Към тази категория спадат организирани зелени структури, с тясно специализирани функции от общоградско и междуселищно значение, като спортни паркове, зоопарк, гробищни паркове, мемориални паркове, църковни и музейни градини, декоративни разсадници, цветопроизводни стопанства, паметници на парковото и градинско изкуство. Съгласно плана за зелената система, в Община Добрич са определени 13 броя специализирани паркове с обща площ около 817,5 дка.
Обобщени показатели на специализирани площи:
-
обща площ – 817,5 дка.
-
обезпеченост – 9,3 м²/ж.
1.4.3. Санитарно-защитно озеленяване
Санитарно-защитното озеленяване е предназначено да предпази селищните структури, свързано е с изграждане и възстановяване на терени за ветрозащитни пояси, шумо и прахозащита край натоварени пътни артерии, крайречни сервитути, ерозионни форми и други. Санитарно-защитното озеленяване е важен елемент на екологичната инфраструктура, поради прякото си въздействие върху екологичните характеристики на средата – намаляване на силата на вятъра, подобряване на санитарно-хигиенните характеристики на жилищната среда, чрез ограничаване на въздействието на отделяните от транспорта замърсители /прах, шум/, поглъщане на газове от промишлените зони, мелиоратвни – като много важна част от озеленяването на поречието на р. Добричка, предпазващи почвите от развитие на ерозия – по протежение на дерета и оврази.
-
Ветрозащитните пояси и санитарно защитни пояси са разположени около градската територия , като в северния и част от северозападния край на града имат функция на ветрозащитни, а в другата си част защитават близките жилищни комплекси и града от шум, прах и газове. Изградени са пояси на обща площ от 1173 дка. Ширината на поясите е 20-30 м, като се предвижда тяхното уплътняване и навлизане в жилищните територии. Представляват сравнително добре развита система от пояси, на много места със значителна ширина, основно тангиращи с главните транспортни артерии – градски магистрали, булеварди и обходни пътища.
Голяма част от тези пояси са обезлесени вследствие на нерегламентирана сеч и се предвижда презалесяване, уплътняване и доизграждане в промишлената зона.
В транспортният план на Община град Добрич е разработена схема за велодвижение, като в участъци от зелените пояси се осъществява вело връзка с крайгадските зони за отдих, жилищните комплекси и други основни места в града.
-
Крайречна зеленина по протежение на р. Добричка. В рамките на регулацията на град Добрич озеленяването по поречието на р. Добричка е извършено на около 30%. Общо резервираните зелени площи по дерето на реката в градската територия е 96 дка. Състоянието е средно и задоволително, с почти липсващо поддържане. Растителността заема средно – 15-30% от общата територия, групирана произволно в чисти и смесени групи от дървета. Основните видове, използвани за озеленяване, са: пирамидална топола /Populus pyramidalis/, бяла топола /Populus alba/, липа /Tilia sp./, златен дъжд /Laburnum vulgare/, люляк /Syringa sp./ и др. Ежегодно се извършват мероприятия по машинно и ръчно почистване на участъците с най – ниска проводимост на дерето, почистване на саморасла растителност. Община град Добрич използва възможностите на ОПРР за подобряване на състоянието на дерето на реката.
-
Дерета и оврази. Това са основно крайградски територии горски фонд – в голямата си част обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност. Общата площ на деретата е 253 дка.
1.4.4. Транспортно озеленяване
Транспортното озеленяване се осъществява по протежение на активните транспортни потоци, край градските булеварди, улици, обходните пътища.
Градската и крайградска транспортна зеленина, разположена в средни ивици, зелени площи по тротоарите и други прилежащи зелени площи е 1236 дка. Дървесната растителност при транспортното озеленяване е представена предимно от липа, чинар, ясен, конски кестен. В регулацията на Добрич трасето на ЖП-линията е съпроводено от зелени пояси от акация /Rhubinia pseudoacacia/.
Придружаващата транспорта зеленина в градската територия, като улична растителност носи следните характеристики:
-
Общ брой на алейни дървета – 18 000 броя;
-
Храсти – 27 000 броя;
-
Живи плетове – 10 кm.
Наложителните мероприятия, които трябва да се извършат, са доизграждане на защитните пояси (на първо място в близост до жилината среда), уплътняване на поясите и тяхното разширяване, където е възможно. Реконструкция на зелените площи по протежение на булевардите и повишаване интензитета на поддържане. Необходимо е да се изгради шумо и прахо изолиращ зелен параван в района на учебни и детски заведения в близост до натоварени транспортни артерии.
1.4.5. Озеленени площи за ограничено ползване Това са озеленени терени ограничени в парцел с ограничен достъп и ползване съгласно функциите на сградите към които са приобщени. От такъв характер са дворовете на детски и учебни заведения, обществени сгради, производствени и складови терени, спортни обекти и съоръжения, жилищни комплекси, дворове и вили.
Обобщени показатели на площи за ограничено ползване:
-
Дворове на детски заведения
Обща площ – 74,15 дка.
Обезпеченост – 0,84 м²/ж.
-
Дворове на учебни заведения
Обща площ – 197,0 дка.
Обезпеченост – 2,24 м²/ж.
-
Озеленени площи към обществени сгради
Обща площ – 89,7 дка.
Обезпеченост – 1,02 м²/ж.
-
Озеленени площи към производствени и складови терени
Обща площ – 742,0 дка.
Обезпеченост – 5,37 м²/ж.
-
Озеленени площи към спортни обекти и спортни съоръжения
Това са спортни площадки и съоръжения разположени в СК «Простор», в границите градски парк Св. Георги, реконструирани и обновени по ОПРР Градска среда през 2015 г. В жилищните комплекси има изградени спортни и детски площадки, устроени с комплексните благоустройствени мероприятия. Предстои изграждане на нови такива, за които има одобрени проекти, включени са в ИПГВРВ и ще бъдат предложени за изграждане през новия програмен период 2014-2020 г.
Жилищните райони “Дружба 1”, “Дружба 2”, “Дружба 3”, “Дружба 4”, “Христо Ботев”, “Строител” са благоустроени и озеленени през годините, но състоянието на тревните площи е лошо, дървесната растителността се нуждае от санитарно почистване и резитби, премахване на сухи и опасни дървета. Всичко това налага отново необходимост от фитосанитарна оценка на растителността на територията на жилищните комплекси. Комплексите “Добротица” и “Балик” са частично благоустроени и озеленени.
Община град Добрич има одобрени проекти за реконструкция и изграждане на 37 междублокови пространства, които предстои да бъдат финансирани по ОПРР през новия програмен период 2014-2020 г.
1.5. Защитени територии и биоразнообразие
Община град Добрич попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени в слаба степен естествени гори, равнинни терени с преобладаване на мезоксеротермната растителност, предимно от луковична ливадина /Poa bulbosa L/, пасищен райграс /Lolium perenne L/, троскот /Cydon dactylon L/, белизма /Dichantium ischaemum/, садина /Crysopogon gryllus L./ и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. В рамките на общината са разположени отделни лесозащитни пояси по високите равни тераси, върху черноземни почви, с доминиране на цер /Quercus cerris L/, на места смесени с дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/, летен дъб /Quercus robur L/, полски клен /Acer campestre L/, келяв габър, мъждрян /Fraxinus ornus/ и космат дъб /Quercus pubescens/ . Незначително е разпространението на мекиша /Acer tataricum/, благуна /Quercus conferta/, елшата /Alnus glutinosa/, върбата /Salix sp./, габъра /Carpinus betulus/, обикновения бук /Fagus silvatica/. Покрай дерета и суходолия се срещат формации от полски бряст /Ulmus campestre/, ясен /Fraxinus ornus/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/ и по слабо върби /Salix alba, Salix babilonica/. Естествено растящите насаждения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, гледичията, черният бор, шестила, клена, явора, ореха, сребролистната липа, и др. От храстовите видове се срещат: дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, дрян, чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са: миризлива върба, тамарикс, златен дъжд, люляк. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове: житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.
В рамките на общината естествените горски екосистеми заемат само локални райони - лесопарк “Кобанлъка” и полезащитни пояси, с доминиране на смесените широколистни гори с представени в тях в различна степен: видове дъб, липа, ясен, шестил, габър, махалебка. Характерен елемент на крайградския ландшафт са полезащитните горски пояси пояси, изградени от местна и внесена растителност.
Най-важна роля за градската околна среда, санитарно-хигиенните условия на живеене и свързания с това здравен статус на населението на град Добрич има зелената система.
В резултат на множество изследвания е доказана ролята на растителността за опазване читотата на въздуха и почвите от замърсяване. Различните растителни видове имат различна поглъщателна способност /при широколистните видове е по-висока от иглолистните/ . При формиране на защитни растителни пояси е важен състава, гъстотата, възрастта на насажденията, разположението на масивите спрямо замърсителя, начина на проектиране на поясите /ефективни са многоетажните пояси/ и други.
Растителността има изключително важна роля по отношение на :
-
Ограничаване замърсяването с тежки метали от транспорта.
Особен риск за здравето представляват токсичните метални елементи, които се различават от останалите замърсители по това,че не са биоразградими в околната среда и се акумулират в екологичните системи (въздух, вода, почва) и оттам в живите организми.
-
Намаляване на запрашеността.
Тридесет метров пояс при голяма плътност и нисък етаж от храсти поглъща прах около 22-28 % от отделения. Голямата височина на разпространение на праха, повлияна от атмосферните условия, е причина за образуването на общ прахов фон, формиран от най-финните дисперсни частици, който не може да бъде уловен в цялост.
-
Намаляване на азотните оксиди, серният диоксид и други токсични въздействия във въздуха.
Множеството изследвания показват, че растенията са не само различно устойчиви на замърсявания, но и имат способността без да се повреждат да поглъщат различни газове от атмосферата, като различните видове имат различна активност към различните замърсители. Някои растения поглъщат до 5 пъти повече азотни оксиди от други. Особена чувствителност проявяват растенията към серния диоксид, като интензивността на поглъщане от някои видове варира от 2.83- 3.65 сm3/100 g листа/час.
Констатирано е, че зелени пояси изградени от 4 реда дървета с нисък етаж от храсти в облистено състояние намаляват шума с 6-10 dBa. Леушен е установил, че широколистните дървета поглъщат 26% от падащата върху тях звукова енергия и отразяват 74%. Според неговите наблюдения: едноредова ивица от дървета с двуредов жив плет на преден план /при шахматно засаждане на двете/ намаляват шума 4-5 dBa; при ширина на ивицата ~15 m и увеличаване на дърветата шумът се намалява съответно с ~8 dBa; а при 25-35 m ивица сниженията са 10-13 dBa.
За да се направи оценка на екологичния риск е необходима информация за съдържанието на токсичните метални и други замърсители в обектите на околната среда – води, седименти, утайки, почви, прах. Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ извършва непрекъснат ежегоден мониторинг на екологичните обекти съгласно действащото законодателство и изградената Национална система за мониторинг на води и почви.
Наблюдението върху качеството на атмосферния въздух и неговия контрол се осъществява от Национална система за мониторинг на КАВ, част от НСМОС. Тя се обслужва от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.
От октомври 2008 г. контрол върху качеството на атмосферния въздух на територията на град Добрич се осъществява от автоматична измервателна станция (АИС) с EoI код BG0067A, към НАСЕМ. Съгласно Заповед № РД-66/28.01.2013 г. на МОСВ, от юни 2013 г. пункта за мониторинг е преместен от ул.”Отец Паисий” /географски координати: N43034’11.11 и E27049’36.11/ на нова площадка, разположена в ОУ „Хан Аспарух“, с географски координати: N43033’10.38 и E27049’59.06. Новата площадка е разположена в район с предимно жилищно застрояване и средна интензивност на автомобилния поток. Съгласно класификацията на пунктовете за мониторинг АИС ОУ „Хан Аспарух“ – град Добриче градски фонов и данните за качеството на въздуха са представителни за много по-голям район от града с обхват 100 до 2000 м.
1.5.1. Защитени територии
В територията на община Добрич няма разположени защитени обекти. Най-близко разположените такива са в землището на Община Добричка. Това са защитените местности Орлова могила и Сухата река.
Защитена местност „Орлова могила” е с площ 42,7 ха и е отредена за такава със заповед № РД-819/23.08.2002 г. Намира се в землището на село Орлова могила, община Добричка. Опазва останки от степни гори в Южна Добруджа и находище на божур.
Защитена местност „Суха река” се намира в Североизточна България, като част от нея попада и в Румъния, периодичен приток на р. Дунав, в източната част на Дунавската равнина и е суходолие от Добруджанското плато.
Тя е обявена за защитена със Заповед № РД-538/12.07.2007г., с цел опазване на територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания – местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици, редки и уязвими растителни видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност, екологичен мониторинг и развитие на устойчив туризъм.
Местността е с обща площ 23 079,176 дка и обхваща части от землищата на с. Дряновец, с. Воднянци, с. Хитово, с. Житница, с. Пчелник, с. Крагулево – община Добричка; с. Ефрейтор Бакалово, с. Зимница, с. Огняново, с. Габер, с. Капитан Димитрово – община Крушари; с. Балик, с. Оногур, с. Коларци, с. Брестница – община Тервел, обл. Добрич и с. Краново и с. Голеш- общ. Кайнарджа, обл. Силистра.
1.5.2. Животински свят в бизост до урбанизирани зони и инфраструктурние трасета.
Животинският свят в тези участъци е представен по слабо поради, наличието на натоварени транспортни потоци, населени мяста и производствени дейности.
Гръбначната фауна е представена от:
Клас земноводни /Amphibia/
- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;
- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp.
Клас влечуги /Reptilia/
- Разред – люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.
Клас птици /Aves/
Птиците са с доминиране на - видове гугутки /Streptopelia ssp./, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, врабчета /Passer domesticus/ /Passer montanus/, гарга /чавка/ (Coloeus monedula) градинска лястовица /Delichon urbica/, лястовица /Delichon urbica/, сврака /Pica pica/, сива врана /Corvus cornix/, полска врана (Corvus flagilegus) сойка (Garilus grandarius), голям синигер /Parus major/, чавка /Corvus monedula/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/ , сребриста чайка /Larus argentatus/ и др.
Клас бозайници /Mammalia/
От бозайниците се срещат -мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.
1.5.3. Животински свят в горски фонд и лесопаркове
В тях животинският свят е значително по-богато представен:
Клас земноводни /Amphibia/
- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;
- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp., представени от семейство Дървестници /Hylidae/ - дървестна жаба /Hyla arborea/ и семейство водни жаби /Ranidae/, представени от дългокрака горска жаба и голяма водна жаба.
Клас влечуги /Reptilia/
- Разред – костенурки представени от: гръцка сухоземна костенурка.
- Люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Lacertidae/-кримски гущер /Lacerta taurica/, горски гущер, степен гущер /Podarcis muralis/; гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.
- Смокове /Colubridae/ представени допълнително от водните змии – обикновена и сива;
- Разред – люспести влечуги /Squamanta/
Клас бозайници /Mammalia/
От бозайниците се срещат още - горски сънливец, лисица, невестука, черен пор, дива свиня, мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.
2. териториално – административни ФАКТОРИ
2.1.Население
Към м. септември 2015 г. населението на община град Добрич по постоянен адрес е 108 390 души, а по настоящ адрес е 91 066 души (по данни от ГД „ГРАО”).Постоянното население в град Добрич, според последното преброяването от 01.02.2011 г., е 91 030 души и е на девето място в страната по брой жители.
Територията на общината е 109 018 дка, от които поземленият фонд представлява над 67 % от общата площ.
Отделните фондове заемат следния дял:
-
Фонд населени места – 19 528 дка;
-
Производствени, стопански, комунални обекти и др.– 3 816 дка;
-
Гори, лесопаркове – 6 656 дка;
-
Необработваема земя, включително коммуникации – 5 906 дка;
-
Земеделска земя – 73 112 дка.
Гъстотата на населението в община Добрич е 1005 ж./km2. Населението на общината е изцяло градско. Поминъкът е основно в промишленото производство и сферата на услугите. Малка част се занимава професионално със земеделие. Миграционните процеси са с относително ниска интензивност.
Град Добрич е с добре изградена инфраструктура, добри възможности за намиране на работа, наличие на средни и висши учебни заведения, богат културен живот, притежава висок потенциал за развитие.
През годините се е утвърдила трайна тенденция в посока намаляване населението на общината, което е характерно и за страната.
Анализът на възрастовата структура към м. декември 2014 г. показва, че броят на жените и на мъжете в интервала от 18 до 59 години е 50/50 % с лек превес на жените. С повишаване на възрастта данните са следните: жените над 60 години са 13261, мъжете над 63 години - 7480. Констатацията е характерна и за останалите големи градове в България.
Цялостният анализ на населението на община Добрич по групи показва, че разпределението е типично за населено място от градски тип. Това дава основание да се твърди, че процесите на урбанизация в региона протичат адекватно.
Община град Добрич граничи териториално с Община Добричка и си взаимодейства и сътрудничи с Община Балчик, Община Каварна, Община Шабла, Община Генерал Тошево, Община Тервел, а във връзка с регионалната система за управление на отпадъците и с Община Никола Козлево.
-
Икономическо развитие
Община град Добрич, център на голям селскостопански регион, разполага с оформен промишлен комплекс – разнообразна отраслова и подотраслова структура, оформени индустриални райони. Икономиката на град Добрич е с многоотраслов характер. Нейният профил е съобразен с мястото на града като център на голям ареал, специализиран в развитие на интензивно селско стопанство. В икономиката на града е голям делът на промишлени отрасли свързани с преработката на селскостопански суровини – основно хранително-вкусова промишленост, селскостопанско машиностроене, други отрасли, обслужващи аграрния сектор и др. Паралелно с това в социално-икономическия сектор наред с отраслите на преработващата промишленост се открояват и такива с обслужващ характер. Секторната структура на икономиката се определя чрез данни за броя на наетите лица и броя на стопанските субекти. Във вторичния сектор на икономическия комплекс на град Добрич (преработваща промишленост и строителство) през 2012 г. са ангажирани 33,2% от наетите лица, а в третичния (услуги) – 52,7%. От третичния сектор с най-висок брой и относителен дял за наетите в отрасли „Образование” (8,4%), „Държавно управление” (5,7%) и др.
По данни за 2012 г. нетните приходи от продажби на територията на град Добрич са 1 675 148 хил. лв. Размерът на брутната продукция е 761 732 хил. лв., а приходите от дейност са в размер на 1 785 024 хил. лв.
Общият брой на регистрираните стопански субекти към 2012 г. е 5032. От тях 93,3% са в категорията „микро” – с брой на заетите до 10 дни. В категорията на големите предприятия (с над 250 заети) са едва 8, което е 0,2% от общия брой на стопанските субекти.
Световната икономическа и финансова криза, която засегна страната след 2009 г. даде отражение и върху дейността на отделните стопански субекти. Едновременно със закриването на част от предприятията, са регистрирани нови производствени и обслужващи стопански субекти. В контекста на икономическата криза и сложните социално-икономически условия община град Добрич преосмисли решението си за „Бизнес зона Добрич” и даде шанс на нови бизнес субекти да инвестират на територията на града и по този начин да осигурят нови работни места.
Статистическите данни за този процес в последните години са следните: броят на фалиралите предприятия в град Добрич бележи тенденция на нарастване (от 15 закрити в 2007 г. техният брой достига 50 в 2010 г.). Аналогична е и тенденцията на новоразкритите предприятия, чийто брой намалява от 1122 в 2007 г. на 543 в 2010 г. Броят на новоразкритите предприятия е 10 пъти по-голям от този на закритите. Това е показател за наличието на добър бизнес климат макар и в условията на криза.
По-големи производствени единици в отраслите на преработващата промишленост са „Металагро” АД (селскостопанско машиностроене), „Акумпласт” АД (пластмасови изделия), „Старт”АД (акумулаторни батерии). Производството на облекла е свързано с дейността „Рада” АД, „ЕВА“ ООД и др. Производството на храни е организирано в „Добруджански хляб” АД, „Макаронена фабрика” АД, „Савимекс” ООД, „Белла България - Добрич” АД, „Тропик” ООД, „БМВ” ООД и др. По-големите производствени предприятия са разположени в обособени промишлени зони на града.
Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на мощна хранително-вкусова промишленост, привличане на нови инвестиции, натоварване на съществуващите промишлени мощности и основни фондове.
Основните показатели за икономическото състояние на града са показани в следващата таблица:
Икономически дейности (А21)
|
Предприятия
|
Произв. продукция
|
Нетни приходи от продажби
|
Заети лица
|
Наети лица
|
ДМА
|
Брой
|
Хил. лева
|
Б р о й
|
Хил. лева
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ДОБРИЧ-ГРАД
|
5 032
|
761 732
|
1 675 148
|
21 988
|
17 625
|
521 42
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
207
|
83 579
|
78 017
|
624
|
494
|
51 620
|
Преработваща промишленост
|
460
|
269 427
|
268 840
|
6 578
|
5 764
|
121 250
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива
|
8
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване
|
6
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Строителство
|
253
|
68 319
|
68 288
|
1 696
|
1 576
|
32 778
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети
|
2 067
|
160 833
|
1 058 097
|
5 984
|
4 470
|
138 781
|
Транспорт, складиране, пощи
|
312
|
52 677
|
62 450
|
1 118
|
885
|
22 857
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
300
|
17 274
|
25 661
|
1 267
|
994
|
16 151
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщение
|
77
|
6 465
|
6 239
|
214
|
163
|
4 002
|
Операции с недвижими имоти
|
248
|
11 051
|
10 237
|
371
|
200
|
75 660
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
434
|
16 593
|
21 820
|
810
|
457
|
8 060
|
Административни и спомагателни дейности
|
113
|
13 705
|
13 953
|
496
|
427
|
12 524
|
Образование
|
33
|
5 949
|
6 231
|
303
|
131
|
1 094
|
Хуманно здравеопазване и социална работа
|
168
|
26 864
|
26 586
|
1 254
|
1 115
|
12 083
|
Култура и спорт, развлечения
|
61
|
2 851
|
2 978
|
155
|
116
|
4 665
|
Други дейности
|
285
|
4 956
|
5 315
|
447
|
214
|
1 877
|
Източник: ТСБ Добрич
По данни за 2012 г. нетните приходи от продажби на територията на гард Добрич са 1 675 148 хил. лв. Размерът на брутната продукция е 761 732 хил. лв., а приходите от дейност са в размер на 1 785 024 хил. лв.
Общият брой на регистрираните стопански субекти към 2012 г. е 5032. От тях 93,3% са в категорията „микро” – с брой на заетите до 10 дни. В категорията на големите предприятия (с над 250 заети) са едва 8, което е 0,2% от общия брой на стопанските субекти.
По данни за 2012 г. коефициентът на икономическа активност на град Добрич е 57.3%. Коефициентът на заетост в общината е през 2012 г. е 47.3%, близък до средния коефициент за Североизточен район (45%) и средния за страната 45.7%.
2.3 Демографско развитие и човешки ресурси
Сподели с приятели: |