Програма за развитие на туризма
Изтегляне 101.35 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ. Анализ на туристически продукт : - балнеотуризъм
- - еко- и пешеходен туризъм
- ІІІ. Анализ на конкуренцията
- VІ. Дейности за изпълнение през 2007 година
| ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА
В ОБЩИНА ХИСАР ЗА 2007 ГОДИНА І. Анализ на икономическото състояние: В момента курорта разполага с 2532 легла, разпределени както следва:
Категоризираната леглова база се разпределя по следния начин:
Заведенията за хранене и развлечения са 90 броя с 5200 места и се разпределят както следва:
За 2006 година са реализирани около 855 000 нощувки от 40 000 туристи. Нараства и броя на чуждестранните гости. Чужденците идват в курорта предимно за балнеолечение и като част от обиколни групи по линия на културния туризъм. Чуждестранните туристи, посетили града през изминалата година бяха от Израел, Гърция, Финландия, Дания, Норвегия, Русия, Великобритания, САЩ. През града и Старосел минаваха обиколни групи от Испания, Швейцария, Япония, Германия, Франция. Средногодишната заетост на легловата база за хотелите е 45 % /при 33 % за 2005 г./, а за лечебните бази 68 %. Средният приход от турист на ден е 89 лв. /без транспорт/ - почти двойно в сравнение с 2005 година /48,20 лв./. Среднодневният престой е 7 дни за българските туристи и 5 дни за чуждестранните. Събирането на точна и обективна икономическа информация обаче, е затруднено от нежеланието на туристическия бизнес да подава такава в общината. На фона на увеличеното търсене и пълните бази е несериозно да се отчитат приблизителни цифри и проценти. И проблемът не е само в това, че се укриват приходи. Проблемът е, че без реални данни за легловата база общината не може да обоснове необходимостта от инвестиции в инфраструктурата – пътища, водоснабдяване, канализация и други. След миналогодишния спад на посещенията на тракийския храм в Старосел, тази година се забелязва слабо увеличение. За годината от входни такси са събрани приходи в размер на 46 202,37 лева. Минус в организацията на работата на храма /и музея в Хисаря/ е, че не се води статистика за посетителите – брой, в т.ч. ученици, възрастни, българи, чужденци, която е особено необходима при маркетинговите проучвания и за кандидатстване по проекти. Приходите от Археологическия музей в Хисаря за 2006 година са само 5045 лева. Основният проблем е, че липсва атрактивност и реклама - не се показват нови открития, не се обновяват експозициите, не се организират забавни тематични събития, които да намерят своето отражение в националните и международни медии. Приходите от туристическа такса за 2006 година са 78 520,63 лева – значително по-малко в сравнение с 2005 година /164 484 лв./. Това се дължи на невнесените до края на декември такси на значителна част от хотелите. Събираемостта на туристическата такса е един от най-големите проблеми на общината. 44 % от легловата база /1125 легла/ не плаща такса, по различни причини. Около 20 % са и некоректните платци. Лесно може да се изчисли колко средства не влизат в бюджета на общината. С тях биха могли да се реализират много от най-належащите проекти – отпечатването на рекламни брошури и каталози; поставянето на информационни и указателни табели; участие в международни туристически изложения и други. В момента общината няма механизми, с които да влияе върху този проблем. От периодичните анкетни проучвания, които провежда Туристическия център и от разговори с хотелиерите се откроява необходимостта от:
ІІ. Анализ на туристически продукт: - балнеотуризъм – изключителна минерална вода с доказан лечебен ефект; работещ целогодишно отрасъл; добра налична база; недостатъчен, но квалифициран медицински персонал. Сегментът обхваща най-широк спектър от клиенти – възрастни, младежи, деца, семейства, спортисти, бизнесмени. Всеки има нужда от почивка и профилактика, а в Хисаря и Красново могат да се предложат услуги както за социално слаби, така и за платежоспособни клиенти. Хотел “Хисар СПА комплекс” и “Аугуста СПА хотел” предлагат богата гама от лечебни, козметични и релаксиращи процедури. От края на 2006 година работи и новия хотел “Астрея СПА”. - конгресен туризъм – най-доходоносен. Градът предлага много добри условия за провеждане на конгреси, семинари и делови срещи – подслон, хранене, допълнителни услуги. Изцяло се обнови и увеличи конгресната база в хотел “Аугуста СПА” /6 зали/. Добри условия има и в хотелите “Хисар СПА комплекс”” /4 зали/ и “Астрея СПА”. Може да се подобри още малко организацията чрез повишаване на протоколните изисквания и високо качество на обслужването. Предлагане на съпътстващи спортни и развлекателни програми. Привличане на международни организации. - културен туризъм – наличието на археологическия резерват от римския период в Хисаря и тракийския култов храм в Старосел са основата на този вид туризъм. Към него се прибавят и други археологически обекти; църкви; фолклор и традиции. Голяма част от обектите се нуждаят от консервация, подходящо експониране и рекламни мерки за повишаване на тяхната атрактивност. Като нови елементи от културния туризъм се открояват Винарската изба и розобера в Старосел. - еко- и пешеходен туризъм – туризъм в чиста и съхранена природна среда, опознаване и опазване на околната среда; наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Има добри дадености в града и цялата община, но все още не е разработен. Хижите се нуждаят от обновяване и повече реклама. На места достъпът е затруднен, маркировката е стара и недостатъчна. Липсват атрактивни екопътеки, места за почивка и наблюдения на птици. Няма достатъчно и добре подготвени планински водачи. От 2006 година се възроди туристическо дружество “Орела”, което има планове за разработване на екопътеки и поставяне на нова маркировка. Ловно-рибарското дружество подпомага пешеходния туризъм с изграждането на заслон на връх Карасиври и поддържането на няколко места за почивка из Средна гора. - селски туризъм – запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина. Този сегмент от специализирания туризъм все още не е добре разработен на територията на общината. Има много добри предпоставки за развитието му – красиви села в подножието на Средна гора, стари къщи, запазени традиции и богата история. Предстои изграждането на “Дом на традициите” в с.Старо Железаре – експозиционен и демонстрационен център на местните традиции и занаяти. С подходящото си местоположение на пътя на туристическия поток от Хисаря за Старосел и Копривщица, той ще популяризира даденостите на българското село. Част от местното население ще се включи в специализирано обучение за селски туризъм, по линия на Европейска програма, което ще осигури възможности за допълнителни доходи и реализация на младите хора по селата. - ловен туризъм – Ловното дружество разполага с много добри ловни полета, техника и водачи. На територията на общината има над 10 язовира, които предлагат прекрасни условия за спортен риболов. За успешното развитие на ловния туризъм е необходимо включването на тези сегменти към туристическия продукт, повече информация и реклама. Има търсене и добър международен пазар. ІІІ. Анализ на конкуренцията: Основните конкуренти на Хисаря в балнеологията и СПА услугите са сродните курорти – Велинград, Сандански и някои от морските комплекси – Албена, Златни пясъци, Варна. За да запълнят свободните зимни месеци, морските курорти масово въвеждат балнеопроцедури, дори и без минерална вода, но с много високо качество. С по-големият брой СПА центрове и леглова база, Велинград значително изпреварва Хисаря по брой посещения и приходи от туризма. Туристическият бизнес в сродните курорти има силно лоби в Държавната агенция по туризъм, министерствата и парламента, което директно се отразява на рекламата и инвестициите. Силна конкуренция имаме и в конгресния туризъм. Такъв вид туризъм предлага почти всеки градски хотел /в нашия регион най-добре е развит в Пловдив/ и единственият начин да се оцелее на този пазар е високото качество на обслужване и гъвкава ценова политика. В културния туризъм Хисаря няма пряка конкуренция, защото Археологическият резерват Диоклецианопол е уникален и са малко, така добре запазените обекти от римския период в България. Тракийският култов храм в Старосел също има своята уникалност и атрактивност. Но липсата на средства за консервация, експониране и най-вече реклама, с всяка година отклоняват туристите към други “по-модни” исторически обекти. Ежедневните интервюта и публикации на д-р Овчаров издигнаха Перперикон до статута на световен феномен, въпреки лошия достъп до обекта и незавършилите консервационни работи. Това му осигури и немалко държавни и частни субсидии. Имиджът на търсена туристическата дестинация се гради бавно и трудно, в условията на жестока конкуренция. Ежедневно обаче, го съсипват лошата инфраструктура, ниското качество на услугите, намръщеният и отегчен персонал. И това не може да бъде спасено нито от красивата природа, нито от уникалните паметници и фолклор. Разочарованието на клиентите не може да бъде компенсирано с извинения, бонуси или скъпа реклама. Разнообразието на туристическия продукт и високото качество на услугите са приоритет “номер едно” за устойчивото развитие на туризма в общината. ІV. Прогнози за развитието на туризма: Тенденциите в Европа за следващите няколко години са за намаляване търсенето на ваканции на море и увеличаване интереса към културния и селски туризъм. Увеличава се търсенето и на медицински туризъм – почивка плюс медицински изследвания, лечебни и стоматологични процедури. По данни на Световната организация за туризъм до 2010 година туристите, ориентирани към този вид почивка ще нараснат със 75 %. В България навлизат нови платежоспособни туристи от Великобритания, Русия, Скандинавските страни, които търсят лукс и високо качество. Те допълват почивката си с културен туризъм и атракции. Ще нараства броя на посещенията и в Хисаря. Общината е издала разрешения за строеж на нов семеен хотел с 30 места, специализирана клиника с 40 легла, жилищна сграда със СПА център с 14 апартамента. Пред пуск са още два нови хотела с около 150 легла. Изискванията за качество на туристическия продукт от страна на българските туристи също ще се повишават. Международните туристически прогнози са в наша полза, но културно-историческите ни обекти не са готови да посрещнат това търсене. Има какво още да се желае в СПА и Уелнес туризма – база, персонал и качество. В тази връзка Туристическият център започна работа по Програма за повишаване качеството на туристическите услуги чрез обучения и тренинги. Вече се проведоха два семинара – за новите европейски стандарти в хотелиерското и ресторантьорско обслужване; за обслужване на клиентите и усвояване на умения за бизнес-контакти. В местните медии периодично ще излизат материали в помощ на хотелиерите. V. Маркетинг и реклама. Въпреки наличието на рекламна стратегия, общата реклама на общината като туристическа дестинация е изключително слаба, хаотична и в някои области непрофесионална. Липсва връзка между отделните сегменти на богатия туристически продукт. Предстои отпечатването на луксозен албум и илюстровани карти. Но имаме нужда и от евтини тематични брошури на няколко езика /нпр. за всички тракийски обекти; за църквите; за фолклора; за пешеходните маршрути; за градските маршрути и други/. Имаме нужда от плакати и флаери, които да използваме за украса и раздаване на щандовете по туристическите изложения. Има какво още да се желае и от връзките с обществеността – изявите не се планират и разработват професионално, всеки работи за себе си и няма координираност. VІ. Дейности за изпълнение през 2007 година: Увеличаването на туристите и известността на курорта изискват предлагането на разнообразен и качествен туристически продукт. Освен лечение и почивка, гостите търсят развлечения и научаване на нови неща за историята и природата на района. За подобряване качеството на предлагания туристически продукт и повишаване приходите от туризъм през настоящата година, Консултативният съвет ще предприеме следните мерки и дейности:
VІІ. Финансиране: Финансирането на програмата ще се осъществява със собствени средства на Общината, от участия в проекти – самостоятелно или с НПО, привличане на инвеститори и други. Очаквани приходи от туристическа такса за 2007 година – …………… лева, които съгласно Закона за туризма ще бъдат разпределени, както следва:
Настоящата програма е приета на ……………..2007 г. на редовно заседание на Консултативния съвет по туризъм към Община Хисар. Каталог: download -> planovestrategii download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” planovestrategii -> Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание planovestrategii -> Таблица №1/ брой икономически субекти на територията на общината planovestrategii -> Съдържание първа част Изтегляне 101.35 Kb. Сподели с приятели:
|