Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за

На територията на двете общини (особено в община Стражица) живеят компактни групи от уязвими етнически малцинства – роми от различни ромски етногрупи (бургуджии, хорохане-рома, миллет, рудари, калдараши, музиканти) турци и власи. В някои от селата те представляват мнозинство от населението, а в други са голям процент. Голямата част от тях живеят в състояние на социална изключеност, характеризиращо се с лошо ниво на образование, високи стойности на безработица, влошен здравен статус, неучастие в културния и обществения живот. Тези етно групи имат запазени характерни обичаи, традиции, занаяти. СМР ще подпомогне усилията за социално включване на тази уязвима група.

В заключение, двете общини – Лясковец и Стражица имат сходна инфраструктура, географски и икономически характеристики, както и обща история и традиции. През общата територия на потенциалната МИГ минава първокласен път София –Варна, който осигурява връзка с всички населени места и областния център Велико Търново. И в двете общини има много благоприятни условия и традици за развитие на селскостопанския отрасъл и преработващата промишленост, но е необходимо да се подобри взаимовръзката между тези отрасли. Двете общините разполагат с богато културно-историческо наследство и традиции, които са основа за развитието на общи проекти и инициативи. Хомогенността на територията за създаване на МИГ се основава и на общите приоритети за развитие на двете общини, а именно: развитие на алтернативни форми на туризъм, биологично земеделие и зеленчукопроизводство, подкрепа за малки и средни предприятия с висока добавена стойност.

И двете общини имат планове за регионално развитие, в основата на които са залегнали различни приоритети и програми – за младежта и спорта; за опазване на околна среда, за развитие на туризма и енергийна ефективност.

2. 
   Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години):
   

Подходящите почвени и климатични условия, както и местоположението създават благоприятни условия за развитие и процъфтяване на лозарството. Кайрашката гъмза е била местен винен сорт, който е прославил страната и в Средна Азия. Имало е едри собственици на лозя, които са изнасяли продукцията. Изнасяли са се и пулп от джанки, сини сливи, кайсии. Пепиниерството (производство на лозов посадъчен материал) е било с изключително големи мащаби – всяко второ семейство се е занимавало с това.

От животновъдството са били развити говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство и пчеларството. В селата от полупланински тип е било широко застъпено отглеждането на дребен добитък и биволи.

През 20 век селското стопанство също е основен отрасъл, но се развива и преработвателната промишленост. През 80-те години на века започва преструктуриране на АПК и освен горепосочените култури започва отглеждане на етеричномаслени и лекарствени култури – мента, копър, резене, салвия, силибум, хизоп и др. През 90-те години се обработват около 50 000 дка пшеница, 16 000 дка ечемик 20 000 дка царевица, 18 000 дка слънчоглед, 5000 дка етеричномаслени, 6000 дка зеленчуци, 40 000 дка фуражни, 4500 дка трайни насаждения, от които половината лозя. Отглеждани са около 7000 говеда от които 2500 крави, 16 000 овце, 7000 свине. Продукцията от селското стопанство се е преработвала в консервни предприятия за зеленчукови и плодови консерви, нектари, произвеждал се е и висококачествен сладолед. Развила се е и парфюмерийна промишленост. Застъпено е било и винопроизводството. Почти във всяко населено място са работили мелници. В системата на АПК са работили средно около 3700 души. Традиционно за районът е пчеларството.

През последните 10 години са постъпили десетки инвестиционни запитвания предимно за селскостопанска дейност и преработвателна промишленост. Над 80% от запитванията, свързани със селското стопанство, вече са реализирани като инвестициите надвишават 10 мл. евро – построени са модерни кравеферми, птицеферми, овцеферми. Създадени са овощни насаждения и лозови масиви. Интересът в този сектор се запазва като това се дължи на традиционно аграрното развитие на района през времето и наличието на работна ръка, специализирана в този сектор .³⁸

Увеличава се броят на земеделските стопани, които са реализирали или имат намерение да участват със свои проекти към ПРСР за модернизация на своите стопанства. На МИГ-територията са в процес на реализация 13 проекта на млади фермери по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” в сферата на зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, пчеларството, отглеждането на овце и телета за угояване. На територията на двете общини 6 земеделски производители са кандидатствали и по мярка 141 „Подпомагане на полу-пазарни стопанства в процес на преструктуриране” в областта на зеленчукопроизводството и зърнопроизводството. 16 земеделски стопани са кандидатствали през 2008 и 2009 година и по мярка 214 „Агроекологични плащания” за допълнителни плащания на площ извън преките плащания за направленията „Биологично растениевъдство” и „Управление на земи с висока природна стойност”. През 2010 година броя на новите земеделски стопани, които са кандидатствали за първа година по мярка 214 „Агроекологични плащания е 4 броя.

Земеделските кооперации и едрите фермери имат мотивация да обновят машинния парк и да внедрят нови технологии, да сертифицират своето производство, да регистрират марка и да разработят свой пазар на качествени продукти.³⁹

Със своята действаща икономика от 307 предприятия и фирми, МИГ-територията се характеризира с балансирано развитие на промишленост и селско стопанство. Запазена е и тенденция към възстановяване отрасловата структура от началото на 20 век, обособена в четири основни подотрасъла: машиностроене, хранително-вкусова промишленост, шивашка промишленост и преработвателна промишленост.

Промишлените фирми са с решаваща роля за осигуряването на работни места, ограничаването на миграцията на населението и устойчивото развитие на територията. Достъпът до сериозни пазари и защитата на сертификати за качество са показател за нивото на технологията и предпоставка за успешното им бъдещо развитие. Фактор за устойчивото развитие на територията е по нататъшното стимулиране развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепване на частния сектор. Запазва се и броят на малките и средни фирми на територията в условия на настояща рецесия и финансова криза. Запазва се ръст на заетите в местния бизнес на територията на МИГ. Това е в резултат на разширяването на териториите за реализация на готовата продукция на тези предприятия, на въвеждането в експлоатация на нови технологични линии водещи до оптимизация, като същите са съобразени с новите изисквания на ЕС, което доказват и сертификатите за качество ISO – водещите предприятия в района са сертифицирани а в момента в повече от производствени предприятия тече процедура по сертифициране, което е задължителен показател при навлизането на европейския пазар.

През последните години са създадени нови малки частни предприятия – мелници, мандри, хлебопекарни, птицекланици, шивашки цехове, цехове за велпапе и други. Териториално те са разположени в естествените центрове на МИГ-а с наличие на достатъчно работна сила. Материално-техническата им база е на добро технологично ниво, като в повечето случаи отговаря на националните стандарти. Забелязва се стремеж у собствениците за достигане на европейските стандарти. Те са в начален стадий на развитие на своята дейност – все още се търсят пазари, доставчици и други. Имат нужда от консултанска и експертна помощ. Имат нужда и от дейности по повишаване на квалификацията, включително по отношение на опазване на околната среда. Анализът на сектор селско стопанство, нагласите, уменията и традициите в местните земеделски производители и предприемачи и готовността за кандидатстване с проекти обуславя нашето решение за включването в СМР на дейности от Ос 1 на ПРСР, мярка 121 Инвестиции в земеделските стопанства и мярка 111 Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания.

През последните години броят на населението с основно и без образование в двете общини остава високо. По-висок е неговият относителен дял в община Стражица. Въпреки че дела на населението с ниска степен на образование се очаква да намалява през следващите години, той ще остане сравнително висок. Това особено важи за малцинствените групи, където се наблюдава и тенденция на изолираност, липса на участие в културния и обществения живот на населените места. Липсата на подходящо образование и квалификация на значителна част от населението води до висока степен на безработица, особено при малцинствата. Характерно за групата на ромите е тяхното позитивно отношение към земеделските дейности, включително развитите през годините на социализма, навици, умения и знания, част от тях биха могли да бъдат мотивирани да се включат в дейностите по мярка 111 за придобиване на професионални умения в областта на растениевъдството или животновъдството, да се самонаемат или да участват в дейностите предвидени по мерките от Ос 3 за опазване и съхраняване на традиционните за общността занаяти (като се използват за направата на сувенири за туристите), фолклор (пресъздаване на ромски/влашки празници, развитие на танцови и певчески групи, ромска мода и др.), обичаи – ромската Нова година и др.

През последните 5 години е отбелязана тенденция за намаляване на трайно безработните на територията⁴⁰.

Таблица 8: Брой безработни лица на МИГ територия

Общини	Брой трайно безработни лица по години
	2004		2005	2006	2007	2008
община Стражица		2657	2187	2114	1461		1265
община Лясковец	996		749	983	542	463

Запазва се разликата в равнището на безработица в община Лясковец и община Стражица. През последните пет години безработицата в община Стражица е 2 до 3 пъти по-висока в сравнение с община Лясковец, като ние си поставяме за цел нейното намаляване чрез дейностите и мерките от настоящата стартегия.⁴¹

Настоящата степен на миграция съществува поради две основни причин: силната притегателна сила на по-големите градски центрове Велико Търново и Горна Оряховица, които са в непосредствена близост до територията на МИГ, а така също и липсата на големи възможности за заетост на голяма част от населението, което е принудено да търси препитание в столицата и чужбина. Използването на финансови инструменти и програми за алтернативна заетост, развитие на неземеделски дейности, възможностите за самонаемане и развитието на сектора на услугите залегнали в СМР, цели да създаде възможности за намаляване на безработицата и миграцията, и да окаже положително влияние върху доходите на населението в двете общини.

Технологични тенденции

Използването на нови технологии и иновации се прилага основно от големите фирми на територията на МИГ, които разполагат с по-големи финансови възможности. До известна степен това важи и за земеделските стопанства, които са кандидатствали по програма САПАРД и по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР 2007 – 2013, които закупуват нова и по-модерна земеделска техника и оборудване. В по-малките и средни фирми използването на нови технологии и внедряването на нови технологични процеси е ограничено. Прилагането на мерките от СМР през следващите години ще допринесе за по-масовото навлизане на нови технологии и иновации в стопанските отрасли на територията на МИГ. В района е налице широк достъп до Интернет, но това важи в по-голяма степен за общинските центрове и в много по-малка степен за другите населени места. Тези различия се очаква постепенно да намаляват през следващите години. Постепенното навлизане на нови технологии в различните отрасли на икономиката ще породи проблема с подобряването на квалификацията на населението в двете общини и придобиването на нови знания и умения, което да доведе до успешното прилагане на тези технологии. В този смисъл прилагането на мерки свързани с провеждането на обучителни и квалификационни курсове, вкл. мярка 331 Обучение и информация за икономическите субекти, които работят в областите обхванати от ос 3 на ПРСР, ще допринесе за подобряване на квалификацията, знанията и уменията на заетите.

Тенденции по отношение на опазването на околната среда

В обхванатата територия битовите отпадъци се обезвреждат в депа. Част от депата са пред изчерпване на капацитета, в следствие на което има прието решение за съвместно изграждане на регионално депо за битови отпадъци. Проблемът с отпадъците от селското стопанство и другите сектори , вкл. услугите не е решен. Съществен проблем в населените места на двете общини представляват нерегламентираните сметища. Налице са редица случаи, когато тези сметища са били ликвидирани, след което възникват отново. В този смисъл е необходимо да се приложат не само санкциониращи мерки, но и мерки свързани с подобряване на информираността на населението относно отрицателното въздействие на тези сметища върху околната среда. В СМР са предвидени и дейности, които ще доведат до опазване на природното наследство, включително неговото интегриране с други дейности като развитие на туризма и съпътстващите го услуги.

3. 
   Анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите и анализ на проблемите:
   

• 
  Съхранена природа, защитени територии и забележителности, биоразнообразие и хабиати
  
• 
  Ниско ниво на замърсяване на въздуха, водите и почвите,т.е. липса на утежняваща екологична и санитарно-хигиенна среда;
  
• 
  Сравнително добре изградена инфраструктура и наличие на добри транспортни комуникации от регионално и национално значение, близост на летище;
  
• 
  Стабилен Брутен вътрешен продукт на глава от населението;
  
• 
  Добре развити и пазарно ориентирани машиностроене, металообработване, хранително-вкусова, текстилна промишленост, производството на хартия и картон, и на изделия за дома – радиатори, камини, отоплителни инсталации;
  
• 
  Добре развит малък и среден бизнес в сектора на търговията, услугите и преработвателната промишленост;
  
• 
  Наличие на свободен сграден фонд и терени на територията, подходящ за инвестиции в производства;
  
• 
  Възобновяване на характерни за района производства, с нови мощности, отговарящи на изискванията на ЕС – млекопреработване, преработка, производство на вино и хляб;
  
• 
  Значително голяма плодородност и висока продуктивност на почвата, подходящи за земеделие;
  
• 
  Наличие на големи площи земеделска земя, подходящи за биологично земеделие;
  
• 
  Запазени традиционни земеделски практики като отглеждане на лозя, зеленчуци, плодове и животновъдство;
  
• 
  Наличие на достатъчен брой земеделски производители, малки и средни фирми в селското стопанство и преработка на суровини;
  
• 
  Нарастване броя на частните стопани, занимаващи се с традиционни животновъдни практики - овцевъдство, пчеларство, отглеждане на овце и птици, предпоставка за развитие на селски туризъм;
  
• 
  Развито горско стопанство, дърводобив и първична дървообработка;
  
• 
  Наличие на инвестиции в селското стопанство - построени са модерни кравеферми, птицеферми, овцеферми, създадени са овощни насаждения и лозови масиви;
  
• 
  Поддържане на сравнително постоянен брой на населението в общината през последните 10 години с умерена регионална миграция;
  
• 
  Балансирано изградена мрежа от образователни, здравни и културни заведения; съобразено с пазара на труда професионално образование;
  
• 
  Наличие на културен календар, съобразен с традиционните прояви и празници на местната общност;
  
• 
  Развита мрежа от организации - клубове на пенсионера, читалища, домове и др;
  
• 
  Наличие на материална база за реализация на културни дейности във всяко населено място от общината;
  
• 
  Идентифицирани конкретни цели в сферата на околната среда и туризма и разработени планове и стратегии за тяхното успешно реализиране;
  
• 
  Ясна визия, желание и мотивация за превръщане на територията в туристическа дестинация;
  
• 
  Наличие на населени места със стартиращ алтернативен туризъм, стартиращо изграждане на леглова база и предстояща промоция на пазара;
  
• 
  Наличие на разработени, и частично влезли в изпълнение Планове и Стратегии за околната среда, туризма, закрила на децата, социалните услуги, управлението на отпадъците и др. ;
  
• 
  Наличие на граждански инициативи в подкрепа на местното развитие;
  
• 
  Създадени пет експертни работни групи за подготовка на СМР и МИГ, като структура на публично-частно партньорство за развитие на територията.
  

• 
  Ограничени вътрешни финансови ресурси за развитие;
  
• 
  Влошено качество и на места амортизирана инфраструктура;
  
• 
  Амортизиран сграден фонд в малките населени места от МИГ територията за провеждане на културни и социални дейности;
  
• 
  Липса на изградена туристическа инфраструктура, липса на организиран достъп до културно-исторически и природни места;
  
• 
  Частично загубени външни пазари и редуцирано вътрешно потребление за фирмите от преработващата индустрия;
  
• 
  Наличие на доста стари, но все още действащи технологии в преработвателната промишленост и опасност от срив в традиционните производства;
  
• 
  Недостатъчно организиран процес за консултиране на бизнеса и гражданското общество и неизградена и недостатъчно ефективна бизнес и пазарна инфраструктура;
  
• 
  Липса на предприемаческа култура сред местното население в МИГ територията;
  
• 
  Липса на пълноценни възможности за реализация на младите хора и мотивация да останат в МИГ територията;
  
• 
  Липса на проекти за енергийна ефективност, модернизация и сертификация на местните фирми;
  
• 
  Тенденция на застаряване на населението и снижаване на квалификацията на работната ръка в т. ч. застаряване на хората и самодейците, поддържащи културната дейност в двете общини;
  
• 
  Високо равнище на безработица – винаги над средната за страната, ниска квалификация на по-голямата част от безработните и слаба професионална адаптивност;
  
• 
  Наличие на основни различия в параметрите на живот и социално-трудово устройване на населението от селата и общинските центрове;
  
• 
  Миграция на висококвалифицирани кадри в съседни големи градове, столицата и чужбина и липса на мотивация за работа по родните места;
  
• 
  Слабо популяризирани възможности за туризъм и недобре развита дейност за популяризация на туристическия бизнес;
  
• 
  „Засенчване” от страна на близките туристически дестинации на даденостите за туризъм в територията;
  
• 
  Липса на туристически атракции и единно виждане как населението да се включи в тях като доставчик;
  
• 
  Липса на професионални кадри в сферата на туристическите услуги, търговска мрежа и занаятите;
  
• 
  Недобре ориентирана пазарна политика на наличните земеделски кооперации;
  
• 
  Наличие на много, но самостоятелни земеделски производители, произвеждащи продукция за задоволяване на собствените нужди;
  
• 
  Остаряла техника в земеделските кооперации и трудна обработка на посевните площи, поради което те намаляват или се сеят с ограничен брой култури;
  
• 
  Ограничен брой на специалисти и липса на допълнителни екипи за работа по проекти;
  
• 
  Недостатъчна ефективност на общинските работни звена и организациите на общинска издръжка - училища, детски градини, здравни и социални заведения, култура;
  
• 
  Липса на достатъчно и качествени публично-частни партньорства, механизми и реални обмени на добри практики, диалог с гражданите и нестопанските организации;
  
• 
  Липса на достатъчно и опитни неправителствени организации в различни сфери на обществения живот.
  

• 
  Използване на Структурните фондове на ЕС и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за развитие на територията;
  
• 
  Получаване на сертификати за качество и др., в подкрепа на бизнеса и икономиката;
  
• 
  Првличане на експертиза и експертна подкрепа за разработване на добри проекти;
  
• 
  Използване на кредитни линии и други финансиращи програми за инвестиции и развитие на бизнеса;
  
• 
  Разширяване пазарите и асортиментите в основните отрасли: машиностроене, металообработване, хранително-вкусова и текстилна промишленост;
  
• 
  Все по-достъпни нови технологии за развитие на модерно селско, горско стопанство и рибовъдство;
  
• 
  Достъп до информационни и компютърни технологии, създаващи възможности за ползване на услуги и комуникация;
  
• 
  Наличие на финансиране за програми и допълващи дейности в сферата на културата, образованието, соцалните услуги и човешките ресурси;
  
• 
  Активизиране и оптимизиране работата на културните институции в страната чрез средищни центрове за местно развитие;
  
• 
  Защита и гарантиране правата на работещите и здравословната работна среда за извършване на дейности;
  
• 
  Обмен на добри практики, междурегионално и международно партньорства в сферата на културата, образованието и социалната политика;
  
• 
  Влючване в разработените пакети за реклама на алтернативни форми на туризъм;
  
• 
  Организирано участие на земеделските производители в национални и международни изложения;
  
• 
  Подобряване на квалификацията, знанията и уменията на работната сила на територията на двете общини за прилагане на нови технологии и процеси, развитие на нови дейности.
  

• 
  Наличие на конкурентни производства, възнаграждения и социални придобивки за хората в близки до територията градове;
  
• 
  Опасност от нефинансиране на планувани вече инфраструктурни проекти по европейските програми;
  
• 
  Демотивация на населението и бизнеса в условията на рецесия и реална криза във финансовия, социалния, икономическия и др. сектори;
  
• 
  Липса на компенсаторни механизми за справяне с последиците от настоящата финансова криза и прекратяване на инвестициите от страна на частния бизнес;
  
• 
  Въведени високи изисквания от страна на Европейския съюз за качеството на продуктите;
  
• 
  Постоянни и объркващи промени в номенклатурата и нормативната база;
  
• 
  Свиване на традиционните пазари, загуба на клиенти, спиране на доставки в условията на криза;
  
• 
  Промяна на политическата обстановка в страната и преразпределение на капитали и сфери на влияние;
  
• 
  Ограничаване на средствата и ресурсите от страна на държавата, вкл.и за поддържане на сградния фонд;
  
• 
  Липса на доверие сред обществеността в държавните институции, местната власт и гражданските организации;
  
• 
  Глобалното затопляне и все повече увеличаващите се климатични промени като заплаха за развитието на земеделски дейности и продукция, природни бедствия на местно ниво.
  

• 
  финансови и икономически;
  
• 
  географски;
  
• 
  социални;
  
• 
  инфраструктурни;
  
• 
  общностни;
  
• 
  и интегративни.