Характеристика на почвените ресурси

1. 
   Характеристика на почвените ресурси
   

Фигура № 1. Почвеногеографски райони
КРАЙДУНАВСКА ПОДЗОНА НА ЧЕРНОЗЕМИТЕ
А1		Северозападна Крайдунавска провинция
А2		Средна Крайдунавска провинция
А3		Лудогорско-Добруджанска провинция
А4		Добруджанско-Черноморска провинция
ДУНАВСКОРАВНИННА И ХЪЛМИСТОПРЕДБАЛКАНСКА ПОДЗОНА НА СИВИТЕ ГОРСКИ ПОЧВИ
Б1		Северозападна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция
Б2		Средна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция
Б3		Източна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция
Б4		Черноморска Дунавскоравнинна провинция
ПРЕДБАЛКАНСКА ПОДЗОНА НА ПСЕВДОПОДОЛИСТИТЕ ПОЧВИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
В1	Западна Предбалканска провинция
В2	Централна Предбалканска провинция
В3	Източна Предбалканска провинция
ЮЖНОБЪЛГАРСКА ПОДЗОНА НА КАНЕЛЕНИТЕ ГОРСКИ ПОЧВИ И СМОЛНИЦИТЕ
Г1		Софийско-Краищенска провинция
Г2		Средно Струмско-Осоговска провинция
Г3		Предбалканска провинция
Г4		Източна Старопланинска провинция
Г5		Старопланинско-Черноморска провинция
Г6		Средногорска провинция
Г7		Тракийско-Тунджанска провинция
Г8		Бургаско-Странджанско-Черноморска провинция
ЮЖНОБЪЛГАРСКА ПОДЗОНА НА ПЛИТКИТЕ КАНЕЛЕНИ ГОРСКИ ПОЧВИ
Д1		Струмско-Местенска провинция
Д2		Родопско-Странджанска провинция
ПЛАНИНСКА ЗОНА, ПОЯС НА КАФЯВИТЕ ГОРСКИ ПОЧВИ
Е1		Старопланинска провинция
Е2		Витошко-Средногорска провинция
Е3		Рило-Пиринска провинция
Е4		Западно-Родопска провинция
Е5		Осоговско-Огражденско-Беласишка провинция
Ж		ПОЯС НА ПЛАНИНСКОЛИВАДНИ ПОЧВИ

Община Сатовча е разположена в югозападната част на България, в югозападните Родопи върху площ от 332 591 дка, от които 82 072 дка са обработваеми земи, 186 156 дка гори, 6 668 дка населените места и урбанизираните територии, 1027 дка водни течения и водни площи и 834 дка. за транспорта и другите територии.

Според почвено-географското райониране община Сатовча попада в Струмско-Мeстенската и Западнородопската провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт. Алувиално-делувиалните са един от видовете почви и заемат най-големи пространства около р. Места, но се наблюдават и в средното и долното поречие на р. Бистрица и средното поречие на Кочанска река. Тези почви имат добре оформен хумусен слой и образуваните речни тераси се използват за зеленчукови и овощни градини. Наносните почви заемат около 2% от цялата територия. В района е разпределен типът на регосолите. Това са бедни на хумус почви и се използват за отглеждане на тютюн. Регосолите обхващат около 5% от цялата територия. Хумусно-карбонатните почви заемат значителна площ в землищата на селата, а ранкерите се използват в земеделието, предимно за отглеждане на картофи. Общата площ на тези почви е около 4%. Различните вулканити, гнайси и гнайсошисти са разположени сред масивите на кафявите горски почви.

2. 
   Международно и национално законодателство в областта на опазване на почвите
   

Европейският парламент в Страсбург в края на 2007 година, разглежда и одобрява рамкова директива за опазване на почвите, която е част от стратегията за почвите. До този момент различни директиви регулираха европейското законодателство отнасящо се до почвите, като например директивите, отнасящи се до водата, отпадъците, химичните продукти. Целта на рамковата директива за почвите е да се въведе глобален самостоятелен подход към проблематиката на почвите.

Основните цели в директивата включват:

• 
  задължението да бъде идентифицирано и описано въздействието на редица секторни политики върху деградирането на почвите;
  
• 
  задължението за ползвателите на почвите да вземат предпазни мерки за опазването им;
  
• 
  идентификацията на рискови зони подлежащи на ерозия, слягане, засоляване и свлачища и подготвянето на национални мерки срещу тези процеси.
  

В Европейския парламент е изработена и приета „Тематична стратегия за опазване на почвите“ (СОМ (2006) 0231), както и е направена Оценка на въздействието на Тематичната стратегия за опазване на почвите (SEC (2006) 0620).

Приетата Директива за почвите е хармонизирана с Директивата за подземните води и Нитратната Директива.

Преразгледани са Директивата за канализационните утайки и Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, и са синхронизирани с мерките за опазване на почвите и мерките предвидени наред с другото в Рамковата директива за водата и Директивата за отпадъците.

Според Европейския парламент чрез биологичното земеделие и агроекология могат да се постигнат добри резултати по опазване на педосферата (почвеният слой на Земята).

Отчетен е факта, че плодородната обработваема земя е постоянно намаляващ световен ресурс, и този факт изисква устойчиви земеделски практики, които запазват ценните качества на почвата. Неустойчивите земеделски практики могат да имат дълбоки неблагоприятни последици за почвите и течащите води нарушавайки чувствителния биохимичен баланс и биоразнообразието на почвата. Земеделието и лесовъдството играят решаваща роля за поддържането на качеството на почвата и възстановяването на нейните свойства.

Друга мярка е избягването на трайното запечатване на почви с висока екологична или продуктивна стойност като се полагат изкуствени повърхности във връзка с урбанизацията и строителството на инфраструктура особено в речните долини върху плодородна земеделска земя или в крайбрежните райони.
Българска законова рамка
Закон за опазване на околната среда:

• 
  чл. 9 (ЗООС) предвижда интегриране на националната природо-защитна политика в секторните политики-транспорт, енергетика, туризъм, строителство, селско-стопанство, образование, промишленост и други. Отговорността за това се поема от съответната администрация в това число и кметовете на общини.
  

• 
  чл. 81-90 (ЗООС) Съществува задължение за извършване на екологична оценка на някои програми и планове. Общинските власти са задължени да подготвят и да приемат планове и програми, които могат да бъдат предмет на ЕО. Важно е да се знае, че изготвянето на плана/програмата трябва да става успоредно с извършването на ЕО. ЗООС урежда процедурата за ЕО в членовете 81-90 от ЗООС. Издадена е също така и Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми (виж отделно описание на Наредба).
  
• 
  чл. 92-102 (ЗООС) ЗООС задължава големите инвестиционни проекти да бъдат подлагани на процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
  
• 
  чл. 102-116 (ЕРА) уреждат процедура за издаване на разрешително, което е известно в ЕС като „разрешително Севезо“ – разрешително за експлоатация на съоръжения, в които се работи с опасни вещества, целта на което разрешително е да се предотвратят големи производствени аварии. ЗООС предвижда издаването на Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за изграждане и експлоатация на нови и експлоатация на действащи предприятия и съоръжения, в които се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества или за ограничаване на последствията от тях (Наредба „Севезо“ за краткост), която трябва да разработи детайлите на процедурата за издаване на разрешително.
  

Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони е разработена в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, обн., ДВ,бр. 87 от 24.10.2000 г.;

Правила за добри земеделски практики, разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г.

3. 
   Деградация на почвите
   

Ерозията на почвата е един от най-сериозните глобални проблеми на природната среда. Оценките за средногодишните почвени загуби от ерозия са в границите от 0.005 до 0.5t/ha в зависимост от наклона на склона при естествени природни условия и от 50 до 500t/ha - при условия на обработваеми земи.

Ерозията на почвата се проявява в различни форми: (1) водна – площна (струйчеста и междуструйчеста); ровинна; ерозия при снеготопене; брегова ерозия в реки и езера; (2) ветрова; (3) иригационна; (4) следствие на дислокация и транслокация: при почвообработки; при подравняване на терена; при утъпкване и разравяне; (5) абразия; (6) свлачищни и наносни потоци; (7) вътрешна ерозия, предизвикана от подземни потоци.

Според официалните статистически данни на ИАОС:

• 
  около 70% от обработваемите земеделски земи в Северна и Южна България са подложени на водна ерозия, а 29% - на ветрова ерозия;
  
• 
  около 50% от напояваните земи са застрашени от ерозия;
  
• 
  оценката на действителния риск от водна ерозия показва риск от ерозия на повече от 5 тона /Ха/ годишно за 24% от обработваемите земи и 65% от овощните градини и лозята. Средногодишната интензивност на ерозията варира в зависимост от земеползването но може да надхвърли 12 тона /Ха/ годишно за овощни градини и лозя;
  
• 
  Средногодишната загуба от почвената ерозия е около 32 000 000 тона, 2/3 от които са загубите от обработваемите земи.
  

Терминът “податливост на почвата към ерозиране” характеризира влиянието на почвата върху протичането на ерозионните процеси и се определя от минералния, химичния, механичния и агрегатния й състав, устойчивостта на почвената структура, съдържанието на органично вещество и хидравличната проводимост. Податливостта на ерозиране на почвата може да се определи чрез:

• 
  измервания на средно-годишното количество ерозирана почва от естествени дъждове при стационарни отточни площадки;
  
• 
  различни лабораторно определени показатели или индекси, изчислени на базата на основни физични и химични свойства на почвата.
  

• 
  осигуряване на защитна покривка на почвената повърхност от растителност или растителни остатъци в периодите с висока ерозионност на валежите и вятъра;
  
• 
  повишаване на инфилтрационната способност на почвата;
  
• 
  поддържане и възстановяване на структурата на почвата;
  
• 
  повишаване на запасите от почвено органично вещество;
  
• 
  използване на машини и технологии за почвообработки с минимален натиск върху почвената повърхност.
  

Разнообразието в релефа и климата предпоставя и голяма пъстрота на почвената покривка на страната. От общо 28 почвени картографски единици, установени на земната суша по класификацията на FAO – UNESCO – ISRIC, на територията на страната са разпространени 20. Поради големите относителни дялове на неустойчиви седименти, почвообразуващи скали и земи с наклон над 3⁰, ерозираните и плитките почви обхващат 53.5% от територията на страната. Над 60% от територията на страната се характеризират със средно силна, силна и много силна податливост на почвите към ерозираност над 0.03 t ha h/ha MJ mm. С най-висока податливост към водна ерозия са плитките светлосиви (псевдоподзолисти) почви, следвани от плитките и ерозираните канелено-подзолисти (псевдоподзолисти) и жълтоземно-подзолистите почви, а към дефлация-плитките кафяви горски, излужени канелени горски и силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви, следвани от рендзините, псевдоподзолистите (сиви и канелено-подзолисти), глинесто-песъкливи до леко песъкливо-глинести и ерозираните сиви горски, излужени канелени и канелено-подзолисти почви.

В резултат на тези параметри на природните фактори 62% от територията на страната са с потенциален риск от ерозия на повече от 10 t/ha y, а за останалите потенциалният риск превишава 10 t/ha y. Процентното разпределение на площната водна ерозия според вида на трайната покривка показва, че над ¼ от обработваемите земи (24% от нивите и 65% от трайните насаждения) са с риск от ерозиране на повече от 5 t/ha y. Над 55% от прогнозните годишни почвени загуби от водна ерозия в земеделските земи се формират в 9 области: Бургас (11.6%), Добрич (8.9%), София, Русе и Разград (по 5.6%), Велико Търново (5.3%), Ловеч, Силистра и Хасково (по 4.6%). С най-висок риск от проява на площна водна ерозия на почвата са земеделските земи в области Бургас, Разград и Русе, със среден прогнозен интензитет от 12 до 15 t/ha y.

Фигура № 2. Почвеноерозионни райони
Райони в равнините и хълмовете
1	Неерозирани почви
2	Слабо ерозирани почви
3	Средно ерозирани почви
Райони в планинските области
4	Неерозирани почви под гори и високопланински пасища
5	Средно и силно ерозирани почви

Промените в природните условия и различни човешки дейности (движещи сили) упражняват натиск върху компонентите на околната среда и променят техните качества (състояние).

• 
  плътност на населението;
  
• 
  земеделие;
  
• 
  туризъм;
  
• 
  транспорт;
  
• 
  природни условия (климат, почви, топография).
  

• 
  растителна покривка;
  
• 
  промени в климатичните условия.
  

• 
  ерозия;
  
• 
  загуба на почва;
  
• 
  промяна в качеството на почвата.
  

• 
  промени в почвените функции;
  
• 
  замърсяване на повърхностни води.
  

• 
  промени в другите компоненти на околната среда;
  
• 
  промени в екосистемите;
  
• 
  социални промени.
  

• 
  първични (политика за опазване на почвата от ерозия);
  
• 
  вторични (мерки за опазване на почвата от ерозия).
  

• 
  за движещи сили:
  

• 
  начин на земеползване и управление на земите;
  
• 
  динамика на населението;
  
• 
  динамика на туризма;
  
• 
  валежи: сума, сезонно разпределение, честота на проливни валежи;
  
• 
  наклон на терена;
  
• 
  податливост на почвите към ерозиране.
  

• 
  за натиск:
  

• 
  трайна покривка – тип и промени;
  
• 
  площи без растителна покривка;
  
• 
  земеползване – тип и промени;
  
• 
  агроекосистеми – състояние;
  
• 
  брой тревопасни животни на единица площ;
  
• 
  валежи: сума, сезонно разпределение, честота на проливни валежи.
  

• 
  за състояние:
  

• 
  брой линейни ерозионни форми на единица площ;
  
• 
  площ засегната от ерозия;
  
• 
  интензитет на площната водна ерозия.
  

• 
  за пряко въздействие:
  

• 
  намалена мощност на хумусния слой на почвата;
  
• 
  намалени продуктивни водни запаси;
  
• 
  натоварване на водоеми и водни течения със седименти;
  
• 
  намалено производство на биомаса.
  

• 
  за косвено въздействие
  

• 
  намаляване на плътността и разпределение на населението;
  
• 
  промени в биоразнообразието;
  
• 
  опустиняване;
  
• 
  воден стрес;
  
• 
  отлагане на седименти.
  

Фигура № 3
Степен на ерозионен риск	Интензитет (t/ha/y)
Слаб	< 1,0
Слаб до умерен	1,01 – 5,0
Умерен	5,01 – 10,0
Умерен до висок	10,01 – 20,0
Висок	20,01 – 40,0
Много висок	> 40,01

4. 
   Мерки за предотвратяване на почвената ерозия в Община Сатовча
   

Мероприятията за защита на почвите от ерозия се разделят на организационно-стопански, агротехнически и агролесомелиоративни.

Организационно-стопанските мероприятия за борба с ерозията обхващат противоерозионното земеустройство на територията, при което земеустройствения план се съобразява с необходимостта от намаляване на ерозионният ефект на вятъра.

Границите и размерите на полетата се проектират и отлагат върху терена така, че да се намали дължината на участъците в посока еднаква, или сключваща малък ъгъл с посоката на основния ветрови поток. По възможност всички линейни съоръжения, които биха могли да представляват препятствие за ерозионноопасните ветрове (пътища, канали и др.) се разполагат в посока перпендикулярна на посоката, за която е установена най-висока честота на ерозионноопасният вятър. Културните видове се разполагат на терени с различна степен на откритост в зависимост от тяхната ерозионоустойчивост.
Агротехнически противоерозионни мероприятия и технологии
Агротехническите мероприятия и технологии включват подходящи системи за обработка и системи на земеделие, целящи запазването на благоприятен състав на структурните агрегати в почвата. Структурната почва, в която преобладава агрегати с размери между 1 и 10 mm. е много по-устойчива на ерозия в сравнение с разпрашените или сбити почви. Структорното състояние от своя страна зависи от количеството и състава на хумуса от степента на наситеност на почвата с алкалоземни бази и др. По принцип всички мерки, които са насочени към опазване на благоприятната в агрономическо отношение структурност на почвата допринасят и за увеличаване на противоерозионната устойчивост. В застрашените от дефлация райони е целесъобразно извършването на минимални обработки на почвената повърхност. За обработка се използуват плугове и култиватори плоскорези, при които не става обръщане на повърхностния почвен слой. По-голямата част от тези почвообработващи оръдия разрохкват почвата на дълбочина 10-12 см, и оставят на повърхността повечето от растителните остатъци от предходната култура. В условията на България минималните обработки и обработките на почвата с плоскорези предизвикват намаление на добивите от основните земеделски култури след непрекъснато прилагане в продължение на няколко години. Прилагането им трябва да става само в най-силно застрашените от ветрова ерозия райони, като и в тях периодично трябва да се извършва конвенционална овална обработка на почвата.

Много добър ефект за ограничаване на ветровата ерозия се постига при оставянето на растителните остатъци на полето през зимния период. Мулчът от растителни остатъци предпазва почвата от прекомерно изпарение и създава препятствия за движещите се от силата на вятъра почвени частици. За да действа ефективно против ветровата ерозия мулчът трябва да бъде поне частично свързан с почвената повърхност. На това изискване отговарят стърнищните остатъци, царевичните, слънчогледовите и тютюневите стъбла и др. Трябва да се има предвид, че мулчирането при почви с висока влажност на повърхностния слой създава затруднения за движението и ефективната последваща почвообработка. То се прилага с най-голям ефект при засушливи условия, или при леки по механичен състав и слабо свързани почви.

Запазването на почвената повърхност във влажно състояние значително ограничава загубите от ветрова ерозия. Частиците на влажната почва са здраво свързани помежду си в резултат от силите на кохезията. В районите където е възможно напояване повърхността на почвата трябва да се поддържа достатъчно влажна през целия период на вегетацията. За терените, които не се напояват са подходящи повърхностните обработки с култиватори-плоскорези, които ограничават изпарението на вода от повърхностния почвен слой и го предпазват от прекомерно изсушаване.

Мулчирането също играе важна роля за запазването на почвената влага.

В някои страни, където ветровата ерозия нанася големи поражения върху обработваемите почви се прилага специална система на земеделие, предназначена за опазване на почвите от дефлация. Тя се състои в редуване на тесни ивици с окопни култури и култури със слята повърхност или култури със слята повърхност и черна угар (в районите с по-слабоинтензивно земеделие). Минималната ширина на ивиците трябва да превишава средното разстояние, което частиците изминават при салтацията. За полузасушливите степни райони тази ширина е приета за около 70м. Един от недостатъците на системата за ивичесто земеделие е този, че в ивиците, заети от културата с по-висок противоерозионен ефект се натрупва почва, принесена от вятъра от съседната ивица от наветрената страна. С течение на годините терените придобиват вълнообразна повърхност, което затруднява обработката им. Този недостатък може да се избегне ако при всяка смяна на културите с известно застъпване се променят и границите на полетата.


Агролесомелиоративни и лесомелиоративни мероприятия
Основното средство на лесомелиоративните методи за борба с ветровата ерозия са ветрозащитните пояси от дървесна растителност. Те се състоят от два до няколко реда дървета, засадени като ивици. За да оказват ефективна защита на територията на ветрова ерозия поясите се разполагат в система, като някои от тях са главни, а други – второстепенни. Главните горски пояси се разполагат в направление, перпендикулярно на посоката на основните ветрове. Второстепенните пояси се разполагат в зависимост от особенностите на терена. Освен основната си роля – да предпазват ландшафта от развитие на ветрова ерозия, ветрозащитните горски пояси подобряват водния режим на почвата и имат снегозадържащ ефект, чрез който косвено допринасят за предпазването на зимните посеви от повреди.

5. 
   
   Каталог: uploads -> news-files
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   news-files -> Общинска администрация сатовча област благоевград
   news-files -> I. общи положения
   news-files -> I. общи положения
   news-files -> Решение № / г. Село Сатовча I. Общи положения
   
   
   
   Изтегляне 1.47 Mb.
   
   Сподели с приятели: