълшебната приказка, традиционни похвати
  

• 
  Материална и духовна култура. Митология и фолклор
  
• 
  „Епос за Гилгамеш” – човешко и божествено в образа. Митологически герой. Мотивът за пътя
  
• 
  Проблемът за безсмъртието и смисъла на човешкия живот в „Епоса за Гилгамеш”
  

• 
  Митология, философия, литература, ведически книги
  
• 
  „Панчатантра” – приказно и реално. Символи от животинския свят. Пътища за изграждане на личността
  
• 
  „Махабхарата” и „Рамаяна” – великите поеми на Древна Индия. Общочовешки ценности в епосите. Богатство на художествените средства
  

• 
  Българското народно творчество – отражение на бита, нравите, обичаите и вярванията на нашите предци
  
• 
  Българска митология и фолклор. Митологични представи и вярвания. Космическо дърво. Слънцето, луната, небесните светила в космогонията на българите
  
• 
  Български поетичен фолклор- класификация на народните песни .Юнашки епос-„Марко Кралевичи освобождава три синджира роби” и „Шетба шета Марко Прилепчанин”
  
• 
  Исторически песни, хайдушки песни
  
• 
  Прозаичен фолклор.Приказки.Пословици.Поговорки
  

• 
  Античната литература – основа на европейската култура. Мит, митология, митологично мислене. Фолклор и литература. Периодизация
  
• 
  Омир. Омиров въпрос. Особености на античния епос. Създаване на „Илиада” и „Одисея”. Сюжет и композиция на поемите. Конкретноисторически и общочовешки послания
  
• 
  Старогръцка лирика. Фолклорни жанрове и трансформацията им в личното творчество. Класификация и особености. Посланията на Тиртей, Архилох, Алкей, Сафо и Пиндар
  
• 
  Поява и развитие на старогръцката драма. Устройство и функции на старогръцкия театър. Произход и особености на трагедията
  
• 
  Есхил - „Прикованият Прометей”. Митологична основа и художествена интерпретация. Образът на Прометей
  
• 
  Софокъл – „Едип цар”, „Антигона”
  
• 
  Еврипид – „Медея”. Психологизация на драмата
  
• 
  Старогръцка комедия. Поява и развитие. Представители. Аристофан (комедия по избор) – особености на художественото изображение. Образи
  

• 
  Периодизация и особености. Основни представители. Връзки с предходната традиция
  
• 
  Вергилий – „Енеида”. Специфика на пресъздаването на действителността. Образи. Пътят на Еней. Художествен стил
  
• 
  Овидий – „Метаморфози”. Източник за изучаване на митологията. Художествена творба. Поетическо майсторство
  
• 
  Хораций. Лирика. Критичното отношение към действителността. „За поетическото изкуство”
  
• 
  Античният човек и потребността му от литературно изкуство. Античният автор и античният слушател, зрител и читател. Съвременни послания, дошли от Античността
  

• 
  Библейски сюжети за грехопадението, Каин и Авел; Мойсей; за Исус, за Богородица; откъси от Евангелие от Матей и от Евангелие от Йоан
  
• 
  „Песен на песните” – поетически размисъл за света, доброто и злото. Силата и красотата на любовта
  
• 
  „Книга на Еклесиаст” – човекът между вярата и скептицизма. Философски послания
  

• 
  Особености и периодизация на старобългарската литература. Жанрова система
  
• 
  Средновековна литературна символика. Използването й в литературните творби. Топоси
  
• 
  Кирило-Методиевата традиция. Делото на славянските първоучители. Основни източници за изучаване на Кирило-Методиевото дело. Кирило-Методиевите ученици в България. „Пространно житие на Константин-Кирил” – отличителни за епохата на Средновековието светогледни идеи. Значения на понятията агиография и пространно житие
  
• 
  Златен век на старобългарската литература. Климент Охридски. Старобългарската поезия – „Проглас към Евангелието”. Константин Преславски – „Азбучна молитва”. Черноризец Храбър – „За буквите”. Йоан Екзарх
  
• 
  Апокрифи. Неканоничната визия за света. „Народна” литература
  
• 
  Търновска книжовна школа. Патриарх Евтимий – дело и творчество. Реформа
  
• 
  Разкази и повести в старобългарската литература
  

Я оглед на развиването на социокултурните компетентности са представени теми, чрез които се цели запознаване с особеностите на разговорния и на художествения функционален стил, както и овладяване на умения за извличане и използване на информация. Предвидено е и отразяването на речевия етикет в електронното общуване.

Включени са теми, свързани с разпознаването на специфичните езикови средства в разговорни и художествени текстове. Програмата включва и теми, свързани с лексикологията, морфологията и синтаксиса на българския език.
Разпределение на часовете:

За нови знания – 44%

За упражнения – 36%

За преговор – 6%

За обобщение – 6%

За контролни работи- 8%

1. 
   Език, текст, общуване. Книжовен език. Разбиране на връзките между език – текст – общуване в комуникативната ситуация. Понятието книжовен език. Основни характеристики на книжовния език. Същност на кодификацията за регламентирането на книжовните езикови норми
   
2. 
   Функционални стилове на българския книжовен език. Понятията текст, стил, индивидуален стил, функционален стил. Видове функционални стилове на българския книжовен език – разговорен стил, официално-делови стил, научен стил, художествен стил, публицистичен стил
   
3. 
   Лексикални особености на думата в текста. Употреба на лексикални средства за изразяване на отношения между видови и родови понятия, между причина и следствие на лексикално ниво. Родово и видово понятие. Понятието фразеологично словосъчетание. Видове фразеологични словосъчетания и уместната им употреба
   
4. 
   Залог на глагола. Залогът като отношение на глаголния субект към глаголното действие. Специфични функции на залога в речевата практика
   
5. 
   Вид и време на глагола. Особености на вида на глагола. Употреба на глаголните времена
   
6. 
   Видове подчинени изречения. Сложни съставни изречения. Пунктуация на сложните съставни изречения. Синтактични конструкции според целта на общуване
   
7. 
   Публично изказване. Публично изказване по морален проблем. Особености на публичното изказване. Теза и аргументация. Използване на информационни източници за решаване на комуникативни задачи
   
8. 
   Есето като аргументативен текст. Понятието есе. Особености на есето. Структура на есето. Прилагане на книжовните езикови правила. Формулиране на теза и антитеза и изграждане на смислова връзка между композиционните части на есето
   
9. 
   Електронно писмо. Особености на електронното писмо. Представяне на различни типове информация в електронното писмо. Спазване на книжовните норми
   
10. 
    Граматична норма
    
11. 
    Правописна норма
    
12. 
    Пунктуационна норма