Програма за дейности за управление на отпадъците 2009 2013год., Общински план за развитие на Община Ловеч, както и общински наредби и правилници засягащи околната среда
Изтегляне 1.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Година 2005
- Община Ловеч Микробиологични изследвания Химични изследвания
- Година Общ брой Брой нестандартни
- Година Селища с отклонения в питейната вода по химични показатели (нитрати) в община Ловеч
|
Води През територията на община Ловеч протича Река Осъм -десен приток на р.Дунав. Формира се при вливането на реките Черни и Бели Осъм при гр. Троян . Общата дължината на реката е 314 км, а водосборната площ – 2824 км2, залесеност на поречието – по малка от 25 %. Водният отток на реката е неравномерно разпределен през годината. Най-високи са водните количества през пролетта и лятото, което е резултата от топенето на снеговете и сезонните валежи . Средният годишен отток при с. Градище е 12,3 м3/сек. В западната част на община Ловеч, през с .Радювене, тече р. Катунецка - десен приток на р. Вит, а в югоизточната част – р. Крапец, ляв приток на р. Росица. На територията на общината са изградени множество язовири, най-големите от които са яз. „Крапец” и яз. „Александрово”. Язовир „Крапец” е изграден на р. Крапец, приток на р. Росица. Изграден е за напояване. Язовир „Александрово” е изграден на р. Берница и р. Дреновска за напояване и е част от съоръженията на напоителна система Осъм – Левски - Обнова.
Докато в горното им течение водите на р. Осъм могат да се използуват за водоснабдяване в гр. Троян, а след него и в гр. Ловеч, в реката се заустват непречистени отпадъчни води, които силно влошават качеството на речните води. Състоянието на речните води се променя в зависимост от сезона. С намаляването на оттока в реката, показателите на замърсеност завишават стойностите си вследствие на намалените самопречиствателна способност и степен на разреждане. С въвеждането в експлоатация на вече изградената ПСОВ на гр. Ловеч се преустанови замърсяването на речните води. При гр. Ловеч р. Осъм сменя проектната си категория от втора преди града на трета след града. За осъществяване контрола на повърхностните течащи води се използват резултатите от извършваната мониторингова дейност по Националната система за мониторинг на повърхностни води /НСМОС/. Определени са 19 броя пункта за наблюдение качеството на повърхностните води, които са част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/. За поречието на река Осъм протичаща през територията на Община Ловеч са регистрирани 6 контролни пункта. Качеството на водите в тези пунктове се анализират по показатели и с честота, съгласно Заповед на МОСВ. Задължителен мониторинг се извършва и на обектите изпускащи отпадъчни води над 100 м3 на денонощие. На обектите формиращи отпадъчни води, контрола се извършва на база резултатите от извършвания от операторите собствен мониторинг чрез акредитирана лаборатория, съгласно индивидуалните емисионни ограничения определени в разрешителните за заустване. Състоянието на водите по поречия е както следва: В горното течение на река Осъм в притока “Черни Осъм” се вливат промишлени води от Кооперация „Обнова” – има изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. В притока Бели Осъм отпадъчни води се вливат от почивните станции в с. Шипково и с.Чифлик, които имат изградени пречиствателни съоръжения. Основен замърсител в горното течение е градска канализация на град Троян. През 2004 година бе пуснато в експлоатация механичното стъпало на градската пречиствателна станцията. В средното течение на реката замърсител е градска канализационна мрежа на гр. Ловеч. От 2008 година започна строителство на ПСОВ Ловеч, която се въведе в експлоатация в началото на 2010 год.
В хидрогеоложко отношение територията на Община Ловеч се отнася към западната част на Свищовския подрайон в Северобългарския артезиански басейн на Долнодунавската артезианска област. В разглеждания район подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови. Пукнатинните води са формирани в апските пясъчникови и пясъчниково-варовикови пластове. В тях преобладават капилярните пукнатини. Обикновено водите са привързани към изветрителната зона или залягат на голяма дълбочина. Дренират се в зависимост от наклона на пластовете на повърхността под формата на низходящи или възходящи извори. Дебитът им се колебае в много широки граници – от 0,03 л/сек до 3 л/сек. Подхранването им е от инфилтрация на атмосферни валежи, но поради слабата водопропускливост на вместващите ги скали, движението на водата е затруднено. Пукнатинната вода в зоната на интензивна циркулация е прясна с обща минерализация 0,3-0,6 гр./л, хидрокарбонатно-калциева твърда и много твърда. Карстовите води се формират във варовиците. В Ловешкия район широко разпространение имат Ургонските варовици. Тук те представляват тесни ивици, дебелината им е малка, което не благоприятства натрупване на карстова вода. Варовиците са интензивно разсечени от речноовражната мрежа. Въпреки интензивното окарстяване, разкъсаността на карбонатния комплекс е попречила да се създаде общ басейн с карстова вода. Карстовите полета имат много добра водоприемна способност, което осигурява интензивно подхранване изключително за сметка на валежите. Карстовата вода се дренира чрез оттичане към р.Осъм. Извори с много променлив дебит в района са: Буровото при Ловеч, Деветашката пещера. Карстовата вода е прясна с обща минерализация 0,2-0,5 гр./л, хидрокарбонатно-калциева. По обща твърдост се причислява към средно твърдите. Поровите води са акумулирани в алувиалните и пролувиалните отложения на кватернера. Ненапорните потоци, които са се формирали в тези отложения, имат малки статични и динамични запаси. В долината на р.Осъм, при селата Пресяка и Умаревци, се е формирало разширение на долината с дебелина на наситената част на алувия от 3 до 5 м. Ненапорната вода е на 0,5-3 м от повърхността и е в пряка зависимост от водните стоежи в реката. Водата е прясна, с активен водообмен. Подхранва се от инфилтрация на валежи и скатови води. Минерализацията й е до 0,5 гр./л. Водата е хидрокарбонатно-калциева до магнезиева. Общата й твърдост я характеризира като средно твърда. В делувиалните отложения, по склоновете, също се формират порови води с временен характер. От алувиалния подземен поток за различни нужди се добиват около 150 л/сек. От група “Умаревци” - 7 бр. шахтови кладенци - за гр.Ловеч се подават 7,8 л/сек, а от група “Сливешки ливади” – 5 бр. шахтови кладенци – 10 л/сек. В гр. Ловеч има пункт от Националния мониторинг на качествата на подземните води – пункт 4395201 – кладенец І-28. За предходни периоди са наблюдавани качествата на подземните води по 30 показатели. Измерените стойности за голям брой показатели – рН, N – NO3, хлориди, сулфати, кадмий, олово, мед, цинк и фосфати подземните води отговарят на изискванията на БДС 2883-83 „Вода за пиене”. По отношение на съдържание на магнезиеви йони има единично завишаване на ПДК за питейна вода. Системно се надвишават допустимите концентрации за питейна вода на N – NH4, N – NO2, калциеви йони, манган и хром 6. Следователно подземните води на град Ловеч могат да се използват само за производствени нужди, съобразени с дейността на конкретното предприятие. За водоснабдяване на промишлените предприятия с условно чисти води са изградени собствени водоизточници на подземни води, които могат да достигнат общ дебит на водочерпене до 100 л/сек.
Водопотреблението в Община Ловеч включва: -вода за питейно-битови нужди на населението; -вода за промишлени нужди; -вода за водопой на животни в личните стопанства; -вода за напояване. От общо 66387 жители на общината 52986, или 80 % от населението, живее в гр.Ловеч. Община Ловеч се водоснабдява от повърхностно течащи води - водоснабдителна група „Черни Осъм” и подземни води – шахтови кладенци на водоснабдителна група „Александрово”, „Сливешки ливади”, „Умаревци”, дренажи „Иванова чешма”, „Куртовец” и др. местни водоизточници. Водоснабдителна група Черни Осъм” взима вода от два броя речни водохващания и каптаж на извор „Стенето”. От системата се водоснабдяват гр.Ловеч и селата Абланица, Българене, Баховица, Казачево, Лешница, Лисец, Сливек, Слатина, Хлевене, Скобелево и Славяни. От група „Черни Осъм” към общината се подават реално 80 до 300 л/сек, от „Сливешко ливаде” 20 л/сек, от „Умаревци” 6-20 л/сек. Някои от по-големите промишлени предприятия в гр.Ловеч имат собствени водоизточници, които могат да достигнат дебити, както следва: Завод „Балкан” – 35 л/сек ЗВЧ – 30 л/сек „Велур” – 20 л/сек „Емос” - 8 л/сек ОЗФП – 6 л/сек Тези водоизточници са шахтови кладенци, разположени в широката тераса на река Осъм. Водоразпределителната система на град Ловеч разполага със седем нопорни водоема с общ обем 30540 м3, една хлораторна станция, две помпени станции „Велур” и „Липака” и водопроводна мрежа. Общата дължина на водопроводната мрежа в общината е 643 километра, от които 194 км. (30 %) външни водопроводи и 449 км. (70 %) разпределителни водопроводи. Степента на изграденост на вътрешните водопроводни мрежи на населените места е почти 100 %, съответно използваемостта им е почти 100%. Средната възраст на етернитовите водопроводи е 42 години, на стоманените 33 години, на поцинковите 43 години, на чугунените 73 години и на тези от ПВП 8 години. Експлоатационното състояние на етернитовите водопроводи, представляващи 81,58 % от общата дължина на водопроводната мрежа, се характеризира с чести аварии, дължащи се основно на изчерпване на физическата якост на материала и постоянни течове от връзките, вследствие загубване еластичността на уплътненията. Експлоатационното състояние на стоманените водопроводи представляващи 14,16 % от общата дължина на водопроводната мрежа се характеризира основно с постоянни течове от пробиви, в следствие на обикновена корозия или електрокорозия. Експлоатационното състояние на поцинкованите водопроводи представляващи 0,79% от общата дължина на водопроводната мрежа се характеризира с чести аварии, в следствие загуба якост на материала в участъци на масивна корозия. Експлоатационното състояние на чугунените водопроводи представляващи 0,39 % от общата дължина на водопроводната мрежа се характеризира с инцидентни течове от връзки в следствие на загуба на якост от уплътненията. Общия брой на абонатите е 22300, а на партидите 23500. Населението е 94,8 % от всички абонати в града, като 4,9% са стопански субекти и 0,3% са организации на бюджетна издръжка.
Баланс на доставените и потребените питейно-битови водни количества и загуби Към населените места в Община Ловеч се подават годишно около 7 милиона кубика вода за питейно битови нужди, от които 80 % от водоснабдителна група „Черни Осъм”, а останалите 20-30 % са от местни водоизточници. Населението ползва за битови нужди 60 % от общо ползваната вода в жилищата си и 17 % в обществени сгради (болници, театри, училища, административни сгради, затвор), като 25,3 % се ползват за битови и производствени нужди в стопански обекти.
Потребените (фактурирани) количества питейни вода за град Ловеч Загубите на вода от разпределителни мрежи в Община Ловеч са 58-60 %. Размера на водните загуби е в по-голяма степен отражение на състоянието на разпределителните мрежи и в по-малка степен на експлоатационните и организационни усилия на „В и К” АД, гр. Ловеч. Понастоящем цената за 1 м3 питейна вода за всякакви ползвания и консуматори е 1,17 лева без ДДС. Подаваните от група „Черни Осъм” води не се пречистват, а само се обеззаразяват в хлораторна станция „Черни Осъм” веднъж и преди използването им в град Ловеч допълнително – в хлораторна станция „Ак Баир”. Основни проблеми с качеството на ползваните от групата води са повишена мътност в периоди на обилни валежи интензивно снеготопене и особения мирис през есента. Незначителни количества, освен от група „Черни Осъм” се подават и от две групи шахтови кладенци ПС „Сливешко ливаде” и ПС „Умаревци”. Подаваните от двете помпени станции води не се пречистват, а само се обеззаразяват. Основни проблеми с качествата на тези сурови води са инцидентно лошата им микробиология и наднормено съдържание на нитрати. РЗИ Ловеч извършва здравен контрол на качествата на питейната вода, на основа данните от постоянния и периодичен мониторинг на водата от централните водоизточници в Ловешка област, респ. в Ловешка община. Пробите вода се изследват по показатели за химичен и микробиологичен анализ, в съответствие с Наредба № 9/2001 г. на МЗ за „качествата на водата, предназначена за питейно-битови нужди”. В по долната таблица са отразени данни от микробиологичните и химични изследвания на питейната вода в Община Ловеч за период 2003 – 2008 год.
Процентът не съответстващи на здравното законодателство изследвания показва динамика. При микробиологичните изследвания “лошите” показатели, най-често коли-форми и Ешерихия коли имат най-висок дял през 2003 год. и 2004 год., когато отклонения показват съответно 16,2 % и 13,3 % от изследванията. В следващия тригодишен период те значително намаляват, а през 2008 год. всички микробиологични изследвания са отрицателни. Химичните изследвания за проследявания период също показват различия в своето несъответствие. Очертава се тенденция на плавно покачване на техния дял за трите последни години (2006 год. – 10,7 %, 2007 год. – 12,3 % и 2008 год. – 15,1 %). Проследявайки качествата на водата, можем да кажем, че има определени села в общината, които традиционно имат лоша вода по химичен показател „нитрати”.
Провежданият мониторинг през годините на водата за питейно-битови цели, очертава наличие на трайни отклонения по показател “нитрати” в питейната вода, консумирана от населението на посочените населени места без изразена сезонност.
Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||