ОБЩИНА ШАБЛА
ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА ЗА ПЕРИОДА 2013- 2023г.
февруари, 2013г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1.
|
Въведение
|
|
стр. 4
|
2.
|
Национални цели и законодателна рамка
|
|
стр. 4
|
3.
|
Регионални цели
|
|
стр. 5
|
4.
|
Общинска политика за насърчаване устойчиво използване на ВЕИ
|
|
стр. 6
|
4.1.
|
Кратък обзор на Община Шабла
|
|
стр. 7
|
4.2.
|
Текущо състояние и съществуващи трудности за използване на ВЕИ
|
|
стр. 12
|
4.2.1.
|
Общински план за развитие 2005- 2013г.
|
|
стр. 12
|
4.2.2.
|
Използване на ВЕИ в Община Шабла
|
|
стр. 12
|
4.2.3.
|
Съществуващи трудности за използване на ВЕИ
|
|
стр. 13
|
5.
|
Потенциал на възобновяемите енергийни източници в Община Шабла
|
|
стр. 13
|
5.1.
|
Възможности за използване на различни видове ВЕИ и екологично въздействие от тяхното внедряване
|
|
стр. 13
|
5.2.
|
Потенциал на ВЕИ на територията на Община Шабла
|
|
стр. 15
|
5.2.1.
|
Геотермална енергия
|
|
стр. 15
|
5.2.2.
|
Водна енергия
|
|
стр. 16
|
5.2.3.
|
Биогаз
|
|
стр. 18
|
5.2.4.
|
Биомаса
|
|
стр. 20
|
5.2.5.
|
Слънчева енергия
|
|
стр. 26
|
5.2.6.
|
Вятърна енергия
|
|
стр. 31
|
5.2.7.
|
Използване на биогорива в транспорта
|
|
стр. 35
|
6.
|
Опазване на околната среда
|
|
стр. 36
|
7.
|
Общинска програма за насърчаване използването на ВЕИ
|
|
стр. 37
|
7.1.
|
Информационна основа за ОПНИВЕИ
|
|
стр. 37
|
7.2.
|
Приоритетни направления за прилагане на мерки по ВЕИ
|
|
стр. 37
|
7.3.
|
Избрани приоритетни целеви групи
|
|
стр. 38
|
8.
|
Стратегическа цел, приоритети и цели за ОПНИВЕИ
|
|
стр. 40
|
9.
|
Оценка на ресурсното обезпечаване на поставените цели
|
|
стр. 44
|
9.1.
|
Кадрово обезпечаване
|
|
стр. 44
|
9.2.
|
Финансово обезпечаване
|
|
стр. 44
|
10.
|
SWOT анализ
|
|
стр. 49
|
11.
|
Анализ на риска
|
|
стр. 50
|
12.
|
Управление на риска
|
|
стр. 51
|
13.
|
Разработване на местен устойчив енергиен план (МУЕП)
|
|
стр. 52
|
14.
|
Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаване използването на ВЕИ
|
|
стр. 52
|
14.1.
|
Обучение и информиране
|
|
стр. 53
|
14.2.
|
Срокове за изпълнение на програмата
|
|
стр. 54
|
14.3.
|
Наблюдение и оценка на програмата за насърчаване използването на ВЕИ
|
|
стр. 54
|
15.
|
Заключение
|
|
стр. 54
|
|
ПОЛЗВАНИ ОЗНАЧЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ:
ВЕИ
|
Възобновяеми енергийни източници
|
ВЕТ
|
Възобновяеми енергийни технологии
|
ДКЕВР
|
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
|
ЗЕ
|
Закон за енергетиката
|
ЕС
|
Европейски съюз
|
ЕЕ
|
Енергийна ефективност
|
ЗВАЕИБГ
|
Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива
|
ЗЕЕ
|
Закон за енергийната ефективност
|
БГВ
|
Битово горещо водоснабдяване
|
НДПНВЕИ
|
Национална дългосрочна програма за насърчаване на ВЕИ
|
МБВР
|
Международна банка за възстановяване и развитие
|
МУЕП
|
Местен устойчив енергиен план
|
ПЧП
|
Публично- частно партньорство
|
ОП
|
Оперативна програма
|
ФЕЕ
ЕФРР
|
Фонд: ‘’Енергийна ефективност”
Европейски фонд за регионално развитие
|
ДГФ
|
Държавен горски фонд
|
|
PV
|
Фотоволтаик
|
|
ВяЕЦ
|
Вятърна електроцентрала
|
|
КПД
|
Коефициент на полезно действие
|
|
кВт
|
Киловат
|
|
МВт
|
Мегават
|
|
кВтч
|
Киловатчас
|
|
МВтч
|
Мегаватчас
|
|
кВт/год
|
Киловата годишно
|
|
МВт/год
|
Мегавата годишно
|
|
кв.м. (кв.км.)
|
Квадратни метра (квадратни километра)
|
|
0С
|
Градус Целзии
|
|
ktoe (Мtoe)
|
Килотон (Мегатон) нефтен еквивалент
|
| -
Въведение
Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за висока конкурентноспособност, сигурност в енергийните доставки и опазване на околната среда не може да бъде постигната без мащабно внедряване на ВЕИ.
Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по- малък от средния за страните от ЕС.
Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници.
2. Национални цели и законодателна рамка
Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23.04.2009г., за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020г. трябва да достигне 16%.
Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ:
-
Производство на електроенергия: През 2015г. делът на ВЕИ да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия;
-
Заместване на конвенционални горива и енергии за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по- малко от 1300ktoe годишно;
-
Потребление на течни биогорива: Поемане на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС пазарния дял на биогоривата да бъде съобразен с реалните пазарни условия и възможности на страната.
Стимулиране производството на енергия от ВЕИ се обуславя и от още два важни фактора: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисиите парникови газове.
Законодателната рамка за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по- важни нормативни документи:
-
Закон за енергетиката;
-
Закон за възобновяените и алтернативни енергийни източници и биогоривата;
-
Закон за водите;
-
Закон за земеделските земи;
-
Закон за опазване на околната среда;
-
Енергийна стратегия на Република България;
-
Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005- 2015г.;
-
Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол от Киото;
-
Решения на ДКЕВР за преференциални цени за изкупуване на електроенергията от ВЕИ.
3. Регионални цели
Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните такива. По същество обаче, те са по-прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:
-
Повишаване енергийната независимост на общините и региона;
-
Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
-
Подобряване параметрите на околната среда;
-
Привличане на местни и чужди инвеститори;
-
По- евтина и достъпна енергия;
-
Внедряване на нови технологии;
-
Достигане на местно устойчиво енергийно развитие.
Принципите, които са залегнали в разработването на НДПВЕИ, и които имат отношение към регионалната политика, са следните:
-
Децентрализация: Разширяване отговорностите на регионалните и местни власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ;
-
Планиране: Реализацията на НДПВЕИ се осъществява, чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализация в резултат провеждане мониторинг на прилагането и;
-
Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки;
-
Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (които допълнително се проверяват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие на база икономическа ефективност на инвестицията) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси;
-
Партньорство и сътрудничество: Осъществяване на дейности по планирането и реализацията на НДПВЕИ, чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, неправителствените организации, бизнеса и научните организации;
-
Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално местно равнище за изпълнението на НДПВЕИ.
Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:
-
Балансиране между икономическите, екологичните и социални аспекти при усвояване на потенциала от ВЕИ;
-
Институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ;
-
Повишаване квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общинските програми свързани с ВЕИ;
-
Изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.
4. Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ
Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.
Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на Община Шабла.
4.1. Кратък обзор на Община Шабла
Община Шабла се намира в Североизточна България и е разположена в Южна Добруджа, с административен областен център гр. Добрич. На изток община Шабла граничи с Черно море, на запад с Община Генерал Тошево, на север с Република Румъния, а на юг с Община Каварна. Общината включва един град (гр. Шабла) и петнадесет села (с.Божаново, с.Ваклино, с.Горичане, с.Горун, с.Граничар, с.Дуранкулак, с.Езерец, с.Захари Стояново, с.Крапец, с.Пролез, с.Смин, с.Стаевци, с.Твърдица, с.Тюленово, с.Черноморци).
Общата площ на Община Шабла е 325 кв.км., което представлява 6,9 % от територията на Област Добрич и 0,29 % от територията на Република България.
По данни на последното преброяване от 2011 г. населението на общината възлиза на 5 069 души.
Територията на Община Шабла е с равнинен еднообразен релеф с лек наклон на североизток и изток и надморска височина до 100 м. Морският бряг южно от град Шабла е скалист. Абразивната дейност е стимулирала подводни и надводни скални формации. На север брегът е нисък и блатист, с множество плажове. Бреговата линия на пясъчните плажове е най-подвижната и най-бързо променящата се част. Характерен елемент за общината са дюните, разположени основно в северната част на крайбрежието, с обща площ над 1300 дка. Като цяло релефа предлага добри условия за развитие на селищна мрежа, техническа инфраструктура и други функционални системи.
● Климат
Община Шабла се отнася към областта на умерено-континенталния климат, който се коригира от влиянието на черноморския басейн. Районът се характеризира със сравнително най-ниски зимни температури в Черноморската подобласт (средноминимална януарска температура: -0,50С +1,50С). Най-горещите месеци са юли и август (средномаксимална юлска температура +21,00С- +23,00С). Средните годишни максимални и минимални температури за Шабла са 16,40С и 7,40С, и са малко по-високи от тези във вътрешноста на страната.
Сравнително високата сума на радиационния баланс се приема като положителен климатичен елемент.
Добруджанският район е равнинен и открит на север. Много специфичен елемент на климата са силните ветрове, чиято посока е предимно от север и североизток. Често нахлуват студени въздушни маси, свързани с континенталните климатични прояви. Районът се намира в област с много ниска повторяемост на “тихо” време. Средната годишна скорост на вятъра е 3,6 м/сек.
Засушаванията са често явление, валежите са слаби. Годишния ход на валежите е с минимум през пролетта и лятото– съответно 103 мм. и 106 мм., средни през зимата– 112 мм., и с максимум през есента– 143 мм.
Мъглите са рядко явление, случват се около 15 дни средно годишно.
● Почви
Територията на Общината е заета изцяло с черноземи. Разпространени са трите подтипа: карбонатни черноземи, типични черноземи и излужени черноземи. Релефът е равнинен, почвообразуващите материали са представени предимно от глинест богато карбонатен льос или льосовидни материали. Почвената покривка е сравнително еднообразна. Най-голяма е площта на излужените черноземи, които са разпространени в южната част на района. Характеризират се със сравнително мощен (50-70см.) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъчливо глинест механичен състав, недиференциран профил, средна хумусираност (2-3% хумус) и неутрална реакция на хумусния хоризонт. На определени места се наблюдава проявление на ерозионни процеси. В средната част на района са разпространени слабо излужените черноземи, които не се различават съществено от излужените. Северната част на района е заета предимно от карбонатни и типични черноземи, които за разлика от горните имат слабо алкална реакция и по-високо хумусно съдържание. В средната и северната част на района се срещат и ерозирани карбонатни и типични черноземи, засегнати от проявлението на различни по интензивност ерозионни процеси.
● Селско стопанство
Водещо място в икономиката на общината има селското стопанство. Развитието му се благоприятства от редица фактори, като наличието на равнинен релеф, улесняващ обработката на големи по площ масиви, подходящите почвено-климатични условия, високия бонитет на земеделските земи, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на традиционни за тази част от страната култури и селскостопански животни. Около 256,5 хил.дка., или 92% от всички земеделски земи на общината са обработваеми. С възможности за напояване са 8,2% от тях, заети основно от зеленчукови култури. Лозята и трайните насаждения заемат около 4,5 хил.дка. Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически (маслодайни) култури – пшеница, царевица, слънчоглед, кориандър и др. Общият размер на посевната площ е около 250 хил.дка. В отделните населени места са създадени възможности за обработване на големи масиви селскостопанска земя. Същите се обработват от осем земеделски кооперации и множество арендатори. Някои частни земеделски стопани, регистрирани като земеделски производители също обработват големи по площ масиви (средно по 150- 300дка).
Вторият подотрасъл на селското стопанство – животновъдството се осигурява от частния сектор като в единични стопанства се отглеждат говеда (предимно с млечна насоченост), овце и пчелни семейства.
Риболовът е специфичен подотрасъл, чието развитие е свързано с Черно море. В крайбрежните населени места на общината, като с.Тюленово, с.Крапец и селищното образувание ‘’Шабла- юг”, са създадени рибарски кооперации с основна дейност улов и търговия на риба. Извършвания риболов е главно на попчета, кефал, калкан, сафрид, карагьоз, чернокоп и акула.
Сподели с приятели: |