Програма "Регионално развитие"
Туристически пазар в Полша (Закопане)
Изтегляне 1.08 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1.3Туристически пазар в Европа;
1.1.2Туристически пазар в Полша (Закопане);Състоянието на туристическия пазар в Полша се е влошило през последните години, поради глобалната икономическа криза. Входящите туристи през 2007 наброяват 15 млн., от които 5,3 млн. са германци, а 4 млн. Русия, Украйна и Беларус – табл. №1 – Брой посетители с цел почивка в гр. Закопане
т  аблица №1 – Брой посетители с цел почивка в гр. Закопане
Според проучването „Survey on the attitudes of European towards tourism (2009)” през 2008 г. са пътували 60 % от поляците, т.е. повече от половината от населението пътува (за сравнение при българите този дял е 54 %, а при гражданите на Европейския Съюз(ЕС) 71 %). Пътуванията спрямо 2007г. са се увеличили, както и техните разходи, което свидетелства за оживление на полския туристически пазар. Може да се очаква делът на пътуващите да нарасне във връзка с повишаването на доходите и мобилността на полските граждани и да достигне стойности, близки до средните за ЕС. От анкетираните 29 % са предприели повече от едно пътуване, като са избрали както краткосрочен, така и дългосрочен тур. Преобладават привържениците на дългите пътувания (4 и над 4 нощувки) – 16 % срещу 9 %, избрали само краткосрочно пътуване (до 4 нощувки). Сравнително дългият престой превръща поляците в желани гости за всяка туристическа дестинация. Полските туристи предпочитат сами да организират пътуванията си (75 %), 11 % използват посредничеството на туроператори, но закупилите цялостен туристически пакет са малцинство (около 2/5 от тях). Засега само 3 % са разчитали на интернет при организацията на пътуването. Може да се очаква, че този процент ще нарасне (за сравнение в ЕС той е 10 %, в България 15 %). При пътуванията на поляците се забелязва силно изразена сезонност, като 70 % от туровете са концентрирани през месеците юли и август. Това е пряко свързано с мотивите на туристите, свързани с почивка, плаж и слънце (75 %). Поляците са по-склонни да се откажат от зимната си почивка (49 %), но не и от лятната (само 7 %). С повишаване на туристическия опит на полските туристи може да се очаква разнообразяване на интересите и диспергиране на пътуванията през годината, но лятната сезонност и рекреационният мотив ще останат водещи. Изборът на туристическа дестинация се влияе преди всичко от приятели и колеги (71 % – повече от всички други европейци). В по-малка степен влияние оказват личният опит (44 %) и интернет (32 %). Поляците предпочитат (54 %) традиционните добре познати дестинации. Най-предпочитани са Италия и Гърция, които могат да се приемат за основни наши конкуренти спрямо полските туристи. Поляците се ориентират и към по близки за тях дестинации като Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Украйна, Швеция, а също и към морските Хърватия, Франция, Испания, Турция, Тунис, Египет и др. Едва през 2005 г. България отново влиза в списъка на страните, активно посещавани от поляците. Поляците са лоялни клиенти и ако останат доволни, 70 % са склонни на следващо посещение. (табл.2 и фиг.4) 
По-голямата част от поляците пристигат у нас с цел екскурзия и почивка (57,8 %), което свидетелства, че те възприемат България като туристическа страна и желаят да прекарат ваканцията си у нас. Значителен е и делът на транзитно преминаващите (близо 1/3). Голяма част от тях се насочват към съседните Гърция и Турция. Трябва да се помисли за тяхното привличане в нашата страна през следващата им отпуска. Значително по-малък е делът на пътуващите служебно, по други причини или идващи на гости (общо 7,5 %). Значително по-малко (около 1/3) са българите избрали Полша за екскурзия и почивка. Причина за това е преди всичко културно-историческото наследство на Полша и възможностите за познавателен и събитиен туризъм. Значително по-малко са ходилите на гости и пътувалите по други причини. Въпреки значителния превес на служебните пътувания, което е характерно по принцип за пътуванията на българите в чужбина, може да се каже, че Полша е туристическа страна в нашите очи, понеже тук мотивът екскурзия и почивка е с 5 % по-висок, отколкото при пътуванията на българите зад граница като цяло. В перспектива може да се очаква тенденцията за двустранно повишаване на туристическия обмен между България и Полша да продължи. Това е свързано с активизирането както на полския, така и на българския туристически пазар, а и със значителния брой население на Полша – 38 млн. души (седма в Европа). За това допринася и липсата на визови изисквания и отпадането на границите в ЕС, както и повишаването на доходите на поляците, които са вече на 24-то място в света по БВП на човек от населението. Българите тепърва ще „откриват” тази страна, която до сега не е възприемана у нас като особено популярна за туризъм. Туризмът в Полша обаче се развива с бързи темпове и тя е в топ 20 на дестинациите, приемащи най-голям брой туристи в света (близо 16 млн. годишно, т.е. повече от България). Броят на полските туристи, пристигащи в България, макар и да нараства трудно, ще надмине стойностите от 1988 г. Конкуренцията от страна на Гърция, Италия и други, предимно европейски плажни дестинации, е твърде силна. Съществен проблем е и състоянието на пътната мрежа у нас, намаляването на възможностите за къмпингуване, както и невладеенето на полски език от работещите в туризма, т.е. на този етап е налице незадоволителна конкурентоспособност на нашата страна. Полският туристически пазар е особено привлекателен, а и перспективен за България. Това е свързано с нарастването на туристическата активност на поляците, както и желанието за преоткриване на България от по-младото поколение поляци, които никога не са идвали у нас, но са чували много положителни неща за нея от своите родители, баби и дядовци. За да се използва успешно този потенциал е необходимо да се насочат съответните маркетингови и рекламни усилия. Разработването на специални програми за полски туристи и стимулиращата ценова политика могат да дадат добър резултат.
Традиционно водещ по отношение на приходите и пристиганията в световен мащаб е европейският континент. В момента на него се падат 57,8% от общите пристигания за света и близо половината от общите приходи, като всички европейски подрайони приключват с положителни резултати. Южното Средиземноморие на Европа начело с Испания, Италия и Гърция е на първо място със своя дял от над 20% от световния пазар, надминавайки Западна Европа с по-малко от половин процент. Германия успя да запази статуквото по отношение на 2001 г., Белгия, Холандия, Люксембург и Австрия отбелязаха слаб растеж, а в Обединеното кралство нарастването е с повече от 3%. И все пак като цяло развитието в Западна Европа е под средното, докато в Централна и Източна Европа международният туризъм се увеличава средно с 3,9%. Изключения в този случай са Полша и Чехия със сериозен спад от над 5%. Важно е да се подчертае, че въпреки водещата си позиция в световния туризъм Европа регистрира темп на пристиганията, по-нисък от средния за света (таблица № 3, 5, 6). Няколко са факторите за спад в доминиращата позиция на Европа:
Туристическите потоци в Европа са насочени главно към дестинации в Западна и Южна Европа. Тези райони поемат 70% от пристиганията и 76% от общите европейски приходи. Тази туристическа концентрация е резултат от навиците на европейците да свързват ваканциите си основно с почивка на море през летните месеци. Повече от 90% посетителите в Европа са от европейски страни. Германските туристи пътуват предимно в региона и реализират 19% от общия брой международни пристигания. Английските туристи осъществяват 10% от европейските пристигания, френските – 7%., датските – 6%. Като дестинации в региона могат да се отличат най-вече Испания, Франция, Италия, Великобритания. “Зеленият “ туризъм в държави като Ирландия, Австрия и скандинавските страни също заема голям дял от туристите към Европа. Съществуват огромни разлики в туристическото развитие между централно и източноевропейските страни и северноевропейските страни, които са резултат от различните икономически условия, от различните нива на качество и модернизация на туристическата им инфраструктура. Държавите с нисък стандарт не са способни да финансират туристически инфраструктури. Услугите, предлагани от тях, особено в сферата на хотелиерството, не генерират достатъчно приходи, за да се разработят нови обекти. Още повече, че осреднената цена на техните продукти е много по-ниска от тази в другите държави. Въпреки че им се налага да внасят много стоки, себестойността на туристическите продукти е по-ниска, отколкото в развитите държави (заради ниското заплащане на труда). Много от развиващите се страни предлагат по-ниски цени, за да могат да се състезават на международната сцена, но все още увеличаването на броя на туристите не може да им осигури приходите, необходими за по-нататъшно развитие.
Изтегляне 1.08 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ранция 642