Програма за дисциплината: гъбарство включена като факултативна в учебния план на специалността

III. 2. ФОРМИ НА ИЗВЪН АУДИТОРНА РАБОТА – 55 часа

1. Печурката като търговска стока. Заготовка на култивираната печурка в прясно състояние.

Сушене на култивираната печурка. Заготовка в трайна и нетрайна саламура -10 часа.

2. Идея за малък стандартен гъбарник. Идея за еднолична стокова ферма - 15 часа.

1. 
   Теренни наблюдения в естествените местообитания на диворастящи гъби – 10 ч.
   
2. 
   Събиране на диворастящи ядливи гъби и техните отровни двойници – 15 ч.
   

Обучението включва стандартни лекции, практически упражнения, учебни практики и самостоятелна работа за изготвяне на курсови проекти.

Практическите упражнения се извеждат в гьбарника и компостната площадка на Димитър Димитров, с. Първенец и компостна площадка в с. Ново село, Пловдивско.

Заверката на семестъра се извършва при 100% посетени лекции и отработени упражнения и учебна практика, с изключение на случаите, регламентирани с решение на АС и Правилника за УД на АУ-Пловдив.

Изпитът се провежда на два етапа - практически, свързан със семинарните и лабораторните занятия и учебните практики (с тежест 30%) и теоретичен - писмен, върху знанията от лекциите, допълнени с тези от посочените литературни източници с тежест до 70%.

Дава се възможност на студентите при оценка от текущия писмен контрол над много добър 4,50 върху лекционния материал допълнен със знания от препоръчаните литературни източници, да се освободят от теоретичен писмен семестриален изпит. Окончателната оценка се оформя по горепосочените правила.

по дисциплината ГЪБАРСТВО

за студентите от специалност АГРАРНО ИНЖЕНЕРСТВО

при Аграрен Университет - Пловдив,

2.Строеж и диференциране на гъбния талус. Мицел. Псевдотъкани (плектенхим).

3.Хранене. Въглеродно и азотно хранене. Класификация на гъбите по типа на хранене. Сапротрофизъм. Паразитизъм.

4.Симбиоза (микориза, лихенизация).

5.Анатомо-морфологична характеристика на макромицетите от кл. Ascomycetes. Типове плодни тела.

6.Анатомо-морфологична характеристика на макромицетите от клас Basidiomycetes. Основни разлики между торбести и базидиални гъби. Плодно тяло при базидиалните гъби (шапка, пънче, хименофор). Типове плодни тела и покривала.

7.Физиологично-активни вещества продуцирани от гъбите. Хранителни качества на диворастящите гъби.

8.Отровни гъби. Отравания с гъби и първа помощ на отровени с гъби. Основни правила за събиране на диворастящи гъби.

9.Събиране и заготовка на диворастящи гъби.

10.Ядливи торбести гъби - дипленка, смръчкула, островърха смръчкула, белезникава бучка, сиво-черна бучка, трюфели.

11.Печурки – двуспорова, лятна четириспорова, полска, ливадна, горска, карболова печурка. Сърнели - обикновенна, почервеняваща, полска сърнела. Булка гъба.

12.Манатарки - обикновенна, борова, бронзова, оранжева манатарка и дяволска гъба. Масловки – обикновена, зърнеста, кравешка масловка. Брезовки.

13.Млечници - лютива млечница, рижика, хлебна млечница. Гълъбки - сивовиолетова, червеностьблена, зелена гълъбка, бясна гъба.

14.Порцеланова копринка, овчи нос, бъкърен овчи нос, седефена гъба.

15.Кичуреста пънчушка, зимна припънка, тополова пънчушка, отровна пънчушка.

16.Есенна миризливка, зелена анасонова миризливка, горчива миризливка, зимна припънка.

17.Виолетка, ливадна виолетка, челядинка, жълто-зелена /бархетна/ гъба, есенна /саждива/ гъба, майска гъба.

18.Пачи крак – обикновен и ливаден. Коралки - сярножълта коралка, златиста коралка, червеновърха, трицветна коралка, тръбенка.

19.Жълта рогачка, сърнена рогачка, кифла гъба, овча прахан, пъстърва, кладница.

20.Яйцевидна пърхутка, полска пърхутка, голяма планинска пърхутка, бухалковидна пърхутка, обикновена пърхутка, лъжлив трюфел.

21.Гъбопроизводство - история и развитие. Миналото и опитът на развитите страни –

гьбопроизводители. Култивираната печурка в България.

22.Значение на култивираните печурки като храна за човека.

23.Биологични и морфологични особености на култивираните печурки.

24.Еднозонна система на гъбопроизводството.

25.Многозонна система на гъбопроизводството.

26.Гъбарници за култивирана печурка в приспособени помещения. Подземни помещения - гъбарници. Надземни помещения - гъбарници.

27.Изисквания, инсталации и обзавеждане на приспособените в гъбарници помещения.

28.Идея за малък фамилен гъбарник.

29.Идея за малък стандартен гъбарник с пластмасово покритие.

30.Идея за еднолична стокова ферма за култивирана печурка.

31.Понятие за компостиране. Изходен материал за приготвяне на компост.

32.Микробиологична ферментация и условия за нейното протичане.

33.Подготовка на изходните материали за компост. Харманизиране.

34.Първа фаза на компостирането. Преценка на суровия компост.

35.Малка камера за термична обработка на компост в насипно състояние. Зареждане на камерата за термична обработка на компост в насипно състояние.

36.Втора фаза на компостирането. Етапи на термичната обработка на компоста в малка камера.

37.Преценка на готовия компост. Рандеман.

38.Компост в България – класически, универсален и компост с участието на слама.

39.Пластмасовите торби като производствени съдове.

40.Посадъчен материал - мицел. Засаждане на компоста с мицел.

41.Грижи за прорастването на мицела в компоста.

42.Покривен материал и покриване на компоста.

43.Инкубационен и беритбен период.

44.Гъбопроизводство и опазване на околната среда.

45.Болести в компоста.

46.Болести по плодните тела.

47.Неприятели на култивираната печурка.

48.Култивиране на кладница.

IV. ЛИТЕРАТУРА

1. Йорданов, Д., Ванев, С. &.Факирова, В. 1978. Гъбите в България. Изд. на БАН, София.

2. Хинкова, Цв., Друмева, М., Стойчев, Г. & Чалъков, В. 1986. Нашите гъби, Земиздат, София.

3. Друмева, М., Гьошева – Богоева, М & Стойчев, Г. 2006. 100 гъби. Изд. къща “Гея-Либрис”, София

4. Ранчева, Цв. 1989. Интензивно производство на печурки. II издание, Земиздат, София.

5. Ранчева, Цв., 2000. Интензивно производство на печурки. III основно преработено и допълнено издание, Дионис, София.

6. Девочкин, Л. 1975. Шампиньоньх. Изд. “Колос”. Москва.

08. 02. 2008, Пловдив СЪСТАВИЛ:

АС. д-р М. ЛАЧЕВА
Ръководител катедра:

ДОЦ. Д-р Д. ИВАНОВА

Доц. д-р А. Иванов