Вид индикатор
|
Индикатор
|
Цел 2007-2013г.
|
Изходен
|
Брой на стопанствата подкрепени за прилагане на Директива (ЕС) 676/1991 свързана с опазване на водните ресурси от замърсяване с нитрати причинено от земеделски източници
|
2 000
|
Брой подкрепени стопанства от животновъдния сектор.
|
2 500
|
Дял на инвестициите директно свързани с прилагането на Директива (ЕС) 676/1991 относно опазване на водните ресурси от замърсяване с нитрати причинено от земеделски източници
|
15%
|
Дял на инвестициите директно свързани със земеделски стопанства от сектор „Мляко” за постигане на съответствие със стандартите на българското и европейско законодателство.
|
15%
|
Дял на инвестициите директно свързани със земеделски стопанства от останалите животновъдни сектори за постигане на съответствие със стандартите на българското и европейско законодателство.
|
15%
|
Дял на инвестициите директно свързани със съоръжения и съответно оборудване за органична земеделска продукция.
|
5%
|
Дял на инвестициите директно свързани с производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и производство на енергийни култури.
|
5%
|
Наименование на мярката | Подобряване икономическата стойност на горите | Код | 122 | Член, касаещ мярката
Член 20 (б) (ii) и чл. 27 от Регламент на Съвета (ЕС) 1698/2005г.;
Член 18 и т. 5.3.1.2.2. на Приложение ІІ от Регламент на Комисията (EC) 1974/2006г. Обосновка
Недържавните гори имат важна роля за икономическите дейности в селските райони, поради което помощта от Общността е важна за подобряване и разширяване на тяхната икономическа стойност, за увеличаване разнообразяването на продукцията и насърчаване пазарните възможности, като в същото време поддържаме устойчивото стопанисване и многофункционалната роля на горите.
Основната част от (повече от 60%) от недържавните гори са издънкови и горски култури от бял и черен бор. Издънковите гори са се установили на територията на страната преди повече от 100 години. По отношение на дървесния състав при тях доминира дъбът, като 20 годишен ротационен период е бил нещо съвсем нормално. През последните 40 години основната горска политика по отношение на тези гори е била превръщането им във високостъблени. Това превръщане е нужно заради по-ниската производителност и по-ниското качество на произвежданата дървесина, подходяща само за дърва за огрев, дължащо се на малкия диаметър и ниското качество на стъблата. Освен това се наблюдава и намаляване на прираста и загуба на био-разнообразие. Без превръщане, тези гори ще бъдат изложени на по-нататъшна деградация.
От друга страна, много борови култури (около 1Мха на цялата територия) са създадени през периода 1960-1970. Някои от тях (приблизително 30%) са създадени на бивши земеделски земи и след реституцията станаха частна собственост. Тези млади култури се нуждаят от отгледни сечи за да се подобри количеството и качеството на тяхната дървесина. Броят на стъблата на хектар е твърде голям, което води до нестабилност. Освен това, по този начин ще подобрим и тяхната устойчивост срещу болести и природни бедствия. Без подкрепа, икономическата стойност на тези гори ще намалява все повече и повече, докато бъдат изцяло унищожени от вятъра, снега или други природни бедствия.
Разходите по такива мероприятия ще бъдат по-високи или в най-добрия случай равни на потенциалните приходи. В противоречие със спешната нужда от подкрепа за тези гори, както е посочено по-горе, недържавните собственици на гори (частни собственици както и общини) нямат достатъчно средства за да финансират лесовъдските мероприятия, заложени в лесоустройствените проекти, както нямат и необходимата екипировка за сеч, за да ги извършат със собствени сили. Поради тези причини, няма икономически интерес за извършване на тези дейности и желанието за подобряване на икономическата стойност на горите от недържавните собственици е ниско. Дейностите са в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006-2015 и трябва да са в съответствие с Закона за горите и свързаните с него под законови актове.
Основи на лесоустройството в България
Всички дейности предвидени за подпомагане по тази мярка са основани на устойчив лесоустройствен проект/план/програма (УЛУП). Самият УЛУП трябва да осигурява:
1. екологичните, икономически и социални функции на горите;
2. прилагането на многофункционалното стопанисване на горите.
Целите на лесоустройството са да оцени състоянието и досегашното стопанисване на горите, да проектира основни лесовъдски дейности за постигне устойчиво развитие на горското стопанство, опазване на биологичното разнообразие и относително постоянство и равномерност на ползването в дългосрочен аспект. Основните елементи на лесоустройството в България са:
-
Определяне и обозначаване границите на различните горскостопански единици – ГС, ГСУ, отдел, подотдел.
-
Определяне на таксационните характеристики на гората към момента на устройство.
-
Картографиране и изготвяне на горски карти.
-
Определяне на типовете гора и/или месторастене.
-
Проучването на биологичното разнообразие.
-
Оценката на здравословното състояние.
-
Оценката на екологичното състояние.
-
Състояние и развитие на пътната мрежа.
-
Определяне на лесовъдските дейности за период от 10 години – вид и размер на сечта, видове залесявания, бъдещ състав на гората и т.н.
-
Определяне на устойчиво средно ползване на дървесина за 10 годишен период.
-
Противопожарно устройство на горите.
-
Ловно-стопанско устройство.
Подробните правила за създаване на УЛУП са дадени в Наредба №6 за лесоустройството на горите в република България (Публикувана от Министъра на земеделието и горите, ДВ № 27/01.04.2004).
УЛУП се изготвя от специализирани фирми и лицензирани лесовъди на частна практика, регистрирани в публичен регистър воден от ДАГ. Изготвеният и одобрен УЛУП се изработва в четири екземпляра – един за ДАГ, един за РУГ, един за ДЛ/ДДивС и един за собственика на гората. Според действащото национално законодателство за гори до 2,0ха УЛУП не е задължителен, но тенденцията е всички гори да имат УЛУП.
Сподели с приятели: |