4.2.1 Описание
Според хорологичния атлас на лечебните растения и голяма билкова ециклопедия, в района на община Харманли има богато разнообразие на лечебни растения. Най-разпространените и с важно значение са следните: жълт равнец, бял равнец, камшик лечебен, черна елша, лечебна ружа, багрилно подрумиче, обикновен и черен пелин, парички, змийско мляко, синя жлъчка, обикновен дрян, тетра, червен глог, кукувича прежда, ветрогон, горска ягода, жаблек, бударица, еньовче, градско омайниче, голо и влакнесто изсипливче, червен и жълт кантарион, гингер, маточина, шипка, черен бъз, бъзак, жиловляк – теснолист, широколист, голям и ланцетовиден, дива тиква, бенедиктински трън, обикновена леска, мразовец (есенен минзухар), смрадлика, елшовиден зърнастец, мъждрян, лечебен росопас, синя тинтява, жълт мак, бръшлян, обикновена луличка, лечебна комунига, мащерка, обикновена мента, бодлив гръмотън, обикновен риган, драка, пипериче обикновено, чобанка хибридна, голяма телчарка, пача трева, пълзящо прозорче, лечебна иглика, трънка, дребнолистна липа, трабузан/бабини зъби/подбел, пъстроцветен висок лопен, върбинка лечебна, великденче лечебно, миризлива теменуга, трицветна теменуга, малина, бодлив залист, бяла върба, нисък тревист бъз, бяла върба, черен бъз, възловато живениче, черно кучешко грозде, офика, черен оман (заралистче), коприва обикновена, вратига и много други.
Кратко описание на лечебните растения с най-голямо разпространение на територията на община Харманли и с най-голямо значение са представени по-долу:
|
Иглика (Primula veris L.) – многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище с многобройни тънки корени. Листата са разположени в при основана розетка, елипсовидно ланцетни до яйцевидни. Цветоносното стебло е безлистно – 10-30 см високо. Съцветието е централен или едностранен сенник с 3-10 цвята, разположени на къси дръжки.
|
|
Горска ягода (Fragaria vesca L.) – многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. От пазвите на листата излизат дълги, вкореняващи се във възлите, пълзящи подземни издънки. Листата са сложни тройни с дълги до 20 см. дръжки, събрани при основна розетка.
|
|
Глухарче (Taraxacum officinale Weber) – многогодишно тревисто растение с дебел, вретеновиден, вертикален корен. Стеблото е силно скъсено с при основна листна розетка и безлистни цветоносни стръкове. Цветните кошнички са единични, разположени на дълги и голи дръжки; Само в Европа са класифицирани над 1200 вида и подвида на това растение.
|
|
Мащерка (Thymus sp. Diversa) – многогодишни тревисти растения вдървенели - най-малко в основата, формиращи сбити или рехави туфи. Стеблата са разклонени от основата, пълзящи приповдигащи се или изправени, четири ръбести. Цветовете са прешлени по 2 до много събрани във връхни съцветия.
|
|
Малина (Rubus idaeus L.) – храст до 1,5 м висок. Листата са последователни, тройни и перести с 5-7 листчета, назъбени към върха заострени, отгоре зелени, голи, отдолу прилегнало, сребристо влакнесто наплъстени. Цветовете са двуполови, събрани в облистени гроздовидни съцветия; От един декар малинови храсти се получават 800–900 кг плодове.
|
|
Къпина (Rubus sp. Diversa) – бодлив храст с многогодишни стебла с многобройни шипове. Стеблата са заоблени или ръбести. Листата са последователни, сложни тройни или длановидни с 5 листенца. Цветовете са най-често двуполови, развиват се само по 2 годишните клонки, събрани в гроздовидни или метлицовидни съцветия. Плодът е сборен съставен от многобройни черни, костилкови плодчета.
|
|
Коприва (Urtica dioica L). – многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо, разклонено коренище. Двудомно растение с двуполови цветове, събрани в дълги до 10 см ресовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Плодът е яйцевидно зеленикаво едносеменно орехче, с надлъжен ръб и гладка повърхност.
|
|
Шипка (Rosa sp. Diversa) – бодлив храст висок 2-3 м. Клонките са изправени или извити, покрити с различни по големина и форма шипове. Листата са последователи, нечифтоперести, в основата с широки прилистници, срастнали с листната дръжка, листчетата са 5-7 яйцевидни или елиптични. Плодовете са сборни от многобройни едносеменни орехчета, разположени в разрастналите се хипантии, които при узряването се превръщат в несъщински плодове, наречени шипки, със сферична, бутилковидна, елипсовидна, яйцевидна или др. форма.
|
|
Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.) – многогодишно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище. Стеблата са изправени или в основата възходящи, 20-100 см високи, цилиндрични с две надлъжни, слабо изпъкнали ребра, голи в горната част силно разклонени. Листата са срещуположни, приседнали, 5-30 мм дълги и 2-15 мм широки. Цветовете са жълти до оранжеви 10-35 мм, разположени на върха на стеблото.
|
|
Здравец (Geranium Macrorhizum)- Многогодишно тревисто растение с плитко разположение хоризонтално коренище. Стеблата са прави. Листата са на дълги дръжки, 5-7 –делни, назъбени, влакнести. Цветовете са по върховете на стеблата, виолетово-червени. Цъфти през ІV-VІІ. Расте по влажните и сенчести места по горите. Събират се листата, цветовете и коренищата, с което видът се унищожава.
|
|
Есенен минзухар (Crocus pallasii) - Многогодишно луковично тревисто растение. Листата са широко издължени. Цветовете са розово-виолетови, големи, в долната си част тънко и дълго тръбести, излизащи направо от луковицата. Развиват се през есента, а листата на следващата пролет. Събират се плодните кутийки, почти напълно узрели, не разпукнали се. Разстилат се в тъмни проветриви помещения за дозряване.
|
|
Полски хвощ (Equisetum arvense L.) – Многогодишно растение с черно-кафяво коренище, покрито с власинки. От него напролет се развиват кухи неразклонени прешленести кафяви стъбла, високи до 30 см, на върха със спороносно класче, дълго 1-4 см. След разсейването на спорите това стъбло умира и се развиват летни, зелени. безплодни, кухи, пръстеновидно разклонени стъбла дълги до 2 см, с шиловидно заострени зъбци (6-12 на брой).
|
|
Великденче (Veronica officinalis) е растителен род от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae). У нас се срещат между 40 и 50 вида.
Разпространява се по гори, поля и планини. Събира се надземната част по време на цъфтежа.
|
|
Бъз (Sambucus) е род двусемеделни растения от около 30 вида, основно разпространени в умерения пояс на северното полукълбо, но има и в южното. Повечето са храсти или ниски дървета. В България виреят 3 вида: черен, червен бъз и бъзак (тревист бъз). Внимание: зелените или недоузрели плодове, както и семената на зрелите плодове съдържат самбуцин и самбунигрин, които са отровни. И при трите вида бъз плодовете имат високо съдържание на витамин С.
|
|
Еньовче (Galium aparine) – среща се из храсталаците. Използва се стрък от растението.
|
|
Мента (Mentha) – вирее навсякъде, където почвата е влажна. Използват се листата.
|
|
Пелин (Artemisia absinthium) – среща се из храсталаци, покрай огради и каменисти места. Използват се стръковете, които се берат по време на цъфтежа от юли до август.
|
|
Риган (Origanum vulgare L.) – Разпространено по поляни, горски сечища, просветлени гори храсталаци, редки гори и каменисти места. Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 сантиметра от върха Суши се на сянка.
|
|
Бял равнец (Achillea millefolium L.) – расте по трвисти и каменни поля, край пътищата и по диви места в планините.Събират се облистените цветоносни стебла и цветните кошнички по време на цъфтеж.
|
|
Овчарска торбичка (Capsella bursa) – среща се из ливадите, поляните и нивите. Използват се стръковете.
|
|
Липа (Tilia argeantea) – използва се за декоративно дърво при озеленяване и за това често се среща покрай улици и пътища, из паркове. Използваната част са цветовете с прицветниците и кората на дървото.
|
|
Дрян (Kornus mas) – широко разпространен храст или дърво. Събират се плодовете.
|
|
Офиката (Sorbus aucuparia) е многогодишно дърво, високо около 15-16м, със сива и гладка кора, която при старите дървета се напуква слабо. Листата отгоре са жълтозелени, отдолу сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени. Цветовете са бели, събрани в 10-18 см щитовидни метлици. Цъфти през май в продължение на 10 дни. Плодът е дребен (8см), зелен, а ,през есента става оранжево-червен, месест и топчест,с кисело-стипчив вкус.
|
|
Ветрогон (Eryngium campestre) е тревисто многогодишно растение. Разпространено по сухи, тревисти места. За медицински цели се използват корените (запарка), надземната част (отвара).
|
|
Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi) представлява вечнозелен храст с пълзящи клонки дълги 20-50 см, с малки яйцевидни кожести листа, дълги 1-7 см, със спирално жилкуване. Листата са разположени на къси дръжки по вейките. Цветът отгоре е по-тъмен, а отдолу по-светло зелен, на вкус — стипчиви до слабо горчиви. Цветовете са с форма на камбанка, бели (бледо розови), на гроздове от 2-20 цвята, цъфтят през май-юни. Дават малки сферични червени плодчета, с по шест семена. Узряват през късното лято или есента.
|
|
Белият равнец (Achillea millefolium) е растение, типично за Северното полукълбо. Познато е с множеството си употреби като билка.Съцветията му са плоски, съставени от по няколко дребни цветове. Често се използват свежи или изсушени в букети. Белият равнец расте най-добре на ярко слънце и предпочита почви с добри дренажни свойства.
|
|
Невен (Calendula) е род растения, едногодишни цветя с жълт до ярко оранжев цвят. Името му на български означава буквално „не вехна“ (диал. „не вена“). Невенът е познат като лечебно средство още от Древна Гърция. Настойка от невен помага при заболявания на черния дроб и против спазми на вътрешните органи. В козметиката се използва при производство на шампоани и кремове на растителна основа.
|
|
Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение растящо в южна Европа и Средиземноморието. На височина достига 70-150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар, които привличат пчели. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места. Надземната част на маточината е използвана заради приятния и освежителен мирис, напомнящ на лимонова кора. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.
|
|
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устоцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Кореновата ситема е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0–40 см, но скелетните ѝ корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата. Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите — тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
|
|
Лайката (Matricaria recutita) e едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло високо до 50 см. Листата са двойно и тройно-перести, нишковидни, нарязани. Цветните кошнички са разположени на върховете на многобройните стъблени разклонения на дълги дръжки и се състоят от околовръстни, бели, езичести, женски цветчета и вътрешни, тръбести, жълти, двуполови цветчета. Цветното легло е изпъкнало, а отвътре - кухо.
|
4.2.2 Местоположение на находищата. Състояние
Според литературни източници, публикации в пресата и по експертната преценка на служители от общинската и държавната администрация запознати със ситуацията в района, информацията относно местонахождението и състоянието на най-разпространените в община Харманли лечебни растения може да бъде систематизирана накратко по следния начин:
-
Иглика – расте из храсталаци и по тревисти места в равнините и предпланините. Находищата и са поставени под специален режим на закрила. Среща се в цялата община.
-
Горска ягода – расте из разредените гори и храсталаци, горски поляни и скални сипеи. Разпространена е на територията на цялата община.
-
Мъжка папрат – расте по сенчести влажни места в горите и храсталаците предимно в най-високите части на общината. Находищата са в добро състояние.
-
Глухарче – расте из ливади и тревисти места край пътища и огради, а също и по необработени и изоставени места. Разпространено е на територията на цялата община. Находищата му са в много добро състояние.
-
Мащерка – расте по сухи скалисти и припечни места, из храсталаци и пасища, предимно в планините. Разпространена е в планинските и предпланинските райони на общината. Находищата й са в добро състояние.
-
Малина – расте из храсталаци и просветлени гори, в сечища, по сипеи и каменисти склонове. Разпространението и достига до най-високите части в планините на общината. Находищата й са в добро състояние.По-значимите нахидища са в
-
Къпина – расте из горски поляни, храсталаци, край реки и пътища, по изоставени места. Среща се на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние.
-
Коприва – расте из необработваеми буренливи места, предимно на богати на азот почви. Разпространена е на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние. Среща се повсеместно.
-
Шипка – расте из храсталаци и разредени гори, по тревисти и каменисти склонове, синори и край пътища. Широко разпространена е на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние.
-
Жълт кантарион – расте по сухи, тревисти и храсталачни места, в разредени гори и сечища. Разпространен е в най-високите части на общината. Състоянието на находищата е добро.
-
Риган –Многогодишно тревисто растение. Среща се в цялата община. Състоянието на находищата е добро.
-
Полски хвощ – Многогодишно тревисто спорово растение. Расте край реки, потоци, често като плевел в градини, ливади, необработени места и необработваеми ниви, по рядко в сенчести гори. Находищата му са в добро състояние.
4.2.3 Опазване на лечебните растения
Нормативно определени мерки за опазване на лечебните растения
За да може пълноценно да се използват билките и да се опазят находищата от лечебни растения е необходимо да се знае как и кога се събират те – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им.
Направеният преглед на състоянието на най-важните лечебни растения в общината определя главните и оперативни цели на управление, свързани с опазване и поддържане на разнообразието на екосистемите и на видовете лечебни растения, като създава предпоставки за развитие на следните приоритети с отношение към този сектор:
1. Развитие на екотуризъм и съпътстващи дейности. Това допринася за повишаване на конкурентноспособността на местната икономика и екологосъобразния начин на ползване на ресурсите чрез опазване на дивата природа, както и на нейното разумно и устойчиво използване от местното население.
2. Превръщането на природните дадености в поминък на населението.
3. Осъществяване на образователни дейности за постигане на устойчиво развитие и добро управление, свързано със съхраняване на природата и нарастването на дела на лечебните растения в местната икономика.
4. Устойчиво и балансирано развитие на земеделието, в т.ч. и в посока за култивиране на диворастящи лечебни растения и превръщането им в основа за развитие на малък бизнес.
Биологически неоправданата експлоатация е само една страна на общото негативно влияние на антропогенния фактор. Както на глобално ниво, така и на територията на община Харманли с най-големи последствия в това отношение са процесите на урбанизация, индустриализация, строежът на пътища, изхвърлянето и натрупването на отпадъци.
Рязката промяна в екологичните условия на средата също води до влошаване състоянието на находищата. Особено силни са последствията от пожари, разораване на естествени тревни ценози, нарушаване на водния режим. Силно негативно влияние оказва промяната на естествената и характерна за района растителност, предизвикана от неправилно подбрани или изведени лесокултурни мероприятия – голи и изборни сечи, създаване на масиви от монокултури, най-вече от иглолистни видове. В негативна посока действат и разораването или отводняването на ливади и пасища, прекомерната паша и строителството.
Върху запасите на лечебни растения силно влияние оказва и начина на експлоатация на находищата. Неприродосъобразното събиране, липсата на период за възстановяване и покой, нарушаването на нормалното семенно и вегетативно размножаване са основните причини за понижаване възможностите на естествените находища като източник на суровини.
Съвременното българско природозащитно законодателство е структурирано така, че осигурява няколко степени на защита на растенията, в т.ч.и на лечебните. Според изискванията на чл. 35 от Закона за биологичното разнообразие растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на Република България се опазват в естествената им среда чрез:
1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;
2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;
3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;
4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;
5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;
6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове
В допълнение се прилагат и мерки за опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от човека условия.
За защитени на територията на цялата страна се обявяват 591 растителни видове, посочени в Приложение №3 на ЗБР за които се забраняват брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение; притежаването, пренасянето, ползването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взетите от природата екземпляри. Забраните са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията. Тридесет и шест от защитените се считат за доказано лечебни.
Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви растения, включени в приложение №4 от ЗБР. В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове, режимите и условията за ползването им обхващат:
1. предписания за достъп до определени райони;
2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;
3. срокове, правила и методи за ползване;
4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;
5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;
6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.
Управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки, е регламентирано със Закона за лечебните растения, под разпоредбите на който попадат 743 вида растения.
Собствениците на гори, земи и водни площи, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазването им, предвидени от съответните планове, програми и проекти. Забранява се ползването на лечебни растения по начини и средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие.
Със Заповед на Министъра на околната среда и водите (споменатите вече заповеди за лечебните растения под специален режим по чл.10, ал.1, 2 и 3 на ЗЛР издавани до 10 февруари), ежегодно се определя специален режим, който обхваща:
1. забрана за събиране на билки за определен период от естествени находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища;
2. определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по райони или находища;
3. разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.
За диворастящите защитени лечебни растения се забранява:
1. сеченето, брането, късането, изкореняването и хербаризирането независимо от тяхното състояние и фаза на развитние;
2. унищожаването и увреждането на находищата им;
3. притежаването, пренасянето, търговията и изнасянето зад граница в свежо или изсушено състояние на цели растения или части от тях;
4. събирането на семена, луковици, коренища и други органи.
В Защитените природни територии забраните и ограниченията са в съответствие със статуса им.
Опазване на лечебните растения
Морфологична част на събиране
В резултат на нарасналия интерес към лечебните растения нараства както броят на използуваните видове, така и количеството, в което те се събират за местни нужди и за износ. България е голям износител на билки на световния пазаркоето води до голяма опасност от унищожаване на редица растения, ако не се вземат мерки да се регламентира тяхното събиране.
От най-разпространените на територията на община Харманли лечебни растения интерес за събиране и изкупуване има към следните им морфологични части:
-
Иглика – коренище и цвят;
-
Горска ягода – листа и плод;
-
Мъжка папрат – коренище;
-
Глухарче – корен, корен със стрък, стрък и лист;
-
Мащерка – стрък;
-
Малина – листа и плод;
-
Къпина – листа и плод;
-
Коприва – корен, листа, стрък и плодове (семе);
-
Шипка – плод;
-
Жълт кантарион – стрък;
-
Риган – стрък;
-
Полски хвощ – стрък;
-
Хвойна - шишарките – галбули;
-
Есенен минзухар – семена.
Период на събиране
Екологосъобразното събиране на различните морфологични части на лечебните растения и за да могат да се възстановяват ресурсите от лечебни растения следва да се спазват съответните забрани. Оптималните периоди за събиране на някои от най-разпространените на територията на община Харманли лечебни растения са следните:
-
Иглика - коренищата се събират рано напролет (март-април), преди и при поява на първите листа или в края на лятото и началото на есента. Цветовете се берат през пролетта (април-май) - в началото на цъфтежа.
-
Горска ягода – листата се събират през пролетта и лятото (май-август) по време на цъфтеж или след обиране на плодовете (препоръчително е събирането да става след обиране на плодовете).
-
Мъжка папрат – коренищата се изваждат през лятото (август-септември), началото на есента (октомври) или рано напролет (март-април).
-
Глухарче:
-
корените се изваждат през втората половина на лятото и началото на есента (август-октомври);
-
стрък с корен – през пролетта и лятото (април-юни), когато листата са добре развити – в начало на цъфтежа или след окончателно прецъфтяване;
-
стрък от глухарче – през пролетта и лятото (април-юни) в началото на цъфтеж или след окончателно прецъфтяване при добре развити, зелени листа;
-
листа от глухарче – през пролетта и лятото (май-юни), при пълното им развитие, докато са свежи и зелени.
-
Мащерка – брането си извършва в сухо слънчево време от средата на пролетта до края на лятото (май-септември), в зависимост от надморската височина на находището) по време на цъфтеж.
-
Малина – листата се берат през лятото (юни-септември), когато вече са добре развити, непосредствено след обиране на плодовете.
-
Къпина – листата се събират през лятото (юни-септември), когато са добре развити и са запазили зеления си цвят.
-
Коприва:
-
корена се събира в края на лятото и през есента, когато надземната част е изсъхнала и рано напролет (февруари-март) преди развитието на растението;
-
листата се берат от края на пролетта до края на лятото при образуване на втори и трети подраст, преди или в началото на цъфтежа;
-
стръковете се събират от началото на лятото до края му (юни-септември) при образуване на втори и трети подраст преди цъфтежа;
-
плодовете се събират през лятото (юли-септември), когато са достигнали восъчна зрялост.
-
Шипка – плодът се събира в края на лятото и през есента (август-ноември), след като плодовете са придобили оранжево-червен цвят. Брането се преустановява при трайно падане на сланите и настъпване на зимните студове.
-
Жълт кантарион – стръкът се бере през лятото (юни-август) от началото на цъфтежа (при 1/3 разтворили се пъпки до пълния цъфтеж).
-
Риган – цъфти през периода юли-септември. Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.
-
Полски хвощ – в медицината се използуват зелените летни стъбла отрязани на около 20 см от върха, които се събират от юни до октомври (дрога Herba Equisetii minoris).
-
Хвойна – цъфти през май-юни, а семената узряват и се берат през есента на следващата година.
4.2.4 Начини на използване на находищата
Съгласно чл.5 от Наредба №2/20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения, не се допуска събиране на билки в количества, надвишаващи стойностите определени, като процент от наличните в находището запаси:
1. за корени, коренища, грудки и луковици от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (глухарче обикновено и др.) - до 70%;
2. за корени, коренища, грудки и луковици от видове, които трудно възстановяват ресурсите си или растат при специфични екологични условия (здравец, иглика, мъжка папрат, ранилист, сладка папрат и др. - до 40%;
3. за кори, листни и стъблени пъпки (бор, върба, дъб, леска и др.) - до 40%;
4. за листа (бреза, живовлек, ланцетовиден живовлек, коприва, леска, малина, и др.) - до 70%;
5. за стръкове (иглика лечебна, камшик лечебен, коприва, мащерка, подъбиче обикновено, равнец хилядолистен, ранилист лечебен, риган обикновен, шапиче и др.) - до 70%;
6. за цветни пъпки, цветове, съцветия и цветни кошнички, плодове и семена (боровинка червена и черна, бъз черен, глог червен, иглика лечебна, лайка, липа - дребнолистна, едролистна, сребролистна, лопен гъстоцветен, мразовец есенен, орехче ливадно, офика, подбел, шипка и др.) - до 70% за едногодишните и до 80% за многогодишните видове;
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата експлоатацията на находищата се редува с период на възстановяване на ресурсите. Съгласно чл.6, ал.2 продължителността на периода за възстановяване е следния:
1. при събиране на корени и коренища от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (гръмотрън бодлив, копитник, коприва, лапад алпийски, прозорче горско, решетка безстъблена, теменуга миризлива, чемерика лобелиева, чобанка хибридна, чувен и др.) - 2 години;
2. при събиране на корени и коренища от видове, които трудно възстановяват ресурсите си или растат при специфични екологични условия (дива тиква, здравец обикновен, иглика лечебна, лудо биле, мъжка папрат, орехче обикновено, сладка папрат и др.) - 3 години;
3. при събиране на грудки (божур червен, змиярник петнист, орехче ливадно) - 2 години;
4. при събиране на листа (боровинка черна и червена, лудо биле, малина, медуница лечебна, подбел, смрадлика, чемерика лобелиева и др.) - 1 година;
5. при събиране на стръкове от видове, които трудно възстановяват ресурсите си (горицвет пролетен, иглика лечебна, тинтява горска, тлъстига лютива и др.) - 4 години;
6. при събиране на съцветия от иглика лечебна и лопен гъстоцветен - 2 години;
7. плодове и семена от есенен минзухар и зърнеш - 2 години.
Съгл. чл.6, ал.3 от Наредба №2 не е необходим период за възстановяване при събиране на:
1. коренища от вълча ябълка обикновена, коприва, орлова папрат, репей и троскот;
2. стръкове от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (ветрогон полски, великденче лечебно, вратига, дяволска уста обикновена, звъника лечебна, змийско мляко, коприва, кучешко грозде черно, пчелинок обикновен, равнец хилядолистен и др.);
3. цветни пъпки, цветове и съцветия (бъз черен, глог червен, лайка, липа - дребнолистна, едролистна и сребролистна, подбел, равнец хилядолистен, слез горски и др.);
4. плодове и семена (с изключение на плодове и семена от есенен минзухар и зърнеш).
Периода, начина за събиране на билки, инструментите и хигиенните изисквания при събиране на билки, изискването при организирано събиране на билки и събирането на генетичен материал от лечебните растения също са определени детайлно с Наредба №2/20.01.2004г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения.
Разпоредби за опазване и регламентиране на процедури за начина на събиране и заготовка на лечебните растения, освен в ЗЛР и ЗБР се съдържат и в Закона за горите (ЗГ) и Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Сподели с приятели: |
