Защитена зона (ЗЗ) “Кършалево” BG0000294

Не са отбелязани консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Реките, предвидени за зарибяване на територията на ЗЗ “Кършалево” в по-голямата си част се отнасят към типичните пъстървови води, и само в най-ниските си части са населени с малочислени популации на маришка мряна. Предвиденото зарибяване с речна пъстърва цели да възстанови и стабилизира локалните популации на този вид в района и не се очаква да окаже значимо въздействие върху популациите на маришката мряна, поради пространственото разделение на местообитанията на двата вида. Все пак, за да се избегне потенциалното негативно въздействие поради възникване на конкурентни взаимоотношения се препоръчва зарибяването да се извършва само в горните течения на реките (пъстървовата зона).

Потенциалното въздействие върху другите отбелязани видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC може да се приеме като пренебрежимо слабо, поради пространственото разделение на местообитанията и поради особеностите на тяхната екология.

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Кършалево” BG0000294.

Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси за този рибояден вид.

Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира риболовния натиск върху този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ. При нулева алтернатива е реална опасността от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

15. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Руй” BG0000313
    

Не са отбелязани водни местообитания (растителни съобщества), включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Предвиденото зарибяване на р. Ерма с речна пъстърва няма окаже съществено въздействие върху видовете земноводни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, поради пространствено разделение на местообитанията и/или поради особености на тяхната екология.

Възможно е зарибяването с речна пъстърва да предизвика конкурентни взаимоотношения с черната мряна, както и проява на хищническа преса спрямо черната мряна на ранни етапи на онтогензата и балканския щипок. За да се снижи интензивността на потенциалните негативни въздействия, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона). За целта е необходимо преди зарибяването да се извършат проучвания върху състоянието и пространственото разпределение на популациите на двата местни вида от Приложение II към Директива 92/43/EEC, както и върху състоянието на трофичната база (макрозообентоса) в речния участък, предвиден за зарибяване с речна пъстърва.

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Руй” BG0000313.

Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси.

Нулевата алтернатива (без зарибяване с пъстърва) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, особено на черната мряна, чиято популация сега е твърде малочислена, в резултат от неблагоприятни антропогенни въздействия.

16. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Кресна - Илинденци” BG0000366
    

В ЗЗ “Кресна - Илинденци” отбелязаните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC, с изключение на Austropotamobius torrentium и може би видрата, обитават само р. Струма и долните течения на нейните притоци, докато участъците, предвидени за зарибяване с речна пъстърва в тази ЗЗ са разположени в горните им течения, които са типични пъстървови води. Поради така очертаното пространствено разделение, зарибяването с речна пъстърва няма да окаже никакво съществено въздействие върху повечето консервационно значими видове в ЗЗ. Не се очаква някакво въздействие и върху поточния рак.

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Кресна-Илинденци” BG0000366.

Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще окаже положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси в горните течения на притоците на р. Струма.

Очаква се зарибяването с речна пъстърва да компенсира значителния риболовен натиск върху популацията на този вид, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ “Кресна - Илинденци”.

17. 
    Защитена зона (ЗЗ) “ПП Българка” BG0000399
    

Не са отбелязани консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Зарибяването на яз. Христо Смирненски с бяла риба няма да окаже никакво въздействие върху популациите на отбелязаните консервационно значими видове които обитават реките в ЗЗ “ПП Българка”, тъй като няма да има контакт с тях.

Възможно е обаче, зарибяването с речна пъстърва да предизвика конкурентни взаимоотношения с черната мряна, както и проява на хищническа преса спрямо черната мряна на ранни етапи на онтогензата и щипока. За да се снижи интензивността на потенциалните негативни въздействия, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горните течения на реките (пъстървовата зона).

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “ПП Българка” BG0000399.

Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата в горните речни течения, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси.

Нулевата алтернатива (без зарибяване с пъстърва) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува опасност да се засили риболовният натиск върху популацията на черната мряна.

18. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Река Стряма” BG0000429
    

Не са отбелязани консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Предвиденото зарибяване на р. Стряма с речна пъстърва няма окаже съществено въздействие върху популациите на бисерната мида и на поточния рак.

Възможно е обаче, зарибяването с речна пъстърва да предизвика конкурентни взаимоотношения и проява на хищническа преса спрямо маришката мряна. За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона). Необходимо е преди зарибяването да се извършат проучвания върху състоянието и пространственото разпределение на популациите на маришката мряна.

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Стряма” BG0000429.

Нулевата алтернатива (без зарибяване с пъстърва) няма да допринесе значително за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ, а съществува опасност да се засили риболовният натиск върху популацията на маришката мряна.

19. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Река Пясъчник” BG0000444
    

Не са отбелязани водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Предвиденото зарибяване на язовир Пясъчник с шаран, толстолоб, сом и бяла риба е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове.

Тъй като маришката мряна е реофилен вид, обитаващ р. Пясъчник, зарибяването на язовира няма да окаже въздействие върху нейните популации. Част от местообитанията на горчивката попадат в зони на потенциално взаимодействие с язовирната ихтиофауна в плитки крайбрежни участъци на язовира. Този вид и сега е потенциален трофичен ресурс за бялата риба и сома, обитаващи язовир Пясъчник, но тези взаимоотношения са с ниска интензивност, поради спецификата на пространственото разпределение, поведението и екологията на видовете. Очаква се предвиденото зарибяване да помогне за стабилизиране на популациите на бялата риба и сома, подложени на значително риболовно натоварване, но не и да доведат до съществена промяна в параметрите на потенциално въздействие върху популацията на горчивката. Предвиденото зарибяване на язовира с шаран и толстолоб не би могло да окаже въздействия върху популациите на горчивката, тъй като между тези видове практически отсъстват някакви значими взаимоотношения.

Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Пясъчник” BG0000444.

Очаква се зарибяването на язовир Пясъчник с шаран, толстолоб, сом и бяла риба да доведе до увеличаване и стабилизиране на трофичните ресурси за видрата, блатната костенурка, както и за редица видове рибоядни птици, обитаващи района.

Зарибяването с предложените видове ще компенсира риболовния натиск върху техните популации, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на тази ЗЗ.

20. 
    Защитена зона (ЗЗ) “НП Централен Балкан” BG0000494
    

3160 – Естествени дистрофни езера.

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC като Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Главоч Cottus gobio, Поточен рак Austropotamobius torrentium.

Ихтиофауната в района е подложена на значителен риболовен натиск, който е лимитиращ фактор за популацията на черната мряна. В същото време, в ЗЗ “НП Централен Балкан” се опазва около 50 % от площта на местообитанията на главоча в България.

Потенциалните негативни въздействия от предвиденото зарибяване на реките в ЗЗ “НП Централен Балкан” с речна пъстърва са свързани с възможността за възникване на конкурентни взаимоотношения с черната мряна в по-ниските речни участъци (< 800 м н.в.) и с хищническа преса в по-високите участъци (пъстървовата зона).

За да се снижи вероятността за потенциални негативни въздействия върху черната мряна, се препоръчва зарибяването с речна пъстърва да се ограничи само горното течение на реката (пъстървовата зона).

Главочът Cottus gobio обитава именно пъстървовите зони на реките и е естествен трофичен ресурс за речната пъстърва. Поради това, при висока плътност на пъстървовата популация съществува реална заплаха за популацията на главоча. За да се снижи потенциалната опасност за този вид с висока консервационна стойност е необходимо преди зарибяването с пъстърва да се извърши ихтиологично проучване за уточняване разпределението на неговата популация в реките в ЗЗ. В речните участъци с по-висока популационна плътност на главоча да се избягва зарибяване с речна пъстърва или да се зарибява с малки количества.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “НП Централен Балкан” BG0000494.

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще допринесе за значително обогатяване на трофичната база за видрата. При нулева алтернатива (отказ от зарибяване) не се очаква съществено подобряване на опазването на консервационно значимите видове, които са засегнати и от интензивно хидротехническо строителство. При това има реална опасност от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

21. 
    Защитена зона (ЗЗ) “НП Рила” BG0000495
    

3130 – Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

3160 – Естествени дистрофни езера

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC като Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Главоч Cottus gobio.

Водните обекти на територията на ЗЗ “НП Рила” се отнасят към пъстървовите води в България, като речната пъстърва е типичният, често единствен, представител на ихтиофауната в тях. Предвиденото зарибяване цели възстановяване и поддържане на устойчиво състояние на пъстървовата популация в НП Рила.

Предвиденото зарибяване на реките не би могло да окаже никакво въздействие върху отбелязаните консервационно значими хабитати.

От посочените видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC, единствено главочът, който естествен трофичен ресурс за речната пъстърва, може да бъде обект на хищническа преса при повишаване плътността на нейната популация. В реките на територията на НП Рила главочът е представен с малочислена, фрагментирана популация.

За да се избегне потенциално негативно въздействие върху този вид се препоръчва преди зарибяването с пъстърва да се уточни разпределението на неговата популация в реките в ЗЗ. В речните участъци с по-висока популационна плътност на главоча да се избягва зарибяване с речна пъстърва или да се зарибява с малки количества.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “НП Рила” BG0000495.

Зарибяването с речна пъстърва ще компенсира риболовния натиск върху нейните популации и ще има положително въздействие върху популацията на видрата на територията на ЗЗ, докато при нулева алтернатива (без зарибяване) е реална опасността от обезрибяване на реките, както това се наблюдава на много места в България.

22. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Голяма Камчия” BG0000501
    

Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Предвиденото зарибяване на язовир Тича с шаран, толстолоб, бял амур и бяла риба е продължение на извършваните досега нередовни зарибявания със същите видове. Зарибяването на язовира няма да окаже въздействие върху посочените консервационно значими видове риби, доколкото те обитават в река Камчия, но и не и в язовир Тича, и практически нямат контакт с язовирната ихтиоценоза.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Голяма Камчия” BG0000501.

Зарибяването на язовир Тича с шаран, толстолоб, бял амур и бяла риба ще компенсира значителния риболовен натиск върху популациите на тези видове, докато нулевата алтернатива (без зарибяване) няма да допринесе с нищо за опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ “Голяма Камчия” .

23. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Река Марица” BG0000578
    

3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, включва следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Южна блатна костенурка Mauremys caspica, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Распер Aspius aspius, Маришка мряна Barbus plebejus (B. cyclolepis), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), както и много видове водолюбиви птици.

Предвиденото зарибяване в долното течение на р. Марица с шаран и сом няма да предизвика съществени промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като и двата вида са обичайни в този участък от поречието. Числеността им обаче е силно подкопана като резултат от интензивния риболов и други антропогенни въздействия. Възстановяването и стабилизирането на техните популации чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка към рехабилитация на водното съобщество и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона Река Марица” BG0000578.

Предвиденото зарибяване (особено с шаран) ще доведе до обогатяване на трофичните ресурси за видрата и за рибоядните птици и така ще има положително потециално въздействие върху техните популации.

24. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Ломовете” BG0000608
    

3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

7220 – Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Червенокоремна бумка Bombina bombina, Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, Голям гребенест тритон Triturus karelinii, Горчивка Rhodeus sericeus amarus, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Виюн Misgurnus fossilis, Обикновен щипок Cobitis taenia (C. elongatoides), Балканска кротушка Gobio kessleri (Romanogobio kessleri), Голям щипок Cobitis elongata, както и много видове водолюбиви птици.

Състоянието на водната биота в р. Русенски Лом отразява въздействието на редица негативни фактори – преди всичко замърсяване на водата, но също така андигиране, промени на коритото, интензивен риболов, наводнения и др., лимитиращи развитието на речната ихтиофауна.

Предвиденото зарибяване на река Русенски Лом с шаран, сом и щука няма да предизвика драстични промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като и трите вида са обичайни в този участък от поречието. Числеността им обаче е силно подкопана като резултат от интензивния риболов и други антропогенни въздействия. Възстановяването и стабилизирането на техните популации чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка с цел рехабилитация на водното съобщество и няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост.

Все пак, за да се избегне непредвидено засилване на хищническата преса върху някои видове риби, се препоръчва зарибяването с щука да е с малки количества и да се извършва паралелен мониторинг върху състоянието на речната ихтиоценоза.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Ломовете” BG0000608.

Предвиденото зарибяване (особено с шаран) ще доведе до обогатяване на трофичните ресурси за видрата и за рибоядните птици и така ще има положително потециално въздействие върху техните популации.

25. 
    Защитена зона (ЗЗ) “Река Янтра” BG0000610
    

3150 – Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 – Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

3270 – Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

Консервационно значимата фауна, включена в предмета и целите за опазване, e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра Lutra lutra, Белопера кротушка Gobio albipinnatus (Romanogobio albipinnatus), Распер Aspius aspius, Горчивка Rhodeus sericeus amarus (R. amarus), Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis, Виюн Misgurnus fossilis, Балкански щипок Sabanejewia aurata (S. balcanica), Обикновен щипок Cobitis taenia, Ивичест бибан Gymnocephalus schraetzer, Малка вретенарка Zingel streber, Балканска кротушка Gobio kessleri (Romanogobio kessleri), Сабица Pelecus cultratus, Голям щипок Cobitis elongata, както и редица видове водолюбиви птици.

Защитената зона „Река Янтра” обхваща цялото средно и долно течение на реката, включително и устието, затова в предмета и целите за опазване в нея са посочени дунавски видове риби (Gobio albipinnatus, Aspius aspius, Gymnocephalus schraetzer, Zingel streber, Pelecus cultratus), както и такива, характерни за горните части на средното течение (Sabanejewia aurata, Gobio kessleri).

В районите предвиден за зарибяване ихтиофауната е обеднена в резултат от редица отрицателни антропогенни въздействия, преди всичко замърсяване на водата и интензивен риболов.

Предвиденото зарибяване на река Янтра със сом и щука няма да предизвика драстични промени в състава и структурата на речната ихтиоценоза, тъй като това са видове, обичайни за долното течение на реката. Популациите им обаче са силно засегнати от негативните антропогенни въздействия. Тяхното възстановяване и стабилизиране чрез изкуствено зарибяване може да се приеме като необходима стъпка с цел рехабилитация на ихтиоценозата и по-пълноценно използване на разнообразните речни местообитания. Няма основания да се очакват негативни въздействия върху хабитати и видове, включително и върху такива с висока консервационна значимост, още повече, че пространственото разпределение на популациите на щуката и сома е различно от това на видове като мряната и двата вида щипоци.

Все пак, за да се избегне непредвидено засилване на хищническата преса върху някои видове риби, се препоръчва зарибяването с щука да е с малки количества и да се организира паралелен мониторинг върху промените в състоянието на речната ихтиоценоза.

Реализацията на програмата няма да окаже отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Река Янтра” BG0000610.

Предвиденото зарибяване (особено с шаран) ще доведе до обогатяване на трофичните ресурси за видрата.

26. 
    
    Изтегляне 0.78 Mb.
    
    Сподели с приятели: