Програма "Развитие на човешките ресурси" соу "Св. Св. Кирил и Методий"
Изтегляне 221.49 Kb.
|
Е  вропейски Социален Фонд 2007 – 2013 г.
Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 
СОУ "Св.Св.Кирил и Методий” с.Сатовча, област Благоевград 2950 с.Сатовча, тел.: 07541/ 21-44, факс: 07541/ 2117; e-mail: sou_satovcha@abv.bg
месец Януари Месец януари е месец, наситен с много именни дни. Познавачите на българския фолклор знаят, че на 1 януари, и според църковния, и според народния календар, празнуваме Васильовден. Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Атрактивен обичай е сурвакарският. На 1 януари децата непременно ще ни сурвакат за здраве и благополучие с пожеланието: ”Сурва, весела година, живо, здраво до година, до година, до амина.” Това става като потупват по гърба всеки от дома с празнично украсената “сурвачка” – свежа дрянова клонка, обкичена със сушени плодове, пуканки, боядисана вълна, цветни ленти, монети. На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa. Да им е честито името! 06.01 . Богоявление – Йордановден Този ден се нарича още Кръщение Господне. Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка,Данчо, Дана, Бистра, Благой, Богдан, Богдана, Богомил, Богомила, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Бончо, Бочка, Йонко, Йонка, Найден. 07. 01. Св. Йоан Кръстител – Ивановден На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. На този ден празнуват : ВАНА, ВАНЯ, ВАНИНА,ВАНЬО, ЖАН,ЖАНА, ИВА, ИВАНА, ИВАЙЛО, ИВАН, ИВАНИНА,ИВАНИЧКА, ИВАНКА, ЙОН(А), ЙОНО, ЙОНКА, ЙОНКО, ЙОТО, ЙОТКО, ЙОТА, КАЛОЯН. 14.01. 2009 година е празникът 
Наричат го още Банго Васил (куцият Банго) и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. П В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Именници са Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Антон, Андон. 18. 01. Атанасовден На 18 януари, православната църква почита паметта на Св. Атанасий Велики. Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве. И днес жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им. Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие . СПОРЕД МЮСЮЛМАНСКИЯ КАЛЕНДАР Месец януари 
Тогава Аллах създава Рая (Дженнет); месец ФЕВРУАРИ Името на този месец идва от латинското „februum”, което значи „пречистване”. В Празнуват Трифон, Трифонка.  В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
21 февруари е първата за годината ЗАДУШНИЦА. По традиция денят на мъртвите се отбелязва в събота. В навечерието на задушницата жените варят жито, към него прибавят захар, орехи и стафиди. Те лягат рано и още призори отиват на гроба на своите починали близки, преливат го с вино и със светена вода.Всички спазвали благоприличие, за да не накърнят паметта на хората, които са напуснали земния живот. Според православния колендар от 22 февруари започват 
В българските традиции те бележат началото на Великденския обреден цикъл … По традиция в неделята на местни заговезни се ядат местни ястия , най-често кокошки. А в дните през седмицата много сирене ,масло яйца. месец МАРТ Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс .Той е божествен войн, който води непрестанни битки със злото в света и демоните в природата, които господстват през зимата. Той е всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и прелестно обновление през март . С март свързваме началото на пролетта, а с нея - идват и дните на голямата надежда. Земята почва да диша, стоплена от слънчевите ласки. Оживява природата. Пробуждат се всички животинки и излизат да се порадват на топлината и осъживлението. Пилците стават гласовити, а хората сякаш се събуждат за нещо ново, за нещо по-добро. Затова през март българите връзват мартеници - най-българският символ на магическите сили, скрити в Слънцето и Земята. Н 1 март е Сирни заговезни Н Младите искат прошка от своите по-възрастни родители и близки. Със Сирни заговезни е свързан и обичаят палене на сирнишки огньове. 7 МАРТ - ТОДОРОВДЕН П Б Почита се като един от най-големите християнски празници и затова го наричат още половин Великден. Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. Месец Рабиулеввел и Рабиулахир
На латински „Априлис" идва от „аперире" – отварям . Април отваря вратите за настъпващата пролет, когато Природата се съживява и влива своята енергия във всяко живо същество. Животът на хората се преобразява, преизпълнен с нови надежди за здраве, щастие и благополучиe . Затова патриархалните българи нарекли този месец още „цветен" - една метафора на доброто и красивото, на радостта и оптимизма, които носи пролетта . 11 Април- Лазаровден, 12 април- Цветница, Връбница С тези пролетни празници българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благополучие и късмет.  В някои краища на Връбница се изпълнява последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене .
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА От понеделника на Страстната седмица започвало и голямото Великденско почистване - време, през което хората чистели къщите и пречиствали душите си, за да срещнат с радост и Великия ден. 19 АПРИЛ - ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО Наричат го още Пасха, което в превод значи „преминаващ”. Вбългарския народен календар той е популярен като ВЕЛИКДЕН . 
На този ден вярващите отварят сърцата си един за друг, с надеждата да бъдат щастливи и благословени. . Традиционно Великден се празнувал три дни – от неделя до вторник. Първият ден започвал с тържествена църковна служба. Вярващите палели свещи в името на Иисус Христос, които отнасят по домовете си. Благословени от попа, всички се поздравявали се с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе ”. Великден празнуват и българите мохамедани . Празникът наричат Паскальо, Паскеле гюн. Обичаите, свързани с него, носят повече белезите на пролетната мартенска обредност. На този ден палели огньове, за да прогонят злите сили, за да е плодородна годината, за да са силни и здрави хората и животните. Българомохамеданите вярвали, че на Паскеле настъпва магическото време. Празникът празнуват и ромите християни .
Името на месец май идва от латинското „Майус". Месецът почитали в чест на богинята Майа, дъщеря на Атлас и майка на Меркурий - вестителят на боговете, бог на търговията, красноречието и хитростта . В народния календар 6 май е свързан с един от най-големите и тържествени празници през годината .
Християнската традиция свързва празника с благочестивия и пълен с чудеса живот на св.Георги. В българската митология светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, и винаги е победител. Традиционно Гергьовден се осмисля като начало на лятото и на новата селскостопанска година. Това е времето, когато природата възкръсва за нов живот, а заедно с него - човек се пречиства, за да преживее отново своето възраждане. Затова и първият обреден цикъл на Гергьовден има изключително пречистващ и здравоносен смисъл.
Гергьоведен има свой специфичет натюрел в традициите на българите мохамедани. Гергьовденската обредност при тях се отличавала със строга система от забрани за домашна и полска работа, които съблюдавали както жените, така и мъжете. В някои селища стопанките прибягвали до някои магически действия, за да се предпазят от болести и страдания. Откъсвали стрък коприва, здравец и бъз и още толкова стръка лук, колкото са членовете в семейството. Слагали ги на скрито място, а на другата сутрин гадаели по нея . Особена е семантиката на Гергьовден при турците. Наричат го Хъдърлез и е един от най-тачените мюсюлмански празници. Той е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз. Някога посветените мъже тръгнали в две противоположни посоки на света с една велика мисия – да помагат на хората. Останали невидими за простосмъртните, те не били нито на земята, нито на небето. Само понякога се появявали в образа на бедни и болни хора или на животни, за да изпитат праведните мюсюлмани в тяхната вяра . Срещали се само веднъж в годината – между 1 и 5 май, в ден петък, когато споделяли какви добрини са направил. Мигът на тяхната среща винаги оставал неизвестен, затова на Хъдърлез вярващите не подхващали никаква работа.
Това е последният от седемте Велики четвъртъка, който се празнува точно 40 дни след Възкресение Христово. Според народните вярвания на добруджанци на Великден Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си. А на Спасовден отново си ги прибирал.  С това поверие била свързана Спасовденската задушница , една от най-тачените през годината .
В римския календар третият ден от годината, наричан „юниус", е време , което посвещават на богинята Юнона - съпруга на Юпитер, Българите наричат този месец „червен" и вярват, че какъвто е юни, такъв ще е и декември. Свързват го с древните езически представи за мамници и русалии, които бродят по нивите и в градините, навестяват добитъка, влизат в къщите и сеят страх сред хората. Болести и зловредни животинки, които застрашават здравето на животните, децата и жените. Заедно с това обаче природата е заредена с нова енергия и животворна сила, които дават много надежда за спорна и хубава година. Затова по време на празниците и при изпълняваните обреди и обичаи хората проявяват своите най-искрени желания за здраве и щастие, стремеж към сполука на всеки и берекет във всеки дом .
. 29 юни ден на Свети Първоапостоли Петър и Павел Всеки един от тях има своята лична биография и свой неповторим път до славата им апостоли. ПЕТРОВДЕН Свързвалли го с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали специално на нивите, градините, бустаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет. 30 ЮНИ ПАВЛЬОВДЕН Народът ни е съхранил в представата за Павел приказния образ на по-стария брат, който носел със себе си огън и затова трябвало да бъде умилостивен и почетен в деня след Петровден . С право в някои села наричат този ден аталия ден (лош ден), на който все нещо ще се запали. Затова било табу да се пали огън – да не бие град и мълния през годината. Жените не месели хляб, да не гние и червясва брашното. А стопанките не трябвало да работят никаква къщна работа, за да се предпазят от паяци. СЪБОР НА 12-ТЕ АПОСТОЛИ . М. Май – месец Джемазиюлеввел и Джемазиюлахир  – посветена на братята Хазър и Иляс, които помагали на хората в беда съответно на сушата (Хазър) и в морето (Иляс) .
Месец ЮНИ  – нощта Регаиб – тя поставя началото на поредица свещени нощи.
  Името на месец юли произлиза от латинското название „юлиус" и е бил почитан като месеца на император Юлий Цезар (101-44 г. пр. Хр.) Традицията на месеците да се дават имена на известни исторически личности е много силна. Така се появяват имената на следващите месеци в годината - август, септември и т.н. В народния български календар юли има съвсем друг смисъл и съдържание .
Старите българи зоват месеца „горещник". Облечен в една мистична приказна образност, претворена по необикновен начин в традиционните народни празници , придават на този летен месец особен натюрел и емоционалност . 7 ЮЛИ В народния календар денят е известен като СВЕТА НЕДЕЛЯ, 
Голяма Света Неделя или още Прясната неделя. В село Малко Градище и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината". По традиция това бил църковен празник, който почитали само жените. За него стопанките приготвяли обредни питки, които раздавали в черкв
Д Илия, което в превод значи “крепост Господня ”.
В традиционния български календар денят на пророк Илия е популярен като ИЛИНДЕН В народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне . 
 През I век пр. н.е. той станал осми месец и с решение на Сената бил преименуван в чест на император Гай Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), получил титлата Август (възвеличен от боговете). Това название на месеца се запазило и до днес .
Патриархалните българи наричали месец август още „зарев". Свързвали го с един от сакралните символи в народната вяра - „брадата", която асоциирали с „плодната мъдрост". През август те жънели нивите и събират житото, от което мелели брашно. От него правели хляб - „дирека на живота, здравето и берекета" през годината. А обичаите, които изпълнявали през това време на годината, били заредени с енергията на лятото и магическата сила, която властвала в пространството и времето през целия август. 15 АВГУСТ УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА 
Именници днес са всички, които носят името Мария и неговите производни. На тази дата българите отбелязваме един от дванадесетте най-велики християнски празници. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица . В своите представи за Божията Майка те са съхранили своята дълбока обич и почитание към нейната непорочност, справедливост и вълшебна сила. Затова Богородица има много превъплащения. Тя е девицата, заченала от босилена китка и щастлива родилка, пред която цялата природа се поклонила, за да мине с младенеца в ръце. Тя е благодетелката на невести и родилки, които благославя за здраве и многодетство. Тя е, която дава милостиня на сиромашките жени, майки и вдовици; които утешава страдащите, напътства нещастните и безпътни люде. Тя е магьосницата, проклела кукувицата, че не спира да кука, трепетликата, че винаги трепери, магарето, че рови в свещената ясла, елата и брашляна, че не й правели път да мине. Стара традиция било в ноща срещу празника хората да преспиват на свято място, да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица, се надявали да се сбъдне. Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които са се родили .
В българските традиции септември се свързва преди всичко с узряването на гроздето и настъпващото преображение на природата, която се подготвя за приближаващата зима. Много пророци и мъченици се почитат през септември. Но най-големите празници са денят на Малка Богородица, празникът на трите деви - Вяра, Надежда, Любов и майка им София, Кръстовден. В първия ден на септември
С На следващия ден изпълнявали обичая ‘голямо арфе'. Стопанките месели обредни питки от царевично брашно, увивали ги в нови месали и заедно с локум и халва ги раздавали в памет на мъртвите. Първия ден на Рамазана наричали шекер байрам. Започвал с утринна рамазанска молитва в главната джамията. След службата се изпълнавал ритуалът ‘байрамлашмак' - размяна на поздравления между младите и по-възрастни мюсюлмани в двора на джамията. По традиция байрамът завършвал с гостувания и обилни угощения. Отколешна традиция било по време на байрамите мюсюлманите да дават милостиня, зекят (натурален десятък за благотворителни цели) и садака ( помощ за бедните и болни хора), което се смятало за свещен дълг на всеки праведен мюсюлманин . Месец септември (м. Рамазан и м. Шеввал) – Нощта Кадир - тогава е низпослан Коранът, прави се равносметка на отминалия живот; Рамазан Байрам – един от най-големите мюсюлмански празници, отбелязва се в продължение на 3 дни . 8 и 9 СЕПТЕМВРИ МАЛКА БОГОРОДИЦА 
Той бил преди всичко голям църковен празник. Но според едно старо поверието на Малка Богородица всеки добър християнин може да намери изцеление за болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева. 
Наричат го още Кръстов и съвпада по време със строгия Богородичен пост.  Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Констанин Велики .
Намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците . Днес имат именден всички, които носят имената Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, 17 СЕПТЕМВРИ ДЕН НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ . Именден имат днес всички, които носят имената Вяра, Надежда, Любов и София и техните производни. 
 Октомври в римския календар е осмият месец в годината. Старите българи го наричали „Митровски месец" или още „листопад" - време, в което природата ръзсъблича своя пъстър костюм, в трепетно очакване на приближаващата зима. Там, където есентта била по-топла и слънчева, му казвали „Бабино лято", изключително благоприятно за прибиране на реколтата.
В тези дни на усилен труд хората нямали време за много веселие, затова и празниците в българския традиционен календар през октомври са по-малко. 2 И
В народнаите представи св.Димитър е брат близнак на св.Георги. Свети Димитър станал покровител на зимата. Българският Димитровден бил празник на на радостта и веселието. Месец октомври (м. Шеввал и м. Зилкаде) – Месец Зилкаде – месец на свещен мир. Тогава се подписва мирен договор между Мухаммед и корейшите и Пророкът отлага влизането си в Мекка и поклонението в Кааба за следващата година .   Деветият месец на годината римляните зовяли „новембер". В календара на прабългарите се отбелязвал като „месец на маймуната". А славяните му казвали „студения месец". За предците ни четиридесет дни, от Димитровден - 26 октомври до Никулден - 6 декември, било време на берекет. Затова често ги наричали „Сиромашко лято". Днес в някои краища на България ноември е известен с името„Рангелов месец".
На тези, които почитат християнските традиции, ще напомним, че на 1 ноември е Архангелова задушница. На 13 ноември започва Коледния пост. А на 21 - честваме Денят на християнското семейство. През този месец е големия мюсюлмански пазник Курбан Байрам . На всички българи, които обичат писмото, четмото и просвещението, на хората на културата и изкуството честитим 1 ноември - Пазникът на българските будители .
Това е благословеният празник на турската общност у нас. Наричат го още Голям байрам или Коч байрам. Празнува се веднъж в годината, 70 дни след Рамазан байрам . С празнична молитва в джамиите и с жертвоприношения мюсюлманите отбелязват началото на големия си религиозен празник Курбан байрам /Аид ал Адха/. В основата му е жертвоприношението - свързана с пренасянето на жертвено животно в чест на божествата . Въведение към големия празник са обичаите кътми и чурек гюн, които се изпълняват два дни преди байрама. Първия ден традиционно се раздават кътми и мекици.. Втория ден - чурек гюн, се извършва ритуалното къносване на овен или овца, като се правят широки ивици на главата, гърба и корема. Празникът се празнува 4 дни, през които вярващите почитат паметта на починалите си близки и си вземат прошка, а по-заможните правят курбани като според традицията една трета от месото на жертвеното животно се раздава на бедните, с втората се гощават гости, а третата остава за семейството. По традиция Байрамът завършва с празнично угощение. 
Наричат я още Архангелската Задушница и съвпада със съботата преди Архангеловден. Тя е последната за годината, но и най-голямата.
8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН Днес празнуват всички, с името Ангел, Ангелина, геле, Янгел, Анжел, Анжела, Анжелина, Лина; Михаил и неговите производни.
ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО Задължително било най-възрастните в рода да съберат голямото семейство на богата трапеза. На нея се нареждали различни ястия и лакомства най-вече за децата. А преда тържествения обяд всички се изповядвали пред иконата на св.Богородица и молели Девата за здравето и щастието на цялото семейство. И  мето на месеца идва от латинската дума „децембер", с която римляните са отбелязвали десетия месец в годината.
В българския календар декември е дванадесетия месец и носи красивото народно име „просинец". Етимологията на думата идва от старобългарски. Тя е производна на индоевропейското „бхерать", което значи „блестящ", „лъчезарен". Древните го свързвали с представи и вярвания в които се разказва как в това време на годината денят започва да „просиява", да светлее и да расте. Ще се потопите в необикновената атмосфера на магическото време, когато светът принадлежи на караконжури и вампири. Ще усетите уюта и топлината, които излъчват народните празници Варвара, Сава, Никулден, автентичните български обичаи и ритуали на Бъдни вечер и Коледа . 6 ДЕКЕМВРИ НИКУЛДЕН 
Днес трябва да почерпят всички, които носят имена Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.  – 18 декември – мюсюлманската Нова Година според хиджра (1431), Денят Ашуре .
24 Декември Бъдни вечер Наричат празника още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич. Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните - раждането на Младенеца. Култово място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб Празничната вечер започвала с прикадяване на софрата . Н 25 ДЕКЕМВРИ КОЛЕДА Рождество Христово – Коледа един от най-светлите християнски празници.  След тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Стасител на човеците - Иисус Христос, на следващия ден църквата събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка. Денят е наречен Събор на света Богородица.
Проект “ Подобряване на мултикултурната среда в училището и детската градина в село Сатовча” Юли 2008 – Декември 2009 Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 221.49 Kb. Сподели с приятели:
|
ървият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се прогитвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.
българската народна традиция вторият месец от година е наречен Малък Сечко, а в Тракия го наричат още Малкушан. Според старите хора, това е един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече”. Свързват го с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, когато господстват силите на мрака . Затова повече от обичаите и ритуали целят предпазването от болести и зловредни същества, осигуряване на здраве и плодовитост.
осят ги малки и големи, с тях са накичени дръвчета и храсти, лозята и животните в стобора, с надежда за здраве и късмет, сполука и берекет. 
аричат го още Сирница или прошка и се отбелязва седем седмици преди Великден. Обичаите и вярванията, свързани с него, предхождат великденския пост. 
разникът няма постоянно място в календара, но винаги е първата събота след Сирни заговезни.. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято.
ЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА 
Почитат го както българите- християни и мохамедани, така и турци суните и шиити, българските роми, сред които е известен като Едрелез, Ерделез, Хъдерлиз, Ъдърлез.
Църквата празнува днес паметта на светите братя Кирил и Методи – създателите на славянската азбука и писменост. А българите ги почитат и с един любим свой официален празник – 24 май, ден на българската писменост и култура.
4 ЮНИ ЕНЬОВДЕН
Това е един от трите най-горещи дни през годината - 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали горещници и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият - Пърлига, а третият - Огнена Марина.
ЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ 
– тогава се осъществява духовното сливане Пророка с Аллах .
– Нощта Берат – Нощ на молитви и послания , начало на мюсюлманския пост .
Името на м.септември произлиза от числото 7, septi (седем - лат.). Но след реформата на календара през 46 г.пр.н.е., когато към в него се добавят още два месеца, семпетври става деветия месец в годината, но запазва името си .
таро поверие разказва, че през нощта срещу Кадър Гедже небето се отваряло. Точно в полунощ ярка светлина обливала всичко наоколо и всяка живо същество в природата се покланяла на Аллах.. 
6 Октомври Димитровден
мен ден имат днес всички, които се казват Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина...
Някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна - рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.
а други ден по обед коледарите се събирали на мегдана или в двора на църквата. Разигравали на търг събраните подаръци и със спечелените пари организирали общоселска трапеза.