Програма по физиология за обучение в специалност " медицина "



страница3/3
Дата20.11.2017
Размер464.79 Kb.
#34998
ТипПрограма
1   2   3

КРАЕН КОНТРОЛ


Крайната изпитна оценка е комплексна и оценява цялостното представяне и усвоени знания и умения по време на обучението в катедрата.

Крайната оценка се закръгля до единица и се вписва в учебната документация.


СИСТЕМА ЗА НАБИРАНЕ НА КРЕДИТИ

Общ брой кредити: 11 (351 кредитни точки)

Сумарната кредитна оценка се формира от:


  1. Кредити от присъствие на лекции

  2. Кредити от присъствие и участие на практически занятия

  3. Кредити от самостоятелна подготовка за практически занятия

  4. Кредити от проведен задължителен текущ контрол (колоквиуми)

  5. Кредити от самостоятелна подготовка за колоквиуми

  6. Кредити от самостоятелна подготовка за семестриален изпит

На 11 кредита по физиология съответствуват 351 кредитни точки, разпределени както следва:




Дейности

мах бр. точки

мах кредити

процент

1. Посещение и участие на практически занятия

96

3,1

28

2. Посещения на лекции

75

2,5

22,5

3. Подготовка за практически занятия

48

1,5

14,0

4. Задължителни колоквиуми

24

0,7

6,5

5. Подготовка за колоквиуми

43

1,2

11

6. Подготовка за изпит

65

2,0

18

ОБЩО:

351

11

100

МЯСТО НА ДИСЦИПЛИНАТА В ЦЯЛОСТНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА
Физиологията е фундаментална дисциплина в образованието по медицина. Знанията по физиология са абсолютно необходими за разбиране на механизмите на заболяванията. Физиологията формира основата на клиничното мислене. Тя е основа и на фармакологията - знанията по физиология са абсолютно необходими при изучаване механизмите на действие на лекарствените вещества. Физиологията е основа и на профилактичната медицина. Тя предоставя знания и методи за оптимална организация на всички човешки дейности с оглед запазване здравето на човека.

.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ



Известно е, че фундаменталната подготовка на студентите по медицина, съществена част от която е подготовката по физиология, предпоставя кръгозора на бъдещия лекар. Подготовката по физиология е необходима за преодоляване на локалистичния подход в медицинската практика - нерядко срещан поради тясната специализация на лекарите в една или друга област на медицината. Очакваме добрата подготовка по физиология да повиши цялостната подготовка на студентите и на бъдещите лекари.


ИЗПИТЕН КОНСПЕКТ по физиология (уч. 2009/10г.)


  1. Структурни и функционални особености на клетъчната мембрана. Мембранни белтъци. Транспорт през клетъчната мембрана. Дифузия и осмоза.

  2. Транспорт чрез преносители. Улеснена дифузия. Активен транспорт – първично и вторично активен. Транспорт чрез вгъване на мембраната – ендоцитоза и екзоцитоза. Транспорт през епителен слой.

  3. Понятие за хомеостаза. Принципи на хомеостатичната регулация. Видове регулаторни системи. Нива на физиологична регулация.

  4. Физиология на възбудимите тъкани. Мембранен потенциал. Равновесен потенциал. Йонни помпи. Потенциал на покой.

  5. Електровъзбудими и електроневъзбудими мембрани. Йонни канали. Локален отговор. Акционен потенциал.

  6. Възбудимост и възбуждане. Промени във възбудимостта по време на възбуждане. Особености в различните възбудими тъкани. Провеждане на възбуждането по нервните влакна. Класификация на нервните влакна.

  7. Физиология на синапса – видове синапси. Отделяне на медиатор от пресинаптичното окончание. Постсинаптични потенциали.

  8. Видове медиатори и постсинаптични рецептори. Характеристика на йонните каналчета.

  9. Строеж на напречнонабраздените мускули. Микроскопски строеж на мускулната клетка. Механизъм на мускулното съкращение. Регулация на мускулното съкращение. Свързване на възбуждането и съкращението.

  10. Видове мускулни съкращения. Зависимост дължина-напрежение и сила-скорост. Регулиране на силата на мускулното съкращение. Енергиен метаболизъм. Видове мускулни влакна. Работа и умора на мускула.

  11. Гладки мускули. Морфологични особености. Възбуждане и електрофизиологична характеристика на гладките мускули. Механизъм на съкращение. Видове гладки мускули.

  12. Кръв – състав, обем и свойства. Кръвни депа. Кръвна плазма. Плазмени белтъци.

  13. Кръвни клетки. Физиология на еритроцитите. Хемоглобин – структура, свойства и функции. Обмяна на желязото. Регулация на еритропоезата.

  14. Левкоцити – видове, функции. Левкоцитна формула. Регулация на левкопоезата.

  15. Тромбоцити. Кръвоспиране (хемостаза­­­­­­­). Кръвосъсирване (хемокоагулация). Фибринолитична система. Физиологични инхибитори на кръвосъсирването. Антикоагуланти и фибринолитици.

  16. Защитни функции на кръвта. Имунитет – вроден, придобит.

  17. Кръвни групи. ABO и Rh система. Определяне на кръвните групи. Принципи на кръвопреливане.

  18. Лимфа и лимфообразуване. Физиология на слезката.

  19. Функционална морфология на миокарда. Възбудно-проводна система. Физиологични особености на миокарда. Автоматия. Екстрасистоли. Миокарден метаболизъм.

  20. Електрокардиография. Елементи на ЕКГ – произход. Видове отвеждания. Регистриране и оценка на ЕКГ. Електрична ос на сърцето.

  21. Сърдечен цикъл. Налягане в предсърдията и камерите по време на сърдечния цикъл. КДО и КСО. Тонограма. Клапен апарат. Сърдечни тонове.

  22. Ударен и минутен обем на сърцето. Енергетика на сърдечната дейност. Работа на сърцето.

  23. Регулация на сърдечната дейност. Саморегулация. Контрактилитет на миокарда. Екстракардиална регулация – нервна и хуморална.

  24. Функционално устройство на съдовата система. Хемодинамични закономерности. Обемна и линейна скорост на кръвния ток. Обиколно време.

  25. Налягане в съдовата система. Артериално налягане. Измерване и регистриране на артериалното налягане. Фактори определящи големината на артериалното налягане. Артериален пулс. Сфигмограма.

  26. Съдов тонус. Собствен съдов тонус. Хуморален и нервен контрол на съдовия тонус.

  27. Функционална организация на микроциркулаторната единица. Капилярен пермеабилитет. Регулация на микроциркулацията.

  28. Функции на вените. Налягане и движение на кръвта във вените. Венозен пулс.

  29. Общ преглед на регулация на сърдечно-съдовата система. Медуларен сърдечно-съдов център. Супрамедуларна регулация.

  30. Регулация на артериалното налягане. Характеристика и локализация на рецепторите. Бързи механизми на регулация.

  31. Регулация на артериалното налягане. Механизми на дълготрайна регулация.

  32. Особености на циркулацията в някои съдови области: белодробно, мозъчно и миокардно кръвоснабдяване. Спланхникова циркулация.

  33. Функционално устройство на въздухоносните пътища, белите дробове и гръдния кош. Механика на дишането. Интраплеврално налягане. Сърфактант. Къмплайънс. Обеми и капацитети на белите дробове. Белодробна и алвеоларна вентилация.

  34. Газова обмяна. Физикални принципи. Газов състав на атмосферния, алвеоларния, издишан въздух и кръвта. Газова обмяна между алвеоларния въздух и кръвта. Отношение ветилация/перфузия на белите дробове.

  35. Обмяна на кислорода в белите дробове и тъканите. Транспорт на кислорода чрез кръвта. Дисоциациона крива на оксихемоглобина (крива на Баркрофт).

  36. Обмяна на СО2 в белите дробове и тъканите. Транспорт на СО2 чрез кръвта.

  37. Регулация на дишането – волева и автоматична (нервно-рефлексна и хуморална).

  38. Обща характеристика на функциите на храносмилателната система – двигателна, секреторна, резорбционна, екскреторна, ендокринна, защитна. Функционална морфология на стената на храносмилателния тракт. Ентерална нервна система.

  39. Дъвкане. Гълтане. Двигателна активност на стомаха. Регулация на двигателната активност на стомаха.

  40. Двигателна активност на тънкото и дебело черво. Регулация на двигателната активност. Дефекация.

  41. Функционална морфология на слюнните жлези. Състав, количество и секреция на слюнката. Регулация на слюнната секреция.

  42. Функционална морфология на стомашната лигавица. Физиологично значение на стомашната секреция. Стомашен сок – състав, механизъм на секреция и функции. Регулация на стомашната секреция.

  43. Функционална морфология на екзокринния панкреас. Обем, състав и функции на панкреатичния сок. Регулация на панкреатичната секреция.

  44. Жлъчка. Механизъм на секреция, обем, състав и функции на жлъчката. Регулация на жлъчната секреция. Функции на черния дроб.

  45. Секреция на тънкото и дебелото черво. Обем, състав, функции и механизъм на секреция на чревния сок. Регулация на чревната секреция. Нормална микрофлора в дебелото черво. Състав на фекалиите.

  46. Разграждане и резорбция на въглехидрати в храносмилателния тракт.

  47. Разграждане и резорбция на белтъци в храносмилателния тракт.

  48. Разграждане и резорбция на липиди в храносмилателния тракт.

  49. Резорбция на соли, вода и витамини в храносмилателния тракт.

  50. Въглехидратна обмяна. Регулация на кръвно-захарното ниво.

  51. Белтъчна обмяна. Функционална роля на белтъците. Азотен баланс. Регулация на белтъчната обмяна.

  52. Обмяна на липидите. Физиологична роля на липидите. Метаболизъм на мастни киселини и холестерол. Регулация на липидната обмяна.

  53. Физиологични норми за хранене и енергиен баланс. Мастноразтворими и водноразтворими витамини. Макроелементи и микроелементи.

  54. Телесна температура. Топлинен баланс на организма. Топлообмен. Неврофизиологични основи на терморегулацията. Потни жлези.

  55. Функционална анатомия на бабрека. Кръвоснабдяване и инервация на бъбрека. Гломерулна филтрация. Фактори, определящи гломерулната филтрация. Бъбречен клирънс.

  56. Функция на тубулите. Транспортни процеси в проксималния тубул, бримката на Хенле, дисталния тубул и събирателните каналчета.

  57. Концентриране и разреждане на урината. Обща характеристика на бъбречната екскреция. Микция.

  58. Ендокринна и метаболитна функция на бъбрека. Регулация на бъбречните функции – нервна и хормонална. Вътребъбречни регулаторни механизми.

  59. Обем и състав на телесните течности. Воден баланс. Значение и баланс на основните електролити. Динамика на обема и осмоларитета на телесните течности. Регулация на водно-солевата хомеостаза.

  60. Алкално-киселинно равновесие. Буферни системи на телесните течности. Дихателна и бъбречна регулация на рН. Отклонения в алкално-киселинното равновесие.

  61. Ендокринна система. Общи принципи на ендокринната регулация. Класификация и синтез на хормоните. Механизъм на действие. Регулация на секрецията и активността на хормоните.

  62. Хипоталамо-хипофизна система. Неврохипофизни хормони.

  63. Хипоталамо-хипофизна система. Аденохипофизни хормони.

  64. Регулация на калциево-фосфорната обмяна. Паратхормон и калцитонин. Промени в организма при нарушена секреция на околощитовидните жлези.

  65. Щитовидна жлеза. Хормони. Промени в организма при нарушена тиреоидна функция.

  66. Ендокринна функция на панкреаса. Хормони – физиологични ефекти, механизъм на действие и регулация на секрецията. Промени в организма при нарушена инкреторна функция на Лангерхансовите острови.

  67. Надбъбречни жлези. Характеристика и класификация на надбъбречните хормони. Минералкортикоиди. Физиологични ефекти, механизъм на действие и регулация на секрецията. Промени в организма при нарушена инкреторна функция.

  68. Надбъбречни жлези. Характеристика и класификация на надбъбречните хормони. Глюкокортикоиди. Физиологични ефекти. Регулация на глюкокортикоидната секреция. Фармакологични ефекти. Промени в организма при нарушена инкреторна функция.

  69. Надбъбречни полови хормони. Други органи с инкреторна функция. Тъканни хормони.

  70. Мъжка репродуктивна система. Сперматогенеза. Хормонална функция на тестисите. Регулация на секрецията.

  71. Женска репродуктивна система. Хормонална функция на яйчниците. Регулация на функцията на яйчниците. Циклични промени в матката. Менопауза. Бременност, раждане и лактация.

  72. Функционална морфология на неврона и видове неврони. Преработка на информацията в неврона. Организация на невроните в нервни мрежи. Видове задържане в централната нервна система. Цереброспинална течност.

  73. Рефлексна дейност на нервната система. Рефлексна дъга. Видове рефлекси.

  74. Основни принципи на обработка на сетивната информация. Функционална морфология на сетивните системи. Устройство и функции на рецепторите. Рецепторен потенциал. Видове рецептори.

  75. Соматосетивна система. Механорецептори.

  76. Соматосетивна система. Терморецептори. Болкови рецептори. Физиология на болката. Висцерална болка.

  77. Вестибуларна сетивна система. Функционална анатомия. Функции на макулите и полуокръжните канали. Централна организация на вестибуларната система.

  78. Слухова сетивна система. Функционална морфология на ухото. Провеждане на звука до вътрешното ухо.

  79. Слухова сетивна система. Преобразуване на звуковия сигнал. Централна обработка на слуховата информация. Кодиране на звуковата информация. Определяне на местоположението на звуковия източник.

  80. Зрителна сетивна система. Функционална морфология на окото. Оптичен апарат на окото. Механизъм на акомодация, оптични (рефракционни) аномалии. Фоторецептори. Преобразуване на светлинното дразнене.

  81. Зрителна сетивна система. Организация на нервната мрежа в ретината. Централна обработка на зрителната информация.

  82. Зрителна сетивна система. Светлинна адаптация. Зрителна острота. Цветно зрение. Очни движения и стереоскопично зрение.

  83. Обонятелна и вкусова сетивни системи.

  84. Обща схема на регулацията на движенията. Спинална регулация на движенията. Миотатичен рефлекс. Полисинаптични рефлекси.

  85. Регулация на движенията от мозъчния ствол. Регулация на мускулния тонус. Регулация на позата.

  86. Функции на малкия мозък. Регулация на движенията от малкия мозък.

  87. Функции на базалните ядра. Регулация на движенията от базалните ядра. Промени в двигателната регулация при увреждане на базалните ядра.

  88. Двигателни функции на мозъчната кора. Функционална организация на двигателната кора. Обща схема на регулация на движенията от мозъчната кора.

  89. Биоелектрична активност на мозъка. Произход на електроенцефалограмата. Ретикуларна формация – възходящи и низходящи влияния.

  90. Физиология на съня. Регулация на състоянията на бодрост и сън.

  91. Вегетативна нервна система. Функционална анатомия. Особености на симпатиковия дял. Надбъбречна медула. Особености на парасимпатиковия дял. Медиатори на вегетативната нервна система и рецептори в ефекторните органи.

  92. Влияние на вегетативната нервна система върху дейността на различни органи и системи.

  93. Основни функции на хипоталамуса.

  94. Лимбична система. Функции. Физиологични основи на емоциите и мотивацията.

  95. Интегративни функции на нервната система. Неврофизиологични основи на обучението и паметта.

  96. Неврофизиологични основи на говора, мисленето и съзнанието.

  97. Енергетика на физическата работа. Кислороден дълг. Промени в сърдечно-съдовата система и дишането при физическа работа.

  98. Промени в обема и състава на телесните течности при физическа работа. Терморегулация при физическа работа. Хормонален профил при физическа работа.

  99. Промени в организма при хипобарни условия. Хипоксия. Аклиматизация. Промени в организма при хипербарни условия. Промени в организма при ускорения и условия на безтегловност.


ПРЕПОРЪЧВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. 1.Витанова Л., Р. Гърчев. Физиология на човека, мед.издателство АРСО, София, 2008

  2. Пирьова Б., Н. Начев. Физиология на човека, мед.издателство АРСО, София, 2000, 2005

  3. 2.Ръководство за практически упражнения по физиология, под редакцията на проф. Б. Пирьова, МФ, София,1990

  4. 3.Guyton & Hall, Textbook of Medical Physiology, Philadelphia,USA, 2006

  5. 4.Berne & Levy Physiology, Mosby ELSEVIER, Philadelphia,USA,2008

Автор на учебната програма:

1. доц. д-р В. Николов, дм – ръководител сектор „ Физиология”

2. гл. ас. д-р Б.Русева - отг. по учебната работа








Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница