Защитена зона (ЗЗ) “ Искърски пролом-Ржана” BG0001042

3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica), Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus).

Горните течения на предвидените за зарибяване реки Габровница и Пробойница се отнасят към пъстървовите води, а в по-ниските участъци доминира ихтиокомплексът на черната мряна, чиите популации, макар и подложени на умерен риболовен натиск са стабилни и с относително висока плътност.

Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на двете реки с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с черната мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.).

За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху черната мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона).

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Искърски пролом-Ржана” BG0001042.

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове, които са засегнати и от интензивно хидротехническо строителство. При това има реална опасност от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

39. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Плана” BG0001307
    

Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на река Планщица с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с черната мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.)

За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху черната мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона).

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Плана” BG0001307.

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове.

40. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Река Яденица” BG0001386
    

Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Река Яденица почти по цялото си протежение се отнася към пъстървовите води, където речната пъстърва е типичен, често единствен представител на ихтиофауната. Маришка мряна се среща само в най-долните участъци на реката, където е твърде малочислена. Популацията на речната пъстърва също е твърде малочислена и нестабилна, като резултат от негативните въздействия на хидротехническто строителство и наводненията през 2005 г. Зарибяването на р. Яденица с речна пъстърва няма да окаже въздействие върху повечето от изброените видове.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Яденица” BG0001386.

Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси.

Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира отрицателните въздействия на антропогенните и природните фактори върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ „Река Яденица”. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реката, както това се наблюдава на много места в България.

41. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Средна гора” BG0001389
    

Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който наред със замърсяването на водите и нестабилния речен отток е причина за деградация на речните ихтиоценози.

Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на реките в ЗЗ “Средна гора” с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с маришката мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.) и с хищническа преса в по-високите участъци (пъстървовата зона).

За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху маришката мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реките (пъстървовата зона).

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове, които са засегнати и от интензивно хидротехническо строителство. При това има реална опасност от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

Предвиденото зарибяване на язовир Душанци с шаран, бяла риба и щука не би могло да окаже значимо въздействие върху посочените видове риби, земноводни и влечуги от Приложение II към Директива 92/43/EEC, тъй като те са обвързани главно с речните местообитания, но ще обогати хранителната база за популацията на видрата в района.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Средна гора” BG0001389.

42. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Централен Балкан- Буфер” BG0001493
    

Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на реките в ЗЗ „Централен Балкан - Буфер” с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с черната мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.) и с хищническа преса в по-високите участъци (пъстървовата зона).

За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху черната мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона).

Главочът Cottus gobio, който обитава именно пъстървовите зони на реките е естествен трофичен ресурс за речната пъстърва. Поради това, при висока плътност на пъстървовата популация съществува реална заплаха за популацията на главоча. За да се снижи потенциалната опасност за този вид с висока консервационна стойност е необходимо преди зарибяването с пъстърва да се извърши ихтиологично проучване за уточняване разпределението на неговата популация в реките в ЗЗ. В речните участъци с по-висока популационна плътност на главоча да се избягва зарибяване с речна пъстърва или да се зарибява с малки количества.

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове, които са засегнати и от интензивно хидротехническо строителство. При това има реална опасност от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

Предвиденото зарибяване на язовир Сопот с шаран, толстолоб, сом и бяла риба не би могло да окаже значимо въздействие върху посочените видове риби, земноводни и влечуги от Приложение II към Директива 92/43/EEC, тъй като те са обвързани главно с речните местообитания. Зарибяването с тези видове може да се приеме като необходима стъпка с цел възстановяване и поддържане на язовирните ихтиоценози, и по-пълноценно използване на разнообразната трофична база в язовирите.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Централен Балкан- Буфер” BG0001493.

43. 
    Защитени зони от ЕМ Натура 2000, включващи участъци от р. Дунав и крайдунавски блата и езера
    

3130 – Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване в защитените зони в поречието на Дунав, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Umbra krameri, Белопера кротушка Gobio albipinnatus, Распер Aspius aspius, Горчивка Rhodeus sericeus amarus, Виюн Misgurnus fossilis, Обикновен щипок Cobitis taenia, Ивичест бибан Gymnocephalus schraetzer, Високотел бибан Gymnocephalus baloni, Малка вретенарка Zingel streber, Голяма вретенарка Zingel zingel, Сабица Pelecus cultratus, Голям щипок Cobitis elongata, Украинска минога Eudontomyzon mariae, Карагьоз Alosa pontica, както и редица видове водолюбиви птици.

Зарибяването на река Дунав с есетрови риби е необходима мярка за подържане на техните популации при съществуващите комплексни неблагоприятни въздействия, затрудняващи естественото възпроизводство. Тъй като р. Дунав е част от естествения ареал на моруната и руската есетра, зарибяването с тези видове не би могло да окаже каквото и да е неблагоприятно въздействие върху дунавската ихтофауна. Зарибяването на р. Дунав с далекоизточните видове толстолоб, бял амур и черен амур не влиза в пряк конфликт с предмета и целите за опазване на консервационно значими видове и местообитания в поречието на Дунав, още повече, че може да се осъществява извън акваториите, включени в защитени зони. Въпреки това, все пак не е желателно с оглед избягване на възможни странични ефекти върху речното съобщество. Освен това, съществува системно, макар и инцидентно спонтанно зарибяване на реката с тези видове от прилежащи рибарници в Румъния при високи дунавски води, а е възможно (макар и засега недоказано) да има и естествено възпроизводство в реката. Останалите видове, предвидени за зарибяване на р. Дунав и крайдунавските стоящи водоеми, са обичайни за тази част от поречието. Тяхното възстановяване и стабилизиране чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка с цел въстановяване и стабилизиранена ихтиоценозите в условията на антропогенен натиск. За повечето от тях няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитените зони, включващи участъци от р. Дунав и крайдунавски блата и езера.

Съществуват обаче съмнения относно целесъобразността от зарибяване с щука. В крайдунавските блата и езера този вид има добри условия за естествено възпроизводство и се характеризира със стабилни популации, а от друга страна, съществува потенциална опасност от прекомерно засилване на хищническата преса върху консервационно значими видове, с ограничено разпространение само в тези водоеми, каквито са: Umbra krameri, Gobio albipinnatus, Misgurnus fossilis и др.

5. 
   Потенциално въздействие на НППУРРР върху целостта на защитените зони и ЕМ Натура 2000 с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.).
   

6. 
   Предложения за мерки, предвидени за предотвратяване на възможни неблагоприятни въздействия от осъществяване на НППУРРР върху защитените зони.
   

7. 
   Възможни алтернативни решения
   

8. 
   Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на НППУРР или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.
   

8. 
   Заключение
   

Предвидените в програмата дейности за общо подобряване на условията на средата, подпомагане на естественото размножаване на рибите и спазване на законовите разпоредби в тази област, са органично свързани с принципите за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в защитените зони.

Основната дейност, заложена в програмата – зарибяването на различни водни обекти с видове, представляващи интерес за риболова, като правило не предполага значителни изменения в структурата на съществуващите ихтиоценози или формиране на нови съобщества, а е насочена към възстановяване и поддържане на местни популации, силно засегнати от интензивен риболов и други неблагоприятни въздействия, при които самовъзпризводството на съответните е силно затруднено. В повечето предвидени за зарибяване обекти приемането на нулевата алтернатива (отказ от зарибяване) няма да осигури по-добро опазване на видовете от Приложение II към Директива 92/43/EEC, а в горните и в част от средните течения на много от реките съществува реална опасност от пълно обезрибяване.

В повечето от водните обекти, включени в предложената програма, зарибяването ще допринесе за обогатяване на хранителната база на видрата и на рибоядните птици.

В отделни водни обекти съществува, макар и ограничена, потенциална опасност от възникване (или засилване) на антагонистични взаимоотношения (конкуренция, хищническа преса) с местни видове риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC. Тази опасност може да бъде избегната, ако предварително бъдат направени проучвания върху състоянието и пространственото разпределение на популациите на потенциално “потърпевшите” видове и при зарибяването се вземат мерки за снижаване на вероятността от директни контакти с популацията на потенциалния конкурент/хищник.

Поради агресивното хищническо поведение на щуката, зарибяване на реки с този вид трябва да се извършва в ограничени мащаби, а в крайдунавските езера и блата – само след предварително проучване на местната ихтиофауна и при отсъствието на потенциална опасност за видове с висока консервационна значимост.

Зарибяването на язовирите с растителноядни риби от далекоизточния ихтиокомплекс е напълно допустимо, доколкото в тези водни обекти ихтиофауна дефинитивно се формира главно чрез зарибяване, а освен това, потенциалните въздействия от страна на язовирната ихтиофауна върху консервационно значимите речни видове риби са пренебрежимо слаби. От друга страна, зарибяването на р. Дунав с видове от далекоизточния ихтиокомплекс, макар да не не влиза в пряк конфликт с предмета и целите за опазване на консервационно значими видове и местообитания, все пак не е желателно с оглед избягване на възможни нежелани ефекти върху речното съобщество.

С цел опазване чистотата на генофонда на дивия шаран, който е включен в Червената книга на България, зарибяване с шаран на крайдунавските езера и блата, както и на долните течения на дунавските притоци, следва да се извършва само при осигуряване на зарибителен материал от дивата форма на вида. Същото се препоръчва и за реките Марица и Тунджа.

Също с цел опазване на ендемичния генофонд е необходимо при зарибяване с речна пъстърва да се вземат мерки за спазване на предвиденото в програмата условие, за зарибяването на реките от Дунавския (Черноморския) и Егейския водосборни басейни да се осъществява само със зарибителен материал от същите водосбори.

При пренасяне на зарибителен материал трябва да се вземат мерки за избягване неволното пренасяне на потенциално инвазивни видове, а при зарибяване на р. Дунав с есетрови риби е необходимо да се контролира видовият състав на зарибителния материал, за да се избегне внасянето на нежелани хибриди.

При доставката на зарибителния материал трябва да се прилага стриктен контрол върху неговото здравословно състояние за да се избегне опасността от пренасяне на инфекциозни и/или паразитни заболявания.

При съобразяване с направените препоръки и предложения, предложената програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси е напълно съвместима с предмета и целите за опазване на консервационно значими видове и местообитания в потенциално засегнатите защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000.

8. 
   Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.
   

За целите на настоящата оценка е направен анализ на потенциалните въздействия от реализацията на предложената програма върху приоритетни консервационно значими видове водни животни и водни местообитания в границите на защитените зони от ЕМ НАТУРА 2000. Защитените зони, които ще бъдат засегнати от реализацията на програмата, са идентифицирани чрез привързване на водните обекти, предвидени за зарибяване, с границите на предложените защитени зони за НАТУРА 2000 по Директивата за хабитатите.

Анализът е направен на базата на информация от формулярите «Предмет и цели за опазване» в съответните защитени зони, като е използвана и информация за консервационно значими видове и местообитания от стандартните формуляри по НАТУРА 2000.

Настоящата оценка е изготвена в съответствие с изискванията и методическите указания в Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/ 2007 г.) и е съобразена с измененията и допълненията към Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр. 94/ 2007 г.).

• 
  Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002 г., ....., изм. ДВ бр. 94 от 16 Ноември 2007 г.)
  
• 
  Закон за рибарството и аквакултурите (Обн. ДВ бр. 41 от 24 Април 2001 г., ... , изм. ДВ бр. 108 от 29 Декември 2006 г.)
  

• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73 от 11.09.2007 г.).
  
• 
  Стандартни формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ), Натура 2000. МОСВ.
  
• 
  Стандартни формуляри “Предмет и цели за опазване” в защитените зони по Натура 2000. МОСВ.
  

8. 
   ПРИЛОЖЕНИЯ:
   

• 
  Картен материал на CD
  

• 
  Документи на експертите
  

Централна лаборатория по обща екология, БАН