Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (нппуррр) цели: Възстановяване и поддържане на рибните популации чрез подпомагане възпроизводството на застрашените местни видове
Защитена зона (ЗЗ) “Камчийска Еменска планина” BG0000133
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Защитена зона (ЗЗ) “Горна Луда Камчия” BG0000136
- Защитена зона (ЗЗ) “Езеро Дуранкулак” BG0000154
- Защитена зона (ЗЗ) “Река Тунджа-1” BG0000192
- Защитена зона (ЗЗ) “Река Тунджа-2” BG0000195
- Защитена зона (ЗЗ) “НП Пирин” BG0000209
- Защитена зона (ЗЗ) “Дряновски манастир” BG0000214
- Защитена зона (ЗЗ) “Ждрелото на река Тунджа” BG0000217
- Защитена зона (ЗЗ) “Долна Места” BG0000220
- Защитена зона (ЗЗ) “Язовир Копринка” BG0000261
- Защитена зона (ЗЗ) “Язовир Стамболийски” BG0000275
- Защитена зона (ЗЗ) “Река Дряновска” BG0000282
Защитена зона (ЗЗ) “Камчийска Еменска планина” BG0000133 В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Маришка мряна Barbus plebejus (Barbus tauricus), Обикновен щипок Cobitis taenia (Cobitis elongatoides), Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus). Популациите на изброените по-горе видове риби са стабилни, като определящ фактор за тяхното състояние е водният режим. Не са отбелязани водни местообитания (растителни съобщества), включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC . Предвиденото зарибяване на язовирите Цонево и Елешница с шаран, толстолоб, бял амур, сом и бяла риба е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове. Тъй като повечето от споменатите по-горе консервационно значими видове риби обитават реките в ЗЗ “Камчийска Еменска планина” BG0000133, зарибяването на язовирите няма да окаже въздействие върху техните популации. Част от местообитанията на обикновения щипок и горчивката попадат в зоните на потенциално взаимодействие с язовирната ихтиофауна в плитки крайбрежни участъци на язовирите. Тези два вида и сега са потенциален трофичен ресурс за бялата риба и сома, обитаващи язовирите в защитената зона, но тези взаимоотношения са с ниска интензивност, поради спецификата на пространственото разпределение, поведението и екологията на видовете. Очаква се предвиденото зарибяване да помогне за стабилизиране на популациите на бялата риба и сома, подложени на значително риболовно натоварване, но не и да доведат до съществена промяна в параметрите на потенциално въздействие върху обикновения щипок и горчивката. Предвиденото зарибяване на язовирите с шаран, толстолоб и бял амур не би могло да окаже въздействия върху популациите на щипока и горчивката, тъй като между тези видове практически отсъстват някакви значими взаимоотношения. Както беше споменато по-горе, потенциалното въздействие от хищническата преса на рибите върху популациите на земноводните е пренебрежимо слабо, още повече, че в случая характерните местообитания на потенциалните жертви (жълтокоремната бумка и големия гребенест тритон) и потенциалните хищници (бялата риба и сома) почти не се припокриват. Очаква се зарибяването на язовирите Цонево и Елешница с шаран, толстолоб, бял амур, сом и бяла риба да доведе до увеличаване и стабилизиране на трофичните ресурси за видрата и за редица видове рибоядни птици. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Камчийска Еменска планина” BG0000133. Очаква се зарибяването с предложените видове да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона е посочен един тип консервационно значим хабитат от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion. Регистрирани са няколко вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Обикновен щипок Cobitis taenia (C. elongatoides), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus). Популациите на черната мряна, горчивката и щипокa са относително стабилни, макар и не твърде многочислени. Предвиденото зарибяване на р. Горна Луда Камчия с речна пъстърва не може да да окаже никакво въздействие върху отбелязания приоритетен хабитат. Възможни са конкурентни взаимоотношения с черната мряна, както и проява на хищническа преса спрямо черната мряна на ранни етапи на онтогензата, щипока, горчивката. За да се снижи интензивността на потенциалните негативни въздействия, се препоръчва да се постигне пространствено разделяне на популацията на речната пъстърва от популациите на мряната, щипока и горчивката. За целта е необходимо зарибяването с речна пъстърва да се ограничи в пъстървовата зона ( > 800 м н.в.). Не се очаква зарибяването с речна пъстърва да окаже съществено въздействие върху популацията на видрата. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Горна Луда Камчия” BG0000136. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху ихтиофауната в реката, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува опасност да се засили риболовният натиск върху техните популации.
Тази защитена зона обхваща морска и сладководна акватории. В предмета и целите за опазване са посочени два вида риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC – Alosa pontica и Alosa maeotica, които тук обитават изключително морските хабитати. В Стандартния формуляр НАТУРА 2000 са изброени и редица видове водоплаващи и водолюбиви птици от Приложение II към Директива 92/43/EEC. Не са отбелязани водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC. В езерото съществува шаранова популация, която до голяма степен е формирана като резултат от зарибяване с големи количества през втората половина на миналия век. Понастоящем в Дуранкулашкото езеро видът е подложен на интензивен риболовен натиск. Предвиденото допълнително зарибяване на езерото с шаран не може да окаже никакво въздействие върху морски видове като Alosa pontica и Alosa maeotica. Негативни въздействия върху други компоненти от езерната екосистема също не се очакват. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Езеро Дуранкулак” BG0000154. Зарибяването на Дуранкулашкото езеро с предвидените количества шаран ще допринесе за увеличаване на хранителните ресурси за рибоядните птици. Очаква се зарибяването с шаран да компенсира риболовния натиск върху неговата популация, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени три типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC като Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus). Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който, наред с други фактори (замърсяване на водите, природни бедствия) е причина за значителни флуктуации на числеността на рибните популации. Не се очакват промени в състоянието на водните местообитания като резултат от редвиденото зарибяване с шаран и сом. Зарибяването с тези видове, които са автохтонни в р. Тунджа, не би могло да окаже негативно въздействие върху местните популации на видовете риби и земноводни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, поради пространственото разделение на предпочитаните местообитания в пределите на един и същ речен участък, чрез което се избягват както конкурентни отношения, така и хищническа преса (от страна на сома). Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Тунджа-1” BG0000192. Зарибяването с шаран ще допринесе за увеличаване на потенциалните хранителни ресурси за видрата и за някои видове рибоядни птици. С цел възстановяне на местната популация от див шаран, се препоръчва да се зарибява именно с тази форма. Макар да не е включен в Приложение II към Директива 92/43/EEC, дивият шаран е вид от Червената книга на България. Очаква се зарибяването с шаран и сом да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Распер Aspius aspius. Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който, наред с други фактори (замърсяване на водите, природни бедствия) е причина за значителни флуктуации на числеността на рибните популации. Предвиденото зарибяване в долното течение на р. Тунджа с шаран и сом няма да предизвика съществени промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като и двата вида са обичайни в този участък от поречието. Числеността им обаче е силно подкопана като резултат от интензивния риболов и други антропогенни въздействия. Възстановяването и стабилизирането на техните популации чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка към рехабилитация на стабилизиране речната ихтиоценоза и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост. Пространственото разделение на предпочитаните местообитания в пределите на един и същ речен участък е предпоставка за избягване както на потенциални конкурентни отношения, така и на допълнителна хищническа преса (от страна на сома). Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Тунджа-2” BG0000195. Зарибяването с шаран ще допринесе за увеличаване на потенциалните хранителни ресурси за видрата и за някои видове рибоядни птици. Очаква се зарибяването с шаран и сом да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени три типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3130 – Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea 3160 – Естествени дистрофни езера 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC като Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Планински кефал Leuciscus souffia. Предвиденото зарибяване на р. Десилица с речна пъстърва не би могло да окаже никакво въздействие върху отбелязаните консервационно значими хабитати. Не може да се очаква също така каквото и да е въздействие върху популацията на планински кефал Leuciscus souffia, тъй като този вид засега е установен само в Долно Кременско езеро. Поради пространственото разделение на местообитанията зарибяването с речна пъстърва няма да окаже въздействие и върху популацията на жълтокоремната бумка. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “НП Пирин” BG0000209. Зарибяването на реката с пъстърва ще допринесе за увеличаване на трофичните ресурси за видрата. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху нейната популация, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica). Популацията на черната мряна е подложена на значително риболовно натоварване, което е една от причините за намаляване на нейната численост. Не са отбелязани водни местообитания (растителни съобщества), включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC . Възможно е зарибяването на Дряновска река с речна пъстърва да предизвика конкурентни взаимоотношения с черната мряна, както и проява на хищническа преса спрямо черната мряна на ранни етапи на онтогензата и балканския щипок. За да се снижи интензивността на потенциалните негативни въздействия, се препоръчва да се постигне пространствено разделяне на популацията на речната пъстърва от популациите на мряната, щипока и горчивката. За целта е необходимо зарибяването с речна пъстърва да се ограничи в пъстървовата зона ( > 800 м н.в.). Не се очаква зарибяването с речна пъстърва да окаже съществено въздействие върху популацията на видрата. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Дряновски манастир” BG0000214. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху речната ихтиофауна, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува опасност да се засили риболовният натиск върху техните популации.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Южна блатна костенурка Mauremys caspica, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Распер Aspius aspius. Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който, наред с други фактори (замърсяване на водите, природни бедствия) е причина за значително качествено и количествено обедняване Предвиденото зарибяване в долното течение на р. Тунджа с шаран и сом няма да предизвика съществени промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като и двата вида са обичайни в този участък от поречието. Числеността им обаче е силно подкопана като резултат от интензивния риболов и други антропогенни въздействия. Възстановяването и стабилизирането на техните популации чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка към рехабилитация на стабилизиране речната ихтиоценоза и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост. Пространственото разделение на предпочитаните местообитания в пределите на един и същ речен участък е предпоставка за избягване както на потенциални конкурентни отношения, така и на допълнителна хищническа преса (от страна на сома). Зарибяването не би могло да окаже въздействие върху популациите на двете блатни костенурки. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Ждрелото на река Тунджа” BG0000217. Зарибяването с шаран ще допринесе за увеличаване на потенциалните хранителни ресурси за видрата. Очаква се зарибяването с шаран и сом да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува потенциална опасност от нарастване на риболовния натиск върху тях.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Бисерна мида Unio crassus. Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който е причина за значително намаляване на запасите от маришка мряна. Районът на баластриерите е силно антропогенно повлиян и не са отбелязяни водни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC. Предвиденото зарибяване на баластриерите в долното течение на р. Места с шаран и сом не би могло да окаже негативно въздействие върху популациите на речните видове риби поради пространственото разделение на местообитанията и относителната изолация на баластриерите от реката. Възможно е обаче, в баластриерите сомът да оказва хищническа преса върху горчивката, жълтокоремната бумка и големия гребенест тритон (през размножителния период). Потенциалните негативни въздействия върху тези видове могат да се ограничат, ако се намалят предвидените количества за зарибяване със сом. Възможна е реализацията на алтернативен вариант – зарибяване само с шаран. Зарибяването на баластриерите ще допринесе за увеличаване на потенциалните трофични ресурси за видрата и някои рибоядни видове птици. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Долна Места” BG0000220.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени два типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition. Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC като Видра Lutra lutra, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus). Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, довел до значително качествено и количествено обедняване. Предвиденото зарибяване на язовира с шаран, толстолоб и бял амур е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове. Очакваното отсъствие на каквото и да е потенциално въздействие от зарибяването върху популациите на споменатите по-горе консервационно значими видове риби в ЗЗ, е обусловено от диференциацията в пространственото им разпределение и от особеностите на тяхната екология. Предвиденото зарибяване ще помогне за стабилизиране на популациите на шарана, толстолоба и белия амур, подложени на значително риболовно натоварване. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Язовир Копринка” BG0000261. Зарибяването на язовир Копринка с шаран, толстолоб и бял амур ще доведе до увеличаване и стабилизиране на трофичните ресурси за видрата и за редица видове рибоядни птици. Очаква се зарибяването с предложените видове да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Обикновен щипок Cobitis taenia (C. Elongatoides), Виюн Misgurnus fossilis, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus). Не са отбелязани водни местообитания (растителни съобщества), включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC. Ихтиофауната в язовира е подложена на значителен риболовен натиск, довел до значително намаляване на числеността на видовете, обекти на риболов. Предвиденото зарибяване на язовир Александър Стамболийски с шаран, толстолоб и сом е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове. Очакваното отсъствие на каквото и да е потенциално въздействие от зарибяването върху популациите на споменатите по-горе консервационно значими видове риби в ЗЗ, е обусловено от диференциацията в пространственото им разпределение и от особеностите на тяхната екология. Предполага се, че предвиденото зарибяване ще помогне за стабилизиране на популациите на шарана, толстолоба и сома, подложени на значително риболовно натоварване. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Язовир Стамболийски” BG0000275. Зарибяването на язовир Александър Стамболийски с шаран, толстолоб и сом ще доведе до увеличаване и стабилизиране на трофичните ресурси за видрата и за някои видове рибоядни птици обитаващите района. Очаква се зарибяването с предложените видове да компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Малка кротушка Gobio uranoscopus (Romanogobio uranoscopus), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica). Популацията на черната мряна е подложена на значително риболовно натоварване, което е причина за намаляване на нейната плътност. Не са отбелязани водни местообитания (растителни съобщества), включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC. Възможно е зарибяването на Дряновска река с речна пъстърва да предизвика конкурентни взаимоотношения с черната мряна, както и проява на хищническа преса спрямо черната мряна на ранни етапи на онтогензата, балканския щипок и малката кротушка. Потенциалните взаимодействия между горчивката и речната пъстърва са силно ограничени поради разделението на предпочитаните местообитания. За да се снижи интензивността на потенциалните негативни въздействия, се препоръчва да се постигне пространствено разделяне на популацията на речната пъстърва от популациите на мряната, щипока и горчивката. За целта е необходимо зарибяването с речна пъстърва да се ограничи в пъстървовата зона ( > 800 м н.в.). Не се очаква зарибяването с речна пъстърва да окаже съществено въздействие върху популацията на видрата. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Дряновска” BG0000282. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху речната ихтиофауна, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува опасност да се засили риболовният натиск върху популацията на черната мряна.
|