Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
Фауна 1.15.1. Безгръбначни животни
Изтегляне 1.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.15.2. Риби
- 1.15.3. Земноводни и влечуги
- 1.15.4. Птици
- Cygnus olor
1.15. Фауна1.15.1. Безгръбначни животниБезгръбначната фауна на ЗМ "Пода" е много слабо проучена. Засега са известни само 204 вида, 160 от които са насекоми. По-добре познати са представителите от разред Водни кончета (Odonata), зоопланктонните и зообентосните организми, особено по отношение на видов състав, разпространение във водоемите на защитената местност, численост и биомаса (Табл.5 и 6 Приложение 1). В сезонен аспект съществува пролетен пик в числеността и биомасата на зоопланктона, следван от летен минимум и по-малък пик през есента. Вероятно обяснение е изплитняването на водоемите, което води до загуба на разливите около басейните и концентриране на рибите във вътрешността на водните площи. Това довежда до засилване на пресата от страна на хищните видове риби. Като резултат се забелязва общ спад в числеността и биомасата на зообентосните организми. Поради това вероятно зоопланктонните организми нямат съществено пряко значение като хранителен ресурс за птиците, а само косвено, участвайки в храната на рибите (Табл.9 Приложение 1). Сведенията за останалите групи безгръбначни животни не са пълни. Налице са данни от ежемесечен сбор на ентомологични капани (виж Фиг. 3 Приложение 2). В Таблица 7 (Приложение 1) са посочени досега установените видове. От по-специален интерес са представителите на: клас Паякообразни (Arachnoidea) - Callilepis cretica (нов вид за страната); клас Насекоми (Insecta), разред водни кончета (Odonata) - Lestes macrostigma (рядък за страната) и разред Твърдокрили (Coleoptera) - Pseudocipus cupreus (нов вид за страната) и Ocypus simulator (нов вид за страната). 1.15.2. РибиСписъкът на видовете риби, обитаващи защитената местност и прилежащите водни басейни е даден в Таблица 8 (Приложение 1). Хранителният спектър на видовете, срещащи се в ЗМ "Пода" е представен в Таблица 9 (Приложение 1). В защитена местност "Пода" се срещат 8 вида риби. Пространственото им разпределение е посочено на Фиг.13(Приложение 2). В свързаните със защитената местност водоеми са установени общо 39 вида (вж. Табл.8; Приложение 1). Най- масовият вид в ЗМ "Пода" е гамбузията (Gambusia holbrooki), на второ място е кавказкото попче (Knipowitschia caucasica) и на трето трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus), последните два са включени в Червената книга на България, категория застрашени от изчезване. Останалите 5 вида се срещат в канала в северната част на ЗМ “Пода”свързващ Комлушката низина с морето и реално не представляват част от постоянната фауна на местността. Нито един от постоянните обитатели на местността не влиза в хранителния спектър на гнездящите рибоядни птици. Анализът на хранителни остатъци от 12 гнезда от чапловата колония показа наличието главно на два вида: шаран (Cyprinus carpio) и каракуда (Carassius gibelio), като по численост преобладава каракудата. Предполага се, че птиците се хранят главно в Узунгерен, язовир “Мандра” и залива Форос. Тези факти показват необходимостта от изследване ихтиофауната на съседните водоеми и хранителния спектър на гнездещите рибоядни птици. Седем от 39-те вида риби установени в околните на местността водоеми фигурират в Червената книга на България - кавказко попче (Knipowitschia caucasica), триигла бодливка (Gasterosteus aculeatus), брияна (Chalcalburnus chalcoides), деветиглена бодливка (Pungitius platygaster), атерина (Atherina boyeri), попче сирман (Neogobius syrman), езерна трицона (Clupeonella cultriventris), последните два вида са изчезнали.
Общо 15 вида земноводни и влечуги са открити в защитената местност (Табл.10, Приложение 1). От специален интерес са представителите, включени в Червената книга на България: балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus), жълтокоремник (Ophisaurus apodus) и пъстър смок (Elaphe quatorlineata sauromates). Най-масовите видове са обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) и ивичестият гущер (Lacerta trilineata). 1.15.4. ПтициБроят на наблюдаваните видове птици в “Пода” до 31.12.2000 г. е 249 (65% от орнитофауната, установена за страната (Табл.11 Приложение1). Природозащитният им статус е представен в Табл.12(Приложение 2). От установените видове 217 са защитени по ЗЗП, а 71 вида са включени в Червената книга на България в категориите: “рядък”-23 (3 гнездещи), “застрашен”-45 (12 гнездещи) и “изчезнал”-3. По отношение на международната значимост на птиците 137 вида са с европейско природозащитно значение, както следва: SPEC1 - със световно природозащитно значение - 8 SPEC2 - концентриран в Европа с неблагоприятен статус - 19 SPEC3 - неконцентриран в Европа с неблагоприятен статус - 67 SPEC4 - концентриран в Европа, с благоприятен статус – 43.
застрашен - 9 локализиран -6 уязвим - 37 стабилен -149 рядък - 12 намаляващ -31 ( ) временен статус -55. Пет вида птици отговарят на числените критерии на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция): голям корморан(Phalacrocorax carbo) - 216 гн.дв. (Пода: -2000 г.); къдроглав пеликан(Pelecanus crispus ) - 26-203 екз. (Узунгерен: 1995-1997 г.); бяла лопатарка(Platalea leucorodia) - 30-37 гн.дв. (Пода: 1992-1996 г.); голяма бяла чапла(Egretta alba) - 244 екз. (Пода: 1995-1996 г.); качулата потапница(Aythya fuligula) - 12800 екз. (залив Форос, Узунгерен: 1993); тръноопашата потапница(Oxyura leucocephala) - 183 екз. (залив Форос, Узунгерен: 1993). Общо 236 вида са включени в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания съответно в Приложение II - 163 вида и Приложение III - 72 вида. В Конвенцията за защита на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) са включени 151 вида от орнитофауната на ЗМ “Пода”: в Приложение I - 4 вида; в Приложение II - 147 вида. Общо 93 вида фигурират в списъка на програмата CORINE Biotopes. В защитената местност досега са установени 46 гнездещи видове птици (Табл. 4). По разреди те се отнасят както следва: Гмурецеподобни - 1 вид, Пеликаноподобни – 2 вида, Щъркелоподобни - 7 вида, Гъскоподобни - 6 вида, Соколоподобни - 2 вида, Кокошоподобни - 1 вид, Жеравоподобни - 3 вида, Дъждосвирцоподобни - 8 вида, Гълъбоподобни - 1 вид, Синявицоподобни - 1 вид и Врабчоподобни - 14 вида. В защитената местност “Пода” се намира единствената по Черноморското крайбрежие смесена колония от : бяла лопатарка(Platalea leucorodia), червена чапла( Ardea purpurea), малка бяла чапла(Egretta garzetta), сива чапла(Ardea cinerea) и блестящ ибис(Plegadis falcinellus). Периодично гнезди и малкия корморан(Phalacrocorax pygmeus). За бялата лопатарка "Пода" се явява единственото гнездово находище по Черноморското крайбрежие и едно от най-големите за страната. Поради това видът е определен като приоритетен в изследванията за съставяне на настоящия план за управление. През 2000 г. в "Пода" са гнездили 30 вида. Таблица 4. Динамика в числеността на гнездещите видове птици включени в Червената книга на България за периода 1992-1996/1998-2000 г.
Каталог: nnps -> files files -> Република българия министерство на околната среда и водите files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини files -> Общи положения files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст files -> Световното наследство днес и утре с младите хора files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия files -> Law for the biological diversity files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|