IV. АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Климатът на територията, в която попада град Добрич е умерено-континентален със степно влияние. Формира се под влияние на океанските въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи основно от северозапад и запад и по-рядко откъм север и североизток, и на континентални въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват предимно откъм североизток и по-рядко откъм северозапад. Основен белег на континенталният климат е значителната годишна амплитуда от 25°С. За тази област е характерно, че валежите имат главен максимум през лятото и главен минимум през зимата. Годишната сума на валежите е 500–600 mm.

Климатичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните вредни вещества. Най-общо могат да се разделят на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за самоочистване на атмосферата.

Скоростта и посоката на вятъра е един от основните фактори, оказващи влияние върху разпространението и разсейването на атмосферните замърсители и определено имат съществен принос за относително ниския потенциал на замърсяване на въздуха. Относително високите средни скорости (над 3 m/s), ниският процент на тихо време и постоянната посока на местните ветрове обуславят ефективното разсейване на емитираните замърсители и предотваратяват появявянето на инверсии, а оттук и задържане на вредни вещества във въздуха. Показателите на запрашеност на въздуха се променят и повишават през периодите на засилени селскостопански дейности (оране, сеене, прибиране на реколтата и др.), тогава от териториите на разположени край общината земеделски територии се пренасят прахови частици.

Наличието на висока влажност и големия брой на дни с мъгли оказват отрицателно влияние върху способността на въздушния басейн да се самопречиства. За района това е определящо през зимния период.

Замърсяването в района на Община град Добрич се оформя основно от битовото отопление, селскостопанските дейности, транспорта и промишлените предприятия.

Основното замърсяване е с прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли и въглероден оксид. Наднормени показатели формира замърсяването с прах и по-рядко със серен диоксид.

1.1. Източници на атмосферно замърсяване

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на битовото отопление през студения период, транспортния поток по градската улична мрежа, селскостопанските дейности в близост до градската територия и промишлеността.

Основните замърсяващи вещества са прах, серен диоксид (SO₂), азотни оксиди (NO_x), оловни аерозоли и въглероден оксид (CO). Наднормени стойности се отчитат при показателите прах и серен диоксид (последния главно през зимния период). Останалите са в нормите.

Най-значим проблем е замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици. Най-високите концентрации през последните 2 отчетни години са регистрирани през месеците януари, ноември и декември. През топлата част от годината (май-август) СДК не превишават праговата стойност за СДН.

Източниците на емисии на ФПЧ₁₀ са дефинирани в три отделни групи:

- Битово отопление

- Автомобилен транспорт

- Промишленост

Основните източници на емисии на ФПЧ₁₀ на територията на Община град Добрич за периода 2011 – 2013 г. са битови отоплителни инсталации, емисиите от промишлеността и транспортния поток са със значително по нисък дял.

1. 
   Организирани източници
   

Всички източници на вредни емисиии, които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масов поток на вредни вещества) се характеризират като стационарни точкови източници. Това са комини на горивни инсталации, изпускателните устройства на производствени вентилации и аспирации и др.

В някои от разглежданите предприятия съществуват повече от един източника със сходни характеристики, които при моделирането на процесите на разсейване са обединени и обособени като площен източник (комбинация от няколко самостоятелни стационарни източника). От такъв характер е “Старт”АД.

Също така поради определено ниското застрояване, характера на терена, вида на отоплителните уреди, като площни източници могат да се приемат комините на битовото отопление на населението. Върху територията на града жителите обитават около 32-34 хиляди домакинства, като малка част от тях се отопляват с електроенергия. През последните години изразходваните средно количества горива в административния, стопанския и битовия сектор, техните емисионни фактори и емитираните при изгарянето им в атмосферата вредни вещества, са показани в таблиците по-долу.

Линейни

Транспортният поток от леки и товарни автомобили, автобуси, строителна и друга техника, железопътният транспорт допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения), както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията.

На територията на общината съществуват редица неорганизирани източници на атмосферно замърсяване. Това са дихателите на горивни резервоари в предприятията и обектите за съхраняване и търговия с горива, леярни цехове, открити площи за насипни материали и др. Такива източници са бензиностанциите, депата за ТБО и строителни отпадъци, площадките на бетоновите възли и др.

На територията на общината действат над петдесет обекта за съхраняване и търговия с течни горива бензиностанции, газастанции комбинирани обекти. Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, са изчислени на основание вместимостта на обемите, броят на годишните зареждания, климатичните особенности на района и др. Те възлизат средногодишно на следните количества:

1.2. Анализ на качеството на атмосферния въздух по замърсители

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на транспортния поток по градската улична мрежа, промишлеността, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.).

Замърсяването е главно от горивни процеси при изгарянето на твърди горива, използвани за отопление от населението. Регистрираните превишения и съвпадението на най-високите среднодневни концентрации с активния отоплителен сезон е ясно доказателство за това.

Фини прахови частици / ФПЧ₁₀ /

Към замърсяване на въздуха от битовото отопление се наслагват и емисиите на ФПЧ₁₀ от автомобилния транспорт.

В

района на града е налице съществена концентрация на промишлени производства, емитиращи вредни вещества във въздушния басейн. Промишлеността на Добрич е представена от 17 фирми, на територията на които има един или няколко източника на емисии от ФПЧ_10. “Голяма Добруджанска мелница” ЕООД, мелничен комплекс на фирма “Савимекс” ЕООД, завода на “Бряст-Д”АД за производство на мебели. Северната промишлена зона, което създава предпоставки за локално замърсяване. Те формират общо емисии от около 68 т/год., представляващо 75% от всички емисии на ФПЧ₁₀, генерирани от промишлеността.

Като цяло анализът очертава низходяща тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ през 2013 година спрямо 2011 г. Това се наблюдава в занижените стойностите на измерените СДК, както и по-малкия брой дни, в които е регистрирано превишение на СДН. Този резултат е постигнат в резултат на предприетите и изпълнени към настоящият момент мерки за подобряване качеството на въздуха. Независимо от понижението на СДК на ФПЧ₁₀, отклоненията от нормата са значителни и резултатите показват, че не е достигната необходимата степен на редуциране на този замърсител.

В периода 2011 – 2013 г. Община град Добрич е изпълнила редица мерки за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух ( и по – конкретно снижаване концентрациите на фините прахови частици). В резултат, през 2013 г. дните с превишения в средно дневните концентрации на ФПЧ₁₀ са 20 (при 35 допустими съгласно действащата нормативна уредба). За сравнение, към 2011 г. в 144 дни са измерени средно дневни концентрации над допустимото количество, а през 2012 г. тези дни са 89.

През периода май-октомври се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на ФПЧ₁₀, като се регистрират единични завишени стойности. Може да се предположи, че формирането им се дължи на транспорта и на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфраструктурни обекти.

Състоянието на транспортната схема в град Добрич е подобрена в сравнение с 2009 г. Това се дължи на предприетите от общината мерки за:

• 
  повишаване на пропускателната способност на уличната мрежа – предвидено е етапно реализиране (включително и чрез публично-частно партньорство) на реконструкцията на най-интензивните кръстовища, имащи условия за въвеждане на кръгово движение.
  
• 
  подобряване на експлоатационното състояние на уличната мрежа,
  
• 
  подобряване на паркирането и др.
  

на пътния нанос и общо понижаване на годишните емисиите на ФПЧ10 от Транспорта.

Суспендиране на прах от пътните платна – това е основния механизъм, по който автотранспортът предизвиква вторично замърсяване с ФПЧ10. Предизвиква се едновременно от два фактора: предаване на кинетична енергия на частиците върху пътното платно от въртящите се автомобилни гуми и завихряне на вече придобилите енергия частици в аеродинамичната диря на движещия се автомобил. Картината става още по-сложна при едновременното движение на няколко автомобила, каквато е картината в градски условия. За пътните условия в България може да се приеме, че относителният дял на суспендирания прах от пътните платна представлява повече от 95% от общите емисии на ФПЧ10 от автотранспорта.

Емисионните фактори за суспендиране на прах от пътните платна при движение на автомобилите са изчислени чрез емисионен модел на US EPA (U.S. EPA. Compilation of AirPollutantEmissionFactors, 5th ed. (AP-42), Vol I: StationaryPointandAreaSources. 13.2.1 PavedRoads. ResearchTrianglePark, North Carolina: U.S. EnvironmentalProtectionAgency, Office of Air Quality PlanningandStandards, October 1998.). Той е функция от пътния трафик, средното тегло на автомобилите и средния нанос върху пътното платно. Основният пътен трафик в „час пик” е определен чрез преброяване. Изменението на пътния трафик по часове в денонощието също е определен чрез преброяване за 5 базови (определящи) линейни източника в градски условия. Изменението на извънградския трафик по часове в денонощието е определен на базата на данните от преброителните пунктове на Окръжно пътно управление. Доколкото базовите емисионни фактори по модела на US EPA са за километър дължина на пътя за едно МПС, те се преизчисляват за всеки линеен източник в зависимост от неговата дължина и трафик.

От местната система за мониторинг е организирано ръчно пробонабиране на общ суспендиран прах в четири пункта в град Добрич през студен и топъл период на годината.

В останалите пунктове от местния мониторинг се наблюдава същате динамика в концентрациите. Това представя влиянието на емисии на общ суспендиран прах най-вече от битовото отопление при изгаряне въглища и дърва за огрев през студения период на годината.

Причина за високата запрашеност в района на пункт “Отец Паисий” около кооперативния пазар е интензивният автомобилен транспорт (леко- и тежкотоварен) през топлия период на годината, недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, както и недостатъчното озеленяване.

За да се води успешна борба с това явление е необходимо да се познават добре не само механизмите за суспендиране, но и основните фактори които определят неговата интензивност. Независимо, че тези фактори са много, над тях изпъкват два с първостепенно значение: пътен нанос и тегло на автомобилите.

Голяма част от праха се образува и при извършване на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфраструктурни обекти, където културата на работа е занижена, също и при транспортиране на прахообразуващи материали, където рядко се спазват нормативните изисквания.

Антропогенните причини като фактор са много на брой и някои от тях, които са характерни за населените места у нас са:

• 
  Разсипване на различни строителни материали (пясък, инертни материали) и разтвори (вар, хоросан, бетон) върху пътните платна от транспортните средства, които ги превозват;
  
• 
  Изкопни работи на строителни обекти – извозването на изкопаната земна маса е
  

на автомобилите на повечето места не се прилага.

При строително ремонтни работи изкопаната пръст се натрупва върху пътното платно. По време на целия строителен период тя непрекъснато се разнася от превозните средства и дъждовете и допринася за значително увеличаване на пътния нанос;

• 
  Натрупване на пътен нанос до бордюрите. Земната маса постепенно се уплътнява и разширява. При всеки дъжд тя се изнася към уличните платна;
  
• 
  Лошо състояние на територии, определени за зелени площи– при всеки дъжд, дълго време неподдържаните зелени площи стават източник за пренос на земна маса към тротоарите, а от там към пътните платна.
  
• 
  Паркиране в зелени площи – Недостигът на паркоместа и ниската екологична култура на водачите води до постепенно „превземане” на зелени площи за паркиране.
  

Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че средноденонощните концентрации на серен диоксид в пункта в централната част на града са изключително ниски през 2005 г. и са в много тесен диапазон - от 5,0 до 6,0 g/m³ и са много под допустимата норма (СДН+ДО = 125 g/m³). През 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи и са в границите от 1,0 до 32,6 g/m³, но отново са под установената норма. През 2007 г. средноденонощните концентрации в началото на годината (през месец март) варират от 3,4 до 5,5 g/m³, а през месец май са регистрирани само нулеви стойности.

По-различна е картината в транспортно-ориентирания пункт „КАТ”. През 2005 г. средноденонощните концентрации на серен диоксид са много ниски и варират от 5,4 до 18,8 g/m³, а през 2006 г. - от 25,9 до 34,4 g/m³ (СДН+ДО = 125 g/m³). През 2007 г. обаче средноденонощните концентрации са ниски само през студения период на годината (през месеците февруари и март) - от 4,0 до 7,4 g/m³, а през топлия период на годината (през месец май) средноденонощните концентрации са значително по-високи и са в границите от 82,3 до 195,9g/m³, като превишават установената норма до 1,6 пъти (СДН+ДО = 125 g/m³).

Налице е ясно изразена сезонна зависимост в замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид. Сезонната динамика и високите концентрации през студените периоди през годините е свързана най-вече с емисиите на SO₂ от местните отоплителни котли и битовото отопление в резултат на изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Тази сезонна динамика е най-характерна за централния градски фонов пункт.

Обратната зависимост в замърсяването на атмосферния въздух и по-високи концентрации на SO₂ през летния период в сравнение със зимния период се дължат на интензивния автомобилен транспорт и емисиите на SO₂ най-вече от леко- и тежкотоварните автомобили с дизелови двигатели в района на транспортно-ориентирания пункт „КАТ” и в района на пункт „Отец Паисий” до кооперативния пазар. За разсейването на SO₂ в атмосферата пречат тесните улици тип “каньон”, сравнително високите сгради, а това спомага за натрупване на замърсители и в случая на серен диоксид в зоната на дишане на пешеходците.

По данни от Регионален доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ Варна не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Като основни причини за спазването на нормите са привеждането на промишлените обекти с източници на емисии в нормите за допустими емисии, въвеждането на щадящи околната среда технологии и използване на природен газ за гориво на горивните инсталации, които биха оказали въздействие върху КАВ.

Данните от мониторинга показват, че средноденонощните концентрации на сероводород в пунктовете на града през целия период на наблюдение са под допустимата денонощна норма, като се наблюдават свзонни и годишни изменения, но винаги стойностите са под ПДК.

Замърсяването на атмосферния въздух със сероводород показва, че основните причинители са горивните процеси при изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Обикновено във въглищата се съдържа от 1 до 4% сяра. Отношението на количествата на неорганичните и органични сулфиди във въглищата се изменя от 4:1 до 1:3, но средно е около 2:1. Неорганичната сяра присъства във вид на дисулфиди и сулфати. Органичната сяра е във вид на сулфиди на тиофена. При нагряване на въглищата протича изпарение на органичните и в по-малка степен на неорганичните съединения, при което се образува сероводород (H₂S), в малки количества въглероден дисулфид (CS₂), карбонилсулфид (COS) и примеси от производните на тиофена, тиоли и органични сулфиди. В нефта и в продуктите на нефта сярата се среща във вид на H₂S, меркаптани, сулфиди и тиофени. Следователно, основните замърсители на атмосферния въздух със H₂S основно е битовото отопление. За замърсяването допринася и автомобилният транспорт.

Азотни оксиди / Азотен диоксид

Основната част в състава на емисиите от азотни оксиди (NO_x) представлява азотният оксид (NO), който впоследствие се окислява до азотен диоксид (NO₂) с озон и други окислители. В процеса на окисление вземат участие и ненаситените въглеводороди и СО, които присъстват в замърсената среда. Пространственото разпределение на NO₂ зависи до голяма степен от химическите реакции на превръщане на NO до NO₂, фотоустойчивото равновесие с озона и другите окислители в атмосферата. Като цяло NO₂ се проявява като вторичен замърсител.

Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че в пункта в централната част на града средноденонощните концентрации на NO₂ в атмосферния въздух през 2005 г. са ниски - до 13,7 mg/m³; през 2006 г. - до 14,1 mg/m³ и най-ниски през 2007 г. - до 4,2 mg/m³, като са значително под допустимата норма (СГН+ДО_2007г=46mg/m³).

В останалите пунктове картината е аналогична.

По-високите концентрации на NO₂ през студения период на годината се дължат на емисиите на азотен диоксид от горивни процеси – основно от битовото отопление.

Високите концентрации на NO₂ през топлия период свидетелстват за влияние на емисиите на автомобилния транспорт върху замърсяването на атмосферния въздух с NO₂, поради увеличения автомобилен трафик на моторни превозни средства през летния сезон.

Данните за СО показват, че средноденонощните концентрации в пункта в централната част на града през 2005 г. са много ниски и са в твърде тесен диапазон - от 0,2 до 1,0 mg/m³; през 2006 г. са малко по-високи - от 1,0 до 3,2 mg/m³ и през 2007 г. още по-високи - от 2,1 до 3,6mg/m³, но през всичките години са под допустимата норма (нормата на СО за опазване на човешкото здраве e максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието - 10 mg/m³ ).

Резултатите от всички пунктове демонстрират в някои случаи по-високи концентрации на въглероден оксид през топлите периоди, а в някои случаи през студените периоди на годината. Данните от денонощното колебание на концентрациите на СО на 12.03.2007 г. (студен период) показват, че едночасовите концентрации на СО през нощните и дневните часове са сравнително ниски и са в границите от 1,7 до 3,0 mg/m³. След 17 ч. се наблюдава рязко нарастване на концентрациите до 5,3 mg/m³, като това ниво на замърсяване се запазва до края на денонощието - до 24 ч.

Представените данни очертават целогодишно замърсяване на атмосферния въздух с въглероден оксид и открояват източниците на зъмърсяване. Особено внимание трябва да се отдели на битовото отопление през студените периоди на годините, в резултат на непълно изгаряне на горивата в домашните отоплителни печки. Съществен принос в замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид има и авотомобилният транспорт.

Озонът е вторичен замърсител в приземния слой на атмосферата, който се образува в резултат на фотохимични реакции на летливи органични съединения, азотни оксиди и СО в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. На озона е обърнато специално внимание, имайки в предвид индикаторния му характер по отношение на фотохимичния смог.

Средноденонощните концентрации на озон във всички пунктове на града през целия период на наблюдение не превишават допустимата норма. През 2005 г. те са в интервала от 1,0 до 2,2 mg/m³; през 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи - от 8,3 до 13,9 mg/m³ и през 2007 г. - от 11,7 до 12,6 mg/m³ (Праг за здравна защина - 110 mg/m³.Това е максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието).

Максималните едночасови концентрации на озон също не превишават установените норми. Резултатите за пункта в централната част на града показват, че максималните нива през 2005 г. варират от 2,0 до 2,4 mg/m³; през 2006 г. те са малко по-високи - от 8,9 до 14,6 mg/m³ и през 2007 г. - от 13,1 до 13,4 mg/m³ (Праг за информиране на населението (ПИН) -средночасова стойност - 180 mg/m³).

Във всички пунктове за мониторинг не са регистринани и максимални еднократни концентрации, които да съответстват на Прага за предупреждение на населението - 240 mg/m³.

Представените данни показват, че на територията на град Добрич не е имало ситуация за образуване на фотохимичен смог през наблюдавания период.

Данните показват, че средноденонощните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух през студения период варират в доста широки граници и са значително под допустимата норма (СГН+ДО₂₀₀₃=0,7g/m³). През топлия период средноденонощните нива са малко по-високи, но отново са под установената норма.

Данните за средногодишното замърсяване с оловни аерозоли показва, че средногодишните концентрации на оловни аерозоли през 2006 г. спада до 0,015g/m³ и е значително под допустимата норма (СГН+ДО₂₀₀₆=0,5g/m³).

Низходящата тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с оловни аерозоли след 2004 г. е свързана най-вече с намаляване на емисиите на Pb аерозоли от автомобилния транспорт във връзка с продажбите на безоловни бензини в търговската мрежа.

Другият основен източник на оловни аерозоли в атмосферния въздух е акумулаторният завод „Старт”АД. Според проучвания на РЗИ - Добрич след основно технологично преоборудване на завода, монтиране на пречиствателни съоръжения и добро озеленяване около заводската площадка се наблюдава постепенно намаляване на концентрациите на оловни аерозоли в атмосферния въздух, а след 2000 г. средногодишните нива са незначителни и съответно не съществува здравен риск за населението на гр. Добрич.

Община град Добрич има разработена и приета с Решение 24-7/28.07.2009 г. на Общинския съвет Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за вредни вещества, която е неразделна част от Общинската програма за опазване на околната среда.

2. ВОДИ

Районът на общината, съгласно физико-географското райониране, попада в Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Според геоморфоложкото райониране на страната районът спада към областта на Дунавската епиплатформена равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини. Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна област е дълбоко разчленена с каньоновидни речни долини (релефът е разчленен с хълмист характер, като в издигнатите си части е заравнен с преобладаваща льосова покривка и редица карстови форми развити в неогенските седименти). Надморската височина е около 200-250 м.

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата при проливни валежи. Повърхностният отток не е по-голям от 10% спрямо валежите, като по-голямата част от него се изпарява или понира в карстовия терен. Общината е бедна на повърхностни водни ресурси.

Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, обуславят липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. При наличие на повърхностни води те се дренират от древна речна мрежа с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 км./км². Модулът на оттока е слаб 0,5 – 1,0 л/сек/км². Това се дължи на ниските валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта на геоложката основа и малкия наклон на релефа.

През територията на град Добрич преминава първоначално в източна посока, а след това в северна посока дерето на река Добричка, която е приток на Суха река. Последната води началото си от село Брестак. В по-голямата си част има голямо речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове. По-главните й притоци са Ботевско, Лясковско и Богдановско сухи дерета. Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Суха река е и приемник на отпадните води на град Добрич след пречистването им в ПСОВ. Водосборната област на река Суха /Ишиклидере/ заема по-голяма част от Централна Добруджа. Това е най-дългата река в Добруджа – 126 км., с 2404 км² площ на водосборната област. Езера няма.

Въз основа на биогеографското райониране река Добричка попада в Дунавски район за басейново управление, Екорегион 12, Черноморска провинция. Река Добричка е повърхностно водно тяло с уникален номер /код/ - BG1DJ200R013.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/, подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”. В района има само един пункт на тази мрежа – на река Суха, след град Добрич. Измерванията по принцип се извършват тримесечно по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О₂, окисляемост, електропроводимост, разтворени вещества /РВ/, неразтворени вещества /НВ/, азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК₅, ХПК, хлориди, сулфати, цианиди, детергенти, масла и нефтопродукти. От специфичните показатели се анализира общ манган, абщо желязо, олово, кадмий, мед, хром /шест- и тривалентен/, цинк, никел и обща твърдост. Качеството на водата през разглеждания период в мониторинговата точка съответства на проектните показатели за повърхностно водно тяло, трета категория /съгл. стара Наредба 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води/ на реката по всички изследвани показатели.

Главните източници на замърсяване на повърхностните води са от промишлеността в миналото. Всички работещи предприятия имат пречиствателни съоръжения и техните води са включени в канализационен колектор и отвеждат в ГПСОВ. Замърсяване на водите на река Добричка се наблюдава инцидентно от бита и две автомивки по бул. Русия.

Подземните води са важно звено във водния баланс на Община град Добрич в по-глобален мащаб. Добруджанският район попада в област с континентално климатично влияние върху оттока. В хидрографско отношение той се състои от отточна и безотточна части. Причината за тази особеност са характерните за него карстови процеси. Оттокът в отточната част се формира почти изцяло от водите на карстови извори, но след това намалява и напълно се загубва в окарстените речни долини на безотточната част. Просмукващите се води се оттичат подземно. Поради това средният модул на оттока общо за района е най-малкият в страната – 0.43 л/сек/км². В хидрогеоложко отношение районът на град Добрич се характеризира като беден на подземни води.

От геолого-тектонски аспект районът на общината е част от Мизийската платформа. Горният структурен етаж на платформата е представен от следните седименти:

Горноюрско-долнокредна карбонатна серия представена от Каспичанската свита (доломити, доломитизирани варовици и варовици с мощност от 600 до 900 м.) и Разградската свита (мергели, глинести варовици и на места прослойки от пясъчници сред варовиците с мощност от 100 до 360 м.);

Неогенска система, представена от Одърската свита (средносарматски варовици, органогенни, детритусни, напукани и окарстени с прослойки от глини, пясъци и варовити пясъчници);

Кватернерни отложения (главно еолични образувания – нетипичен льос с мощност от 0 до 25 м.).

Изветрително-денудационните процеси са в съвременен етап на развитие, като част от льосовите глини са слабо пропадъчни при навлажняване. Карстовите процеси са интензивни, поради голямата разкритост на варовиците или близостта на варовиковите комплекси до повърхността на терена. Каверните са с малки размери, но многобройни с преобладаваща интензивна напуканост.

В тектонско отношение районът на обекта попада на границата между източния склон на Северобългарското сводово издигане /структура от първи разряд/ и западната част на второразрядните Варненска и Камчийска грабеновидни депресии. Макротектонската зоналност между тях се определя от Венелин-Добричкия разломен сноп. Територията на общината е със сеизмична активност от VІІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник и К_с = 0.15.

Фундаментът и долният структурен етаж на Мизийската плоча залягат на дълбочина, която няма отношение към формирането на перспективни водоносни хоризонти. Стопанско значение за водоснабдяването на общината имат водоносните хоризонти от горния структурен етаж на платформената покривка в района.

В миналото основното замърсяване на подземните води е било с нитрати и нитрити вследствие на интензивното третиране с азотни торове на земеделските земи, но засега този процес е в застой, поради лошото икономическо състояние на земеделските стопански субекти. Установените вододайни зони, замърсени с нитрати, не засягат Община град Добрич.

Изводи:

• 
  Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси.
  
• 
  В близко бъдеще няма опасност от изтощаване на водите от подземните водоносни хоризонти (особено от малм-валанжския).
  
• 
  Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване.
  
• 
  Качеството на водите в пунктовете за мониторинг, които са малко на брой (само един), е добро и отговаря на нормативните изисквания. Съществуват участъци от дерето на река Добричка в града, където качеството на повърхностните води е видимо влошено.
  

Съгласно чл. 32, ал.1 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради.

Ежегодно органите на МЗ (РЗИ) в град Добрич извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията на града има над 20 пункта на измерване, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9 в жилищни райони.

За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и паркоустройствените мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, по-малко дървесна растителност.

След 1990 г. се наблюдава завишение на интензитета на шумовите нива с тенденция за стабилизиране около 64-68 dB., което е относително неблагоприятно като фактор на средата за обитаване.

Най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за отдих - градските паркове и градини.

Характерното разположение на промишленити зони, обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите.

В зависимост от разглеждания район битовият шум има различно въздействие. В централната градска част, където преобладава ниско строителство, но са концентрирани повечето обществени и увеселителни заведения, шумът е с по-висока интензивност и степен на вредно въздействие, особенно в часовете за отдих. В крайните жилищни квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част, поради факта, че сградите са на по-големи разстояния, съществуват озеленени и залесени терени, които са естествен шумопоглъщащ филтър.

Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство. В настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия на територията не се извършват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на деня) и е с невисок интензитет.

В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за отдих – паркове и градини.

Влезлият в сила от 01.01.2006 г. Закон за защита от шума в околната среда регламентира за агломерациите да бъдат разработвани и представяни за одобрение стратегически карти за шум. Последните определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие.

Съгласно официално становище на министъра на околната среда от 2013 г., Община град Добрич не е необходимо да разработва стратегическа карта за шум, тъй като броят на населението на агломерационния ареал на общината е под необходимия брой, задължаващ общините да изготвят такива карти.

Развитието на промишлени дейности в района на град Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района.

Почвите могат да бъдат замърсени от:

• 
  Инфилтрация на замърсени води от промишлеността и бита
  
• 
  Отлагане на замърсители от прах и аерозоли от промишлеността и транспортното замърсяване
  
• 
  Замърсяване с битови отпадъци.
  

В същото време почвата има роля на универсален сорбент и неутрализатор, обусловена от поглъщателната способност на органогенните колоиди и почвените микроорганизми. Тази способност на самоочистване е ограничена при насищане с вредни вещества и при съществени изменения възстановяването и е почти невъзможно.

Най-голям принос в замърсяването на градската среда и респективно на почвите има автомобилният транспорт, изхвърлящ около 50% от замърсителите, като при определени климатични условия се включва и вторично замърсяване от праха по уличната мрежа.

Замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е основен фактор, влияещ натрупването на тежки метали в повърхностните почвени слоеве в близост до натоварени транспортни потоци – булеварди и натоварени улици.

Замърсяването на почвите с олово от дейностите на завод “Старт” АД са изследвани в периода 1990-1991 г. От тогава насам заводът е подобрил значително технологичните си процеси и пречистването на изходящите потоци – въздух и води, вследствие на което са намалени значително и емисиите влияещи на статуса на почвите.

Средното съдържание на олово в почвите за страната ни е 25 мг./кг, фоновото съдържание на олово за град Добрич варира от 15-20 мг./кг, като измерените през 1990-1991 година съдържания на олово в почвите повлияни от “Старт”АД варират от 201 до 940 мг./кг.

В почвата оловото има следното поведение: закрепва се в октаедрите и поради големият си йонен радиус се свързва активно с органичното вещество. Разпределението му в почвеният профил се характеризира с акумулиране в хумусно-акумулативния хоризонт, а съединенията на оловото - фосфати, карбонати, хидроокиси и други са слабо разтворими. Установено е, че оловото при незамърсени почви е равномерно разпределено между всички гранулометрични фракции, а при замърсени почви участието на оловото нараства в илестата фракция. Важна особеност при замърсяването на почвите с олово е постоянният процес на акумулация, което означава, че процесът на замърсяване е прогресивен. Почвата има слаба самоочистваща способност по отношение на тежките метали, като оловото може да остане в нея над 1000 години. Пречистването се ускорява с отглеждане на растения които го натрупват в корените си. Растенията усвояват най-вече онази част от оловото, която се намира в разтворено състояние в почвения разтвор. Натрупването на олово в различните органи на растенията е следното: най-много олово акумулират корените, след това листата и най-малко семената. По тази причина с конкретни изследвания е доказано, че при замърсени почви с олово отглеждането например на житни (ечемик) не води до замърсяване на растителната продукция - семената, докато отглеждането на кореноплодни - моркови, картофи и други е свързано със силно замърсяване на продукцията.

• 
  Съдържанието на олово в повърхностните почвени слоеве на заводската площадка е било много високо – варирало е от 212 – до 800 мг./кг.
  
• 
  В източна посока от границата на завода до 480 м. – територия на Министерство на отбраната, концентрациите са варирали от 293 до 625 мг./кг при ПДК 80 мг./кг (при рН вариращо от 6,5-8) в зависимост от реакцията на почвата.
  
• 
  В периметър от 1350 м. с взети проби в района на гарата и натоварени градски улици, където също са регистрирани високи концентрации /над ПДК/ на олово, като замърсяването след 600 м. отразява предимно влиянието на автомобилния траспорт.
  
• 
  В североизточна югоизточна и северна и западна посока – концентрациите са били около ПДК на 200-300 м. от източника.
  
• 
  В малък жилищен район разположени в близост до завод “Старт”АД, концентрациите на олово варирали от 40% от ПДК до 5-6 пъти над ПДК. Най високо е било съдържанието на олово в пробите взети от улиците: “Ив.Вазов”; “Шипка”; “Кирил и Методий”; “Кр.Договор” и “П.Атанасов”.
  

В останалите обследвани райони на град Добрич, макар и съдържанието на тежки метали да е под нормите, сравнителните анализи показват, че съществува антропогенно замърсяване на почвите с олово и цинк /пробите показват стойности над фоновите за страната/, като това влияние се дължи най-вече на автомобилния транспорт.

Проучванията са установили липса на замърсяване на почвите с мед, като стойностите в промишлените зони са под ПДК, но над фоновите за страната.

4.2. Замърсяване от инфилтрирани замърсени води

Почвени проби в близост до заустени производствени води не са правени. Не е провеждан и мониторинг по протежението на откритото дере на река Добричка, преминаващо през територията на града. В дерето от промишлеността е възможно да постъпят органични вещества, утайки, сулфати, фосфати, общ азот, масла, нефтопродукти, специфични токсични вещества, нитрати, тежки метали и др. Към настоящия момент такива замърсявания не са доказани.

Локални заблатявания се оформят предимно през влажния сезон в ниските участъци, предимно по руслото на р. Добричка и северните склонове на “Чорчолийките”. Временните и локални заблатявания се дължат на високите подпочвени води в района – до 3 м. и глинестият характер на материалите, които изграждат близкият водоупор, слабият наклон обезпечаващ оттока на водите. Терените със заблатявания и временно повърхностно преовлажняване са предимно частни земеделски земи, ползвани за отглеждане на зеленчуци и култури и обхващат площ около 80 дка.

Възможностите за подобряване на почвените и градските условия са свързани с възможни благоустройствени мероприятия насочени към отводняване на терените чрез дрениране на водите в изграден отводнителен канал и озеленяване на териториите с високи подпочвени води.

4.4. Ерозирали терени

Съществуват много слаби процеси на ерозия по склоновете на суходолието на река Добричка в южната част на града и по северния склон на “Чорчолийките”, на места с наклони около 15%. Ерозията не е видима, като на някои места е изнесена малка част от хоризонт А.

В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия.

4.5. Анализ на почвените условия и тенденции

Общи условия

 Замърсяването на почвите в община Добрич над нормите с олово следва лентовидно /5-20 м./ натоварените транспортни потоци /с над 6000х еквивалентни мотоеденици дневно/ и в периметър до 500-600 м. около завод “Старт”АД .

 Замърсени над нормите с олово са почвите в жилищни райони разположени в ареала на замърсяване на завод “Старт”АД, като измерените стойности по улиците “Ив.Вазов”, “Шипка, “Кирил и Методий, “Кр. Договор”, “П. Атанасов” и “Катюша”, поддържат нива на замърсяване от 1.8 до 6.3 пъти над ПДК. Отглеждането на кореноплодни /картофи, моркови и др/ и повечето видове зеленчуци в дворните градини на замърсените райони е опасно за здравето на хората, поради миграцията на оловото в хранителната верига.

 Замърсяването на почвите по протежение на натоварените транспортни потоци е предимно в зелени площи с висока роля на блокиране миграцията на оловото от съществуващата трайна декоративна растителност. Добре озеленените ивици блокират и допълнителната миграция на оловото заедно с фините прахови частици в периоди с вятър.

 Замърсяването на земеделски земи в западна посока /наветрената страна на завод “Старт”АД варира, като след 300 м. е в границите на ПДК. В тези земи е препоръчително отглеждането на зърнени култури, които акумулират нищожни количества от метала в семената си.

 Замърсяването на почвите от инфилтрация на замърсени води е локално, в ограничен периметър около източника, при висока самопречистваща способност на почвата и попадащо предимно в рамките на производствените площадки, в обществени зелени площи и зелени защитни пояси.

 Липсват значителни замърсявания на почвите в общината от депониране на твърди битови отпадъци. Замърсяването на почвите от нерегламентирани локални замърсявания с ТБО е нищожно при висока самопречиствателна способност на почвата.

 В местата с високи подпочвени води, съществува тенденция за вкисляване и засоляване на почвите, което е естествен процес.

 С подобряване на икономическото развитие в региона и увеличаване на движещите се в града транспортни средства с повишаване на стандарта на живот ще се завиши постъпването на замърсители в почвите;

 Ще намалее до 30 % делът на постъпване на замърсители в почвата от промишлеността, в следствие на приравняване на действащото в страната ни законодателство с Европейското, в т.ч. и системите за контрол и санкции на замърсителите;

 Делът на замърсяването от автомобилният транспорт ще нарасне до 60-65 %, като влиянието на отделяните вредности ще достигне периметър до 90 м. от натоварените градски булеварди и магистрали. Почвите в този диапазон ще се повлияят от отделяните вредности, като се очаква до 30-40 м. - високи стойности /над ПДК/ на оловото и цинка в повърхностните 15 см., локални вкислявания на почвата вследствие на отделените азотни, въглеродни и серни оксиди, промяна във физикохимичните и биологични характеристики на почвите;

 Замърсяването на почвите с олово в периметър до 500-600 м. от завод “Старт”АД ще продължи да поддържа високи нива 1-12 пъти над ПДК. Това се дължи на слабата самоочистваща способност на почвите, акумулиране на оловото в почвите и способността му да мигрира по хранителната верига.

 Непрекъснатото усъвършенстване на системите и контрола по сметосъбирането ще елиминира изцяло съществуващи локални замърсявания от микросметища и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

Анализът на съществуващото състояние е направен на база натрупания практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания.

Общинската програма за управление на отпадъците включва в обхвата си отпадъците, попадащи в приложното поле на ЗУО:

• 
  Битови отпадъци /БО/
  
• 
  Опасни отпадъци /ОО/
  
• 
  Строителни отпадъци /СО/
  
• 
  Производствени отпадъци /ПО/