Програма за енергийна ефективност на община дулово 2013 2015 м юни, 2012 Проект! Съдържание


Условия на кредит “Енергийна ефективност”



страница8/9
Дата19.11.2018
Размер1.87 Mb.
#105840
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Условия на кредит “Енергийна ефективност”

Сибанк, Райфайзен банк и Про кредит банк дават възможността на всяко българско семейство да получи безвъзмездна финансова помощ в размер до 30 % от размера на закупените съоръжения и внедряване на мерки за енергийна ефективност по програмата за кредитиране на енергийната ефективност в дома.

Отпуска се на:

  • физически лица с доходи от постоянен трудов договор или пенсия;

  • клиенти с доходи от свободни професии.

Максимален размер на безвъзмездната помощ на клиент за един или повече кредити – 17 602 лв.Максималният размер не се отнася за групови проекти.



Сума

до 35 000

Валута

лева

Срок на кредита

до 10 години

** Безвъзмездна помощ  до 30%  за клиенти, които кандидатстват по проект на ниво "цяла сграда"
*** Възможни дейности само за фамилна къща или групов проект.


ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2007-2013 Г.)

www.prsr.government.bg

  • Управляващ орган на програмата: Дирекция „Развитие на селските райони” на Министерство на земеделието и храните.

  • Разплащателна агенция: Държавен фонд „Земеделие”

Програмата се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, чийто принос на програмно ниво е ок. 80%.

  • Оси на програмата, включващи енергийни проекти:

Програмата предоставя подкрепа за производството и използването на възобновяема енергия, вкл. комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация) от биомаса, включена в няколко мерки по оси:

  • Ос 1 - Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор (включваща мерки 121 и 123)

  • Ос 3 - Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика (включваща мерки 311, 312 и 321).

По мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства, земеделските стопанства ще получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия за посрещане на собствени енергийни нужди на земеделската им дейност. Капацитетът на инсталацията не трябва да надхвърля енергийните потребности на земеделското стопанство. В случай на когенерация (комбинирано топло- и електропроизводство) капацитетът на инсталацията трябва да е базиран на потребната (необходимата) полезна топлина на земеделските стопанства (Директива 2004/8/ЕС2). ;

По мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти, предприятията ще получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия:



  • за собствени енергийни нужди; и/или

  • за продажба в случай на преработка на продукти (суровини), включени в Анекс I на Договора, независимо дали крайните продукти фигурират в Анекс I на Договора за ЕО или не;

По мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности земеделски производители от селски общини ще получават подкрепа за извършване на инвестиции в производство и продажба на :

  • възобновяема енергия (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия,), с изключение на производство на био-горива;

  • био-енергия, при преработка на суровини от собственото земеделско стопанство

По мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия ще бъде предоставяна подкрепа на микропредприятия в селски общини за извършване на инвестиции за:

  • производство на био-енергия за посрещане на собствени енергийни нужди;

  • производство с цел продажба в случай на преработка на продукти (суровини), които не попадат в Анекс I на Договора;

и/или

  • производство на енергия за продажба от други възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия).

Капацитетът на инсталациите по мерки 311 и 312 не трябва да надхвърля 1 МВт.

По мярка 321 Основни услуги за икономиката и населението в селските райони, получатели на помощ/бенефициенти ще бъдат 178 селски общини (които са посочени в Приложение 6) и ще получават подкрепа за въвеждане на ВЕИ в сгради собственост на общините и/или ако сградите се ползват за предоставяне на различни услуги за общността. Подпомагат се инсталации и съоръжения за производство на топлинна и/или електрическа енергия; за разпределителни мрежи за био-горива или производство на електрическа/топлинна енергия от биомаса, или от други възобновяеми енергийни източници. В случай на когенерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) капацитетът на инсталацията трябва да е съобразен с необходимата полезна топлина енергия в обществените сгради (Директива 2004/8/ЕС).



  • Бенефициенти по тази програма са:

  • земеделските производители,

  • организации на земеделски производители,

  • общини,

  • юридически лица с нестопанска цел,

  • читалища и др.

  • Производството на енергия от ВЕИ е хоризонтална мярка в отделните проекти и в докладите за напредъка в изпълнението на програмата не е предвидена информация за дела на инвестиции в съоръжения за производство на енергия от ВЕИ в общата проектна стойност.

Публично - частно парньорства

Международната практика показва ,че публично частното партньорство (ПЧП) е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфрастуктура,когато държавния и общинския бюджет не разполагат с необходимия ресурс и искат да подобрят стойността на вложените публични средства.

След доста години очакване и няколко значими инвестиционни проекта, които се осъществиха без специален закон, на 15 юни 2012 г. в Държавен вестник беше публикуван Закон за публично-частното партньорство (ПЧП). Той влиза в сила от началото на 2013 г., като дотогава Министерският съвет следва да е приел подзаконовите нормативни актове за прилагането му и да е изменил съществуващите в съответствие с неговото съдържание. В срок до 30 юни 2013 г. се очаква и приемането на националната програма за ПЧП, както и планът за действие, свързан с проектите за ПЧП до 2020 г.

Ново! С УКАЗ № 230 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България се обнародва в „Държавен вестник “ Законът за публично-частното партньорство”(ЗПЧП), приет от Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 1 юни 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.и издаден в София на 12 юни 2012 г. ,който влиза в сила от 01.01.2013 г. с изключение на § 4, § 5, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г. С този закон се уреждат условията и редът за осъществяване на публично-частното партньорство (ПЧП).

Законът за ПЧП дефинира целите си, които са свързани с традиционно важната възможност да се осъществяват частни инвестиции в обекти на инфраструктурата и да се извършват дейности от обществен интерес при условията на дългосрочно сътрудничество, което може да продължи от 5 до 35 г. или „Публично-частно партньорство е дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори, от друга страна, за извършването на дейност от обществен интерес при постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между партньорите, което се осъществява при условията и по реда на този закон”.

От приложното поле на Закона за ПЧП естествено са изключени обществените поръчки, които се възлагат по силата на специалния закон - ЗОП, и чрез които се разходват публични средства. Едновременно с това предвид 20-годишната практика по прилагането на Закона за концесиите тази иначе основна форма на ПЧП също е изключена от приложното поле на закона.

Обекти на финансиране, изграждане, управление и/или поддържане по Закона за ПЧП се предвижда да бъдат: паркове; паркинги; системи за сигурност, наблюдение, улично осветление; болници; спортни обекти; затвори; образователни центрове; други обекти на техническата инфраструктура.

Сред ограниченията, които законът налага, е забраната за разпореждане от страна на частния партньор с учредените права или построеното в резултат на ПЧП, както и дружествата да имат издадени акции на приносител. Всички ненормативни ограничения за всеки отделен проект, както и другите права и задължения на страните се определят в договор за публично-частно партньорство.

Законът за ПЧП предвижда и че Министерство на финансиите ще води и поддържа публичния регистър на ПЧП, до който ще има безплатен и свободен достъп чрез интернет, което е сериозна гаранция за прозрачност най-вече по отношение на последващия контрол на дейността на партньорите.

Едно от интересните решения на законодателя е свързано с избора на частния партньор, който ще бъде определян по реда на ЗОП. Макар и много критикувано, а и несъответстващо напълно на духа на ПЧП, намирам това решение за най-удачно, особено предвид липсата на ограничение в прилаганите процедури и предвид липсата на административен капацитет за прилагане на няколко различни процедури от страна на публичния партньор.Негативът тук е свързан въобще с негативите на ЗОП и възможностите да бъдат манипулирани резултатите на процедурите, особено предвид изискването на Закона за ПЧП оценката на офертите да се извършва по критерия "икономически най-изгодна"

По силата на Закона за ПЧП частният съдружник отговаря солидарно с публично-частното дружество за изпълнението на договора. При прекратяване частният партньор е длъжен да предаде обекта и той няма право на задържане върху него.


Законът за ПЧП е подготвен и приет с идеята да допълва неуредените от специалните отраслови закони, Закона за концесиите, Закона за подземните богатства, Закона за местното самоуправление и местната администрация и общинските наредби за въпроси, свързани с реализацията на проектите за ПЧП. Промените, които предвижда в други закони, влизат в сила от 1 септември 2012 г.

Насоките на ЕС за успешно ПЧП определят ПЧП като “партньорство между публичния сектор и частния сектор за целите на осигуряването на проект или услуга, обикновено предоставяни от публичния сектор”. Частното участие в проект по ПЧП може да поеме редица функции и да бъде активната страна в различни фази от жизнения цикъл на проекта, въз основа на дългосрочен договор с публичния сектор. Това може да започне с дейностите по проектиране и планиране и да продължи със строителство и/или възстановяване на активите, до поемане на функционирането и поддръжката на обекта. Може да включва и осигуряването на финансирането, както и задачата за оползотворяване на активите в края на експлоатационния период.


Финансиране от трета страна

При изпълнение на проекти за реконструкция и модернизация на сгради без да се променя предназначението им ,но основно има внедряване на енергоспестяващи мерки подходящо е да се използат и следнете варианти на финансиране с цел осъществяването им,а именно чрез:



  • Компании за енергийни услуги

Компаниите за енергийни услуги (Energy Service Company - ESCo) са високоспециализирани фирми, които притежават добри инженерингови възможности и обикновено имат стабилен финансов партньор – банка или друга финансираща институция. Често те представляват поделения и дъщерни компании на известни производители на оборудване за енергийна ефективност, за осветление на сгради и външни пространства и др. компаниите за енергийни услуги прилагат финансов механизъм, при който капиталовите разходи за осъществяването на проекта се изплащат от по-ниските експлоатационни разходи (енергийни разходи), постигнати след неговата реализация.

Този механизъм на финансиране на проекти за енергийна ефективност притежава предимството, че освобождава собственика на обекта от риска и ангажиментите по изпълнението на проекта. Това, разбира се, става за сметка на известно оскъпяване на инвестицията с разходите за покриването на кредитния риск и печалбата за компанията, която е осъществила инвестицията.

В началната фаза на проекта ЕСКО фирмата инвестира свой оборотен капитал за извършване на енергийно обследване и за разработване на проектна документация. Всички тези разходи се включват по-късно в цената на проекта. Рискът от евентуално "невъзлагане" прави цикъла на разработване на проекта скъп и рисков за ЕСКО фирмата.

В съответствие със ЗЕЕ е разработена и приета Наредба № РД-16-347 ОТ 2 април 2009 г. за условията и реда за определяне на размера и изплащането на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи да енергийни спестявания в сгради – държавна и общинска собственост (в сила от 14.04.2009 г.), издадена от Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на финансите и обнародвана в ДВ, бр. 28 от 14 април 2009 г.Мониторингът и установяването на резултатите от изпълнението на проекта са изключително важни, тъй като чрез тях се доказва, че постигнатите икономии са реални и постоянни. Това се извършва, като предварително определеното и заложено в договора нормализирано енергопотребление на потребителя се сравнява с енергийните му разходи след осъществяването на проекта. Измерванията обикновено включват преки записи на енергийната консумация в съответствие със съгласуваната процедура.



Чл. 10 на Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. за условията и реда за опрделяне на размера и изплащането на планираните средства по договори с гарарнтиран резултат, водещи да енергийни спестявания в сгради – държавна и общинска собственост, влязла в сила от 14.04.2009 г., определя, че планираните плащания към изпълнителите на ЕСКО услуги за възстановяване на инвестицията не трябва да надвишават разликата между нормализираното енергопотребление и потреблението на енергия след реализацията на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност, предмет на договора с гарантиран резултат. Нормализираното потребление се определя по изчислителен път, като данните за текущата консумация на енергия се коригират с индекса на температурата спрямо номиналните изисквания, както и спрямо еталонните климатични данни.

  • Договор с гарантиран резултат

Съществуват няколко основни типа договори за изпълнението на проекти за енергийна ефективност чрез компании за енергийни услуги. Много често финансовият механизъм, използван от компаниите за енергийни услуги, се нарича "Договор с гарантиран резултат" (EPC – Energy Performance Contract). Този тип договори се изпълняват само от компании за енергийни услуги, но не всички ЕСКО фирми работят на принципа на гарантирания резултат.

Указания за прилагане на енергоефективни услуги с гарантиран резултат (ESCO услуги) в обществени и административни сгради в изпълнение на Програмите за енергийна ефективност по чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 21 за обследване за енергийна ефективност, обн. ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.

При договорите с гарантиран резултат не компанията за енергийни услуги, а потребителят (клиентът собственик) финансира проекта и изпълнението на мерките за енергийна ефективност. За целта той взема заем от трета страна (най-често търговска банка) или сключва договор за лизинг на оборудването. Потребителят е този, който има задължението да изплаща заема от постигнатите икономии, но ЕСКО поема върху себе си риска за резултатите от изпълнението на проекта, като компанията гарантира, че икономиите ще бъдат най-малко на равнището на съгласувания минимум, който обикновено е достатъчен за изплащане на заема. Ако минимумът не се постигне, ЕСКО заплаща разликата на потребителя, а ако бъде надвишен, потребителят заплаща на ЕСКО процент от постигнатите допълнителни икономии.

Предимството на този механизъм е, че финансиращата страна оценява кредитния риск не на ЕСКО, която може да бъде сравнително малка компания, а на потребителя. Счетоводният баланс на ЕСКО фирмата остава чист откъм дълга по проекта, което е безспорно предимство за нея. Трябва да се има предвид, че схемата, при която потребителят се натоварва с получаването на кредита и неговото погасяване, е подходяща в случаите, когато потребителят има по-добри позиции за получаване на финансиране в сравнение с ЕСКО фирмата.


  • Договор за поделени спестявания

При този договор ЕСКО финансира проекта или със собствени средства, или със заем, получен от трета страна. В случая ЕСКО поема върху себе си не само риска по успешните резултати от проекта, но и риска, свързан с получаването и изплащането на кредита, който се отразява в нейния счетоводен баланс. Договорът за поделени спестявания е подходящ за случаите, когато собственикът на проекта не желае (или не е в състояние) да бъде заемополучател. В този случай той получава гаранции, че плащанията му към изпълнителя (ЕСКО) никога няма да надхвърлят постигнатите чрез проекта спестявания. При договорите за поделени спестявания обаче процентът от постигнатите икономии, които получава ЕСКО, е по-голям от този при договорите с гарантиран резултат, тъй като компанията за енергийни услуги прави допълнителни разходи за финансирането и поема допълнителни рискове.

  • Договор за отопление

Договорът за отопление представлява вариант на договора за енергийни услуги. Характерно за този договор е обстоятелството, че компанията за енергийни услуги продава на потребителя топлинна енергия на входа на отоплителната инсталация на сградата на предварително определена и договорирана цена. Договорът предвижда и изпълнението на мерки за енергийна ефективност, така че разходите за енергия след неговото сключване да са по-ниски от тези преди реконструкцията. Този тип договори се отличават от разгледаните по-горе с това, че те са дългосрочни. Модернизацията, подмяната и поддържането на системите за отопление за срока на договора се осигуряват от ЕСКО фирмата. Договорът за отопление е особено удобен, когато потребителят желае да се освободи напълно от ангажимента да инвестира и да обслужва системата за отопление. Това удобство обаче се заплаща с по-високи текущи разходи и с ограничена възможност за въздействие върху работата на енергийните системи.

Изборът на  съответнaтa фирма за енергоефективни услуги се извършва съгласно действащото законодателство в Република България – Законът за обществените поръчки, респективно Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

Успешното привличане на частни инвеститори се базира на ефективни маркетингови стратегии, изграждане на добър имидж на спортния комплекс, кампании за популяризиране на масовия спорт, часове за безплатно ползване на залите, както и самото участието в проекта трябва да съвпада с изискуемата от тях възвръщаемост


  1. Наблюдение и контрол на изпълнението на ПЕЕ и програмата за изпълнението му

Наблюдението на изпълнението на Общинския план за енергийна ефективност се извършва се извършва от Областния съвет по енергийна ефективност и от Агенцията за устойчиво енергийно развитие - ециализирана структури сформирана по силата на Закона за енергийната ефективност за осъществяване на взаимодействие с органите на държавната власти и местно самоуправление при изпълнение на мерките за енергийна ефективност. Тя ежегодно събира и обобщава информация за изпълнението на плановете за енергийна ефективност. Общинският съвет по енергийна ефективност е другия орган, който със своя консултативен характер ще акцентира върху оценяването на конкретното изпълнение и даването на препоръки и насоки за работа при изпълнението на Областния план за енергийна ефективност.

В тази връзка и във връзка с изпълнение на нормативно задължителните си дейности общината ща организира наблюдението на Плана за енергийна ефективност и програмата за изпълнението ме чрез специализирана структура- Общински съвет по енергийна ефективност (ОбсЕЕ) към община Дулово.

За целта е необходимо в ОбСЕЕ да се докладва относно:


  • оптимизиране на обема и повишаване достоверността на набираната ста­тистическа информация;

  • създаване и поддържане на информационна система за състоянието на ЕЕ в областта/общината ;

  • резултати от изпълнението и ефектите от програмата по ЕЕ в Общината.

За реалното отчитане на дейностите по Общинската програма за енергийна ефективност(Програмата) е необходимо въвеж­дане на процедури, които да позволяват сравняването на стойности и осигуряват прозрачност в процеса на изпълнение на програмата, а именно:

  • Ежегодна оценка на резултатите от изпълнението и икономическия ефект на програмата по ЕЕ в Общината ;

  • Оптимизиране на обема и повишаване достоверността на набираната ста­тистическа информация.

За повишаване на обществената осведоменост се предвиждат поетапно семинари в община Дулово на тема «Изпълнени­ето на Общински план за енергийна ефективност - реални възможности и перс­пективи»

За изпълнение на всичко гореизложено се предвижда със заповед на Кмета, в съответствие с изискванията на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), да се създаде Общински съвет за енергийна ефективност (ОбСЕЕ) като организационна структура, отговорна за политиката на ЕЕ на общинско ниво в изпълнение на чл.8, чл.10, ал.5 и чл.11 от Закона за енергийната ефективност. Тя ще анализира всеки шест месец възможностите за изпълнение на отделни раздели по плана за енергийна ефективност. Като част от задълженията на тази структура е да се изгради информационен масив, който да актуализира и под­държа в интернет-страницата на община Главиницаза всичко, касаещо енер­гийната ефективност в Общината.На "Съвета по Енергийна Ефективност" ще се делегират следните основни права и задължения:



  • периодични прегледи на постигнатия напредък по отношение на изпълнение на целите;

  • разглеждане на резултатите от междинните оценки;

  • анализи на резултатите от изпълнението на мерките и дейностите;

  • оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;

  • разглеждане на предложенията за промяна на мерките;

  • предлагане на промени, свързани с постигането на целите на ПЕЕ;

  • индикатори/показатели за това какво и как ще се наблюдава;

  • периодичност на събираната информация;

  • периодичност на изготвяне на съответните доклади;

  • отговорностите по изпълнението, осъществяване на мониторинга и оценката.

В състава на ОбСЕЕ е препоръчително да бъдат включени :

  • председател-ресорен заместник кмет;

  • 3-ма членове от общинска администрация;

  • 3-ма членове на общински съвет;

  • 5-ма членове и представители на фирми и предприятия по отрасли;

  • 3-ма членове и граждани на общината.

Наблюдението и контролът на плана и на общинската програма по ЕЕ продължава през целия период на действие. Събраната информация, сравнението и направените изводи се оформят в доклад. Въз основа на тези доклади се изготвя отчета за изпълнение на програмата всяка година. Въз основа на тези доклади се изготвя отчета за изпълнение на програмата всяка година. Той се представя на заседание на Общински съвет от кмета на общината до края на първото тримесечие на следващата година /при приемане на бюджета за всяка следваща година/.

При необходимост от корекция и актуализация на програмата, кметът на общината внася предложение за това отново в Общински съвет. ПЕЕ има отворен характер и в едногодишния срок на действие ще се усъвършенства, допълва и променя в зависимост от новопостъпилите данни, реалните потребности, срещаните проблеми и финансовите възможности.

Изпълнението на планираните действия във всяка програма може да изостане от предначертания график и действителните резултати да са различни по време и сила от това, което се очаква. Много проблеми от такъв характер могат да бъдат смекчени или предотвратени при изграждането на система за мониторинг и контрол. Тази система осигурява необходимите инструменти, които позволяват да се определи степента на изпълнение на планираните стратегически цели. Тя включва установяване на индикатори, наблюдение на изпълнението, съпоставка на действителното и очакваното изпълнение и предприемане на коригиращи действия, ако се налага. На първо място трябва да се създаде система от индикатори, която да показва дали общинската програма се изпълнява така, както е приета.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница