Програма за отраслова професионална подготовка по учебен предмет
Раздел 22. ФРЕНСКАТА МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДО СРЕДАТА НА ХХ ВЕК
Изтегляне 488.21 Kb.
|
| Раздел 22. ФРЕНСКАТА МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДО СРЕДАТА НА ХХ ВЕК
22.1. Френската “Шесторка”. Муз. литература: из творчеството на Пуленк, Сати, Мийо (по избор), 22.2. Артур Онегер (1892-1955) - творческа еволюция от експресионизъм към реализъм. Ораториални и симфонични жанрове, проблеми на стила, новаторство. Музикално-естетически възгледи. Муз. литература: “Пасифик 231”, из симфонии №№ 2 и 3, из ораториите. Раздел 23. НЕМСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 23.1. Паул Хиндемит (1895-1963) - творческа еволюция. Жанрове, проблеми на стила. Музикално-теоретична и изпълнителска дейност. Муз. литература: симфония “Матис художникът”, камерни творби по избор; 23.2. Карл Орф (1895 - 1982) - проблеми на синтетичните жанрове, педагогическа дейност. Муз. литература:“Кармина Бурана”. Раздел 24. РУСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА СЛЕД 1917 ГОДИНА 24.1.Общи проблеми, идейни течения, периодизация. Проблемът за тоталитарната власт и културата, ролята на руската революция за културното развитие. Проблемът за тоталитарната власт и културата, ролята на руската революция за културното развитие. Проблемът за многонационалния характер на музикалната култура. 24.2. Сергей Прокофиев (1891-1953) - творчески път, идейно-естетически възгледи и творческа еволюция. Симфонично творчество - особености, типове симфонизъм. Оперно творчество - многообразие на жанровете, характерни черти. Камерно творчество. Кантатно-ораториални творби. Проблеми на стила на Прокофиев. Новаторски характер на музиката му. Значението на Прокофиев за развитието на музикалната култура на ХХ век. Муз. литература: симфонии №№ 1, 7, концерт за пиано № 3, откъси от балета “Ромео и Жулиета”, из операта “Война и мир”, из кантата “Александър Невски”, соната за пиано № 7. 24.3. Дмитрий Шостакович (1906-1975) - жизнен и творчески път. Широта и разностранност на дейността му като композитор, педагог, изпълнител и музикален общественик. Симфонично творчество - програмност, типове симфонизъм, особености на драматургията. Оперно творчество - новаторски характер. Камерно творчество. Особености на музикалния език на композитора. Значението на Шостакович за развитието на музикалната култура на ХХ век. Муз. литература: из симфонии №№ 5, 7, 9, 14, клавирна, камерна, оперна музика. 24.4. Арам Хачатурян (1903-1978) - жизнен и творчески път, музикално-обществена дейност. Стилови особености и национални черти в творчеството му. Муз. литература: из балетите “Гаяне” и “Спартак”, Концерт за цигулка. Раздел 25. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА АНГЛИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК 25.1. Бенджамин Бритън (1913-1976) – творчество. Муз. литература: по избор. Раздел 26. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА САЩ 26.1. Джордж Гершуин (1898-1937) – връзка с фолклорните и професионални традиции и джаза. Творчество. Муз. литература: „Рапсодия в синьо”,”Един американец в Париж” и др. Раздел 27. ПРИЛОЖНАТА МУЗИКА В БИТА И КУЛТУРАТА НА ХХ ВЕК 27.1. Стилове в съвременната популярна музика. World Мusic Муз. литература: по избор. 27.2. Музика, медии и технологии. Музиката в епохата на интернет. Музикален синтез и мултимедии. Раздел 28. НОВИ ЯВЛЕНИЯ В МУЗИКАТА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК 28.1 Нови музикално-естетически тенденции (неоимпресионизъм, неоекспресионизъм, неоромантизъм) и стилистични решения (сериализъм, алеаторика, сонористика, електронна и конкретна музика, полистилистика и др.). 28.2. Музикалният авангард в Западна Европа - творчеството на О. Месиан, Дж. Кейдж, Л. Ноно, П. Булез, К. Щокхаузен, Х. В. Хенце, М. Кагел, Д. Лигети и др. Муз. литература: по избор 28.3. Музикалният авангард в Централна и Източна Европа - творчеството на В. Лютославски; К. Пендерецки, Е. Денисов, А. Шнитке, Р. Шчедрин, Г. Канчели и др. Муз. литература: по избор Раздел 29. БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА Българската музикална култура – общи проблеми на развитието й до днес, периодизация. 29.1. Музикалната култура по българските земи в древността. Музикалната култура на древните траки и славяни и прабългарите. 29.2. Духовната православна култура на Средновековна България. Връзка с Византийската музикална култура, основни жанрове. Музиката в Православните храмове и манастири /Атон., Рилски манастир/. Музикални паметници. Делото на светите братя Кирил и Методий, св. Йоан Кукузел и др. Болгарский роспев. Ролята и значението на българските духовници за духовното и духовно-музикалното развитие на други народи /руски, румънски и т.н/. 29.3. Музикалната култура на България през епохата на Възраждането. Етапи в развитието на Националното Възраждане. Българската православна църква, училищата и читалищата - основни центрове на музикалната култура. Нови явления в църковната музика. Църковно-певчески школи. Формиране и развитие на българския градски фолклор. Песенна и инструментална музикална култура. Музикалните дейци на Възраждането. Муз. литература: църковни песнопения и възрожденски песни по избор. 29.4. Българската музикална култура след Освобождението до края на Първата световна война. Българското училище - център на масовото музикално образование и възпитание и на любителско музициране. Музикални училища с професионална насоченост. Дейността на музикалните дружества. Делото на военните духови оркестри и като центрове за професионално музикално образование. Камерна музикална култура. Музикална критика и публицистика. Музикално-издателска и разпространителска работа. Обща характеристика и историческо значение на българските композитори от Първото поколение. Реализмът като музикално-творчески метод и особеностите му. 29.5. Песенните жанрове, водещи в творчеството на българските композитори от Първото поколение. Българският музикален фолклор - основа за развитието им. Хорова и солова песен. Функции на песента в музикалния живот на България. Църковни Православни музикални жанрове, училищни песни, военни маршове и др. Вокалното творчество на Ем. Манолов, П. Пипков, Д. Христов. Муз. литература: Ем. Манолов - “Каква мома видях мамо”, П. Пипков - “Химн на Кирил и Методий”, “Сладкопойна чучулига”, Д. Христов - “Пусти моми жеравненки”,”Лиляна мома хубава”, Ал. Морфов - “Дамян танец води”; из литургичната музика на Д. Христов. 29.6. Оркестровите жанрове в творчеството на българските композитори от Първото поколение. Развитие на оркестровото изпълнителство в България след Освобождението. Делото на чешките капелмайстори в България. Първи оркестрови жанрове в творчеството на българските композитори: оркестрова китка, програмна картина, оркестрова сюита и др. Опити за симфонично изграждане - в програмната увертюра “Ивайло” от Д. Христов. Първата българска симфония - Симфония в сол-минор от Никола Атанасов, нейни предшественици /дело на Янко Биненбаум и Александър Миладинов/. Муз. литература: Д. Христов - “Ивайло”, Н. Атанасов - I симфония. 29.7. Оперното творчество на българските композитори от Първото поколение. Оперното дело в България до края на Първата световна война. Борба за създаване на български оперен театър. “Сиромахкиня” от Ем. Манолов - първата българска опера. Оперите на Маестро Г. Атанасов - историческо значение на операта му “Гергана”. Детските оперети на П. Пипков. Муз. литература: Маестро Г. Атанасов - из операта “Гергана” и др. 29.8. Добри Христов (1875-1941) - живот и творчество. Многообразие на дейността му. Хоровата песен - централен жанр в творчеството му. Муз. литература: “Вила се й гора”, „Девойче”, „Ръченица”, из литургичната музика. 29.9. Българската музикална култура от края на 10-те до средата на 40-те години на ХХ век – Второто поколение български композитори. Обществените събития и влиянието им върху формирането на идейно-естетическите възгледи на българските музикални дейци. Формиране на развита система на музикална култура, съизмерима с развитите европейски музикални култури. Развитие на хоровата самодейност, оперното дело, симфоничното и камерното музициране, музикалното образование, музикалната публицистика и наука. Дружество “Съвременна музика”. Обща характеристика на стила на Второто поколение български композитори - мястото им в развитието на българската и световната музикална култура. Проблемът за националния музикален стил, като част от реалистичните тенденции в музиката на ХХ век. Водещо значение на симфоничните жанрове. 29.10. Българската музикална култура от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век. Разширяване и демократизиране на музикалната ни култура. нови типове изпълнителски състави, нови форми на музициране. Създаване на героичен тип музикална драматургия в симфоничното и оперното творчество. Значение на масовата песен и кантатно-ораториалните жанрове. 29.11. Петко Стайнов (1896-1977) - творческа еволюция. Формиране на стила му. Взаимодействие между двата основни жанра в творчеството му - симфоничните жанрове и хоровата балада. Симфония № 2 - особености на драматургията, мястото й в развитието на българската музика. П. Стайнов - обществен деец. Муз. литература: “Тракийски танци”, “Тракия”, Симфония N 2 , хоровата балада “Конници”. 29.12. Панчо Владигеров (1899-1978) - многообразие на историческите корени на музиката му, периоди на творческата еволюция. Жанрово многообразие на творчеството му. Значението на П. Владигеров за българската музика. Разностранна музикална дейност: П. Владигеров - изпълнител и педагог. Муз. литература: Концерт за пиано № 3 , “Вардар”, “Импровизация и токата”, “Еврейска поема”, из операта “Цар Калоян”. 29.13. Димитър Ненов (1902-1953) - творчески път. Основни жанрове в творчеството му - клавирна музика, вокално-инструментални произведения, симфонични творби. Д. Ненов - пианист. Муз. литература: “Рапсодична фантазия”, Концерт за пиано, клавирни творби по избор 29.14. Любомир Пипков (1904-1974) - обща характеристика на творческия му облик. Основни жанрови линии в неговото творчество. Периодизация на творческия път. Л. Пипков - общественик, литератор, педагог. Значението на Л. Пипков за развитието на българската музика. Муз. литература: Струнен квартет № 1, “Конници”, из “Оратория за нашето време”, Симфония № 3, из “Пролетни приумици”, из оперното му творчество по избор. 29.15. Веселин Стоянов (1902-1969) - жизнен и творчески път. Етапи на творческата еволюция и формиране на стила му. Жанрово многообразие на творчеството му. Муз. литература: “Бай Ганьо”, Концерт за пиано № 1 и други творби по избор. 29.16. Филип Кутев (1903-1982) - жизнен и творчески път. Значение на вокалните жанрове за формиране на стила му. Ф. Кутев - общественик и музикален деец. Муз. литература: “Герман”, песни по избор. 29.17. Марин Големинов (1908- 2000) - обща характеристика на творческия му облик. Българската архаика и историческата тема като път към съвременността. Етапи на творческата еволюция. Жанрово многообразие. Муз. литература: из “Нестинарка”, из “Ивайло”, Концерт за струнен квартет и струнен оркестър и други творби по избор. 29.18. Парашкев Хаджиев (1912-1992) - жизнен и творчески път. Музикалният театър - централна жанрова област в музиката му. Основни теми и типове оперни жанрове. Съвременната тема в оперите на П. Хаджиев. Симфонично творчество. Камерна музика. П.Хаджиев - педагог. Муз. литература: из “Луд гидия”, из “Юлска нощ”, оперна и инструментална музика по избор. 29.19. Нови явления в българската музикална култура от средата на 50-те до края на 80-те години на ХХ век. Краят на 60-те години като граница в развитието на българската музика. Разширяване на стилистическия и естетическия обхват в творчеството на българските композитори. Обзор на различните жанрове в музиката им - значение на камерността. Ролята на лириката. Преосмисляне на фолклорните източници. Муз. литература: С. Пиронков - из “Житие и страдание грешнаго Софрония”, Цв. Цветанов - Симфония № 3 , В. Казанджиев - “Картини из България”, Кр. Кюркчийски - “Калиманку”, Г. Минчев - “Концерт за пиано”. 29.20. Александър Райчев (1922-2003) - жизнен и творчески път. Жанрово многообразие на творчеството му. Симфонизмът на Райчев. Типове симфонии, програмна музика. Музикално-сценично творчество. Ал. Райчев - общественик и педагог. Муз. литература: Симфония № 2 “Новият Прометей”, соната-поема за цигулка. 29.21. Лазар Николов (1922-2005) - жизнен и творчески път. Инструменталните жанрове - централна жанрова сфера в музиката му. Симфонично и камерно творчество. Оперни и вокални произведения. Муз. литература: Концерт за струнен оркестър, симфония №1 и др. 29.22. Константин Илиев (1924-1988) - жизнен и творчески път. Жанрово многообразие в творчеството му. Симфонична и камерна музика. Кантатно-ораториални творби. Опери. К. Илиев - диригент. Муз. литература: Симфония № 4, из операта „Боянският майстор” и др. 29.23. Най-новата българска музика. Българските имена от световния подиум - композитори, певци и инструменталисти; изследователи; хорове; диригенти. Муз. литература: по избор VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В края на обучението ученикът трябва да придобие следните компетентности:
VI. ЛИТЕРАТУРА 1. Розеншилд К. - “История на музиката” I част 2. Левик Б. - “История на музиката” II част 3. Конен В. - “История на музиката” III ч. 4. Друскин М. - “История на музиката” IV ч. 5. Атанасов, А – „Византийски музикални ръкописи в България” 6. Беливанова К. - “История на музиката на ХХ в.”, С.,1986 7. Георгиева Ст. - История на музиката на ХХ в.”Неокласицизъм”, С., 1989 8. Крачева Л. – „История на музиката “От древността до барока”,С., 1977 9. Крачева Л. – „Музиката през вековете „Творци и творби“,І и ІІ ч., С.,2006, 2010 10. Патие-Белтрандо М.К. - “История на музиката“, I и II ч., С., 1997,1999 11. Друскин М. - “Пасионы и мессы Й.С.Баха”, М., 1976 12. Друскин М. - “О западноевропейской музыке ХХ века”, М.,1973. 13. Друскин М. - “Й.С.Бах”, Музикални хоризонти, 1985, кн.15-16 14. Пэрриш и Оул - “От григорианского хорада до Баха”/нотни примери/. 15. Солертински И. - “Театър, музика, литература” , С.,1986 16. Швайцер А. - “Й. С. Бах”, С., 1981 17. Берлиоз. Х. - “Мемоари”, С.,1976 18. Арнаудова Б. – „Марин Големинов“, С., 1968 19. Баларева А. “Хоровото дело в България”, С.,1992 20. Баларева А. – „Г. Димитров“, С., 1976 21. Динев, П. – „Одриска школа”, Църковен вестник, № 7, 20 февруари, 1960, 7-8 22.Илиев К. - “Любомир Пипков”, С., 1958 23. Илиев К. - “Слово и дело”, С.,1997 24. Кръстев В. - “Очерци по история на българската музика”, С., 1977 25. Кръстев В. – „Добри Христов“, С., 1975 26. Кръстев В. – „Петко Стайнов“, С., 1964 27. Кръстев В. – „Светослав Обретенов“, С., 1966 28. Куюмджиева, С. – „Ранновъзрожденска българска музика – паметници и певчески репертоар Йоасаф Рилски”, С., 2003; за книгата вж.: Хърков, Ст. и Светлана Куюмджиева: „Ранновъзрожденска българска музика – паметници и певчески репертоар Йоасаф Рилски”, сп. Българско музикознание, 2006, кн.1, с.133-137. 29. Куюмджиева, С – сб. „Към историята на професионалното музикално образование в България”, Варна, 1994 30. Лазаров Ст. – „Панчо Владигеров и театъра“, С., 1976 31. Лазаров Ст. – „Марин Големинов“, С.,1971 32. Ненов Д. - “Спомени и материали”, съст. Л. Николов, С., 1969 33. Павлов Евг. – „Панчо Владигеров“, С., 2000 34. Петров Ст. - “Очерци по история на българската музикална култура“, С., 1959 35. Петров Ст., Кодов Хр.-“Старобългарски музикални паметници, С., 1973 36. Пипков Л.- „Избрани статии”, съст. Кр.Ангелов, С., 1977 г. 37. Стайнов П. - “За българсаката музикална култура”, С., 1967 38. Стоянов - Иванов Ст. - “Филип Кутев”, С., 1965 39. Стършенов Б. и Стоянов П. – „Българска музика“, С., 1966 40. Стършенов Б. - “Веселин Стоянов”, С., 1962 41. Тончева, Е – „Манастирът Голям Скит – школа на Болгарский „роспев”, Скитски „болгарски” ирмолози от ХVІІ-ХVІІІ в.;С., 1981 42. Хлебаров Ив.- ”Симфонизмът на българскитеи композитори от второ поколение”, С., 1977 43. Хлебаров Ив.- ”История на българската музикална култура. Увод”,С., 1985 44. Хлебаров Ив.- “Творческата еволюция на Л. Пипков”, т.I, С.1996 45. Хлебаров Ив. - “Най-новата българска музикална култура 1944-1989”, С., 1997 46. Хлебаров Ив.- “Творческият свят на Л.Пипков”, т.II,кн.първа и втора, С.2000, 2001 47. Хлебаров Ив., Костакиева М., Друмева К. - “Л.Пипков”, сб. студии, С., 1975 48. Хлебаров Ив., Костакиева М., Друмева К. - “Л.Пипков”, Монография, М.,1976 49. Хлебаров Ив. - “Новата музика като процес на идеи и жанрове”, С.,1995 г. 50. Хлебаров Ив. - “Избрано”, книга втора, С., 1999 г. 51. Христов Д. - Музикално-теоретическо и публицистично наследство”, т. I,II, С.,1967, 1970. 52. Сб. „Българските музикални дейци и проблемът за националния музикален стил“, съст. и ред. Агапия Баларева, С., 1968 53. Енциклопедия на българската музикална култура, С., 1967 54. “Современна болгарская музыка”, М.,1974 г., ред.съст. Ангелов Кр. АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:
Становища, бележки и предложения може да изпращате към дирекция „Сценични изкуства и художествено образованиe“ на е-mail: mc_artschool@abv.bg до 12 септември включително. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 488.21 Kb. Сподели с приятели:
|