В подточката ще бъдат посочени имащите отношение към ПМДР 2014 – 2020 г. стратегии, планове и програми на национално и европейско ниво.
Проектът на ПМДР 2014 – 2020 г. е в съответствие и е съобразен със следните стратегически и планови документи:
-
Стратегия „Европа 2020”;
-
Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.;
-
Стратегия „Син растеж”;
-
Споразумение за партньорство и другите оперативни програми за периода 2014 - 2020 г.;
-
Национална програма за реформи 2012 – 2020 г.;
-
Национална програма за развитие: България 2020;
-
Проект на Многогодишен национален стратегически план за аквакултурите в България (2014 – 2020 г.);
-
Национална приоритетна рамка за действие за Натура 2000 в България (вариант от м. октомври, 2013 г.);
-
Националната информационна и комуникационна стратегия за мрежата „Натура 2000”, 2014 - 2023 г.
-
Стратегия на ЕС за развитие на Дунавския район;
-
Стратегически план за Черно море/Национална морска стратегия (проекти);
-
Планове за управление на речните басейни;
-
Други.
Ще бъдат анализирани и връзките на ПМДР с други съотносими стратегии, планове и програми.
ІІ. Характеристика на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на програмата 1. Текущо състояние на околната среда
В подточката ще бъде направен анализ на текущото състояние на околната среда по компоненти и фактори на околната среда на национално ниво, съответстващо на териториалния обхват на програмата.
Анализът и оценката на текущото състояние ще бъдат направени по следните подточки, като за целите на настоящото задание е дадена резюмирана актуална информация за състоянието на околната среда:
1.1. Климатични фактори и изменение на климата
Климатичното райониране на страната е направено при отчитане на следните основни фактори: географска ширина, характер на релефа, положение спрямо големите водни басейни и обща атмосферна циркулация. На територията на България са обособени две климатични области: Европейско-континентална и континентално-средиземноморска климатична област.
Състоянието и динамиката на атмосферата, т.е. условията на температурата и валежите влияят върху природните и антропогенни процеси, които от своя страна влияят върху състоянието на околната среда.
Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдена от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2О), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NОx, CО и NMVОC) и серен диоксид (SО2).
За наблюдение и оценка на нивата на парникови газове се използват следните индикатори:
-
Общи емисии на парникови газове;
-
Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC);
-
Годишни емисии на парникови газове на човек от населението;
-
Годишни емисии на парникови газове за единица брутен вътрешен продукт (БВП).
В доклада за екологична оценка ще бъде представена подробна информация по отношение на изменението на климата и нивата на емисиите на парниковите газове.
Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) ще бъде направена в доклада за екологична оценка, въз основа на данни от Тримесечните бюлетини и Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда на Изпълнителната агенция по околна среда. Данните ще бъдат обобщени и представени за цяла календарна година.
1.3. Води
При оценка на текущото състояние на водите в доклада за екологична оценка на ПМДР 2014 - 2020 г. ще се използва информация от Плановете за управление на речните басейни за периода 2010 - 2015 г., доклади по изпълнение на тези планове и доклади на ИАОС (респ. РИОСВ) по отношение състоянието на околната среда (конкретно части: Води).
Ще се ползват и публикуваните предварителни оценки на риска от наводнения (публикувани на интернет страниците на Басейновите дирекции), както и първоначалната оценка на морската околна среда (публикувана на интернет страницата на Басейнова дирекция за Черноморски район - Варна).
Ще се съобразят становищата на БДИБР (с изх. № КД-04-363/23.10.2013 г.), БДЧР (с изх. № 04-01-263/2/01.11.2013 г.), БДДР (с изх. № 6069/04.11.2013 г.) и БДЗБР (с изх. № П-01-170/25.10.2013 г.), както е изискано с Решение № ЕО-55/2013 г. на МОСВ.
1.4. Геоложка основа
България е страна с разнообразни геоложки условия, които определят условията на живот за голяма част от населението, както и реализацията на голяма част от инвестиционните проекти.
По отношение на влиянието върху ежедневието на населението могат да се посочат следните по-важни негативни геоложки процеси:
-
земетресения;
-
свлачища;
-
срутища;
-
косвени, пораждащи се в райони с развивана и развиваща се минна дейност:
-
Пропадане над минни изработки;
-
минни отпадъци;
-
дренажни води.
По отношение на влиянието върху инвестиционните проекти като по-важни негативни последствия се явява усложняване на фундирането и изграждането на съоръжения – мостове, тунели; заемането на земеделски и горски площи и т.н.
Най-показателен пример за резултат на негативни геоложки процеси са например свлачища по р. Дунав и Черно море.
В доклада за екологична оценка ще бъде представена по-подробна характеристика и оценка на текущото състояние на геоложката основа на територията на страната.
Сподели с приятели: |