Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (нппуррр) цели: Възстановяване и поддържане на рибните популации чрез подпомагане възпроизводството на застрашените местни видове
Защитена зона (ЗЗ) “Езеро Шабла-Езерец” BG0000621
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Защитена зона (ЗЗ) “ Странджа” BG0001007
- Защитена зона (ЗЗ) “ Осоговска планина” BG0001011
- Защитена зона (ЗЗ) “ Земен” BG0001012
- Защитена зона (ЗЗ) “Карлуково” BG0001014
- Защитена зона (ЗЗ) “Река Места” BG0001021
- Защитена зона (ЗЗ) “Рупите-Струмешница” BG0001023
- Защитена зона (ЗЗ) “Родопи Западни” BG0001030
- Защитена зона (ЗЗ) “Родопи Средни” BG0001031
- Защитена зона (ЗЗ) “Родопи Източни” BG0001032
- Защитена зона (ЗЗ) “Брестовица” BG0001033
- Защитена зона (ЗЗ) “Западна Стара планина и Предбалкан” BG0001040
Защитена зона (ЗЗ) “Езеро Шабла-Езерец” BG0000621 Тази защитена зона обхваща морска и сладководна акватории. В предмета и целите за опазване са посочени три вида риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC – един морски (Карагьоз Alosa pontica) и два сладководни (Виюн Misgurnus fossilis, Горчивка Rhodeus sericeus amarus). В Стандартния формуляр НАТУРА 2000 са изброени и редица видове водоплаващи и водолюбиви птици от Приложение II към Директива 92/43/EEC. Не са отбелязани водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC. Шаранът и сега обитава Шабленско-Езерецкия езерен комплекс, но числеността му е твърде намаляла. Осъществяването на зарибяване с този вид не би могло да окаже никакво въздействие върху консервационно значимата ихтиофауна в ЗЗ, а ще помогне за възстановяване на нейното рибно богатство. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Езеро Шабла-Езерец” BG0000621.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко типа консервационно значими морски и сладководни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. 7220 – Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) 8330 – Подводни или частично подводни морски пещери 1110 – Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини 1160 – Обширни плитки заливи 1130 – Естуари Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Южна блатна костенурка Mauremys caspica, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Карагьоз Alosa pontica, Маришка мряна Barbus plebejus (B. tauricus), Брияна Chalcalburnus chalcoides, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), както и редица видове водолюбиви птици. Консервационно значимата ихтиофауна в ЗЗ включва както морски, така и сладководни видове. Популациите на сладководните видове риби са обект на значителен риболовен натиск, който наред с нестабилния воден режим е лимитиращ фактор за тяхното развитие. Предвиденото зарибяване на р. Велека с шаран и сом не би могло да окаже някакво въздействие върху консервационно значими хабитати и върху видове риби, земноводни и влечуги. Препоръчва се да се зарибява с дива форма на шаран. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Странджа” BG0001007. Зарибяване (особено с шаран) ще доведе до обогатяване на трофичните ресурси за видрата и за рибоядните птици и така ще има положително потециално въздействие върху техните популации.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Поточен рак Austropotamobius torrentium. Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC. Зарибяване с речна пъстърва ще бъде извършено в пъстървовата зона на реката, където пъстървата е единствен представител на ихтиофауната с цел възстановяване и стабилизиране на нейната популация. Зарибяването няма да окаже въздействие върху популациите на посочените консервационно значимите видове. Пъстървата практически няма да има взаимоотношения с повечето от тях, тъй като техните популации са локализирани в по-ниските речни участъци – т. нар. "шаранови води”. Не се очаква въздействие от страна на пъстървата и върху популацията на Austropotamobius torrentium, който използва същите местобитания. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Осоговска планина” BG0001011. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени два типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Бисерна мида Unio crassus, Поточен рак Austropotamobius torrentium. В река Струма, популацията на маришката мряна е относително стабилна и многочислена, но в притоците, които ще бъдат обект на зарибяване, плътността й е твърде ниска. Речната пъстърва е типичен, често единствен обитател на ихтиофауната в пъстървовите води на територията на ЗЗ „Земен”, но популацията й е засегната от значителен риболовен натиск. Зарибяването на пъстървовите зони на реките в с речна пъстърва няма да окаже въздействие върху посочените консервационно значими местообитания. Повечето от изброените видове също не са обект на потенциални въздействия, поради спецификата на тяхното пространствено разпределение и екология. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България. Предвиденото зарибяване на язовир Пчелина с шаран, толстолоб, бял амур, сом, бяла риба и щука е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове. Тъй като повечето от посочените видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC обитават реките в ЗЗ зарибяването на язовира няма да окаже никакво въздействие върху техните популации. В язовира е регистрирана единствено обикновената блатна костенурка, но нейната популация също не може да бъде засегната от зарибяването. Зарибяването на язовира ще помогне за увеличаване на трофичните ресурси за рибоядните птици, обитаващи този район. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Земен” BG0001012. Очаква се предвиденото зарибяване да компенсира риболовния натиск върху запасите на речна пъстърва в реките, както и на шаран, толстолоб, бял амур, сом, бяла риба и щука в язовир Пчелина, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени два типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3140 – Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara 7220 – Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica), Бисерна мида Unio crassus. Предвиденото зарибяване на река Златна Панега с речна пъстърва няма да предизвика значителни промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като видът отдавна е част от нея. Популацията му е подложена на значителен риболовен натиск. Нейното стабилизиране чрез изкуствено зарибяване необходимо поради нарушените възможности за естествено възпроизводство и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Карлуково” BG0001014. Предвиденото зарибяване (особено с шаран) ще доведе до обогатяване на трофичните ресурси за видрата и така ще окаже положително въздействие върху нейната популация, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.
В предмета и целите за опазване в защитената зона е посочен един тип консервационно значим воден хабитат от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Бисерна мида Unio crassus, Поточен рак Austropotamobius torrentium. Речната пъстърва е типичен, често единствен обитател на ихтиофауната в горното течение на р. Места и редица нейни притоци на територията на ЗЗ „Места”, но популацията й е засегната от значителен риболовен натиск. Зарибяването на пъстървовите зони на тези реки с речна пъстърва няма да окаже въздействие върху посочените консервационно значими местообитания. Повечето от изброените видове също не са обект на потенциални въздействия, поради спецификата на тяхното пространствено разпределение и екология. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Места” BG0001021. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ „Места”. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Южна блатна костенурка Mauremys caspica, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Обикновен щипок Cobitis taenia (C. elongatoides), Распер Aspius аspius, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Поточен рак Austropotamobius torrentium, Бисерна мида Unio crassus. Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC. Предвиденото зарибяване на язовир Самоилово с шаран, толстолоб и бял амур не би могло да окаже никакво въздействие върху посочените консервационно значимите видове риби, земноводни, влечуги и безгръбначни, които са регистрирани в реките Струма и Струмешница, поради пространствената изолация на местообитанията. Увеличаването на рибните запаси в язовира ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Рупите-Струмешница” BG0001023.
В предмета и целите за опазване в защитената зона е посочен един тип консервационно значим воден хабитат от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Поточен рак Austropotamobius torrentium. Зарибяване с речна пъстърва ще бъде извършено в пъстървовите зони на реките, където пъстървата е единствен представител на ихтиофауната с цел възстановяване и стабилизиране на нейната популация. Зарибяването не би могло да окаже въздействие върху водните местообитания от типа 3260. Не се очаква да има значимо въздействие и върху популацията на Barbus plebejus, която е локализирани в по-ниските речни участъци – т. нар. "шаранови води”. Поради посочени по-горе съображения не се очакват въздействия и върху другите отбелязани консервационно значимите видове. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България. Тъй като консервационно значимият хабитат 3260 е речен, а и посочените видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC обитават само реките на територията на ЗЗ „Родопи Западни”, предвиденото зарибяване на язовирите Тошков Чарк, Батак, Голям Беглик, Малък Беглик и Широка поляна с шаран, бяла риба, бял амур, сом и толстолоб не би могло да окаже никакво въздействие върху тях. Зарибяването с тези видове може да се приеме като необходима стъпка с цел възстановяване и поддържане на язовирните ихтиоценози, и по-пълноценно използване на разнообразната трофична база в язовирите. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Родопи-Западни” BG0001030.
В предмета и целите за опазване в защитената зона е посочен един тип консервационно значим воден хабитат от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3160 – Естествени дистрофни езера Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Бисерна мида Unio crassus, Поточен рак Austropotamobius torrentium. Речната пъстърва е типичен, често единствен обитател на ихтиофауната в горните течения на реките, протичащи на територията на ЗЗ „Родопи Средни”, но популацията й е засегната от значителен риболовен натиск. Зарибяването на пъстървовите зони на тези реки с речна пъстърва няма да окаже въздействие върху посочения консервационно значим тип местообитание. Повечето от изброените видове също не са обект на потенциални въздействия, поради спецификата на тяхното пространствено разпределение и екология. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Родопи-Средни” BG0001031. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ „Родопи Средни”. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България.
В предмета и целите за опазване в защитената зона е посочен един тип консервационно значим воден хабитат от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Распер Aspius aspius. Предвиденото зарибяване на язовир Ивайловград с шаран, толстолоб, бял амур, сом и бяла риба е продължение на извършваните досега зарибявания със същите видове, които са компонент от язовирната ихтиоценоза, но популациите им са засегнати от значителен антропогенен натиск. Зарибяването има за цел да подпомогне тяхното възстановяване и стабилизиране. Зарибяването на язовира няма да окаже никакво въздействие върху речната ихтиофауна. Не се очакват значителни промени и в състава и структурата на язовирната ихтиоценоза, тъй като видовете, с които ще се зарибява, отдавна са част от нея. Стабилизирането на техните популации чрез изкуствено зарибяване необходимо поради нарушените възможности за естествено възпроизводство и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Родопи-Източни” BG0001032.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis). Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC. Речната пъстърва е типичен, често единствен обитател на ихтиофауната в горните течения на реките, протичащи на територията на ЗЗ „Брестовица”, но популацията й е засегната от значителен риболовен натиск. Зарибяването на пъстървовите зони на тези реки с речна пъстърва няма да окаже въздействие върху повечето от изброените видове също не са обект на потенциални въздействия, поради спецификата на тяхното пространствено разпределение и екология. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Брестовица” BG0001033. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси. Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ „Брестовица”. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките в ЗЗ, както това се наблюдава на много места в България.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени два типа консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3140 – Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara 3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica), Малка кротушка Gobio uranoscopus (Romanogobio uranoscopus), Балканска кротушка Gobio kessleri (Romanogobio kessleri), Главоч Cottus gobio, Поточен рак Austropotamobius torrentium. Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на реките в ЗЗ “ Западна Стара планина и Предбалкан” с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с черната мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.) и с хищническа преса в по-високите участъци (пъстървовата зона). За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху черната мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона). Главочът Cottus gobio обитава именно пъстървовите зони на реките и е естествен трофичен ресурс за речната пъстърва. Поради това, при висока плътност на пъстървовата популация съществува реална заплаха за популацията на главоча. Трябва да се има предвид, че в ЗЗ “ Западна Стара планина и Предбалкан” се опазва около 20 % от площта на местообитанията на главоча в България. За да се снижи потенциалната опасност за този вид с висока консервационна стойност е необходимо преди зарибяването с пъстърва да се извърши ихтиологично проучване за уточняване разпределението на неговата популация в реките в ЗЗ. В речните участъци с по-висока популационна плътност на главоча да се избягва зарибяване с речна пъстърва или да се зарибява с малки количества. Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове, които са засегнати и от интензивно хидротехническо строителство. При това има реална опасност от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България. Предвиденото зарибяване на язовир Дъбравка с шаран, бял амур, толстолоб, сом и бяла риба не би могло да окаже значимо въздействие върху посочените видове риби, земноводни и влечуги от Приложение II към Директива 92/43/EEC, тъй като те са обвързани главно с речните местообитания, но ще обогати хранителната база за популацията на видрата в района. Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Западна Стара планина и Предбалкан” BG0001040.
|