„И Господ от свода през гъстия дим гледаше на всичко тих

22
ОБЛЕЧЕНОТО В УНИФОРМА НАСИЛИЕ
Втълпяват ни, че униформата значи „ред, сигурност, законност”.
Вярно ли е? Разказаха ми за полицейски офицер, който си купил жилище, струващо милион и половина лева. Парите спестил за три години служба. Сами преценете как ги е спестил. Печатът изнесе достатъчно случаи за полицаи, участващи в криминални деяния.
Убиват „по погрешка” невинна жена, която си върви по улицата.
Тоест сложили я в ред. „Припознават се” и застрелват мирен гражданин в собствения му автомобил. Донесли му спокойствие, значи. Полицаи участват в обири. Напиват се и стрелят из кръчмите. Вземат подкупи. Какво казва техният министър? Че всичко е нормално. Че положението е под контрол. Да, ама на мен не ми изглежда съвсем нормално. И се питам под чий контрол е, та дивашките издевателства и садистичните убийства не срещат дори елементарно възмущение.
Ами в казармите как е?
Действието се развива в строително поделение край Перник.
След клетвата войниците ги пускат за няколко дни в домашен отпуск. Връщат се и започват гаврите. Старите събличат младите голи. Извършват щателен обиск. Прибират всичките им пари.
Нанасят побои над по-бедните, които носели по-малки суми. А началниците, офицерите - те как реагирали? Стояли безучастни.
По същото време в Народното събрание ехти лицемерен хленч по
„разкараната ни армия”. Дърдорят депутатите каквото им падне, забравили, че разложението е най-вече морално, и че за общата морална разруха в страната вина носят най-вече те. Младият войник, осмелил се да ми разкаже случая носел в себе си само 300 лева. Пребили го от бой. Защото баща му е безработен, майка му - тежко болна и нямали да му дадат повече. Ако утре се наложи войникът да вземе оръжие, срещу кого ли ще го обърне?
Обществото възпитава култ към парите, към материалната печалба, към сметката. Имат ли сметка младежите да ходят войници? Какво да бранят? Разрухата зад гърба си, глада, мизерията? Или пък липсата на бъдеще? Или ограничения ни държавен суверенитет? Средствата за всеобщо оскотяване твърдят, че не само външната, но и вътрешната ни политика се

23
формира „отвън”. Че каквото ни заповядат, това правим.
Българската независимост ли ще брани войникът или несметните богатства на мултинационалните компании?
Моралните основания явно са несъстоятелни. Тогава идва заплахата: „Законът трябва да се спазва, иначе…” Какво „иначе”?
Разполагам с данни за престъпно сътрудничество между полицията и циганската мафия в Ботевград. Научавам, че така е навсякъде. Военни продават оръжие на бандити. Други решават, че могат да си вземат оръжието сами. Арестуват ги, но
Прокуратурата постановява освобождаване. Грабители умъртвяват след зверски инквизиции беззащитни старци в домовете им. После внасят необходимата гаранция и тръгват пак да грабят и убиват.
На гражданите обаче е отнето правото на самозащита. Къде е тук
Законът? С какво право ще искат от нас не само да отбиваме военната си служба, ами и данъци да им плащаме? за да богатеят онези, които крадат от нас, вместо да ни пазят от крадци? Които отнемат живота ни, вместо да гарантират неговата безопасност?
Какво се случи с нашето общество, с народа ни?
Морален СПИН, духовна чума, нравствена проказа. Това ни донесоха новите управници, демократите, тези които уж щяха да ни освобождават от комунизма. Ами тогава нека започнем да страним от тях, както се страни от чумави и прокажени. Да ги заобикаляме като болни от СПИН, като опасни за нашето здраве.
Може би пък ще помогне? /юни 1995 година/
С нещо да не сте съгласни? Който не е съгласен, да върви да се оплаче на кварталния. Който е съгласен, нека продължи да чете.
Следват конкретни предложения за конкретни действия.
През 2006 година за пореден път се опитах да провокирам мисленето на хора, смятащи себе си за националисти, като пуснах следния текст:

Изтегляне 1.21 Mb.

Сподели с приятели: