Участие на обществеността

Участие на обществеността

Жителите имат отношение към политиката по отпадъците и като постоянни причинители на отпадъците, и като субект на вредното им въздействие.

10. Прилагане на принципите в случай на безвъзмездна схема на плащане

Използването на безвъзмездна помощ има за цел намаляване на високите стойности такса смет за домакинствата.

При използване на грантово финансиране следва да се извърши анализ на поносимостта на инвестицията от населението и бизнеса, да се разгледат вариантите за тарифи такива, че да не са за сметка на бизнеса и да се прилага принципа “замърсителя плаща”.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

11. Географско местоположение.

Общинските и граници са: на запад - с община Мездра, на север - с община Бяла Слатина, на изток - с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица, а на юг с общините Правец и Ботевград.

Територията на общината е 301,52 кв. км и съставлява 8,3% от общата територия на областта.

Население на общината е 6 965 жители по постоянен адрес (към 01.01.2009 г.).

Община Роман включва общо 13 населени места, от които градът и 12 села - Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Долна Бешовица, Хубавене, Курново, Стояновци, Средни рът (Средни рът (признато за отделно населено място през 1949 г.), Караш и Марково равнище.

В административно отношение са обособени 7 кметства и 4 кметски наместничества.

Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система.

Административен център на общината е гр. Роман (обявен за град на 4.09.1974 ). Град Роман е разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър и р. Искър, на площ 15.871km² (НСИ).

Град Роман отстои на 42 км източно от областния център - гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа.

Републиканската пътната мрежа в община Роман включва пътища с обща дължина 120 км, като 20 км от тях са без настилка. Стратегически важен за общината е третокласния път Мездра – Роман /път III – 29.1/, осигуряващ връзката на община Роман с областния център Враца и с международни пътища Е 83/връзка със Североизточна България/ и Е 79 /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №4 – Дрезден / Нюрнберг – Прага – Виена / Братислава – Гьор – Будапеща – Арад – Констанца / Крайова – София - Солун, посредством които се реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция.

По отношение на вътрешното транспортно обслужване на общината, то се осъществява от третокласни и четвъртокласни пътища.

Административна карта с местоположението на гр. Роман

Карта на област Враца

Карта на общините в област Враца

1.1.1.Природни условия

Територията на община Роман се отнася към Предбалканската област на Старопланинската сводово-верижна система. Обхваща най-източните части на Западния и най-западните части на Средния предбалкан. Надлъжно е прорязана от долината на р.Искър в средното `и течение, чиято долина в областта на района е 11 км, а напречно от долината на р. Малък Искър, с дължина в района – 17км. Надморските височини варират от 140-150 м по долината на р.Искър, на север и изток се издигат до 300-400 м/северно от с. Каменно поле/, а на юг и запад до 500-600м /”Струпецка могила”-583м, “Скравенски връх”-624м и др./.

Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физико-географски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е –1ºС, средномесечната юлска температура е 22ºС, а средногодишната амплитуда достига 22ºС. Във ветровития режим преобладават подчертано северозападните ветрове със скорост от 0,9 m/s до 1,8 m/s, а в отделни кратки периоди достига 3,2 m/s. Районът се характеризира с променлива облачност от 3-4 дни(през м.ІV) до 8 дни(през м.І) мрачни дни. През споменатите месеци средната влажност варира от 50% до 70-80%. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 655 мм с максимуми през месеците май и юни, а минимумите през януари и февруари. Измерената минимална годишна валежна сума е 397 мм, а максималната – 1121 мм. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото (206.5 мм/годишно). Средният брой на дните без валежи е над 100, което в агроклиматично отношение отнася разглеждания район към слабозасушливите зони.

Средногодишният ход на разглежданите компоненти потвърждават здравословния умерено - континентален характер на климата в община Роман, който благоприятства за лечение и рекреация на екологичната характеристика на района.

1.1.2.Почви

Широко разпространение на територията на община Роман имат интразоналните хумусно-карбонатни почви. По склоновете, до 500-600 м надморска височина се наблюдават кафявите горски почви.

По долината на р. Искър и притоците и ограничено развитие имат дълбоките, тежки алувиално-ливадни почви, разположени върху алувиални отложения. При наличието на високи подпочвени води, те създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.

Повсеместно явление в района е плоскостната ерозия, която се проявява предимно върху поземлените (селскостопански) ресурси.

1.1.3.Поземлени и горски ресурси – площи, процентно съотношение, собственост

Общата площ на земеделските земи е 193857.317 дка. Най-много земеделски земи са разположени в землищата на селата Камено поле, Кунино и Долна Бешовица. Най-малко е земята в с. Марково равнище.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Роман. Земеделските територии на общината са с обща площ 193 857,3 дка и съставляват 64,28% от общата територия на общината.

От тях обработваемата земеделска земя е 180 131 дка (92,92% от земеделските земи) - в т.ч. нивите и трайните насаждения са 92 333 дка (47,63% от общата площ на земеделските земи); ливадите и пасищата – 87 798 дка (45,29%).

Пустеещите и др. земеделски земи възлизат на 13 726,3 дка (7,08%). От обработваемата земеделска земя нивите заемат 81 154 дка (45,05%), а трайните насаждения са на обща площ 11 179 дка (6,21%), като от тях 3 218 дка (28,79%) са лозя, а останалите са ябълкови и други овощни насаждения.

Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са ерозирали.

Площта за нуждите на горското стопанство е 92909.098 дка. Землищата с най-голямо наличие на горски територии са Камено поле, Кунино и Курново. Най-малко горските територии има в землището на гр. Роман.

Горският фонд заема 30,81 % от цялата територия на общината.

В таблицата е дадено разпределението му по землища и видове собственост.

Горският фонд на територията на общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Мездра, със седалище в град Мездра. Горите на Горско стопанство Мездра са разположени по северните склонове на Стара планина. В Горско стопанство Мездра е включен горският фонд от община Роман и от община Мездра.

1.1.4.Водни ресурси

Акумулирани са главно в наносните речни тераси на реките Искър и Малък Искър и притоците им, намиращи се на дълбочина от 3 - 8м.

Подземните води в терасните отложения на р.Искър, р. Малък Искър и притоците им са порови по тип, безнапорни по характер. Те образуват общ хоризонт, свързан с водните строежи на реките. Практическото им значение е ограничено. Има изградени няколко шахтови кладенци и дренажи в района на ж.п.гара Струпец, с.Кунино и с.Хубавене.

Основната част от подземните водни ресурси е съсредоточена в север-североизточната полудъга на общината – в района на селата Камено поле - Кунино, където в горнокредни карбонатни скали (варовици) са се формирали пукнатинно - карстови до карстови по тип подземни води. Те образуват значителни карстови водотоци, дренирани от карстови извори с голям но променлив дебит. Много от тях са каптирани, но не се ползват пълноценно.

Главните водни артерии за района са реките Искър и Малък Искър и притоците им – р. Бешовишка бара, р. Хърченска бара, р. Хубавенска бара, р. Стояновска бара и р. Курновска бара. Качествата на повърхностните води (р. Искър ІІ к. и р. Малък Искър) са с значителна концентрация на амоний, нитрати, манган, желязо и някои тежки метали и не отговарят на изискванията за питейни води.

1.1.5.Подземни природни богатства

В района съществуват за ръчен добив на такива материали от множество местни кариери /с обща площ 400 дка/. По-голямата част от тях са изоставени по икономически причини, въпреки големите запаси в района на гр. Роман /”Голия връх”/, с.Синьо бърдо, с.Стояновци и други.

Източно от с.Куново и с. Камено поле има разработена кариера за трошен камък за настилки и за вародобив / наличието на карбонатни скални маси/, които са в експлоатация.

1.1.6.Характерна флора и фауна, защитени територии и чувствителни екосистеми

1.1.6.1.Характерна флора

Има вековни дървета на средна възраст от 150 до 500 години. От храстовите видове са разпространени дрян, глог, шипка.

В горския фонд преобладават издънковите и нискостеблени гори, както и горите за реконструкция – общо 66,6%. Горският фонд включва и редица непродуктивни площи, като долини, сечища, пожарища, скали, сипеи и други, чиято обща площ представлява – 5,84% от горските територии.

Районът е богат на различни дървесни, храстовидни и лечебни диворастящи растения. Отделните видове са поставени под специален режим на опазване и ползване.

РИОСВ – Враца контролира спазването на специалния охранителен режим за опазването на находището и ползването на лечебните растения.

Обект на контрол са също така и лицата, които събират лечебни растения или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и на начините и средствата за събиране.

Кметът на община Роман контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – общинска собственост, в поземления фонд и в населените места посредством Наредба № 4 на Общински съвет гр. Роман от 2004 год. “Опазване на околната среда”.

Към растителното разнообразие на Община Роман се включват и зелените площи в населените места. По разположението, вида и предназначението си зелените площи в населените места на общината биват:- паркове и градини за общо ползване; - насаждения със специално предназначение – зелени площи към обществени сгради, училища, детски заведения, спортни паркове и други; - растителност със санитарно-защитни функции край някои по-натоварени пътни артерии; - дворна зеленина, чиято интензивност е значителна в парцелите за индивидуално жилищно строителство.

1.1.6.2.Характерна фауна

Района се характеризира с голямо биоразнообразие. Установени са над 500 вида растения, над 100 вида птици, над 80 вида бозайници, а в реките се срещат – скобар, бяла и черна мряна, клен и др. видове риби. Богата е и пещерната фауна.

Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, дива свиня, таралеж, заек; обикновена полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновена гургулица, обикновена кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги - зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. Регистрирани в района са и някои защитени животински видове – малък креслив орел, сокол скитник, черен кълвач, ястреб и други.

1.1.6.3.Защитени територии и чувствителни екосистеми

Вековните дървета са на средна възраст от 150 до 500 години.

Към природните забележителности се отнасят следните скални образования и пещери:

• 
  Червеница – скално образование в землището на с. Кунино с площ 3 ха;
  
• 
  Гълъбарника (3.5 ха), Самуилица І и Самуилица ІІ – пещери в землището на с.Кунино с площ 3.5 ха;
  
• 
  Чуклите (1 ха), Камарата (1 ха) и Каменния мост – забележителни скални образования в землището на с. Каменно поле, които могат да се отнесат към Мустерската и Мадленската култури.
  

• 
  За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС)
  

Тип J – Защитена зона по Директивата за птиците, която припокрива защитена зона по Директивата на местообитанията BG0001014 Карлуково;

Тип К – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците.

Одобрена с решение на МС №122 от 02.03.2007 г. (ДВ бр.21/09.03.2007г.)

От територията на община Роман в защитената зона попадат землищата на с.Кунино, с.Камено поле, с. Долна Бешовица.

• 
  2. За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС)
  

Тип К – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците.

Одобрена с решение на МС №122 от 02.03.2007 г. (ДВ бр.21 от 09.03.2007г.)

От територията на община Роман в защитената зона попадат землищата на с.Кунино, с.Камено поле, с. Долна Бешовица, с.Радовене.

Тип В – Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Одобрена с решение на МС №122 от 02.03.2007 г. (ДВ бр.21 от 09.03.2007г.)

От територията на община Роман в защитената зона попадат землищата на с.Кунино и Средни рът, Хубавене.

12. 
    
    Каталог: ObSprog
    ObSprog -> Програма за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община роман
    ObSprog -> З а р а з в и т и е т о н а т у р и з м а в о б щ и н а р о м а н
    ObSprog -> Програма за развитие на читалищната дейност 2010 г. Днес в публичното пространство читалището ни е пример за устойчива културна институция, имаща дълбока връзка с миналото, с традициите,с образователния процес и култура
    
    
    
    Изтегляне 3.09 Mb.
    
    Сподели с приятели: