Демографското салдо се характеризира с

Механичният прираст за двете общини се различава. За територията на община Лясковец демографското салдо е с положителен ръст, за община Стражица-с отрицателен ръст.

Структуроопределящи икономически отрасли на МИГ-територията²⁹:

Разпределението на промишленото производство по населени места е крайно неравномерно. Фирмите са съсредоточени предимно в градовете. Има няколко малки предприятия и преработвателни предприятия от хранително – вкусовия сектор, които функционират по селата. В останалите населени места индустриалния бизнес има символично значение и почти навсякъде регистрира спад в относителния си дял.

Общият брой на предприятията, които функционират в територията, обхваната от МИГ към 31.12.2008 г.по данни от НСИ е 307 бр.

• 
  Микро предприятия (до 10 ч.) - 201 броя
  
• 
  Малки предприятия (от 10 до 50 ч.) – 94 броя
  
• 
  Средни предприятия (от 50 до 250 ч.) (бр.) -11броя
  
• 
  Големи предприятия (над 250 ч.) - 1 брой :
  

Използваната земеделска площ в община Лясковец е два пъти по-малко от обработваемата площ в община Стражица.

На територията работят 14 земеделски кооперации (4 в община Лясковец и 10 в община Стражица).

Природните условия и почвените ресурси са предпоставка за отглеждането на пшеница,ечемик, царевица и слънчоглед, като добивите от декар обикновено са над средните за страната. Площите, засети с пшеница през 2008 г. представляват около 35% от ИЗП, а тези със слънчоглед – 37%.

Традиционен отрасъл за района е зеленчукопроизводството. В момента зеленчукопроизводството е изцяло в личния сектор, където се наблюдава увеличение на площите с домати, пипер и картофи. Добре се развива и оранжерийното производство в частния сектор, като продукцията се използва освен за задоволяване на личните потребности и за продажба. Значителна част от зеленчукопроизводителите са съсредоточени в селата Джулюница, Козаревец, Кесарево.

Населението в територията притежава дългогодишен опит в лозарството и винопроизводството, но състоянието на подотрасъла в момента е критично. Високите разходи по обработката, липсата на механизация и високите цени на растително-защитните препарати доведоха до влошаване състоянието на лозовите насаждения. Към настоящия момент около 70% от плододаващите лозови насаждения са с изтекъл срок на експлоатация. Не по-малки са техническите и финансови проблеми, свързани с изкореняването на бракуваните и не възстановили насаждения и обновяването на лозовите масиви.

Животновъдният отрасъл на територията се развива главно в частния сектор. Средната производителност в отрасъла е ниска поради липсата на елитни породи и отсъствието на механизация при процеса на отглеждане. Неблагоприятната икономическа среда, създадена от високите цени на фуражите, енергията, лекарствата и ниските изкупни цени на угоените животни, главно поради внос, доведе до унищожаване на съществуващия потенциал. Известно увеличение на броя на животните в настоящия момент се наблюдава в отглеждането на овце.

Обслужването в земеделието се извършва от машинен парк, който включва комбайни, верижни и колесни трактори, сеялки, култиватори, плугове, пръскачки, сламопреси, тороразпръскачки, брани, косачки и други. Паркът е остарял и са необходими инвестиции за неговото обновяване.

Една от сериозните слабости в отрасъла е недостатъчното обединяване на земеделските стопани в асоциации и сдружения за защита на техните интереси пред различните държавни институции. Друга характерна особеност е сезонната и постоянна заетост, която земеделските предприятия осигуряват за малцинствените групи предимно ромите.

Анализ на отрасъла: (Приложение №7, т.”Характеристика на сектор Земеделие”)

Туристическата инфраструктура е слабо развита. Липсва инвентаризация и проучване на територията. Възможности за туристическо развитие съществуват, основани на съхранената природа , липсата на големи замърсители на околната среда и традициите в областта на фолклора, обичаите, традициите. Липсва изградена настанителна база. До момента на територията са регистрирани два хотела, две ваканционни селища и една къща за гости, както и обекти за хранене и развлечения. Съществуват екопътеки, спортни комплекси и места за спортен туризъм. В обхванатата територия са създадени сдружения за туризъм и са разработени общински програми за развитието на туризма. Към момента обаче няма организация, която да обединява интересите на туризма на двете общини от територията.

Основен транспортен носител за територията по направление изток-запад е първокласен път I-4 с Европейска категоризация Е-772. Общинската пътна мрежа (IV клас) е предназначена да обслужва движението предимно вътре в общините от обхванатата територия. Наблюдават се съществени различия в състоянието на различните по клас пътища – предимно добро за пътищата от І клас и от ІІ клас, предимно средно, с близък дял на добро и лошо състояние за пътищата от ІІІ клас и предимно лошо и средно за пътищата от ІV клас. През територията минава и едно от трите паралелни ж. п. направления за страната - линията София-Мездра-Горна Оряховица-Варна. По това направление са изградени жп гари. Община Лясковец е в непосредствена близост до международното летище в гр. Горна Оряховица.

Двете общини са водоснабдени от хидровъзел “Йовковци”, като за община Лясковец той осигурява водоподаването за 100% от населените места. За община Стражица – гр. Стражица и селата Кесарево и Бряговица се водоснабдяват от язовир “Йовковци”, а останалите селища са с местни водоизточници /дренажи, каптажи, шахтови и тръбни кладенци/, разположени на тяхна територия.

Канализационната мрежа в обхваната територия е смесена, като в общинските центрове тя е почти изцяло изградена. В останалите населени места има частично изградени отводнителни системи. В част от големите предприятия на територията има изградени локални пречиствателни съоръжения. Съществуват и проекти за изграждане на канализации с пречиствателни съоръжения в част от по-големите села. За изграждането на канализация и пречиствателни съоръжение в селата са необходими значителни инвестиции. Липсват съоръжения за отпадни води, което води до безконтролно изпускане на замърсени води в реките.

В обхванатата територия битовите отпадъци се обезвреждат в депа. Част от депата са пред изчерпване на капацитета, в следствие на което има прието решение за съвместно изграждане на регионално депо за битови отпадъци. Общините имат идеята за изграждане на предприятие за обработка на ТБО, но са в процес на обсъждане на тази тема паралелно с темата за депото, тъй като трябва да се изгради едно от двете. Телекомуникации

Всички населени места се обслужват от БТК. В по-голямата част от населените места от двете общини има достъп до услугите на М-теl, Globul, Vivacom. Интернет се предоставя основно от БТК, но интернет мрежата в селата не е достатъчно изградена. На територията на двете общини има изградени 3 кабелни ТВ мрежи, чийто обхват непрекъснато се разширява.
3.1.7.Социални,образователни и културни особености на МИГ Лясковец-Стражица:

Образование: образователната мрежа на територията на МИГ се състои от 15 средно-общообразователни училища от които 2 професионални гимназии. Общият брой обучаеми е 2771 за учебната 2009/2010г.³⁵ Осигурени са достатъчно на брой места в детски градини и подготвителни групи за деца, извънкласни форми и модули за осмисляне на свободното време на учащите. Не са обхванати на 100% учащите от малцинствените групи, за което е необходимо да бъдат предприети специфични мерки.

Култура: в 20 от населени места на МИГ -а има работещи читалища³⁶ с библиотеки. Всички те развиват и културно масова дейност. Има създадени малки хорове за народно пеене и стари градски песни. Децата се обучават в музикални школи, курсове по чужди езици и танцови състави. Самодейни театрални състави, групи за автентичен фолклор и стари градски песни дават възможност за участие на възрастното население в културния живот на общината.

МИГ Лясковец-Стражица принадлежи към българските селища с вековни традиции, които го превръщат в крепител на българския дух. В исторически план, територията е родна люлка на видни възрожденски дейци, просветители, общественици, революционери- Г. С. Раковски и Васил Левски, чиито имена се вписват заслужено в националната ни история. И двете общини имат богат културен календар през годината с разнообразни прояви за обединяване на местната общност.

Сериозна слабост в културния живот и на двете общини е неучастието и невключването на етническите малцинства: етническият фолклор не е представен в дейността на читалищата, представители на малцинствата не са включени в читалищата и културните програми на общините (изключение прави с. Виноград). Друга сериозна слабост е отсъствието на младежки клубове и други форми на изява на младите хора в селата.