Билки с търговско значение, находища , използване

5.2. Билки с търговско значение, находища , използване

5.3. Защитени територии – вид , собственост, защитени територии само в обхвата на разглежданата община ли е , или в съседни общини, посещаемост , изходни туристически пунктове, доколко има туристически потенциал, ако няма посещаемост – причини

Съгласно действащият от 1999 г. Закон за защитените територии в Република България те се групират в следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.

ПЗ Мъхнатите скали 689/1987г гр.Плачковци ДГФ-7.4ха КОПС при МС

ЗМ Столища 689/1987г гр.Плачковци ДГФ-1.7ха КОПС при МС

ЗМ Студения кладенец 25/1989г с.Станчев ха ДГФ-64.3ха

ЗМ “ Мъхченица – Йововци “

Защитена местност "Столища"

Със заповед № 689 от 22. 07. 1987 на КОПС при МС ДР № 503 група вековни букови дървета в местността “ Столища “ е обявена за природна забележителност. През 2002 г. със заповед № 1309 от 27.12. 2002г. на МОСВ обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 1,7 ха. като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м. Защитената местност е разположена по северният склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина около 1000 м. Типичните за този район почвено – климатични условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина.

Защитената местност е обявена със заповед № 25 от 09.01.89 г. на КОПС. Площта възлиза на 63,5 ха. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара планина. Намира се в землището на село Станчев хан, Община Трявна. Разположена е в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110 – 160 г. В гората са разположени единични дървета от дива череша, чвор, габър и др. Най – високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.) в близост до която се намира най – високо разположения извор, който е каптиран.

Обявена като историческо място със заповед №345 от 17. 05. 1979 г. ДР№ 786 на КОПС при МС и прекатегоризирана в защитена местност със заповед № РД- 1303 от 27. 12. 2002 г на МОСВ. Защитената местност е разположена на около 900 м. средна н.в.. Най – високата й точка е връх Мъхченица (1157 м.НВ.). По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “ Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр Бедек – вр. Атово падало към с. Крън). В северните склонове на връх Мъхченица, около чешмите ”Чучура“, “Корита“ и “Гърков кладенец“ е бил лагера на руските войски в Освободителната руско – турска война /1877 – 1878 г./, който е охранявал прохода през вр. Бедек. Освен културно – историческото наследство защитената местност е и с богато биологично разнообразие. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора в която стволовете на дърветата са обвити с мъх. Срещат се лудо биле – Atropa bella – donna L. и др. Районът е обитаван и от много представители на безгръбначната и гръбначна фауна (благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач и др.).

Природна забележителност: “Виканата скала“ е обявена за природна забележителност с заповед № 995 от 21. 04. 1971 г.на КОПС при МС ДР№ 190. Намира се в местността ”Стружната“ на шест километра от гара Кръстец. Надморската височина на скалния феномен е 1000 м. и заема площ от 0,5 ха. Основната скала е доломит, а почвата е кафява горска. Дървесната растителност е основно бук, но се срещат и единични дървета явор, червен глог и др. От тревистите видове по самият скален феномен се срещат родопски силивряк – Haberlea rhodopensis Friv. – растение, фигуриращо в Червената книга на Р. България, здравец, кръглолистна каменоломка и др.

Природна забележиотелност „Мъхнати скали” са обявени със заповед № 689 от 22. 07. 1987 г.на КОПС при МС ДР № 502. Обхваща строго защитена площ от 7, 4 ха. и буферна зона от вековна букова гора под връх Бедек (1488 м.н.в.) на средна възраст над 140г. Скалните ридове са четири - ориентирани в посока югоизток – северозапад. Най – високата им точка е разположена на 1311 м.н.в., а най – ниската на около 900 м.н.в. Между скалните гребени са разположени каменопади, по–малки скални образувания и вековни букови дървета. Голяма част от скалните ридове са покрити с родопски силивряк – Haberlea rhodopensis Friv. На територията на защитената местност се срещат кафява мечка, две двойки скални орли, златки и др. представители на висшата фауна.

Бук - в м.Столища ПМС 1078/1950г с.Кръстец ДГФ

Цер –с.Явор в м.Черковището ПМС 14/1981г с.Явор ССФ

Ясен-двора на Йовчо Петров ПМС1042/1984г с.Черновръх ФНМ

Летен дъб с. Стражата

Бук, местността столища.

Защитени зони по „Натура 2000” на територията на Община Трявна

„Дряновска река” BG0000282

Характеристики на защитената зона:

Дряновска река се намира в Северна България. Тя води началото си от шипченско-тревненския балкан. По средата на течението си тя пресича източната част на странджанското възвишение и образува красиво дере. Реката е дълга 59,3 км. Скалната основа на сайта е съставена от варовици и мергели. Течението преминава през равнинни и хълмисти райони. Речното корито е тясно и скалисто. Зоната има 3,95 % покритие спрямо общата площ на Натура 2000.

Цели за опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитания на видовете, както и на популациите на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Процентно покритие на хабитатите спрямо общата площ на обекта:

• 
  25 % покр. Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
  
• 
  1,3 % покр. Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи
  

• 
  25 % покр. Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus
  

• 
  3,062 % покр. Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus
  
• 
  0,0935 % покр. Панонски гори с Quercus pubescensetulus
  
• 
  0,289 % покр. Мизийски букови гори
  

Белоопашат мишелов, бухал, бял щъркел, градинска овесарка, сив кълвач, сирийски пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, тръстиков блатар, червеногърба сврачка, черен кълвач и др.

Бозайници

Мaлък подковонос, видра, голям нощник, дългокрил прилеп, европейски вълк.

Освен горе изброените се срещат още много разнообразни растителни ни и животински видове.

Режим на опазване:

• 
  Забрана за водене на всички видове сечи.
  
• 
  Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.
  
• 
  Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
  

“Дряновски манастир” BG0000214

Характеристики на защитената зона.

Съчетание от разнообразен карстови ладшафти, пещери, скални ниши, каньони и карстови извори. Добре запазени широколистни гори. Много важни за съществуането на безгръбначната фауна

Цели за опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитания на видовете, както и на популациите на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Процентно покритие на хабитатите спрямо общата площ на обекта:

- 0,15 % покр. Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

- 18 % покр. Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

- 1% покр. Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

- 0,618 % покр. Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

- 4,15% покр. Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

- 9,41% покр. Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

- 0,23% покр.Панонски гори с Quercus pubescens

- 7,96% покр. Балкано-панонски церово-горунови гори

- 3,59% покр. Мизийски букови гори

- 1,05 % покр. Мизийски гори от сребролистна липа

Бозайници: мaлък подковонос, видра, голям нощник, голям подковонос, дългокрил прилеп, дългоух нощник и др.

Режим на опазване

- Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 % . При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртва дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч - на 1 ха. трябва да се оставят по минимум 15 м3 мъртва и суха маса.

- Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно-постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.

- Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години.

- Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.

- Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните.

- Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения.

- Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи.

- Забрана за водене на всички видове сечи.

- Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.

- Забрана за добив на листников фураж.

- Забрана за кастрене.

Сайтът се намира върху варовици и мергели. 30 % от реката преминава през открити площи, а останалата й част – през гористи планински и полупланински райони. Характерни за нея са голямата денивелация, бързите течения и скалистото корито.

Цели за опазване:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитания на видовете, както и на популациите на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Процентно покритие на хабитатите спрямо общата площ на обекта:

• 
  25% покр. - хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
  
• 
  0,756% покр. - дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
  
• 
  3,2% покр. - смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
  
• 
  25% покр. - лувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnionincanae, Salicionalbae)
  

• 
  4,56% покр. - панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus
  
• 
  4% покр. - балкано-панонски церово- горунови гори
  
• 
  0,9% покр. - мизийски букови гори
  

Срещани птици: бял щъркел, осояд, полски блатар, сирийски пъстър кълвач, червеногърба сврачка, черен щъркел и др.

Режим на опазване:

- Забрана за водене на всички видове сечи.

- Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.

- Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.

ПП „Българка” BG0000399

С цел да се запазят и подобрят завинаги в полза на обществото, комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания и редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа във водосборния район на р.Янтра и притоците й, които имат национално значение със Заповед № РА – 775 от 09.08.2002 г. на основание чл.36 ал.1, във връзка с чл.29 от Закона за защитените територии е обявен Природен парк “Българка”.

Общата площ на парка е 22 022,12 ха. Тя обхваща земи в землищата на : Плачковци, Радевци-Нейковци, Престой и Станчев хан от Община Трявна (8 805,72 ха); землищата на: Топлеш, Смирненски, Чарково и Априлово от Община Габрово (13 216,4 ха).

Зоната е включване в мрежата НАТУРА 2000 поради уникалността си, застъпеният ендемизъм на растения и най-вероятно и на безгръбначни животни, богатото биоразнообразие и наличие на реликтни хабитати. Районът предлага подходящи местообитания за различни представители на флората и фауната (Haberlea rhodopensis, Micromeria frivaldszkyana, кафява мечка, вълк, видра, царски орел и др.), като в допълнение към това регионът опазва представители на местните овощни градини, земеделски практики, културно и историческо наследство заедно с чудесен пейзаж към Стара планина и крайбрежни екосистеми –главен инструмент на водните ресурси за страната и региона.

Режим на опазване:

• 
  Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 % . При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртва дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч - на 1 ха. трябва да се оставят по минимум 15 м3. мъртва и суха маса.
  
• 
  Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно-постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.
  
• 
  Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години.
  
• 
  Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.
  
• 
  Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните.
  
• 
  Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения.
  
• 
  Забрана за водене на всички видове сечи.
  
• 
  Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.
  
• 
  Забрана за добив на листников фураж.
  
• 
  Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча.
  
• 
  Забрана за паша.
  
• 
  Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
  
• 
  Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
  
• 
  Задължително провеждане на отгледни сечи.
  
• 
  Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
  
• 
  Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години.
  

РИОСВ – В. Търново упражнява контрол за ограничаване на незаконната търговия с редки и защитени видове растения и животни. Такива нарушения в последните години не са констатирани. Периодични наблюдения (съобразени с биологията на отделните видове) се предвиждат върху популациите на застрашени и редки животни, особено в орнитологично важните места в региона. Отчитат се местообитанията, тенденциите в числеността и плътността на находищата, регистрират се отрицателните въздействия.