Програма за опазване на околната среда раздел „Лечебни растения период на действие: 2016-2020 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Култивирани билки на територията на общината
- Други ценни видове растения на територията на общината
Пунктове за изкупуване на билкиОбщи изисквания Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове. Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки. Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, са определени в Наредба №5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки. Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките. Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка. Билкозаготвителят е длъжен: 1. да уведоми РИОСВ Хасково за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях на територията на РИОСВ, в т.ч. и в община Харманли. 2. да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в РИОСВ Хасково; 3. да осигурява достъп на контролните органи по ЗЛР за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация; 4. до 20 януари да представи в РИОСВ обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, както и за складовите наличности. Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид. Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от документите, определени от ЗЛР. Родопите са сред най-благодатните райони за събиране на лечебни растения, тъй като в тях се срещат всички познати у нас билки. Най-масово се берат риган, кантарион, мащерка, жълт и бял равнец. Хората, особено в Западните Родопи традиционно се занимават със събиране и предаване на такава продукция вкл. и на диворастящи гъби на изкупвателните пунктове, които обикновено са били подвижни и са се откривали във всяко по-голямо селище. По данни на РИОСВ Хасково на територията на община Харманли няма действащ пункт за изкупуване на билки от населението. В Регионалния доклад за състоянието на околната среда през 2015 година на РИОСВ Хасково е отбелязано, че в резултат на засиления контрол върху билкозаготвителните пунктове за спазване изискванията на ЗЛР през последните години се забелязва тенденция за коректно и законно събиране на билки в съответствие с издадените позволителни и заплащане на таксите към общините и ДГС. Задължението за събиране и отчитане на таксите от странични ползвания на гъби, билки и такса паша е записано в Правилника за управление и организация на дейността на Общинско предприятие "Горска компания", гр. Харманли. ОП „Горска компания“ има задължение да организира и осъществява охраната на защитените растения, находящи се на територии общинска собственост, както и да организира контрола при добиване на лечебни растения, съгласно чл. 50, ал. 4 от Закона за лечебните растения съвместно с РИОСВ Хасково. За периода след 2009 г. в Община Харманли периодично е осъществяван контрол от РИОСВ, общинска охрана и ОП “Горска компания“ за недопускане на нерегламентирано използване на лечебни растения. До момента няма констатирани и документирани нарушения на екологичното законодателство във връзка с използването на лечебните растения.
Един от най-сигурните начини за съхраняване на естествените популации на лечебните растения и на равновесието в природата е култивирането им. В България се култивират или могат да се култивират около 45 етерично-маслени растения – казанлъшка роза, копър, маточина, кръвен и обикновен здравец, лайка, хизоп, бял равнец, обикновен и морски пелин, салвия, градински чай, лютива мента, лавандула, анасон, резене, ким, дилянка, лудо биле, обикновен и евгенолов босилек, чувен, майоран, обикновен и бял риган, кимион, медицинска ружа, бял трън, чубрица, джоджен (гьозум), мащерка, магданоз, целина, индрише, нарцис, перуника, шипка и др. Някои от изброените видове се използват масово и като подправки. Към тях може да се добавят и други широкоразпространени и популярни растения като жълт кантарион, естрагон, кориандър, латинка и пащърнак. Някои видове се използват масово при залесявания и за озеленяване – бял и черен бор, конски кестен, трите вида липа дребнолистна, широколистна исребролистна), бяла и жълта акация, златен дъжд, турта, перуника, невен и др. Други по-масово култивирани растения със значение като селскостопански култури са лоза, касис, ягода, френско грозде, черница, череша, вишня, бял риган, маточина, бял трън, лавандула, невен и др. Общинската администрация не разполага с актуални данни дали на територията на община Харманли се отглеждат култивирани билки за предаване на билкозаготвителни пунктове. Общината не е издавала удостоверения за отглеждане на култивирани лечебни растения, макар че има много добри условия за успешно отглеждане на голяма част от гореизброените растения. В частни стопанства се отглеждат в малки количества широк спектър от култивирани растения – за лично ползване. От подадените в РИОСВ Хасково справки за реализирани количества билки през последните години става ясно, че в контолираният от инспекцията регион се събират най-много риган, чубрица, лайка, шипка, градински чай, лавандула и липа. Приблизителните годишни количества през последните години са приблизително следните: градинска чубрица-15 т., риган-15 т., киселец-15 т., лайка-3,4-4,0 т. и липов цвят-3 тона.
На основата на флористични изследвания в планината Родопи са установени около 1780 вида и подвида висши растения (принадлежащи към 594 рода и 94 семейства), които при по-детайлно проучване вероятно ще нарастнат поне до 2000. В Червената книга на България са включени 204 вида редки и застрашени от изчезване видове на които са установени находища в Родопите. 17 от тях са терциерни и глациални реликти, 43 са балкански ендемити, като 15 вида се срещат само в Родопите. Осем от тях са защитени от Бернската конвенция. Наличните находища на следните местни родопски ендемити, за които няма достоверни данни дали се срещат на територията на община Харманли трябва да бъдат запазени. Лечебни растения включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от ЗЛР Пирински/Мурсалски/Алиботушки чай (Sideritis scardica Grisb. ) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид; Светлосиво подрумиче (Anthemis argyrophylla (Halàcsy & Georgiev) Velen.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., застрашен вид; Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub.) – балкански субендемит. Ендемични и застрашени видове, които не попадат в приложението на ЗЛР Родопско лале (Tulipa rhodopaea) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., застрашен вид; Родопската горска майка (Lathraea rodopaea) балкански ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1995 г., рядък вид; Златистата кандилка (Aquilegia aurea Janka) балкански ендемит, включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г. рядък вид; Костова тлъстига (Sedum kostovii Stef.) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид; Родопски крем (Lilium rhodopeum Dellp.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид; Български алисоидес (Allisoides bulgaricа (Sagor.) Assenov) – балкански ендемит Родопски скален копър/Родопски порезник (Seseli rhodopeum Vel.) – включен в Червената книга на България, рядък вид; Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub) Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.) – балкански ендемит, реликтен вид включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид; Родопска теменуга (Viola rhodopea Becker)
|