Програма за общообразователните училища с обучение на украински език български език пояснителна записка

Болгарська мова

Київ - 2004

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Българският език не само приобщава учениците към българската култура, но и разширява възможностите им да възприемат украинскиете и световните духовни ценности, повишава общата култура на подрастващите.

Обучението се осъществява във взаимодействие с обучението по официалния държавен език и литература на Украйна. Общата насоченост е към достигане на такава комуникативна същност, която е в съответствие с изискванията на обществото и потребностите на личността; към подготовка на личности, които възприемат българския език като ценност, като достижение на човешката мисъл и изпитват стремеж и потребност да общуват с нея, които умеят да анализират езика, да съпоставят български и украински език, български книжовен език и диалекти, умеят да контролират своето речево поведение, без да объркват езиците.

Основните цели на обучението са:

• 
  развитие на умение да се ползват с езика като средство за общуване и познание;
  
• 
  усовершенстване на устната и писмена речева дейност, на продуктивната и рецептивната дейност (четене, слушане, говорене, писане), овладяването на културата на речевото поведение (речев етикет);
  
• 
  формиране на националното самосъзнанието на учениците, а също възпитание в патриотизъм като гражданин на Украйна, уважение към държавния език и към другия езици;
  
• 
  приобщаване към българския народ – ностеля на изучаемия език; културата и традициите на българите;
  

• 
  формиране на духовния свят на детето, на ценностните му ориентации и мирогледа с помощта на разширения активен и пасивен речник;
  

Достигането на тези цели предполага решаването на следващите задачи:

- усвояване от учениците на определен кръг знания за езика и речта като основи на развитието на речевите навици;

- обогатяване на лексическия запас на учениците, усвояване на нормите на ьългарския книжовен език (лексически, граматически и също правписни и правоговорни норми);

- формиране на общонаучни умения и навици (работа с книга, конспектиране, използване на справочна литература);

• 
  разширяване на кръгозора на учениците чрез усвояване на лингвистични знания в резултат на четенето;
  

Съвременната концепция на обучението (възпитанието) по български език (роден) в 5-12 класове от общообразователното училище се основана на комуникативно-дейностния подход в организирането на обучението по предмета.

Образователно-възпитателното значение на предмета се определя от социалната функция на езика, който е основно средство на човешкото общуване, за опознаване на реалността и усвояване на нациолната култура на българския народ.

Чрез езика ученикът навлиза в езиковия колектив и усвоява формите в социалното взаимодействие. Езикът формира понятийния аппарат, развива паметта, абстрактното мислене т.е. осигурява интелектуалното развитие на детето. С помощта на родния си език детето се самоопознава, овладява за самоанализ и самоизразяване, т.е. формира се като личност.

Следва да се отбележи, че програмата има за отправна точка целите /основни и междинни/, които училищното образование следва да постигне. Приоритет имат формиращите цели по отношение цялостното развитие на личността, които намират конкретизация в спецификата на предмета.

При определяне на съдържанието на предмета е необходимо да се изхожда от комуникативната цел на обучението, от речево-комуникативния подход. За това съдържанието на предмета трябва да включва материал, необходим за формиране на:

- комуникативна компетенция, предполагаща овладяване на речевата дейност, културата на речевото поведение (речева линия на содержанието). При такъв подход развитието на общоречевите умения и навици (говорене, четене, слушане, писане) представляват основната и водеща част на съдържанието на предмета;

- езикова компетенция, която включва знанията за системата на езика и на речта, а също така умения и навици за използването им в процеса на речевото общуване, спазнаване на нормите на всички езикови нива (езикова линия на съдържанието).

Комуникативно-речевият принцип предполага изучаването на езиковите явления с оглед функционирането им в речта. Този принцип изисква акцентът да се сложни върху развитие на речевите способности и словесно-творческите възможности на учениците. Комуникативността предполага и функционално-стилистична насоченост.

Характерна особеност на обучението по българския език е използване на знания, умения и навици, получени от уроците по украински език, широко използване на скрити и открити съпоставки на тези езикови явления на сродните ни езици, а сщо съпоставки на диалектни и литературни форми на българския език. Обучението е призвано да разшири лингвистичния кръгозор на учениците, формиране на умения да виждат подобие и различие между езиците.

Програмата на курса е разработена в съответствие с тези съдържателни линии, които са определени от държавния стандарт: ре́чева, ези́кова, социокултурна, дея́телна (стратеги́ческа).

Речевата и езиковата линии на съдържанието са разработани по класове, а социокултурната и деятелната (стратегическа) линии са представени в пояснителната записке – в нея е описана работата, която е задължителна част на обучение.

Тематиката на текстове за слушане и четене, диалози и монологически изказвания на учениците се определят в съответствие с основните сфери на използване на езика. А именно:

персонална: аз и моята родина, приятели, здраве, ваканция, свободно време, покупки, и др.;

публична: моето родно село (моят град), Украйна – нашия общ дом; България; природа; сезони, животински и растителен свят, особеността на природата в Украйна и България; отношение към природата, опазването на природата; резервати, пътувания, пътешествия, средства за комуникация, обществена активност на младите; моите обществени задължения; как си представям бъдъщо на Украйна, България; правата на човека, правта на детето; уважаване правта на другите, правта на нациналните на националните малцинства на Украйна, изкуство, народни традиции, музеи, традицинни занаяти на украинци и българи; общодържавни и народни празници;

образователна: училищният живот, библиотеката, ролята на образованието в живота на човека, народна педагогика, законът на Украйна за образованието, типове учебни в Украйна и в България;

професионална: професиите на родителите ми, професия и призвание, изборна професия, работа в чужбина.

В работата с текста (при възприемане и създаването му) вниманието трябва да е насочено на фактическо съдържание, темата, основната мисъл на текста, причинно-следствените връзки, изобразително-изразителни средства. Следва да учим учениците да свързват съдържанието на текста със собствения жизнен опит, да изказват свои оценочни виждания по повод на съдържанието и формата на чутото и прочетеното.

Работата с текста почва от структурната, формалната му страна (структура, композиция, тип) към съдържателната. От анализа на чужд текст учениците минават към създаването на собствен текст (по план, предложен от учителя, после по собствен план). Творческие работи се пишат в различни жанрове – есе, очерк, разказ и други. Особено място се отделя на работата с художествен текст. Тук учениците се запознават с естетическата функция на словото.

Езиковият материал в програмата е продължение на започната работа в началната степен на обучение. Затова материалът за звукове и букви, за състав на думата, лексикално значение на думата, значение на фразеологическите словосъчетания, елементарни сведения по граматика се дават в програмата за 5 клас като повторение и разширение.

Програмата на всеки клас включва в себе си раздели по лексикология и фразеология, морфология, синта́ксис и стилистика. Това позволява да се осигури комплексна работа върху думите, изречението, текста и да не се откъсва формирането на знанията за езика и езиковите умения от развитието на речевите умения.

На тази основа създаваме условия за по-леко овладяване книжовно-стиловите норми и формиране на умения за разграничаване на книжовните и диалектните форми на българския език. А така също преодоляване на отклоненията под влияние на руски и украински езици. При това езиковите единици се отделят и осъзнават в действие, в процеса на построяването на текста.

Работата по правопис предполага развитие на правописна наблюдателност, умение да преписват и да сравняват написаното с образец, да се ръководят и използват изучените правопи́сните и пунктуацио́нни правила́. При формирането на правописни навици се използва съпоставката между украински, руски, български езици.

Социокулту́рната линия на обучението предполага запознаването на учениците с особеностите на социалните и национално-културни отношения между хората; развитие умения на учениците да се спазват нормите, които регулират обществените отношения. Учениците се запознават с това, че в Украйна живеят предста́аители на различни националности, носители на различни езици и култури. Учениците трябва да получат широк кръг знания за националните особености на поведение, общуване, използване на речев етикет и неречеви сигнали. При това в часовете по български език основно внимание се отделя на културата на българския народ, за взаимовръзката между украинската и българската култури.

Важна задача на работата върху социокултурната линия на съдържанието на обучението е формиране у учениците към другата култура, умение да я оценят, възпитание на благожелателно отношение към хората принадлежащи към другата култура, развитие на умения да общуват с хората от други националности

Такава дейност предвижда задълбочена работа върху лексика , която означава реалии на народен живот: названия на битови предмети (храна́, облекло́, украшения и др.), народни обича́и, празници; а така също думи, които означават морални, духовни ценности. Необходимо е да се анализират фразеологически изказвания, пословици, поговорки, формули на речевия етикет, които имат етнокултурен колорит и показват характера и жизнения бит на народа. За да изпълни тази линия на съдържание на обучение учителят трябва да използва текстове, съдържащи сведения за духовната и материална култура на българския народ, за традициите, обича́ите, литературата и изкуството. (Списък на художествените текстове, които се препоръчват да се използват в часовете по български език, се дават в приложение.)

Дея́телната (стратеги́ческа) линия на съдържанието на обучението предполага развитието на общоуче́бни на́вици, а също овладяване от учениците на страте́гии за успешна речева́ дейност.

Общоуебните умения включват организацио́нни, контро́лно-оце́нъчни, общопознава́телни, общоречеви́ умения.

Важно е учениците да се научат да се съотнасят с основните етапи при създаване на текст – ориентировка – планиране – реализация и контрол:

а) ориентирането в ситуацията на общуването означава да се притежават умения за осмисляне на темата на изказването, да се избира най-подходящата форма на изказване;

б) при етапа на планирането да подбират материал, да се избира най-подходящата форма на изказване;

в) при контрола са необходими редакторски умения, чрез които се усъвършенствува речта.

Стратегиските умения помагат за успешното изпълнение на речевите задачи на общуването. Стратегиите позволяват да се използват силите на речевата подготовка и да се излезе от затруднения в случай на недостъчно владеене на нужните езикови средства, да умееш да помолиш за помощ и да се възползваш от нея..
Обучението на български езие е свързано с други училищни дисциплини. Междупредметните връзки са обусловени, преди всичко, с това, че обучението се построява въз основа на опора на знания и умения по укрински и руски езици. В работата по езика широ́ко се използват художествени текстове и знанията по литература, т.е. осъществява се тясна връзка с курса по литература. Освен това, обучение на езика се реализира с използвание на материали по роден край, история, география, музика, изобразително изкуство, трудово обучение.

Междупредметната връзка способства за използване знания за стиловете на речта при анализ на текстовете от учебниците от други предмети: през частно-стилистични прояви се откриват общи закономерности във функционирането на езика. Личността на ученика се обогатява интелектуално, морално и естетически, обогатяват се чувствата й, като активно се работи с художествени и научни текстове като цяло. Тези текстове се дават за рецептива, репродуктивна и, главното – продуктивна, творческа, мисловна, речево изразена дейност. На фона на другите функционални стилове се подчертават особеностите на художествения текст (общото и различното) – естетическата му страна, изразена в езиковите особености, основни признаци на текста; речевия етикет в различни комуникативни сфери.

Обучението следва да дава възможност за изява на индивидуалността на ученика, чрез учебното съдържание да се осъществява познавателна дейност. Оттук нараства ролята на разнообразните видове самостоятелна работа, работа по два́ма или по-големи групи. Това дават възможност всички ученици активно да работят, да изразяват и аргументират свои лични мисли, да се вслушат в мнението на другите, да сравняват различни гледища. Всичко трябва да бъде свързано с личния опит на ученика, за да бъде интересно и важно за него.

(70 ч; 2 ч в седмицата)

(4 ч – резервно време, използвано по мнение на преподавателя)

1. 
   Речеви дейности и умения (40 ч)