Програма за управление на дейностите по отпадъците
Принцип на предотвратяване и йерархия на управлението на отпадъците
Изтегляне 3.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Принцип на превантивността
- Принцип на самостоятелността при управлението на отпадъците
- Принцип на съседство (близост)
- Най-добри налични техники (НДНТ), неизискващи прекомерни разходи
- “Замърсителя плаща” и в частност “отговорност на производителя”
- Разширена отговорност на производителя
Принцип на предотвратяване и йерархия на управлението на отпадъцитеПринципът на предотвратяването е въведен на конференцията на Обединените Нации по околна среда и Развитие през 1992г. в Рио де Жанейро. Декларацията от Рио за Околна среда и Развитие определя принципа, както следва: “Където съществува заплаха от сериозни необратими щети, липсата на пълно научно обяснение не трябва да се използва като причина за отлагане на ценово-ефективните мерки за защита на околната среда от деградацията”. Тези превантивни мерки ще бъдат взети под внимание за защита на околната среда от въздействието на отпадъците, което означава, че трябва да бъдат използвани такива мерки, които в най-малка степен увреждат околната среда. Йерархията на управлението на отпадъците е определена в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), позовавайки се на изискванията на чл. 5 от отменената Директива 75/442/EEC11 за отпадъците. Член 4 (1) от ЗУО определя йерархията, както следва: “Всяко лице, чиято дейност включва образуването и/или третиране на отпадъци, трябва да предприеме мерки в следната йерархична последователност по:
Дейностите по оползотворяване са определени в допълнителните разпоредби на ЗУО §1 (17), а дейностите по депонирането са определени в §1 (8). Определенията напълно отговарят на изискванията на Анекс II A и Анекс II B от Директива 75/442/EEC
Предимство на предотвратяване на замърсяването пред последващото отстраняване на вредите, причинени от него.
Изискванията на Чл. 5 (1) от Директива 2006/12/EC11 (Рамкова Директива за отпадъците) са: ”Страните членки на ЕС трябва да предприемат подходящи мерки в сътрудничество с другите страни членки на ЕС, където е необходимо или препоръчително, за да се установи интегрирана и подходяща мрежа за инсталациите за депониране, взимайки под внимание най-добрата налична технология, без излишни разходи. Мрежата трябва да позволява на Общността като цяло, да бъде отговорна за депонирането на отпадъците, индивидуално да подпомага страните членки, взимайки под внимание географските условия или нуждите от конкретни инсталации за определени видове отпадъци, т.е всяка страна членка на ЕС трябва да въведе необходимите капацитети за третиране на отпадъците, за да осигури третиране на собствените си отпадъци.
Изискването на чл. 31 (5) от ЗУО: “Националните програми за управление на отпадъците отнасящи се към член 28 (1) трябва също да включват мерки за създаване на мрежа от инсталации и съоръжения, осигуряващи третирането на отпадъци: „2. ...инсталациите/съоръженията трябва да са в близост до източника на образуване на отпадъците и да се използват най-подходящите методи и технологии, за да се осигури високо ниво на защита на здравето на населението и околната среда. Новите инсталации за третиране на отпадъците трябва да са разположени възможно най-близо до източника на отпадъците, отчитайки аспектите свързани с околната среда, здравето на населението и технологиите, като се отчита и финансовата пригодност. Чл. 31, параграф 2, точка 8 въвежда изискването за разполагането на инсталации за третиране и оползотворяване, на отпадъците, да бъдат част от програмите за управление на отпадъците. програмата за управление на отпадъците като цяло трябва да отчита всички потоци отпадъци – от генерирането до третиране, обезвреждане и депониране.
Принципът се позовава на изискванията на Директивата на Европейския Съвет 96/61/EC и Закона за опазване на околната среда. НДНТ са резултат от систематичен и консултативен процес за вземане на решения във фазата на планиране и кандидатстване за разрешение, като се акцентира върху защитата на околната среда. НДНТ установява пакет от цели, при които избора или комбинацията от няколко цели, осигурява най-малка вреда върху околната среда като цяло и имат приемливи стойности за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Чрез чл. 31, ал.5, т.1 на ЗУО се въвеждат изискванията за изпълнение на НДНТ, които не изискват прекомерни разходи за развитието на мрежа от инсталации и съоръжения в Националната програма за управление на отпадъците. Емисиите от инсталациите в околната среда следва да бъдат редуцирани във възможно най-висока степен и по възможно икономически най-ефективен начин.
Принципът „Замърсителят плаща” означава, че лицето, което замърсява, трябва да плати за отстраняване на замърсяването. Що се отнася до управление на отпадъците, генераторът на отпадъци трябва да поеме стойността за третиране и обезвреждане на отпадъците. Принципът обикновено изисква прилагането на схеми от типа ''заплати за колкото изхвърляш'', отчитащи обема или теглото на отпадъците, въз основа на които се определя такса „битови отпадъци” Лицата, които образуват отпадъци или производителите на продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, трябва да покрият пълните разходи за третиране на тези отпадъци..
Стойността за третиране на отпадъците трябва да се поеме от:
“Производителят на продукти’’ може да се разглежда като ‘’замърсител’’. Постановени са няколко наредби, в които “производителите на продукти” са отговорни за събирането, рециклирането и третирането на продуктите, които се превръщат в отпадъци. Относно управлението на битовите отпадъци, следните продукти са определени като отговорност на производителя:
Идеята на принципа е, че по време на определянето на предназначението и производството на отпадъка, “производителите на продукти” трябва да вземат такива решения относно състава на продукта, че когато продукта се превърне в отпадък, до голяма степен да бъдат определени количеството на генерираните отпадъци и възможностите за управлението им.
|