Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за

При разработване на Стратегията за местно развитие, нашият екип, експерти, партньори и работни групи прилагаха т.нар. интегриран подход, базиран на принципа на общностното планиране. По този начин ние осигурихме широкото обществено участие на всички групи и заинтересовани страни в процеса на подготовка на документа, включващ следните основни стъпки:

• 
  За осигуряване на информираност и популяризиране на подхода Лидер и разработването на СМР реализирахме т.нар.Комуникационен план¹¹ за потенциалната МИГ-територия с провеждането на 70 срещи в 24 населени места.
  
• 
  За проучване на местните потребности стартирахме дейности за анкетиране на ключови представители сред общността, преглед на основни нормативни, законови и стратегически документи и планове за развитие на общините Лясковец и Стражица, Областния план за развитие , Плана за развитие на Северен Централен район на планиране и др.;
  
• 
  За разработване на социално-икономически анализ на МИГ- територията събрахме емпирични данни, показатели и статистика¹² . Създадохме и база с данни по сектори, които обобщихме заедно с информацията от проведените допитвания.
  
• 
  В продължение на два месеца идентифицирахме и мотивирахме ключови представители и местни лидери на общността, и 7 месеца продължи изграждането им като общностен капацитет на МИГ-територия Лясковец-Стражица, през които се подготви и разработи настоящата СМР.
  
• 
  Формирахме 5 работни групи за дефиниране на приоритети в СМР както следва: работна група”Социална политика, здравеопазване и групи в неравностойно положение”, работна група „Култура, образование и традиционни дейности”, работна група”Икономически дейности и туризъм”, работна група”Селско стопанство и околна среда”, работна група”Младежки дейности, спорт и отдих”, които проведоха с експерти по СМР общо 25 работни срещи¹³.
  
• 
  За работа с групите по сектори обучихме и изградихме капацитет сред 11 от избраните местни лидери да могат да модерират създадените работните групи
  
• 
  За анализ на МИГ-територията, извеждане на приоритети за развитие и събиране на проектни идеи проведохме 15 структурирани срещи/форума на работните групи за формулиране на приоритети, цели и мерки в СМР¹⁴
  
• 
  Реализирахме 3 общи модерирани срещи на работните групи за формиране на приоритети, цели и мерки в СМР.¹⁵
  
• 
  За оптимизиране работата по СМР, проведохме 4 работни срещи между екипа по проекта, модераторите и външните експерти за анализ на работата в работните групи и напредъка по разработването на СМР.¹⁶
  
• 
  За да осигурим съпричастност и интегриране на местното население към работата по СМР, проведохме анкета/допитване сред жители на селската територия за главни приоритети на развитие в СМР, идеи, проекти, предложения.¹⁷
  
• 
  Тъй като разработването на СМР е най-важния и основен етап в проекта, бенефициента –Община Лясковец реши да ползва консултантска помощ като външна експертна услуга за разработване на СМР.
  
• 
  Когато се финализира първи Вариант на СМР, проведохме Обществен териториален форум за представяне на приоритетите на петте работни групи с процедура за писмени коментари по съдържанието на СМР. На форума, който се проведе на 31.01.2010 г. присъстваха 120 представители на общата територия за създаване на МИГ¹⁸ .
  
• 
  Съвместно с партньори и експерти, създадохме добри условия за прилагане на подхода”отдолу-нагоре” при формиране на приоритети в СМР с оптимално включване на заинтересовани страни и местни лидери. Отразихме мнението на представителите от всички сектори на МИГ-територията, открихме позабравени и скрити с времето ресурси за развитие на региона, генерирахме изключително добри идеи.
  
• 
  Тъй като в нашата МИГ-територия участват общините Лясковец и Стражица, при разработване на СМР се създаде дискусионна ситуация, свързана с т.нар.”демаркация” в ПРСР, която не позволява прилагането на мерки 313, 321 и 322 на територията на община Лясковец. Това от своя страна поставя в неравностойно положение територията и населението в община Лясковец. По време на обществените форуми, едни от най-желаните и приоритетни дейности на МИГ попаднаха в демаркираните мерки. Тъй като демаркацията е причина да се наруши балансираното прилагане на СМР на МИГ-територията, УС на МИГ, заедно с партньорите и ключовите лидери на МИГ-територията взе решение да не се кандидатства по Първа покана докато не отпадне „демаркацията”.
  
• 
  Дойде добрата новина, че „демаркацята” ще отпадне по всички мерки и се удължава с 2 месеца срока за кандидатстване по Първа обява. Тогава екипът по разработване на СМР, УС на МИГ ключовите заинтересовани страни стартирахме преработка на СМР . Новият документ е съобразен с промените в указанията по прилагане на СМР и управление на МИГ и Наредба 23/18.12.2009г. В преработения вариант на СМР са редактирани мерките за постигане на приоритетните цели.
  
• 
  Преработеният вариант на СМР се обсъди и прие на Втори Обществен териториален форум проведен на 21 август 2010г.¹⁹
  
• 
  Ключов момент за мобилизиране на местните лидери беше организираното и проведено обучение за обмен на знания и добри практики по Лидер с две МИГ от Унгария. Там на практика се запознахме с ценна информация за начина, по който са функционирали по време на Лидер +, как са изработили стратегиите си за местно развитие по смисъла на подхода ЛИДЕР като интегрирана част от ПРСР 2007-2013, как са извършвани всички процедури по покани, оценки, сертифициране и реално изпълнение на проектите. Поради огромния интерес от страна на местната
  

2.2.1.Партньор №1-Община Стражица:

• 
  Осигури добре функциониращ оперативен офис в община Стражица;
  
• 
  Осигури експертна, логистична и техническа подкрепа за оперативната работа на МИГ по СМР-организация и провеждане на работни срещи, форуми, дискусии, обучения, проучвания.
  
• 
  Осигурина актуална информация за събиране на база –данни и анализи в хода на изготвяне на СМР.
  
• 
  Осигури публичност и информираност за населението на територията на общината относно процеса на разработване СМР.
  
• 
  Идентифицира на ключови представители от местната общност и секторните политики за участие в процеса на разработване на СМР.
  
• 
  Участие в работните срещи на екипа по разработване на СМР.
  

2.2.2.Партньор №2-Сдружение”Развитие на гражданското общество” гр. Стражица

• 
  Осигури експертна, логистична и техническа подкрепа за оперативната работа на МИГ по СМР-организация и провеждане на работни срещи, форуми, дискусии, обучения, проучвания.
  
• 
  Осигуриактуална информация за събиране на база –данни и анализи в хода на изготвяне на СМР.
  
• 
  Осигури публичност и информираност за формалните и неформални граждански организации на територията на общината относно процеса на разработване СМР.
  
• 
  Идентифицира на ключови представители от неправителствените организации и гражданските сдружения за участие в процеса на разработване на СМР.
  
• 
  Участие в работните срещи на екипа по разработване на СМР.
  

2.2.3.Партньор №3-фирма „Прити”ООД, гр. Лясковец

• 
  Осигури актуална информация за събиране на база –данни и анализи в хода на изготвяне на СМР.
  
• 
  Осигури публичност и информираност за частния бизнес на територията на общината относно процеса на разработване СМР.
  
• 
  Идентифициране на ключови представители от бизнеса сектора за участие в процеса на разработване на СМР.
  
• 
  Участие в работните срещи на екипа по разработване на СМР и представяне на приоритетите на бизнеса.
  

• 
  В разработването на СМР участват 2 външни експерта по подготвителния проект от Група 2 и Група 3. Те работят съвместно с екипа по проекта и фасилитаторите за формиране на приоритети в работните групи;
  
• 
  В разработването на СМР участват и 3 външни експерти (консултанти по стратегическо планиране от фондаця „ТАЙМ-Екопроекти”), предоставяща външна експертна услуга за разработване на СМР;
  
• 
  С работните групи и пряко в разработването на СМР участват 11 фасилитатори-избрани сред ключови представители на местната общност, обучени и с осигурени условия за работа на групите. С мнения, съвети, оценки, препоръки в разработването на СМР участват 7 ключови представители от територията Лясковец-Стражица, подпомагащи формирането на приоритети, цели, задачи и мерки в СМР. В процеса на подготовка на СМР участваха представители и експерти на бизнеса, НПО, на общинските администрации на територията. В петте работни групи, са проведени по над 5 срещи за обсъждане на анализите на територията, обсъждане на силните и слаби страни, формулиране на цели , приоритети и мерки на стратегията за местно развитие. От заседанията на работните групи са налични: дневен ред и теми за обсъждане, списък на участниците, анкетни карти за изразяване на мнения и предложения от участниците и протокол от работата, с изведени предложения. Тази документация е част от документацията на проекта по подготовка на МИГ и СМР и се намира в офиса на проекта.
  

Представителите на различните земеделски организации и асоциации се обединиха около нуждата от прилагане на дейности свързани с повишаване на капацитета и знанията за различните земеделски стопани, поради което в стратегията се включиха обучителни дейности за ЗП.

Стопанския сектор се обедини около нуждата от мерки и дейности свързани с повишаване на конкурентоспособносттта на земеделския сектор и хранително вкусовата промишленост и включването в СМР на мерки от 1 Ос, както и дейности свързани с повишаване на качеството на услугите и разнообразяване на селската икономика, вкл. развитието на туристически услуги.

На срещите с представителите на ромската общност и другите малцинствени етнически групи от територията, за които съдейства Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе (власи и др.), бяха обсъдени различните възможности за тяхното включване с проекти в СМР. Бяха разисквани възможностите за възродяване на традиционни за ромската общност занаяти като бургуджийство, създаване на младежки клубове или инфо центрове представящи характерни етнографски детайли, както и опазване и съхраняване на ромската култура и традиции чрез подпомагане на танцови и певчески ансамбли (носии, характерни облекла, подвижна сцена и др.), възпроизвеждане на традиционна «ромска сватба» (село Камен) и други обичаи като Васильов ден, Гергьовден и др.

1. 
   Събрани и оценени данни за територията (социални, икономически, природни и материални ресурси и т.н.):
   

МИГ Лясковец-Стражица е разположена в Северен централен район и заема част от Дунавската хълмиста равнина и Предбалкана в границите на общините Лясковец и Стражица. В източна посока територията на МИГ граничи с общините Попово и Антоново, които са част от област Търговище. На юг територията на МИГ граничи с община Златарица. На север територията на МИГ граничи с община Бяла, която е в състава на общините от област Русе. На запад територията на МИГ граничи с общините Велико Търново и Горна Оряховица, а така също и в една съвсем малка гранична част с община Полски Тръмбеш.

Богато разнообразие от животински видове обитават обхваната територия. Срещат се благороден елен, диви свине, зайци, фазани, бухали, тритони, костенурки. Насекомите са представени от всички видове срещани на територията на България, включително и вписаните в Червената книга на Република България – Еленов рогач и Бръмбар носорог.

В обхваната територия са определени 5 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Защитените територии в територията на МИГ са 5. Две от защитените територии - Старата река и Река Янтра попадат в двете общини, две територии – Златаришка река и Лесопарка обхващат само част от територията на община Лясковец и една от защитените територии “Железарци” е разположена на територията на община Стражица. Общата площ на защитените територии е около 13400 ха²².
Богатото биологично разнообразие и защитените зони и територии са предпоставка за развитие на алтернативен и селски туризъм.
3.1.2.Обобщена демографска характеристика на МИГ Лясковец-Стражица:

Общият брой на жителите в обхванатата територия е 28 419 жители, съгласно данни на НСИ към месец декември 2009 г., от които: 13 502 мъже и 14 617 жени. Преобладаващата част от населението на територията (над 67%) е с основно и средно образование.

Община Лясковец: с. Добри дял – 28% от населението се характеризира като «етнически турци» ;

Община Стражица: с. Мирово – 49% от населението се характеризира като «етнически турци»; с. Благоево – 46% от населението се характеризира като «етнически роми»; с. Владислав - 46,61% от населението се характеризира като «етнически роми»; с. Царки извор - 43% от населението се характеризира като «етнически роми»; с. Виноград – 86% от населението се характеризира като «етнически власи»; с. Бреговица – 20% от населението се характеризира като «етнически власи».
Равнището на безработица в обхванатата територия е 11,18%, но е различно за двете общини. През 2009 г. общият брой на регистрираните безработни е 1817 души (609 – за община Лясковец; и 1207 за община Стражица). Данните за заетостта в общините показват, че през последните години се наблюдава положителна тенденция към плавно увеличаване на заетостта, но това увеличение е в частния сектор, а в обществения се наблюдава намаление. Ниско е образователното равнище в преобладаващата част от регистрираните безработни. Неблагоприятна е тенденцията за увеличаване дела на безработните жени и лицата над 55 години. Засегнати от безработицата са и младите хора до 29 г. Висок е делът на продължително безработните лица. Високо е равнището на безработица в селата от двете общини. Особено висока е безработицата сред представителите на етническите малцинства, голяма част от които принадлежат и към групата на неактивните и немотивирани лица.
Трудоспособното население в обхваната територия е 16 941 души (56% от населението в територията)²³, от които 9120 мъже и 7821 жени;

• 
  51,9 % от трудоспособното население живее в градовете;
  
• 
  48,1% в –селата;²⁴
  

Населението до 18г. е 4515 жители за МИГ-територията²⁵, което е 19% от общото население, и показва запазващата се тенденция към застаряване и влошаване на възрастовата структура в общата демографска характеристика на района.

Преобладаващата част от населението (над 70%) е с основно и средно образование. Възможно е при настоящото преброяване на населението посочените показатели да се променят с положителна амплитуда в полза на населението, завършило средно и висше образование.