Програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и биогорива за периода 2013- 2023г

СЪДЪРЖАНИЕ

1. 
   Въведение
   

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по- малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници.

2. Национални цели и законодателна рамка

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23.04.2009г., за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020г. трябва да достигне 16%.

Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ:

• 
  Производство на електроенергия: През 2015г. делът на ВЕИ да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия;
  
• 
  Заместване на конвенционални горива и енергии за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по- малко от 1300ktoe годишно;
  
• 
  Потребление на течни биогорива: Поемане на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС пазарния дял на биогоривата да бъде съобразен с реалните пазарни условия и възможности на страната.
  

Законодателната рамка за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по- важни нормативни документи:

• 
  Закон за енергетиката;
  
• 
  Закон за възобновяените и алтернативни енергийни източници и биогоривата;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за земеделските земи;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Енергийна стратегия на Република България;
  
• 
  Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005- 2015г.;
  
• 
  Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол от Киото;
  
• 
  Решения на ДКЕВР за преференциални цени за изкупуване на електроенергията от ВЕИ.
  

Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните такива. По същество обаче, те са по-прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:

• 
  Повишаване енергийната независимост на общините и региона;
  
• 
  Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
  
• 
  Подобряване параметрите на околната среда;
  
• 
  Привличане на местни и чужди инвеститори;
  
• 
  По- евтина и достъпна енергия;
  
• 
  Внедряване на нови технологии;
  
• 
  Достигане на местно устойчиво енергийно развитие.
  

• 
  Децентрализация: Разширяване отговорностите на регионалните и местни власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ;
  
• 
  Планиране: Реализацията на НДПВЕИ се осъществява, чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализация в резултат провеждане мониторинг на прилагането и;
  
• 
  Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки;
  
• 
  Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (които допълнително се проверяват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие на база икономическа ефективност на инвестицията) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси;
  
• 
  Партньорство и сътрудничество: Осъществяване на дейности по планирането и реализацията на НДПВЕИ, чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, неправителствените организации, бизнеса и научните организации;
  
• 
  Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално местно равнище за изпълнението на НДПВЕИ.
  

• 
  Балансиране между икономическите, екологичните и социални аспекти при усвояване на потенциала от ВЕИ;
  
• 
  Институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ;
  
• 
  Повишаване квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общинските програми свързани с ВЕИ;
  
• 
  Изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.
  

Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.

Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на Община Шабла.

4.1. Кратък обзор на Община Шабла

Община Шабла се намира в Североизточна България и е разположена в Южна Добруджа, с административен областен център гр. Добрич. На изток община Шабла граничи с Черно море, на запад с Община Генерал Тошево, на север с Република Румъния, а на юг с Община Каварна. Общината включва един град (гр. Шабла) и петнадесет села (с.Божаново, с.Ваклино, с.Горичане, с.Горун, с.Граничар, с.Дуранкулак, с.Езерец, с.Захари Стояново, с.Крапец, с.Пролез, с.Смин, с.Стаевци, с.Твърдица, с.Тюленово, с.Черноморци).

Общата площ на Община Шабла е 325 кв.км., което представлява 6,9 % от територията на Област Добрич и 0,29 % от територията на Република България.

По данни на последното преброяване от 2011 г. населението на общината възлиза на 5 069 души.

Територията на Община Шабла е с равнинен еднообразен релеф с лек наклон на североизток и изток и надморска височина до 100 м. Морският бряг южно от град Шабла е скалист. Абразивната дейност е стимулирала подводни и надводни скални формации. На север брегът е нисък и блатист, с множество плажове. Бреговата линия на пясъчните плажове е най-подвижната и най-бързо променящата се част. Характерен елемент за общината са дюните, разположени основно в северната част на крайбрежието, с обща площ над 1300 дка. Като цяло релефа предлага добри условия за развитие на селищна мрежа, техническа инфраструктура и други функционални системи.

● Климат

Община Шабла се отнася към областта на умерено-континенталния климат, който се коригира от влиянието на черноморския басейн. Районът се характеризира със сравнително най-ниски зимни температури в Черноморската подобласт (средноминимална януарска температура: -0,5⁰С +1,5⁰С). Най-горещите месеци са юли и август (средномаксимална юлска температура +21,0⁰С- +23,0⁰С). Средните годишни максимални и минимални температури за Шабла са 16,4⁰С и 7,4⁰С, и са малко по-високи от тези във вътрешноста на страната.

Сравнително високата сума на радиационния баланс се приема като положителен климатичен елемент.

Добруджанският район е равнинен и открит на север. Много специфичен елемент на климата са силните ветрове, чиято посока е предимно от север и североизток. Често нахлуват студени въздушни маси, свързани с континенталните климатични прояви. Районът се намира в област с много ниска повторяемост на “тихо” време. Средната годишна скорост на вятъра е 3,6 м/сек.

Засушаванията са често явление, валежите са слаби. Годишния ход на валежите е с минимум през пролетта и лятото– съответно 103 мм. и 106 мм., средни през зимата– 112 мм., и с максимум през есента– 143 мм.

Мъглите са рядко явление, случват се около 15 дни средно годишно.

Територията на Общината е заета изцяло с черноземи. Разпространени са трите подтипа: карбонатни черноземи, типични черноземи и излужени черноземи. Релефът е равнинен, почвообразуващите материали са представени предимно от глинест богато карбонатен льос или льосовидни материали. Почвената покривка е сравнително еднообразна. Най-голяма е площта на излужените черноземи, които са разпространени в южната част на района. Характеризират се със сравнително мощен (50-70см.) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъчливо глинест механичен състав, недиференциран профил, средна хумусираност (2-3% хумус) и неутрална реакция на хумусния хоризонт. На определени места се наблюдава проявление на ерозионни процеси. В средната част на района са разпространени слабо излужените черноземи, които не се различават съществено от излужените. Северната част на района е заета предимно от карбонатни и типични черноземи, които за разлика от горните имат слабо алкална реакция и по-високо хумусно съдържание. В средната и северната част на района се срещат и ерозирани карбонатни и типични черноземи, засегнати от проявлението на различни по интензивност ерозионни процеси.

Водещо място в икономиката на общината има селското стопанство. Развитието му се благоприятства от редица фактори, като наличието на равнинен релеф, улесняващ обработката на големи по площ масиви, подходящите почвено-климатични условия, високия бонитет на земеделските земи, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на традиционни за тази част от страната култури и селскостопански животни. Около 256,5 хил.дка., или 92% от всички земеделски земи на общината са обработваеми. С възможности за напояване са 8,2% от тях, заети основно от зеленчукови култури. Лозята и трайните насаждения заемат около 4,5 хил.дка. Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически (маслодайни) култури – пшеница, царевица, слънчоглед, кориандър и др. Общият размер на посевната площ е около 250 хил.дка. В отделните населени места са създадени възможности за обработване на големи масиви селскостопанска земя. Същите се обработват от осем земеделски кооперации и множество арендатори. Някои частни земеделски стопани, регистрирани като земеделски производители също обработват големи по площ масиви (средно по 150- 300дка).

Риболовът е специфичен подотрасъл, чието развитие е свързано с Черно море. В крайбрежните населени места на общината, като с.Тюленово, с.Крапец и селищното образувание ‘’Шабла- юг”, са създадени рибарски кооперации с основна дейност улов и търговия на риба. Извършвания риболов е главно на попчета, кефал, калкан, сафрид, карагьоз, чернокоп и акула.