ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
НА ОБЩИНА ТЕРВЕЛ
ВЪВЕДЕНИЕ
Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.
“Срещата на върха за Земята” в Рио прокламира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:
Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда;
Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им;
Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях;
Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишлеността, селското стопанство и др.
Тези фундаментални принципи са в основата на всички политики, програми и действия, насочени към опазване на околната среда на всички нива – международно, национално, регионално, местно. Те са в основата и на настоящата Програма за опазване и възстановяване на околната среда на Община Тервел, която се явява естествено продължение на провежданата от общинската администрация политика в областта на околната среда.
Вярно е, че са необходими огромни усилия за постигане на икономически и социален просперитет, но също така е вярно, че паралелно са необходими усилия за предотвратяването на екологични рискове и кризи чрез въвеждане ‘днес и сега’ на съвременните екологични стандарти, въпреки проблемите, които имаме като страна в преход.
Настоящата програма е разработена в съответствие с изискванията на чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
При разработването й ценна помощ с консултации, мнения и методични указания ни оказаха специалисти от РИОСВ, ХЕИ, "ВиК", Държавна дивечовъдна станция Тервел", Дирекция Бюро по труда, град Тервел, неправителствени организации и други институции, имащи отношение по проблемите на околната среда.
Програмата си поставя няколко основни цели:
да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономическия потенциал и по-специално за развитие на ловен и екотуризъм.
да открои приоритетите в дадената област
да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите
да аргументира проектите на общината, които ще се предложат за финансиране от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Основният използван метод в разработката е стратегическото планиране, почиващо на SWOT анализа.
Програмата е динамичен и отворен документ, който периодично ще се допълва, съобразно настъпилите промени в нормативното законодателство.
I. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА
1. Природо - географски и териториално – административни фактори на Община Тервел.
1.1 Географско положение
Община Тервел е разположена в Североизточна България , западната част на област Добрич. Граничи с общините Крушари и Добричка от Добричка област , Дулово, Алфатар и Средище от Силистренска област и община Никола Козлево – Шуменска област.
Главни транспортни оси са : второкласен път Добрич-Силистра през с.Коларци, II3701 с обща дължина 10,2 км и третокласен път Добрич – Силистра през град Тервел . Общата дължина на третокласната пътна мрежа е 80.300 км, а на четвъртокласната - 68.600. През територията на общината няма изграден жп транспорт.
1.2 Топографска характеристика.
Територията на общината е 583 кв.км и включва 26 населени места. Тя попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с ниско хълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. По конкретно релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско - Разградските и Самуилови височини.
Надморската височина е от 50 до 300 метра.
Разглежданата територия е бронирана от варовиковите пластове на сарматската трангресия. Областта е дълбоко нарязана от суходолия. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има ниско хълмист характер. Релефът е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка.
В инженерно геоложко отношение теренът е изграден в основата си от кредитни варовици със значителна мощност покрити от материалите на льосовия комплекс с мощност 10-20 м. В теренно отношение общината има благоприятни условия за строителство на сгради и съоръжения от различен вид и тип. Необходимо е обаче конкретно да се изясняват предварително мощността на льосовия комплекс и степента на пропадане за да вземат конструктивни и други мерки при проектирането. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно – геоложката обстановка. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.
Районът предлага добри условия за развитието на селищната мрежа, за удобното разположение на техническата инфраструктура и сравнително удобни територии за развитие на селското стопанство.
1.3 Климат
Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн.
Откритоста на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Средната януарска температура се движи около – 2.5 / - 1.5 градуса целзий. Снежната покривка е неустойчива, образува се през първото десетдневие на декември и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка – 85-144 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10-20 април. Те са особено опасни, защото се явяват след започването на вегетационния период. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 –140 мм и 115 - 150 мм.
Най-много валежи падат през лятото, по голяма част от които през първата му половина. Най-топлия летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24º. Първите есенни мразове настъпват около 10 октомври.
Преобладаващите ветрове са от северозапад и север, както и силни североизточни ветрове.
Периодичните засушавания са често явление . Вследствие на тези климатични особености агротехническите мероприятия трябва да се насочат към по високо влагонабиране и ефективно изразходване на влагата чрез навременна почвоподготовка. Вегетационния период е от 6 до 7 месеца и е сравнително благоприятен , като се изключи началото на пролетта.
Табл. 1 За средните дати на началото и края на периода с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 и 10ºС
Климатичен район
|
Пролет
|
Есен
|
5ºС
|
10ºС
|
5ºС
|
10ºС
|
50 – 200 м н.в
|
8-15 март
|
2-10 април
|
18-23 ноември
|
24-30 октомври
|
200 - 300 м н.в.
|
15-23 март
|
10-20 април
|
17-21 ноември
|
20-26 октомври
|
Табл. 2 За средни температурни данни по климатични райони
Климатичен район
|
Температурни условия
|
Средна годишна
|
Дни с температура над 10 С
|
Абсолютни температури
|
Макс.
|
Миним.
|
50 – 200 м н.в
|
11.3ºС
|
200
|
40.5ºС
|
- 32.8ºС
|
200 - 300 м н.в.
|
9ºС
|
190
|
34-37ºС
|
-21ºС
|
Табл. 3 За средните валежни данни по климатични райони
Климатичен район
|
ВАЛЕЖИ
|
Средно годишно
|
Дни с сняг
|
Месец с
|
Макс.
|
Миним.
|
50 – 200 м н.в
|
577
|
47
|
Юни
|
Февруари
|
200 - 300 м н.в.
|
680
|
55
|
Юни
|
февруари
|
Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние на екологичното и санитарно хигиенното състояние на селищата. Интензивността на сумарната радиация върху хоризонтална площ е най-голяма през м.юли през първата половина на деня. По сумарна годишна радиация гр.Тервел попада в зона "В".
Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/ м 2 , което не стимулира вторични химични процеси.
1.4. Поземлени и горски ресурси
Според основното си предназначение и начин на ползване територията на Общината представлява:
Табл. 4
Видове територии и начин на ползване
|
Дка
|
Земеделски територии
|
416103
|
Ниви
|
341375
|
Трайни насаждения
|
20539
|
Естествени ливади
|
100
|
Мери и пасища
|
45498
|
Горски територии
|
128384
|
Сечища , пожарища
|
2553
|
Разсадници
|
220
|
Територии на населени места и други урбанизирани територии
|
28467
|
Застроени площи
|
27817
|
Водни площи и територии на водни течения
|
788
|
Язовири, водоеми
|
399
|
Депа за битови отпадъци
|
698
|
Територии за добив на полезни изкопаеми
|
197
|
Кариери и рудници
|
197
|
Територии за транспорт и инфраструктура
|
3436
|
Републиканска пътна мрежа
|
3737
|
Местни пътища
|
220
|
Сподели с приятели: |