Програма за отраслова професионална подготовка по учебен предмет
Изтегляне 488.21 Kb.
|
Раздел 1. ВЪВЕДЕНИЕ.Цел и задачи на предмета история на музиката. 1.1. Хипотези за произхода на музиката (Спенсър, Дарвин, Бюхер, Щумпф, Комбарийо, Курт Закс, Рихард Валашек, Р. Грубер, С.Скребков). Съвременни теории за същността и възникването на музиката – народна и професионална музика; антиевропоцентризъм, интонационната теория на Борис Асафиев. 1.2. Музикалната култура в първобитното общество. Раздел 2. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ 2.1. Египет, Месопотамия, Палестина, Китай, Индия, Тракия, Гърция, Рим - социална функция на музиката, ладови и метроритмични особености, нотопис, музикална теория и естетика. 2.2. Музикално-поетичните жанрове в античната гръцка култура Раздел 3. СРЕДНОВЕКОВНАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА 3.1. Източна средновековна музикална култура - музикалната култура на Византия, типове църковни песнопения (псалмодия, тропар, канон и др.), музикални дейци. 3.2. Средновековната музикална култура на Западна Европа в периода V-XIII век - общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - романски, готически. Григориански хорал. Нови тенденции в IX-XI век (химни, тропи, секвенции, литургична драма), формиране на месата. Зараждане на многогласието - ранни форми на многогласие (органум и дискант), първи многогласни жанрове (кондукт, мотет), школата при катедралата Нотр Дам в Париж. Светска професионална музика - трубадури, трувери, минезингери. Музикалната теория и естетика – Боеций, Гвидо д`Арецо, Св.Августин Муз. Литература: образци на григорианското пеене, секвенции, песен на Марион из “Игра за Робен и Марион” от Адам де ла Ал, песен от Фогелвайде и др. Раздел 4. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РЕНЕСАНСА 4.1. Общи проблеми на епохата. Арс нова. 4.2. Строг полифоничен стил. Нидерландска полифонична школа (Дюфай, Окегем, Обрехт, Ж. дьо Депре, Орландо ди Ласо) 4.3. Римска и венецианска полифонични школи – Дж. Палестрина, А. и Дж. Габриели. 4.4. Светска музика - жанрове (френска многогласна песен, качиа, балата мадригал и др.). Изкуството на майстерзингерите. 4.5. Музикалната наука през Ренесанса – Ф. дьо Витри, Глареан, Царлино и др. Муз. литература: Ласо - хорова песен “Ехо”, Палестрина - из меса „Папа Марчело”, някоя от месите “Въоръженият човек”, Хаслер - хорова песен “Да танцуваме и да скачаме”, мадригали от Маренцио, Дж. Да Веноза, Кл. Монтеверди, хорова песен от Жанекен, инструментални творби от А. и Дж. Габриели. Раздел 5. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ХVІІ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХVІІІ ВЕК 5.1. Общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - барок, класицизъм, рококо и „чувствителен стил”. 5.2. Възникване на операта. Оперни школи във Флоренция, Рим, Мантуа, Венеция, Неапол - Кл. Монтеверди, Ал. Скарлати. Операта във Франция (Люли, Рамо), Англия (Пърсел), Германия ( Шютц, Хамбургската оперна школа). Муз. литература: откъси из операта на Я. Пери и О. Ринучини “Евридика”, Монтеверди - Ламенто на Ариадна в два варианта (ария и мадригал), Ал. Скарлати - откъси из опери, из операта “Дидона и Еней” на Пърсел, хорова музика от Шютц. 5.3. Вокално-инструментални жанрове - оратория, кантата. 5.4. Инструментална музика. Музика за орган (токата, прелюд, ричеркар, канцона, фантазия, фуга), за клавир (сюита, вариации, соната); представители (Фрескобалди, органни школи в Германия, английските вирджиналисти - У. Бърд, школата на френските клавесинисти - Фр. Купрен, Ж. Р. Рамо). Музика за струнни инструменти (църковна и камерна соната, трио-соната, кончерто гросо, инструментален концерт), представители (Корели, Тартини, Вивалди). Муз. литература: Фрескобалди - органна фантазия, капричио за орган, Букстехуде или Пахелбел - хорали за орган, клавесинни пиеси от Купрен и Рамо, Корели – „Ла Фолия”, Кончерто гросо оп. 6 № 8 - “Коледен концерт”, Вивалди -“Годишните времена” , Тартини – соната „Дяволски трилери”. 5.5. Г. Ф. Хендел (1685-1759) - кратки биографични сведения. Приносът му за развитието на различните музикални култури (италианска, английска) и стилове (барок, класицизъм, чуствителен стил). Творческа периодизация, връзка с обществените събития и борби в Англия. Творчество - опера, оратория, инструментална музика. Значение на Хендел за развитието на музикалното изкуство. Муз. литература: из оратория “Месия” (увертюра, хорове N 42, 52),“Музика на водата”, кончерто гросо по избор. 5.6. Й. С. Бах (1685-1750) – традиции и новаторство в музиката. Място в музикално-историческия процес. Бах – изпълнител и педагог..Периодизация на творческия му път и съотношение между музикалните жанрове през различните периоди (до 1708, 1708 -1717-Ваймар, 1717-1723 - Кьотен, 1723-1750 - Лайпциг). Вокално-инструментални жанрове: кантати, оратории, пасиони, меси, Магнификат, мотети. Инструментална музика - за орган, клавир, цигулка, виолончело, камерни ансамбли, оркестър. Значението на Бах за развитието на музиката (хармония, полифония, оркестър, традиция). Отношението към творчеството на Бах в следващите епохи (обработки, изпълнителски трактовки). Муз. литература: Пасакалия в до-минор, Токата и фуга в ре-минор, Прелюдии и фуги из “Добре темпериран клавир”, Френски сюити N 2 и 3, Партита за клавир в до-минор, Италиански концерт, Шакона в ре-минор за соло цигулка, оркестрова сюита № 2, Бранденбургски концерти, из “Матеус пасион” (№№ 1, 78) и Меса в си минор. Раздел 6. МУЗИКАТА В ЕПОХАТА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО 6.1.Възникване на комичната опера - обща характеристика на обществените и музикално-културните процеси от втората половина на ХVІІІ век. Състояние на оперния жанр. Идейно-художествени предпоставки за възникването на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция, Германия, Австрия - стилови особености, обществено значение. Формиране на оперния реализъм. Муз. литература: Дж. Перголези - из операта “Слугинята-господарка”, Чимароза - из операта “Тайният брак” 6.2. Оперната реформа на Глук – основни принципи и значение. Муз. литература: из операта “Орфей и Евридика”, увертюра към операта “Ифигения в Авлида”. 6.3. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил - нови музикални жанрове и форми. Приносът на различните национални школи. Манхаймска школа. Виенска класическа школа. Симфоничното мислене – път към реализма в инструменталния стил. Муз. литература: Фр.Мича – Симфония в ре мажор. 6.4. Й. Хайдн (1732-1809) - творчески път. “Лондонски симфонии” - връх в развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт, струнния квартет и ораторията. Муз. литература: Симфонии №№ 82, 101, 104, един от “Руските квартети”, струнен квартет оп. 79, клавирни сонати, инструментален концерт по избор, из ораторията “Годишните времена” (увертюри, ария на Симон, Пролетен хор на селяните, сцена на бурята). 6.5. В. А. Моцарт (1756-1791) - периодизация на творческия му път, творческа еволюция. Основни принципи на оперната му реформа. Специфика и многостранност на симфонизма му - симфонии, концерти и др. и мястото им в развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика. Реквием. Универсализмът на Моцарт. Отношението към Моцарт през ХІХ и ХХ век. Значението на Моцарт за развитието на музикалното изкуство. Муз. литература: Симфонии №№ 39, 40 и 41, из оперите “ Сватбата на Фигаро”, “Отвличане от сарая”, “Дон Жуан” (увертюра, арии на Лепорело, Церлина, Дон Жуан, финалите), из операта “Вълшебната флейта”, откъси от “ Реквием”, инструментален концерт по избор, части от струнни квартети и цигулкови и клавирни сонати, „Малка нощна музика“. 6.6. Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) - връзка с идеите на Великата френска революция. Творчески път. Бетовеновия симфонизъм - принципи и постижения. Новаторството му в симфониите, увертюрите, концертите и др. Ролята на клавирните сонати за развитието на Бетовеновия стил. Струнни квартети, цигулкови и виолончелови сонати, трио, септет и др. Операта “Фиделио”. Образно богатство на музиката, специфични особености на музикалния език. Мястото на Бетовен в музикалната история. Муз. литература: Симфонии №№ 3, 5, 6, 7, 9, цигулков концерт, клавирен концерт по избор, клавирни сонати №№ 8, 14, 21, 23, цигулкови сонати, струнни квартети из оп.18, 59, 131, 135, увертюри - “Егмонт”, “Кориолан” или “Леонора” № 3, из операта “Фиделио”. Раздел 7. МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ 7.1. Предпоставки за възникване и естетика на романтизма - социална обусловеност и основни характеристики като художествен метод. Исторически корени на романтизма. Нови теми и образи. 7.2. Жанрова система, изразни средства и композиционни принципи - нови съотношения и специфика на музикално-жанровата система на романтизма. Новаторство в трактовката на музикалните жанрове, форми и изразни средства. Принципи на програмност, лайттематизъм, монотематизъм, поемност, синтез на изкуствата, връзка с фолклора и др. Раздел 8. АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ 8.1. Франц Шуберт (1797-1828) - жизнен и творчески път. Вокално творчество - новаторска същност, влияние върху инструменталната му музика. Основоположник на романтичния симфонизъм. Камерно-инструментални и клавирни творби. Муз. литература: „Маргарита на чакръка“, „Горски цар“, „Розичка в полето“, „Пъстървата“, из вокалните цикли “Хубавата мелничарка” и “Зимен път”, клавирни пиеси, симфония № 8 „Недовършена”, струнен квинтет „Пъстървата”. Раздел 9. НЕМСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ 9.1. Карл Мария фон Вебер (1786-1826) - създател на националната немска романтична опера. Инструментална музика. Муз. литература: из операта “Вълшебният стрелец”, концерт за кларинет по избор. 9.2. Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847) - романтични и класицистични черти на стила му. Симфонично, клавирно, песенно и камерно-инструментално творчество. Изпълнителска, музикално-обществена и музикално-педагогическа дейност. Муз. литература: “Италианска симфония”, из “Шотландска симфония”, увертюра “Сън в лятна нощ”, из “Песни без думи”, Цигулков концерт в ми минор. 9.3. Роберт Шуман (1810-1856) - борец за новаторско музикално изкуство. Творчески път. Музикално-публицистична дейност. Романтични черти на стила му в клавирната и симфоничната музика, и във вокалната лирика. Значение за развитието на музиката. Муз. литература: “Карнавал” оп. 9, Симфония № 4, из вокалния цикъл “Любовта на поета”, из клавирни цикли по избор. Раздел 10. ИТАЛИАНСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ Обществено развитие на страната през първата половина на ХІХ век. Борби за национално освобождение. Особености на италианския музикален романтизъм. 10.1. Джоакино Росини (1792-1868) - развитие на традициите на италианската комична опера. “Севилският бръснар” - класически образец на опера-буфа. “Вилхелм Тел” - начало на италианската героико-романтична опера. Муз. литература: из оперите “Севилският бръснар” и “Вилхелм Тел” 10.2. Гаетано Доницети (1797-1848) и Винченцо Белини (1801-1835) - характерни черти и романтична същност на творчеството им. Муз. литература: из оперите “Лучия ди Ламермур” и “Норма” 10.3. Николо Паганини (1782-1840) - композиторска и изпълнителска дейност, създател на нов изпълнителски стил, виртуоз и реформатор на цигулковото изкуство. Муз. литература: Капричио № 24 и цигулков концерт по избор. Раздел 11. ФРЕНСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ 11.1. Френската музикална култура и оперния театър - обществено-политически и културни условия през първата половина на ХІХ век. Дж. Майербер (1791-1864) и френската романтична опера. 11.2. Хектор Берлиоз (1803-1869) - творческия път. Музикално-публицистична и диригентска дейност. Романтични черти в творчеството му. Симфонизъм - проблеми, новаторство и значение. Вокално-инструментални творби. Опери. Муз. литература: “Фантастична симфония”, из „Харолд в Италия“ и Реквием. Раздел 12. ПОЛСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА Обществено-политически и културни условия в страната през първата половина на 19 век. Развитие на националната музикална школа. 12.1. Фредерик Шопен (1810-1849) - жизнен и творчески път, връзка с революционните борби в Полша, характеристика на Шопеновия романтизъм, връзка на музиката му с полския фолклор. Клавирни жанрове, проблеми на изпълнителския стил, място и значение. Муз. литература: Шопен - мазурки, валсове, ноктюрни, прелюди, полонези, скерцо № 2, балада № 1, соната № 2, из клавирен концерт по избор. Раздел 13. УНГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА Обществено-културни условия в страната през ХІХ век. 13.1. Ференц Лист (1811-1886) - творчески път, връзка на творчеството му с фолклора, разностранна музикална дейност. Проблеми и еволюция на късния романтизъм. Клавирна и симфонична музика - новаторство, жанрове. Програмност и монотематизъм. Новаторство на изпълнителския стил. Муз. литература: клавирни рапсодии № 6, 11, 14, етюди, из „Години на странстване“, клавирна соната в си минор, симфонична поема “Прелюдии”, клавирен концерт № 1. Раздел 14. ЕВРОПЕЙСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК 14.1. Еволюция на романтичните идеи и на музикалния език. Формиране на музикален реализъм. Музикалната култура на Германия през втората половина на ХІХ век. 14.2. Рихард Вагнер (1813-1883) - творчески път, музикална и обществена дейност. Идейно-естетически и философски възгледи. Оперно творчество - сюжети, теми, образи, принципи на музикалната драматургия. Същност и значение на оперната му реформа. Място в историята на музикалното изкуство. Муз. литература: из оперите “Летящият холандец”, “Танхойзер”, “Нюрнбергските майстерзингери”, музикалната драма “Тристан и Изолда” и други (по избор). 14.3. Йоханес Брамс (1833-1887) - творчески път. Значение за развитието на симфонизма от втората половина на 19 век. Романтични и класични черти в творчеството му. Симфонично творчество - симфонии, концерти и др. Вокални, вокално-инструментални, клавирни и камерно-инструментални творби. Муз. литература: Симфонии № 1 и 4, цигулков концерт, из “Немски реквием”, клавирни творби (по избор). 14.4. А. Брукнер (1824-1896) и неговият симфонизъм. Муз. литература: А. Брукнер – из симфониите му (по избор). Раздел 15. ИТАЛИАНСКАТА ОПЕРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ В. Обществено-политически и културни условия в страната през 19 век. 15.1. Джузепе Верди (1813-1901) - творческа еволюция. Ранни героико-романтични опери, връзката им с освободителните борби. Зрелите опери на Верди – реалистични принципи на оперната драматургия. “Реквием”. Муз. литература: из “Набуко”, “Риголето”, “Трубадур”, “Травиата”, “Дон Карлос”, “Аида”, “Отело” и Реквием. Раздел 16. ФРЕНСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ В. Обществено-културни условия в страната. Демократизация на музикалната култура. 16.1. Възникване и характерни черти на Парижката оперета - Офенбах и лиричната опера - Гуно, Масне, Делиб и др. Муз. литература: из операта “Фауст” на Гуно. 16.2. Жорж Бизе (1838-1875) - творческа еволюция от лиричната опера към реализма на операта “Кармен”. Муз. литература: из операта “Кармен” 16.3. Развитие на инструменталната музика - Цезар Франк и Камий Сен-Санс. Характерни жанрове и творби, особености на стила. Муз. литература: Ц. Франк - Симфония в ре-минор и Симфонични вариации за пиано и оркестър, Сен-Санс - из инструментален концерт (по избор), из симфония № 3. Раздел 17. ЧЕШКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК Обществено-политическа и култура атмосфера в страната. 17.1. Бедржих Сметана (1824-1884) - творчески път, композиторска и музикално-обществена дейност, развитие на националните традиции, връзка с фолклора. Значението му за националния оперен театър и програмния симфонизъм. Муз. литература: увертюра и хор на селяните из оп. “Продадена невеста” и симфоничен цикъл “Моето отечество” 17.2. Антонии Дворжак (1841-1904) - творчески път. По-нататъшното развитие на националните оперни и симфонични традиции. Камерно-инструментално и хорово творчество. Муз. литература: из “Славянски танци”, симфония “Из Новия свят”, концерт за виолончело и оркестър. Раздел 18. НОРВЕЖКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК Обществени и културни условия в страна. 18.1. Едвард Григ (1843-1907) - творчески път. Романтични черти в музиката му, връзка с фолклора и националните традиции. Клавирно, симфонично, камерно-инструментално и вокално творчество. Муз. литература: из “Лирични пиеси” за пиано, Концерт за пиано и оркестър, из симфонична сюита “Пер Гинт” №1. Раздел 19. РУСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК 19.1. Обществено-политически и културни условия в страната. Периодизация на руската музикална култура през ХІХ век. Отношенията между руската и западно-европейската музика. Алябиев, Варламов, Верстовски и Гурильов – съвременници на Глинка. 19.2. М. И. Глинка (1804-1857) - основоположник на националната руска класическа музикална школа. Естетически принципи. Особености на реалистичния му творчески метод. Опери, вокална лирика, симфонични и камерни творби. Значение за развитието на руската музика. Муз. литература: “Камаринская”, “Валс фантазия”, из оперите „Иван Сусанин“ и “Руслан и Людмила”, романси. 19.3. Балакиревски кръжок. Обществено-политически условия в Русия през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Демократизиране на руската музикална култура. Формиране на реалистичните и идейно-естетически принципи на Балакиревския кръжок. 19.4. А. П. Бородин (1833-1887) - музикална, научна и обществена дейност. Епични принципи в оперното и симфоничното творчество. Муз. литература: Симфония N 2 „Богатирска”, из операта “Княз Игор”. 19.5. М. П. Мусоргски (1839-1881) - творчески път. Идейно-естетически принципи, новаторство. Принципи на оперната драматургия. “Борис Годунов” - народна музикална драма. Вокално творчество - еволюция и значение. Инструментална музика, “Картини от една изложба”. Значението му за развитието на музикалното изкуство. Мусоргски и ХХ век. Муз. литература: из “Борис Годунов”, “Картини от една изложба”, вокални творби. 19.6. Н. А. Римски-Корсаков (1844-1908) - творческа еволюция. Естетически принципи, новаторство, жанрово многообразие. Типове оперна драматургия. Симфонично творчество. Обществена и педагогическа дейност. Муз. литература: из оперите “Садко”, “Снежанка”, “Златното петле”, симфонична сюита “Шехеразада”. 19.7. П. И. Чайковски (1840-1893) - творческа еволюция. Традиции и новаторство. Естетически принципи - еволюция от романтизъм към реализъм. Сходства и различия с възгледите на Могъщата петорка. Основен драматургичен конфликт - личност - общество. Проблеми на музикално-сценичната драматургия - опера, балет. Особености и жанрово многообразие на симфонизма му. Романси, клавирна, хорова и камерна музика. Значение за по-нататъшното развитие на музиката. Муз. литература: из оперите “Евгени Онегин” и “Дама Пика”, симфонии № 4, 5 и 6, инструментален концерт (по избор), из камерното му творчество (по избор). 19.8. Беляевски кръжок. Обществено-политически и културни условия в Русия през 80-те и 90-те години. А. К. Глазунов (1856-1936), А. Лядов (1855-1914), С. Танеев (1856-1915). 19.9. С. В. Рахманинов (1873-1943) - творчески път. Многообразие на творческата му дейност - композиторска и изпълнителска, новаторство и значение. Естетически принципи, продължител на традициите на руската класическа музикална школа от ХІХ век в условията на ХХ век. Основни творчески сфери - клавирна, симфонична, оперна, вокално-симфонична, романси - жанрово многообразие. Особености на стила и художествения метод. Муз. литература: Рахманинов - концерт за пиано N 2, клавирни творби, из Симфония № 3. Раздел 20. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ОТ КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК В ЗАПАДНА ЕВРОПА Обща характеристика на музикалната култура от края на ХІХ и началото на ХХ век. Направления, идейно-художествени тенденции, особености на музикалния език. 20.1. Италиански веризъм – Пиетро Маскани и Руджиеро Леонкавало. Муз. литература: из оперите „Селска чест“ на Маскани и „Палячи“ на Леонкавало. 20.2. Джакомо Пучини (1858-1924) - творческа еволюция. Особености на оперната драматургия и на музикалния език, тенденции (веристка и др), новаторство, значение. Муз. литература: из оперите “Бохеми”, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и “Турандот”. 20.3. Музикален импресионизъм - обществени и културни предпоставки за възникването му. Характерни черти, връзка с другите изкуства (импресионизмът в живописта, символизмът в поезията и драматургията). 20.4. Клод Дебюси (1862-1918) - творческа еволюция, естетически принципи. Формиране, развитие, разцвет на импресионизма и тенденция към неговото преодоляване. Жанрово многообразие, новаторство, музикален език, значение. Муз. литература: “Следобедът на един фавн”, “Морето”, из клавирни прелюдии. 20.5. Морис Равел (1875-1937) - творческа еволюция, стилови особености, антиимпресионистични черти, музикални жанрове, значение. Муз. литература:“Болеро”, концерт за пиано „в сол” и други (по избор). 20.6. А. Н. Скрябин (1872-1915) - ярък представител на символизма в руската музика. Философски и естетически възгледи, творческа еволюция, жанрове, новаторство и значение. Муз. литература: “Поема на екстаза”, клавирни творби. 20.7. Рихард Щраус (1864-1949) - творчески път. Връзка с традициите на ХІХ век и с новите тенденции на ХХ век. Проблеми на стила. Еволюция на оперното творчество. Симфонични жанрове. Муз. литература: “Тил Ойленшпигел” и други симфонични поеми, из оперите. 20.8. Густав Малер (1860-1911) - творческа еволюция, проблеми на естетиката и стила. Симфонично и вокално творчество - взаимодействие. Място в музикално-историческия процес. Бетховеновите черти при Малеровия симфонизъм като проява на музикалния реализъм от втората половина на ХІХ век. Муз. литература: Симфония № 1, из вокално-симфоничните цикли. Раздел 21. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ 10-те И 20-те ГОДИНИ НА ХХ ВЕК Обществено-исторически и културни условия през 10-те и 20-те години на ХХ в. 21.1. Музикален експресионизъм - исторически корени, идейно-естетическа същност, разнородни прояви, музикален език, новаторство и значение. 21.2. Нововиенска музикална школа – обща характеристика. А. Шьонберг, А. Берг и А. Веберн - проблеми на стила. Муз. литература: Шьонберг - “Лунният Пиеро”, Берг - Концерт за цигулка, Веберн - произведение по избор. 21.3. Музикален неокласицизъм - същност. Игор Стравински (1882-1971) - творческа еволюция. Руски период - импресионистични и експресионистични черти. Руски и универсални корени на музиката на Стравински. Проблеми на късното му творчество. Музикално-естетически възгледи. Муз. литература: из балетите “Петрушка”, “Пролетно тайнство”, из “Едип цар”, Концерт за пиано, духови и ударни, „Симфония в три движения” и др. 21.4. Бела Барток (1881-1945) – творческа еволюция, проявление на музикално-художествените тенденции на ХХ век. Барток и фолклорът. Жанрово многообразие, основни творби. Разностранна творческа дейност. Значение за съвременната музика. Муз. литература: Концерт за оркестър, из “Микрокосмос” и други (по избор). Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 488.21 Kb. Сподели с приятели:
|