Програма за космически изследвания и осъществяване на дейности по нейната реализация

за 2008 г. - 32000 лв.

за 2009 г. - 20000 лв.

за 2010 г. - 18000 лв.

за 2011 г. - 16000 лв.

Общо: 86000 лв.

Научните задачи на R3D-Е са:

– Глобално изследване на вариациите на дозата и потока слънчево ултравиолетово излъчване в 3 канала (UV-A, UV-B и UV-C) и PAR, което ще способства за изучаването на “Озоновата дупка”;

– Глобално изследване на вариациите на дозата и потока космическа радиация от слънчев и галактичен произход и от радиационните пояси на Земята.

Принос за изучаване на радиационния риск за космонавтите в околоземна орбита.

Данните от R3D-Е ще бъдат предоставени на останалите участници в експериментите на EuTEF R3D-Е се разработва в партньорство с Университета в Ерланген, Германия.

за 2008 г. - 40000 лв.

за 2009 г. - 25000 лв.

за 2010 г. - 7000 лв.

за 2011 г. - 5000 лв.

за 2012 г. - 8000 лв.

Общо: 103000 лв.

Източници на финансиране: ЕКА.

9. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”

Проектът цели да се разработи и постави на индийския спътник около Луната Chandrayaan-1 256 канален спектрометър на погълнатата доза космическа радиация (RADOM). Същият е с малки размери и тегло и ще може количествено и качествено да характеризира радиационното поле около Луната на височина 100 км. Данните ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции на Луната. Участието на ЦЛСЗВ-БАН в експериментите на Chandrayaan-1 е в резултат от спечеления конкурс на ISRO, проведен през 2004 г. в партньорство с д-р Жан-Франсоа Ботолие-Депоис, Франция и проф. Франтишек Спурни, Чехия.

за 2008 г. - 25000 лв.

за 2009 г. - 15000 лв.

за 2010 г. - 10000 лв.

за 2011 г. - 4000 лв.

Общо: 69400 лв.

10. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания- Физика на Космоса”.

От ЦЛСЗВ-БАН за участие в конкурса на Европейската космическа агенция “ESA SURE ANNOUNCEMENT OF OPPORTUNITY -2006” за провеждане на експерименти и изследвания на МКС (ISS) беше представен и селектиран проект за научни изследвания на тема “Experimental Investigation of Radiation Dose Distributions onboard ISS for Estimation of the Radiation Risk in Long Duration Space Flights”. В този проект колективът се ангажира с цялостната хардуерна и софтуерна реализация на нова летателна апаратура (дозиметричен телескоп "Люлин- Е"), тестовете и калибровките на апаратурата, и анализ на данните от комплекс от апаратури за радиационни изследвания на борда на ISS. Този радиационен комплекс включва апаратури, които вече са на ISS или предстои извеждането им през 2007-2008 година и са създадени с водещото участие на учени от ЦЛСЗВ. Предстои подписване на договор на ЦЛСЗВ – БАН с ESA по проекта.

за 2008 г. - 41200 лв.

за 2009 г. - 22800 лв.

за 2010 г. - 18300 лв.

Общо: 82300 лв.

Източници на финансирането:ЕКА; Международни – Според условията на конкурса разходите по изстрелването на апаратурите, провеждането на експериментите на борда на МКС и изпращането на данните до експериментаторите се поемат от ESA, за което агенцията е получила средства от 6РП.
11. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”.

Наименование: Изследване на динамиката на дозата и потока в тъканно-еквивалентен фантом на Руския сегмент на Международната космическа станция по данни от прибора "Люлин-5" в рамките на международния проект «MATROSHKA- R».

Забележка: Летателният модел на "Люлин-5" беше окончателно изработен, предаден и приет за експлоатация на Руския сегмент на МКС през 2006 г.

Продължителност: 3 години.

Резюме:

В ЦЛСЗВ-БАН е създаден спектрометър-дозиметър "Люлин-5" и се подготвя експеримент за участие в Международния космически проект «MATROSHKA-R», който се провежда на МКС от началото на 2004г. Проектът «MATROSHKA-R» e подготвeн и финансиран от космически агенции, включително ЕКА и научни организации от Русия, Япония, Канада, Германия, Италия, Унгария, Австрия, България.

Целта на българското участие в проект «MATROSHKA-R» е създаването на апаратурата "Люлин-5" и провеждане на изследвания в Космоса, свързани с характеристиките на радиационните полета в космическото пространство и с повишаване на радиационната безопасност на екипажите. Апаратурата "Люлин-5" е предназначена за продължителни радиационни измервания в човешки фантом на борда на МКС. Началото на експериментите с "Люлин-5" на МКС е планирано за началото на 2007 г, съгласно графика на международния проект «MATROSHKA-R». Подписани са договори на ЦЛСЗВ-БАН с чуждестранните партньори в проекта. Данните от "Люлин-5" ще бъдат предоставени на останалите участници в проект «MATROSHKA».

Изпълнител или изпълнители: ЦЛСЗВ – БАН; ИБМП – Русия; NIRS – Япония.

Начало: 01 януари 2003 година

Край: 31 декември 2009 година

Необходимо финансиране:

за 2008 г. - 39500 лв

за 2009 г. - 36500 лв

за 2010 г. - 36000 лв

Общо: 112000 лв.

Източници на финансиране: Национални; ЕКА; средства от бюджета на БАН по ЕБР; международни.

Всички разходи по изпитанията в чужбина, извеждането в орбита на научната апаратура, обучението и работата на космонавтите по експеримента, получаването на данните, са за сметка на международните партньори от космически проект «MATROSHKA-R». Допълнително ИБМП-Русия предоставя компоненти и оборудване за апаратурата на стойност 15000 евро, финансира и провежда квалификационни изпитания в Русия, а NIRS Япония организира и финансира калибровки на ускорител на тежки йони през 2005г.

12. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания- Физика на Космоса”.

Наименование: Радиационни изследвания по трасето Земя-Марс и в орбита около Марс в рамките на проект «Фобос-грунт».

Продължителност: 5 години

Резюме:

В ЦЛСЗВ – БАН се разработва и създава апаратурата "Люлин- F" за участие в международния космически проект “Фобос-Грунт”, чието изстрелване към спътника на Марс - Фобос е планирано за 2009г. Проектът се подготвя и финансира от космически агенции, включително ЕКА, и научни организации от Русия, САЩ, Франция, Германия, Италия, Унгария, Австрия, България. Основната цел на проекта “Фобос-Грунт” е изстрелване на междупланетна автоматична станция към Марс, вземане на проби от повърхността на Фобос и доставянето им обратно на Земята. Паралелно ще се провеждат и други изследвания, в частност радиационни с апаратурата "Люлин- F”.

Целта на научноизследователския проект е създаването на нов монитор на заредени частици, състоящ се от два дозиметрични телескопа и провеждане на радиационни изследвания по трасето на космическия апарат към Марс и на повърхността на Фобос. Подобен експеримент се планира за първи път в космическите изследвания и се очакват уникални данни, свързани с характеристиките на радиационните полета в междупланетното космическо пространство и около Марс, с повишаване на радиационната безопасност на бъдещите екипажи към Марс и на технологичните системи. Поради това, разработваната в ЦЛСЗВ апаратура "Люлин- F" има статут на научно-служебна апаратура на станцията «Фобос-грунт». Подписани са или се подготвят договори на ЦЛСЗВ – БАН с чуждестранните партньори в проекта.

Изпълнители: ЦЛСЗВ-БАН; Институт медико-биологических проблем -РАН (ИБМП)-Русия; National Institute of Radiological Sciences (NIRS) – Япония; National Institute of Health, Италия

Начало: 01 януари 2008 година

Край: 31 декември 2012 година

Необходимо финансиране:

За 2008 г. - 23500 лв.

За 2009 г. - 46000 лв.

За 2010 г. - 36800 лв.

За 2011 г. - 18000 лв.

За 2012 г. - 11600 лв.

Общо: 135900 лв.

Източници на финансиране: ЕКА; международни.

Всички разходи по изпитанията в чужбина, калибровките и интеркалибровки, извеждането и управлението на научната апаратура в Космоса, получаването на данните, са за сметка на международните партньори. Допълнително ИБМП-Русия ще предостави компоненти и оборудване за апаратурата на стойност 10000 евро, ще финансира и проведе квалификационни и приемни изпитания в Русия, а NIRS –Япония ще предостави компоненти и оборудване за апаратурата на стойност 9300 евро, и ще организира и финансира калибровки на ускорители на частици в Япония, САЩ и ЦЕРН. National Institute of Health of Italy се ангажира с моделиране на радиационните условия.

13. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания- Физика на Космоса”.

Наименование: Изследване на свойствата на мезосферата и областта на мезопаузата по данни от измервания на пряката Лайман-алфа радиация от Слънцето, проникнала в атмосферата.

Продължителност: 5 години.

Резюме:

Голямото значение на L_ емисията за физиката на термосферата и мезосферата се определя от факта, че проникването и в тези области е основен източник на внасяне на енергия в тях, от връзката и с концентрацията на О₂ и температурата, както и практически с всички протичащи там процеси. На базата на разработките по проекта ASLAF, част от HotPay I (2005-2006 г.) по програмата eARI на ALOMAR, Ракетен център на о-в Андоя, Норвегия, по 6^та РП на ЕС ще се изработи детектор на L_ за участие в ракетни експерименти. Ще се разработи детектор на разсеяна L_ радиация. Ще се проведе анализ на данни от ракетни измервания на L_. Ще се получат профилите на L_, налягането, температурата и концентрацията на О₂. Ще се изследват процесите в мезосферата и около мезопаузата. Ще се създаде необходимия софтуер.

за 2008 г. - 19000 лв.

за 2009 г. - 15000 лв.

за 2010 г. - 16000 лв.

за 2011 г. - 10000 лв.

за 2012 г. - 6000 лв.

Общо: 66000 лв.

Източници на финансирането: БАН; ЕКА.

14. Към Приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”.

Изучаването на оптичните явления и връзката им с другите протичащи процеси е от голямо значение за разбирането на сложните и многообразни взаимодействия, описващи слънчево-земните връзки. Ще се изследва възникването и развитието на аврорални форми и връзката им с други явления. Ще се анализират едновременни измервания на емисиите 5577А, 6300А, на йоносферните параметри, на компонентите на магнитното поле, на изсипващите се частици, на слънчевия вятър и ММП.

Установено е сътрудничество по проект от програмата eARI на ALOMAR, Норвегия, по 6^та РП на ЕС. Измерените емисии на средни ширини ще се анализират съвместно с данните за йоносферните параметри от проекта DIAS по Международната Хелиофизична година (IHY) и могат да бъдат принос към организираните световни измервания и изследвания.

Изпълнители: ЦЛСЗВ – БАН; University of Oslo, Department of Physics, Норвегия; Lancaster University, Department of Communications Systems, Англия; Tromsø Geophysical Observatory, University of Tromsø, Норвегия; Radio Science and propagation group, QinetiQ, Англия; Университет Хебрю, Ерусалим, Израел; Andoya Rocket Range, ALOMAR, Норвегия

Начало: 01 януари 2008 година

Край: 31 декември 2012 година

Необходимо финансиране:

за 2008 г. - 14000 лв.

за 2009 г. - 14000 лв.

за 2010 г.- 4000 лв.

за 2011 г. - 4000 лв.

за 2012 г. - 4000 лв.

Общо: 40000 лв.

Източници на финансиране: БАН; ЕКА

15. Към Приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”

Изучаването на процесите на запълване на Земната магнитосфера с плазма е важен проблем във физиката на космическата плазма. Въпреки, че тези механизми се изследват вече повече от 30 години, някои от главните въпроси остават неизяснени, например: а) кои физически механизми са отговорни за запълването на различните области от магнитосферата; б) каква е ролята на всеки от източниците на магнитосферна плазма и как тази роля се изменя в зависимост от геомагнитната активност.

Целта на проекта е да се проведе съвместен анализ на данни от различни експерименти на високоапогейни и нискоапогейни спътници по проекта ИНТЕРБОЛ и да се получат нови експериментални свидетелства и представи за процесите на формиране на магнитосферните плазмени конфигурации. Предвижда се сравняване с данни получени по проекта на ЕКА CLUSTER.

Изпълнители: ЦЛСЗВ – БАН; Centre d'Etude Spatiale des Rayonnements,Toulouse, Франция; ИКИ – РАН, Москва, Русия.

Начало: 01 януари 2008 година

Край: 31 декември 2010 година

Необходимо финансиране:

за 2008 г. - 15000 лв.

за 2009 г. - 14000 лв.

за 2010 г. - 13000 лв.

Общо: 42000 лв.

Източници на финансиране: ЕКА; БАН; Национален фонд за научни изследвания.

16. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания- Физика на Космоса”.

Целта на проекта е по-задълбоченото изучаване същността на процесите в слънчево-атмосферните връзки. Работната хипотеза е, че Галактическите космически лъчи (ГКЛ), модулирани от слънчевия вятър, се явяват носители на слънчевата вариабилност и така ефективно влиаят върху йонизационното, електрическо и химическо състояние на планетните атмосфери и йоносфери, както и върху измененията и образуването на малки газови съставки в тях. Като най-проникваща радиация ГКЛ йонизират цялото околоземно пространство, като възникващите при това електрически проводимости, токове и полета играят роля на свързващо звено между отделните геосфери: магнитосфера - йоносфера - средна атмосфера - тропосфера. Ще бъде създаден усъвършенстван модел за йонизацията на атмосферата от ГКЛ, Слънчевите космически лъчи (СКЛ), и други видове космически частици. Този модел ще бъде приложен и за атмосферите на планетите от земната група (Земя, Марс и Венера) и на планетите гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун).

за 2008 г. - 30000 лв.

за 2009 г. - 30000 лв.

за 2010 г. - 30000 лв.

за 2011 г. - 30000 лв.

за 2012 г. - 30000 лв.

Общо: 150000 лв.

Източници на финансирането: ЕКА.

17. Към Приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”

Целта на предлагания проект е съвместното изследване на структурата, динамиката и физическите условия в Слънчевата корона на разстояния до 5 Слънчеви радиуса по данни от едновременни наблюдения във видимия диапазон, където потоците и точността на измерване са съществено по-големи, и EUV диапазон. Разработен е и конструиран наземен спектрограф за измерване на абсолютната интензивност в зелената FeXIV l 5303 Å и червена FeX l 6374 Å коронална линия по време на слънчеви затъмнения. Предвижда се провеждане на крос-калибровки на наземния спектрометър и апаратурата ТЕСИС за рентгенова спектроскопия на борда на орбиталната станция КОРОНАС-ФОТОН (старт през 2007) по време на слънчеви затъмнения; провеждане на едновременни наблюдения от минимума към максимума на 24-тия Слънчев цикъл; разработка на методика и създаване на комплекс от програми за съвместен анализ на данните.

за 2008 г. - 16000 лв.

за 2009 г. - 17000 лв.

за 2010 г. - 18000 лв.

за 2011 г. - 14000 лв.

за 2012 г. - 10000 лв.

Общо: 75000 лв.

Източници на финансиране: ЕКА.

18. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания- Физика на Космоса”.

Във връзка с климатичните изменения и въздействието на слънчевата активност върху дейността на човека, все по-голямо значение има изучаването на околната среда. Все повече изследвания показват изменения в параметрите на високата атмосфера и техните многогодишни трендове в зависимост от климата.

Целта на проекта е съвместно изследване на атмосферните емисии на средни ширини чрез регулярни фотометрични наблюдения на емисиите на атомния кислород - О (5577 Å, 6300 Å) в Стара Загора и Иркутск; съвместен анализ на наземните данни и сравнението им със спътникови данни за атмосферните параметри; определяне на въздействието на Слънчевата активност и геомагнитните смущения върху вариациите на светенето на високата атмосфера; намиране на връзката между магнитосферните и аврорални явления и хелио-геофизичната обстановка; използване на резултатите за верификация и реконструкция на атмосферните и магнитосферни модели.

Изпълнители: ЦЛСЗВ-БАН; Институт по Слънчево-земна физика, СО – РАН, Иркутск, Русия; Физически институт “П.Н. Лебедев” – РАН.

Начало: 01 януари 2008 година

Край: 31 декември 2011 година

Необходимо финансиране:

за 2008 г. - 10000 лв.

за 2009 г. - 2000 лв.

за 2010 г. – 3000 лв.

за 2011 г. – 2000 лв.

за 2012 г. – 2000 лв.

Общо: 25000 лв.

Източници на финансиране: ЕКА.

19. Към Приоритет “Фундаментални космически изследвания - Физика на Космоса”

Изследванията на полярната йоносфера се провеждат повече от 50 години, но през последното десетилетие стана ясна важната роля на полярната йоносфера при определянето на космическото време. Поради това изследванията на полярната йоносфера и физичните процеси, определящи нейното поведение в различни условия представлява съществен интерес за изследователите в цял свят. Данните от спътниците “Интеркосмос България-1300”, както и от „Интербол”, предоставят уникалната възможност за изследване на физичните процеси в полярната йоносфера, благодарение на успешно изпълнените научни програми на двата спътника.

Методите за изследване на йоносферата и в частност на космическата плазма, се разделят на две групи:

– изучаване на разпространението на радиовълните между спътника и Земята;

– определяне на характеристиките на плазмата около космическия апарат посредством монтирани на борда му научни прибори.

Целите на проекта са:

– На основата на собствени експерименти да се изучи поведението на плазмата в полярните райони при преминаване на спътника през тях;

– Чрез сравнение на различни сондови методики за определяне на плазмените параметри да се изследва т.н. полярна шапка;

– Анализ на изсипването на заредени частици в тези райони.

Изпълнители: ИКИ – БАН; международно сътрудничество

Руският и българския институти за космически изследвания разполагат с научна информация от по-рано провеждани сондови експерименти за научни изследвания в указаната област. Съвместните изследвания могат да помогнат за осъвременяването на сондовите диагностични методи за перспективни проекти.

за 2008 г. - 4000 лв.

за 2009 г. - 4000 лв.

за 2010.г. - 4000 лв.

Общо: 12000 лв.

Източници на финансиране:ЕКА

20. Към приоритет “Фундаментални космически изследвания – Физика на космоса”.

Целта на този проект е разработка на методика за измервания на електрическо поле и вълнови процеси в широк честотен диапазон, сензори и апаратура реализиращи тези измервания от борда на високоапогейните спътници от проекта “Резонанс”, както и натрупване и интерпретация на получаваната информация. Измерванията ще се провеждат на магнитосинхронните участъци от орбитите на спътниците и в полярните области. Предвиждат се две направления на работа:

– Разработка на методология за измервания, електрически сензори и прибор за измервания на електрически полета в широк честотен диапазон за спътници по проект “Резонанс” (проект “Волна-Р”);

– Разработка на методология за измервания на аврорални явления от борда на спътниците по проект “Резонанс”( проект “Аврора – Р”).