Програма за дейности за управление на отпадъците 2009 2013год., Общински план за развитие на Община Ловеч, както и общински наредби и правилници засягащи околната среда

Програмата е разработена в съответствие с чл.29, т.1 от Закона за управление на отпадъците, в съответствие с чл.31, ал.1, 2 и 3 и съобразно структурата на Ръководството за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците, утвърдено със Заповед № РД-167/24.03.2006 год. на министъра на околната среда и водите.

Програмата е разработена съвместно от експерти от общинската администрация на Община Ловеч и консултантската помощ на „Лопаган” ЕООД, гр. София.
Програмата си поставя няколко основни цели:

-Да идентифицира и анализира проблемите в областта на управление на отпадъците на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване;

-Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;

-Да аргументира проектите, засягащи дейностите по управление на отпадъците на общината, които тя ще предложи за финансиране;

-Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми;
При разработка на програмата са взети предвид действащото екологично законодателство, Национална програма за дейности за управление на отпадъците 2009 - 2013год., Общински план за развитие на Община Ловеч, както и общински наредби и правилници засягащи околната среда.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината.

Програмата обхваща всички дейности свързани с генериране, събиране, транспортиране, третиране, оползотворяване и контролиране на твърдите битови, строителни, промишлени и опасни отпадъци в Община Ловеч, проучване, прогнозиране, аранжиране, финансиране и решаване на проблемите, породени от същите, осигуряване на надеждна местна нормативна уредба, касаеща отпадъците, информираност и повишаване на екологичната култура на обществеността.

При определянето и приоритизирането на мерките, заложени в програмата,следва да се спазват основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Р. България е страна, общата европейска и националната политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националната програма за управление на дейностите по отпадъците:

-устойчиво развитие;

-принцип на предотвратяването и йерархия на управлението на отпадъците;

-принцип на превантивността - предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

-принцип на самостоятелността при управление на отпадъците;

-най-добри налични техники, не изискващи прекомерни разходи;

-„замърсителят плаща” и в частност „отговорност на производителя”;

-интегрирано управление на отпадъците;

-участие на обществеността.

Община Ловеч е разположена в Централна Северна България на площ от 946 км² и заема североизточната част на Ловешка област (4132 км²). Обхваща 22,89 % от територията на областта и е най-голямата от осемте общини, влизащи в състава й – Летница, Луковит, Угърчин, Троян, Ябланица, Априлци и Тетевен.

Община Ловеч е част от Средно дунавската хълмиста равнина (долното разширение на гр. Осъм). Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен. Средната надморска височина е 200 м. На юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини (665 м.), на запад - източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.

Основен фактор, оказващ влияние върху екологичната обстановка в региона са климатичните и метеорологичните условия.

Климатът в Ловешката община е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Пряко свързани с температурните условия са термичните инверсии в Ловчанска котловина, при което се затруднява турбулентния обмен на въздуха, както и разсейването на вредностите в атмосферата. Освен като фактор за натрупване на замърсители в приземния слой, температурните инверсии имат съществен дял за локалното диференциране на климата. Те са типични през летните месеци, когато концентрацията на аерозоли и други газове в приземния слой е висока, поради което и санитарно- хигиенните условия през студеното полугодие се влошават най- много.
Валежи

Валежите като основен климатичен елемент са в пряко отношение към самопречистването на атмосферния въздух и влияят положително върху процеса.

Средногодишната сума на валежите е 590 мм на кв², а средногодишното снегозадържане е около 51 дни (с дебелина на снежната покривка 10-12 см).

Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 81% през декември.

Съществено значение за самоочистването на въздушния басейн в Ловчанска котловина имат ветровете.

За територията на общината е характерна сравнително високата честота на случаите на тихо време 46,5 % от дните в годината.

Преобладават северозападните и североизточни ветрове. Като средната месечна и годишна скорост е сравнително ниска от 1,3 м/с до 1,8 м/с.

В климатичната картина град Ловеч се очертават два фактора, които имат неблагоприятно въздействие върху състоянието на въздушния басейн – високият относителен дял на тихо време и сравнително ниските скорости на вятъра през топлото полугодие.
Почви

Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките - алувиално-ливадните.

Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см - при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, рапица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, малини, къпини, череши, праскови. Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури, както и на захарно цвекло.

Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт и отложения на кватернера.

Аптският комплекс е представен от три хоризонта - песъчливо-мергелен, ургонски и теригенен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници,

Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели.

Теригенният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си.

Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител, и песъчливи глини.

Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.

Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси - свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.

Територията на община Ловеч е бедна на полезни изкопаеми. Площта за добив на полезни изкопаеми възлиза на 1597 дка, което представлява 0,17 % от цялата и територия.

Водните ресурси се състоят предимно от протичащата през общината р.Осъм (обща дължина 314 км) и многобройните й маловодни притоци. Режимът на речния отток има дъждовно-снежен характер. Средноденонощното водно количество е 314 м³/сек, а максималното - 885 м³/сек.

На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови.

Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва от пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи.

Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води.

Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на р. Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на р. Осъм, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0,50 до 3,00 м от повърхността. При високи строежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва.

Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.
Характерна флора и фауна, защитени територии и чувствителни екосистеми
Флора на Община Ловеч

На територията на община Ловеч са установени по известните литературни данни и полеви изследвания 956 вида и подвида висши растения от 104 семейства като в тях не се включват мъхове, водорасли и гъби. За последните три групи няма почти никакви данни. Повечето видовете висши растения са широко разпространени на територията на страната и представляват плевели, рудерали или доминанти в естествената и производната растителност на страната. За естествено разпространените видове, регионът съчетава условията на Дунавската равнина на север и разклоненията на Стара планина на юг. В карстовите региони на Деветашкото плато, „Камъка”, „Стратеш” и др. се срещат някои типични субсредиземнморски и степни елементи (Plumbago europaea, Crocus pallasii, Euphorbia myrsinites, Iris pumila, Sternbergia colchiciflora). От друга страна горските и предимно планински видове се срещат в района на Микренските височини – Galium odoratum, Circaea luteciana, Asarum europaeum.

В Червена книга на България са включени 27 вида, които се срещат или са събирани в миналото на територията на община Ловеч. От тях: 1 вид е изчезнал, 5 вида са застрашени и 21 са от групата на редките. За повечето от тези видове съвременното състояние на популациите им е неизвестно, доколкото на територията на общината не е извършвано специално проучване. В момента се работи по ново издание на Червена книга на България, където тези видове се оценяват от специалисти от БАН. Тези резултати трябва да се имат в предвид за осъществяване на програмата по биологично разнообразие. Част от тези видове са защитени и включени в Приложение 3 на Закона за биоразнообразието.
Фауна на Община Ловеч
Риби

Като цяло територията на Ловешка община не предлага много добри условия за развитието на богата рибна фауна. Повечето от малките рекички, особено в карстовите региони често пресъхват през лятото и в тях не се срещат риби. Известни или предполагаеми за региона са 23 вида, сред които няма защитени. Дунавската минога се счита за изчезнала, защото е намерена в р. Осъм в началото на 20 век. Застрашена е дивата форма на обикновения шаран, която не известно дали се среща в чист вид в някои от водоемите на територията на общината. По-чести са видовете, които са свързани с р. Осъм. Такива са уклеят, речният кефал, скобарът и др. Срещат се и видове разпространени в стоящи водоеми, основно в неголямата система от микроязовири и в. яз. „Александрово”. Такива са бабушката, каракудата и др. Язовир „Александрово” е арендован и се ползва за рибовъдство. Специални мерки за опазване на ихтиофауната не се предвиждат.

На територията на община Ловеч се срещат или вероятно се срещат 9 вида земноводни и 16 вида влечуги. За последните регионът с ниските си и топли варовикови възвишения предлагат сравнително добри условия. Най-често срещани земноводни и влечуги на територията на общината са водната жаба, жабата-дървесница, зелената крастава жаба, стенният гущер, зеленият гущер, слепокът, смокът-стрелец, обикновената водна змия, пепелянката. Само смокът-мишкар е включен като „застрашен” в Червена книга на НРБ. Защитени са 7 вида земноводни и 7 вида влечуги. С голяма консервационна значимост за опазване на земноводните и влечугите, особено богатата популация от сухоземни костенурки е „Деветашкото плато”, като това трябва да бъде един от многото мотиви при подготовката на документацията за обявяването му за защитена територия в Ловешка Община.

На територията на община Ловеч са установени 174 вида диви птици. От тях постоянно размножаващи се са 127 вида (от тях 3 или 4 изчезнали). Останалите са регистрирани през миграциите и зимуването. Като цяло, територията на общината предлага сравнително добри условия за орнитофауната. Има много обработваеми площи, но ландшафтът е разнообразен – гори, карстови региони, р. Осъм и нейните по-малки притоци. Преобладават птиците, срещащи се в селищата и в обработваемите площи –яребица, фазан, полска чучулига, гугутка, кос, голям синигер, полско и домашно врабче, сврака, сива врана. Чести са и такива от дъбовите гори – сойка, обикновен мишелов, син синигер, различни видове кълвачи.

На територията на община Ловеч няма значителни миграционни пътища. Въпреки това като по-малки локални зони на проникване могат да се разглеждат низината на река Осъм, където се наблюдават понякога струпвания предимно на водолюбиви птици – чапли, патици, лебеди корморани, водни кокошки.

По-специфични са нископланинските региони на общината, където има запазени по-значителни горски комплекси, както и карстови части – „Деветашкото плато”. Там се наблюдава гнездене на някои по-редки за страната, предимно скалолюбиви видове – белоопашат мишелов, черен щъркел, бухал и др.

На територията на общината са установени 37 вида включени в Червена книга на България. От тях 1 се счита за изчезнал (като гнездящ), 9 са редките и 27 са застрашените от изчезване. Защитени по разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие са 147 вида. От ловните видове най-чести са яребицата, зеленоглавата патица, зимното бърне (през зимата), гургулицата и малко по-редки са средната бекасина, гривякът, пъдпъдъкът, горският бекас. Сред изчезналите през 20 век птици като гнездящи от територията на общината могат да се включат египетския лешояд (средата на века) и голямата бекасина (гнездила край Ловеч в началото на 20 век), ловният сокол и соколът скитник (80-те години). От световно застрашените и редки видове на територията на общината са установени 3 вида, като от тях сравнително често се срещат само малкият корморан (миграция и зимуване по р. Осъм) и ливадният дърдавец (размножаване и миграция). Белооката потапница посещава водоемите в региона съвсем рядко по време на миграцията.
Бозайници

Разнообразният релеф и междинното положение на Ловешка община спрямо Стара планина и Дунавската равнина е предпоставка за богатството на бозайниковата фауна – 49 вида. Особено специфично е наличието на различни видове прилепи, които населяват многобройните пещери на „Деветашкото плато”. Последното е мястото с най-богата фауна от бозайници в региона. Там има и размножаващи се популации от вълци, както и благородни елени. Като цяло на територията на общината се срещат широко разпространени в България видове – таралеж, къртица, гризачи, див заек, язовец, дива котка, лисица, сърна и дива свиня. Нарастват популациите на чакала и белката. Като редки бозайници са определени 2 вида прилепи, а други 2 (вълк и видра) се считат за застрашени. Защитени са 18 вида, от които 14 са прилепи. За опазване на бозайниковата фауна особено наложително е обявяването на голяма защитена територия на „Деветашкото плато”, където много богатите прилепни колонии се опазват досега само в природните забележителности „Деветашка пещера” и „Маарата” (на територия на община Летница).

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

В зависимост от специфичните цели, методика и критерии при определянето на защитените зони съгласно двете различни Директиви на Европейския съюз (за местообитанията и птиците) процеса бе разделен на две:

с. Александрово

-Защитен местност. „Коджакуру”; Заповед № 2122/12.01.64 на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 2 ха; З-д № РД – 736/ 10.06.2003 год. на МОСВ, ДВ бр.60/2003 год.
с. Брестово

-Защитен местност. „Сопот”; Заповед № 2122/12.01.64 на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 2.9 ха; Заповед № РД – 742/10.06.2003 год. на МОСВ, ДВ бр.60/2003 год.

-Защитена местност „Батиловец”; Заповед № 2122/12.01.64 год. на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 2.6 ха; Заповед № РД – 743/10.06.2003 год. на МОСВ, ДВ бр.60/2003 год.

-Защитена местност „Черковното бранище”; Заповед № 2122/12.01.64 год. на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 0.1 ха; Заповед № РД – 741/10.06.2003 год. на МОСВ, ДВ бр.60/2003 год.

-Защитена местност „Лещака”: Заповед № 2122/12.01.64 год. на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 3.7 ха; Заповед № РД – 745/10.06.2003 год. на МОСВ, ДВ бр.60/2003 год.

-Вековно дърво Орех м.”Пази мост”; Заповед № 2679/69 год.
с. Голец

-Вековно дърво Зимен дъб, м.”Йогова баладжа”; Заповед № 1762/72 год.

-Природна забележителност „Деветашка пещера”: Заповд № РД – 238/07.06.96 год. на МОС, ДВ бр.55/1996 год.; площ – 14.1ха

-Природна забележителност „Деветашка пещера”: Заповед № РД – 238/07.06.96 год. на МОСВ, ДВ бр.55/1996 год.; площ – 0.5 ха

-Вековно дърво Полски бряст, „Къкринско ханче”; Заповед № 2647/69 год.

-Вековно дърво Бряст м. „Блатото”; Заповед № 1762/72 год.

-Вековно дърво Цер /2бр./ Заповед № 1301/74 год.

-Защитен местност. „Китката”: Заповед № 2122/12.01.64 год. на МГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 5 ха; Заповед № РД – 747.

В административно отношение, общината граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток с Летнишка, на изток със Севлиевска, на юг с Троянска и на запад с Угърчинска община.