Икономическо развитие на общината

Икономическо развитие на общината

1.1.15.Икономическо състояние

В резултат на приватизацията и преструктурирането на част от промишлените предприятия в Община Роман, голяма част от съкратените работници и служители от общинския център се насочиха към земеделското производство, което е един от основните фактори в местната икономика.

През последните години се забелязва нарастване на броя на частните фирми в общината. Важен фактор за цялостното развитие на общинската икономика в тази връзка е пълноценната изява на местната инициатива за развитие на частната стопанска дейност.

Независимо от наличието на големия брой регистрирани малки фирми в общината, те нямат достатъчно сериозен принос в общинската икономика. Ограничената им конкурентноспособност крие рискове от бързи фалити.

Основни показатели на община Роман за 2001 година

Население с образование над средното – % 8,2 ;

Икономически активно население – брой 3101;

Коефициент на заетост – % 16,6;

Дял на заетите в селското стопанство – % 3,2;

Дял на заетите в индустрията – % 37,5;

Дял на заетите в услугите – % 59,3;

Коефициент на безработица – % 30,3;

Генерирането на твърди битови отпадъци обикновено е в унисон с икономическото развитие и подобряване стандарта на населението. Използвани са данни годините 2004 – 2008, за да се направи оценка на тенденцията на изменение. Макроикономическите данни са взети от Националния статистически институт – статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка.

Основни икономически индикатори	2004	2005	2006	2007	2008
Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)	38823	42797	49361	56520	66728
Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)	6.60%	6.20%	6.30%	6.20%	6.00%
БВП на глава от населението (лв.)	4989	5529	6411	7379	8753

Фактор за устойчиво развитие на общината е стимулирането на развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепването на частния сектор.

Малките и средни фирми в общината се характеризират с голямо разнообразие на предлаганите стоки и услуги по асортимент и номенклатура.

Произвежданите в рамките на общината стоки и услуги от повечето малки и средни фирми се насочват към - търговия, ресторантьорство, ремонтна дейност, битови услуги. Факторите за подобен подход и структура на пазара се обясними: малки инвестиции, безработица, бърза обръщаемост и печалби, липса на платежоспособно търсене, липса на рискова инициативност и пр.

Независимо от наличието на големия брой регистрирани малки фирми в общината, те нямат достатъчно сериозен принос в общинската икономика. Ограничената им конкурентноспособност крие рискове от бързи фалити.

1.1.16.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води

1.1.16.1.Водоснабдяване

Водоснабдяването и канализацията в община Роман е услуга, която се извършва от “ВиК” ООД – град Враца.

Питейно-битовото водоснабдяване на населените места в община Роман се извършва само от каптирани извори, дренажи и шахтови кладенци. Селата Караш, Средни рът и Марково равнище изобщо не са водоснабдени. поради малкия брой жители и повишения здравен риск за ползване на водоизточници в ендемичен район, съгласно РМС №370/26.02.1967 г. Всички останали селища са централно водоснабдени.

Към края на 2005 г. е решено водоснабдяването на селата Радовене и Стояновци от кладенците в с.Кунино. Водоснабдяването на селата се осъществи след реализирането през 2002 – 2003 г. на първия етап от одобрен работен проект за "Допълнително водоснабдяване на с. Радовене, с. Струнец, с. Хубавене, с. Караш, гр. Роман и с. Кунино от кладенците при с. Кунино". През последните години се реши и водоснабдяването на гр. Роман.

Все още на частичен режим през летния сезон са определен брой села. Основна причина за това е напояването на земеделските стопанства и намаляването на естествените водни ресурси през лятото.

Водопроводната мрежа в общината е остарялата и амортизирана. Съоръженията (основно помпените станции) от водоснабдителните системи са изградени преди повече от 40 години. 90 % от водопроводната мрежа е изградена от съдържащите азбест – етернитови тръби. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води.

Водните загуби са резултат основно от лошото техническо състояние на мрежата, обуславящо големи скрити течове и аварии и от немалкия дял на кражбите на вода от абонати на дружеството.

В последните години усилията са насочвани към подобряване на количествените и качествените параметри на помпите.

Има необходимост от допълнително водоснабдяване, реконструкция и ремонт на водопроводната мрежа в община Роман.

Необходимо е изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината.

1.1.16.2.Хидромелиорации.

Водите се използват за задоволяване на различни нужди – в бита, промишлеността и за напояване. В поречието им са изградени редица хидротехнически съоръжения.

Със стопанско значение са изградените МВЕЦ „Искра” при гр. Роман и изгражданата в момента МВЕЦ „Кунино” в района на с. Кунино на р. Искър.

На р. Малък Искър – западно от село Хубавене е изградена помпена станция за промишлено водоснабдяване на „МЕТИЗИ” АД.

Със стопанско значение са и малките язовири - при с. Стояновци и с. Курново. Язовирът при с. Стояновци се намира източно от гр.Роман и е въведен в експлоатация през 1959 г. Язовирът при с. Курново е въведен в експлоатация през 1966 г. Водите им се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. Наличието на микроязовири благоприятства създаването на рибовъдни стопанства. Микроязовир – с. Стояновци е отдаден на концесия за риборазвъждане.

В бъдеще за поддръжка, реконструкция и изграждане на нови хидромелиорационни съоръжения ще се разчита на инициативата на собствениците на земеделски земи и земеделски кооперации, като финансирането ще се осъществява със собствени средства, кредити и целеви субсидии по национални и международни програми.

1.1.16.3.Канализация и пречистване на отпадъчните води.

В момента гр. Роман няма изградена цялостна канализационна мрежа, има изградени отделни нейни клонове. Около 400 м канална мрежа отводнява южната част на града, застроена с многоетажните жилищни блокове, като след септичната яма, последният участък зауства в р.Малък Искър. Използваем е и канала, който е построен за административната сграда и бл.6 в центъра на града.

Битово-фекалната вода в останалите парцели става чрез попивни ями. За предпазване от скатни повърхностни води в южната част на града има изграден охранителен канал с дължина от 450 м. От този канал, повърхностните води се отвеждат в река Малък Искър.

В общината има изградена пречиствателна станция с биостъпало за промишлени отпадни води в завод “Метизи” АД. Към пречиствателната станция има изградени изсушителни полета, които позволяват целесъобразно третиране на утайките и използването им след това за наторяване. Пречиствателната станция има достатъчен капацитет за пречистване и на градските отпадни води.

Един от проблемите на Водоснабдителната и канализационна системи в община Роман е липса на собствени финансови средства за реконструкция, модернизация и разширяване на В и К системата.

Има изготвени идейни проекти за изграждане на канализационна мрежа и Пречиствателна станция за отпадни води на гр. Роман.

Изграждането на канализационна мрежа се явява едно от най-необходимите и сигурни мероприятия за подобряване на екологията на града, а от там и на следващите населени места по течението на р.Искър.

1.1.17.Използвани енергоносители, начин на отопляване

1.1.17.1.Електроснабдяване

На територията на гр. Роман, на р.Искър е изградена ВЕЦ "Искра" на течащите води. В момента ВЕЦ "Искра" е частна ВЕЦ. Проектната й мощност е 1000 kw и годишно производство от 6 500 000 kwh. Има издадено разрешение за водоползване от МОСВ.

През 2003г. е одобрен инвестиционен проект на ЕСУТ и издадено разрешително за водоползване на "ВЕЦ Кунино”, с.Кунино - на р.Искър, с проектна мощност 4 080 kw и годишно производство от 26 000 000 kwh. Община Роман е собственик на 40% от капитала на дружеството, а основен инвеститор е "Ривър Енерджи" АД.

През 2003г. е одобрен на ЕСУТ инвестиционен проект за изграждане на ВЕЦ "Долна Бешовица", с.Долна Бсшовица - на водите на р.Искър с проектна мощност 4950 kw и годишно производство от 28 000000 kwh. По информация от "Енергопроект-Хидроенергетика" ООД, София, свободният хидроенергиен потенциал на реките Искър и Малък Искър на територията на община Роман може да бъде оползотворен чрез изграждането на ВЕЦ "Струпец" на р.Искър с мощност около 3 200 kw и на 3 малки ВЕЦ на р.Малък Искър с обща мощност около 2 000 kw. Общото средно годишно производство от тази ВЕЦ е около 28 000 000 kwh.

Изграждането на водноелектрическите централи, които ще оползотворят свободния хидроенергиен потенциал на реките Искър и Малък Искър, e от значение за социално-икономическото развитие на община Роман.

Енергопреносната мрежа и съоръжения на територията на Общината са в добро техническо състояние, с достатъчен резерв и като цяло задоволява нуждите на населението и на промишлеността.

Основните проблеми на Енергопреносната инфраструктура в община Роман могат да се обединят в следните насоки:

• 
  неефективност на част от възловите станции;
  
• 
  отклоненията на въздушните линии от главните магистрали са остарели и подлежат на ремонт;
  
• 
  изграждане и ремонт на изградените трафопостове за да отговарят на съвременните изисквания;
  

1.1.17.2.Отопление

1.1.17.3.Газификация

Съгласно приетата Общинска стратегия за енергийна ефективност на Община Роман се предвижда газификация на общината, реализация на проекти за използване на алтернативни енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия, растителна биомаса и други.

1.1.18.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъци

• 
  металолеене и металообработка;
  
• 
  хранително-вкусова промишленост - хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка и др.
  

Община Роман оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни).

• 
  "МЕТИЗИ” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета. Произвежда телове от ниско- и високовъглеродни стомани с различно предназначение; стоманени въжета с различни конструкции и предназначение - с органична или с метална сърцевина; сапани, оградни мрежи - черни и поцинковани; тъкани сита и ситови повърхности; гвоздеи с общо предназначение и гвоздеи за бетон; неизолирани алуминиеви и алуминиево - стоманени проводници.
  
• 
  "СТАЛ - 20" ЕООД - предприятие за производство на товарозахватни съоръжения. Сапаните се изработват ръчно (чрез заплитане на въжето) и се запресоват с алуминиеви втулки. Фирмата разполага с голяма материална база, собствен стенд за изпитание на продукцията и притежава сертификат за качество ISO 9001:2000;
  
• 
  "ЕНЕРГОРЕМОНТ ИНЖЕНЕРИНГ'' ООД - предприятие за ремонт на високо и нисковолтови електродвигатели;
  
• 
  ЕТ "ХИМЕТ-99" - химически цех. Намира се на площадката на бившия химически цех към ТПК “Искър” и се занимава с дестилиране на сярна киселина.
  
• 
  "ВАРИЯ'' ООД - експлоатира водноелектрическа централа на р.Искър;
  
• 
  ET "Соня Георгиева - Ники'93" - Търговска верига и складове на едро;
  
• 
  “БИВАР” АД – предприятие за производство на вар на територията на с. Кунино;
  
• 
  „ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ” АД – извършва инженерингова дейност в областта на проектиране и изграждане на ВЕЦ и съоръжения;
  
• 
  “АГОРА ГРУП” АД – месопреработвателно предприятие;
  
• 
  „БОЛЕРО 99” ООД – фирма за производство на сладкарски изделия;
  
• 
  няколко цеха за производство на хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки и млечни произведения и други хранително-вкусови производства.
  

На второ място по относителен дял е хранително вкусови производства, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Най-голям дял в промишлеността има металолеенето и металообработката. По-големи предприятия на територията на общината са фирмите "СТАЛ - 20" ЕООД и "Метизи” АД. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.

Към “Метизи” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета има “екологичен цех”, занимаващ се с третиране и депониране на отпадъци от производството в т.ч. и на опасните отпадъци. Отработените байц разтвори на сярна киселина се неутрализират с калциев хидроокис, при което се получава шлам, който по специален тръбопровод се транспортира до шламохранилището.

Друг вид отпадък от производството е варовата пепелина. Отпадъкът се съхранява временно на територията на предприятието в специални съдове. Когато се събере достатъчно количество отпадъчен продукт той се транспортира със собствен превоз на предприятието на общинското депо при с. Долна Бешовица, където се депонира. За ползване на общинското депо за отпадъци предприятието заплаща определена такса.

Към предприятието има изградена ПСОВ с биостъпало. Към пречиствателната станция има осушителни полета, които позволяват третиране на утайките и използването им в последствие за наторяване.

Към ЕТ “Химет-99” има изградени два утаителя за събиране на утайките. Отпадъкът от производството е сулфатна утайка. Събира се, неутрализира се по варов способ и се съхранява в обезопасена шахта на територията на предприятието, като един път годишно се предава за обработка и депониране в “екологичния цех” на “Метизи” АД.

1.1.19.Търговия и услуги

На територията на общината има изградени няколко склада за търговия на едро.

Генерираните отпадъци от обектите на търговия и услуги са приравнени към тези от бита, като е отчетен броят на заетите, броят на местата в заведенията, броя на складовете на едро, спецификата и сезонния характер на извършваната дейност.

Обичайно отпадъците се изхвърлят в кофите и контейнерите за събиране на смет, а понякога се изгарят. Депонират се на общинското депо.

1.1.20.Селско стопанство

Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни. Само 16,79% - 30 242 дка са площите обработваема земеделска земя с размери над 100 дка, предполагащи възможности за развитието на модерно интензивно земеделие, като се има предвид че 27 069 дка от тях са заети от мери, ливади и пасища.

В по-малки количества, главно за лично ползване, се отглеждат царевица, картофи и зеленчуци.

В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури: хлебна пшеница, ечемик, овес и различни по видове състав тревни смеси за нуждите на животновъдството. Преобладават площите обработвани от земеделски кооперации (ЗКПТУ с. Кунино – 3 000 дка, ЗК с. Радовене – 1 000 дка и др.) и частни фирми (“Стил Трейд” ЕООД – 6 300 дка в с. Камено поле).

В общината има възможност за възстановяване на ябълкови масиви, за възстановяване и създаване на нови лозови насаждения и за създаване на нови масиви с трайни насаждения от вишни, малини, касис, арония и други. Освен това съществуват възможности за насърчаване на отглеждането на гъби, билки и рибовъдство. Определящ фактор за разширяване на производството от тези култури са изкупните цени на добитата готова продукция.

Полското зеленчукопроизводство на територията на общината е слабо развито, като добиваната от него продукция се използва главно за лични нужди на земеделските стопани.

Земеделски земи на територията на общината разположени в планински, предпланински и хълмисти райони се характеризират с ниско плодородие. Голяма част от тях са пустеещи земи, мери, пасища и ливади. Тези земи са подходящи за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури - етерично-маслените и на някои технически култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и производство на сено от естествени ливади, мери и пасища.

Основните проблеми в развитие на растениевъдството в община Роман са в следните насоки:

• 
  разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи; голям процент пустеещи земеделски земи;
  
• 
  ниско ниво на механизация;
  
• 
  липса на растително-защитни мероприятия;
  
• 
  липса на икономическа заинтересованост и лична финансова обезпеченост за развитието на земеделска дейност в значителна част от дребните и някои средни земеделски производители;
  
• 
  липса на пазар за селскостопанска продукция;
  
• 
  липса на реален пазар на земята.
  

Развитието на животновъдството е свързано с наличните поземлени ресурси, в които преобладават мери, пасища и ливади – 87 798 дка (45,29% от селскостопанските поземлени ресурси в общината).

В резултат на реформите в животновъдството през последните 15 години, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на животновъдните комплекси и на пасищата, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни.

Почти цялата животновъдна продукция се произвежда в частния сектор. В общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от отделните видове животни в личните стопанства. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция.

В последните години се наблюдава известна тенденция на окрупняване на животновъдното производство в малки и средни животновъдни ферми в областта на говедовъдството и овцевъдството, като например фермите на “Карди - С” ЕООД (105 крави и 23 юници), “Стил Трейд” ЕООД (81 крави и 17 телета) и на някои индивидуални частни селскостопански производители. В подотрасъл говедовъдство се отглеждат предимно породите “Кафяво”, “Черно-шарено” и “Симентал”. В овцевъдството приоритет имат кръстоските с по-висока млечност.

Значително нарастване за бележат птицевъдството, свиневъдството, овцевъдството, отглеждането на кози, пчеларството и яйцепроизводството.

На територията на община Роман съществуват също така благоприятни условия за интензивно развитие на пчеларството и бубарството.

След внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо развитие на сертифицирано биологично земеделие и пасищно животновъдство като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината.

Остатъците от растениевъдната продукция на полето се третира чрез заораване и чрез запалване. Същите отпадъци, при отглеждане в дворовете в селата обикновено се извозват и депонират на определени места за битови отпадъци или се смесват и депонират заедно с отпадъците от животновъдството. В гр. Роман има определени площадки за временно депониране на отпадъците от селскостопанска дейност. Крайно депониране на общинското сметище. Извозват се и се депонират от общинска фирма.

На територията на община Роман е имало 4 склада за пестициди, намиращи се в селата Камено поле, Кунино, Радовене и Синьо бърдо. През 2001 г. Общината с финансово съдействие на МОСВ, отпадъците са събрани, натоварени, извозени и предадени в склад на “Агроекохим” АД Враца – общо 20145 кд негодни, залежали и забранени фитофармацевтични препарати (хербазин, агрифлан, зелон, нитратни и др.). по този начин е ликвидирано наличието на такива опасни отпадъци на територията на община Роман.

1.1.21.Горско стопанство

В горския фонд преобладават издънкови и нискостеблени гори, както и горите за реконструкция – общо 66,6%. Горският фонд включва и редица непродуктивни площи, като долини, сечища, пожарища, скали, сипеи и други, чиято обща площ представлява – 5,84% от горските територии.

Горите се стопанисват от Държавно лесничейство “Мездра”. Те са основен компонент на околната среда и са ключов икономически и социален фактор за развитието на общината. Поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча, представляват важен обект на местния туризъм, отдих, почивка.

Горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водохранно значение. Предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство.

От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев.

Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби, билки и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението.

Лесоустройствения проект на ДЛ “Мездра” осигурява надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на дървесина, но и към запазване и повишаване на чистотата на гората. Предвидени са подходящи сечи и залесявания.

Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитните гори основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, подобряване на ландшафта около тях. В рекреационните гори и територии предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението.

Всички гори на територията на община Роман следва да се стопанисват въз основа на изпълнение на лесоустройствените проекти. Размерът на годишно ползуване в горите се определя от лесоустройствения проект. Освен добив на дървесина внимание следва да се обръща и на залесителните мероприятия. В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите с особени/специални функции залесяването следва да е с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции.

За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловноустройствения проект - като неделима част от лесоустройствения проект.

В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътища и пътеки, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания.

С връщането на гори на техните собственици (43,13% от общата площ на горския фонд на общината) се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс, съгласно изискванията на Закон за горите. Съществуват добри условия за добив на билки, горски плодове и диворастящи гъби.

На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листен фураж при провеждане на сечи и почистване на просеки.

В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, научен - наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите.

Не се полагат специални грижи (освен стандартните, заложени в Лесоустройствените проекти) по събиране и депониране на отпадъците им.

1.1.22.Туризъм

Добра предпоставка за развитие на културен туризъм са: десетките археологически паметници от различни времена и епохи, манастирите, църквите и читалищата в населените места в общината, съхраненият фолклор и традиции на местното население.

В района на община Роман са запазени уникални археологически находки, които все още не са проучени и популяризирани. Град Роман е разположен върху останки от селище от Бронзовата епоха (2000 г. до н.е.). Доказателство за това са откритите останки от живота на първобитния човек – кремъчни, каменни и костни оръдия на труда, датиращи от средния и късен палеолит.

Различните археологически паметници, като граничен камък от римско време, вила “Рустика”, римската крепост “Крив град”, наблюдателната кула на могилата край с.Струпец /датирана от първото българско царство/, останките от “Романова крепост” /разрушена по време на турското нашествие/ не са адаптирани за туристически посещения.

По десния бряг на р. Малък Искър, югоизточно от гр. Роман в местността "Китката" има лесопарк в непосредствена близост до “Романова крепост”.

На 1 км южно от с. Струпец се намира “Струпецкия манастир” с триетажни манастирски сгради, строени през 1857 г. В малката църква към него са запазени стенописи от XVІ век.

В с. Долна Бешовица се намира “Долнобешовския” манастир /възникнал първо като болярска черква по време на Втората българска държава, а през VІІ век е съградена манастирската сграда от майстор Павел от с. Долна Бешовица/ - разположен в полите на гористия връх “Чичера”.

От 1893 г. има читалище в гр. Роман - "Христо Ботев", което и до сега развива културна дейност. Във всички по-големи села има функциониращи читалища и черкви. Населението в района е съхранило самобитния си фолклор.

Голям е потенциалът за развитие на екотуризъм и селски туризъм по поречието на река Малък Искър и изграждането на туристически маршрути и екопътеки на територията на общината, където природата е запазена непокътната.

Природни забележителности са скалните образувания и пещери край с.Кунино; с.Каменно поле по река Ръчене - течаща в живописна каньоновидна долина и други.

Природните дадености и разположение на общината предлагат условия за развитие на ловния и риболовния туризъм, които понастоящем се развиват спонтанно.

В общината съществуват възможности за разнообразни форми на взаимнодопълващ се туризъм – екологичен, селски, културен, ваканционен, лечебен, ловен и риболовен туризъм и др.

Основните проблеми в развитие на туризма и курортното дело на територията на Община Роман се свеждат до липса на финансови възможности за реставрацията и съхранението на историческите обекти, поддържането на туристическата база от настоящите собственици, ограничени инвестиции в нови туристически обекти, липса на реклама, състоянието на общинската инфраструктура и др..

Съществуващата туристическа база в Община Роман не съответства на значителния потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм в общината. Места за настаняване предлагат Струпешкият манастир ”Св.Пророк Илия” с 50 легла, красивата вила „Горска фея" в околностите на с.Караш с 20 места, крайпътният мотел в с.Средни рът и семейните хотели в с.Долна Бешовица и с.Караш и туристическата хижа край Роман /до Романова крепост/, която може да бъде обновена.

База за краткотраен отдих “Воденицата” е частна собственост. Разполага с 7 бунгала, с общо 15 легла.

Предлагат се под наем частни къщи в селата, оборудване и пригодени за отдих и туризъм, главно в областта на селския туризъм.

На територията на общината е създадено туристическо дружество "Искърски оазис", което има за цел организиране на различни форми на туристическа дейност.

За изброените обекти не се полагат специални грижи (освен стандартните) по събиране и депониране на отпадъците им.

1.1.23.Транспортна инфраструктура и връзки

• 
  Е 83 /връзка със Североизточна България/,
  
• 
  Е 79 /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №4 – Дрезден /Нюрнберг-Прага-Виена/ Братислава-Гьор-Будапеща-Арад-Констанца /Крайова-София-Солун,
  

• 
  Третокласен път ІІІ-29.1 /Роман - Долна Бешовица/ е връзка с община Мездра на северозапад и с община Ябланица на изток;
  
• 
  Четвъртокласната /общинска/ пътна мрежа - свързва общинския център Роман със с. Каменно поле, с. Кунино, с. Радовене, с. Стояновци, с. Хубавене, с. Струпец, с. Синьо бърдо, с. Курново, с. Караш и с. Средни рът.
  

Състоянието на третокласната пътна мрежа е лошо, тъй като по-голямата част от нея няма необходимата носимоспособност на пътната настилка и не отговаря на техническите изисквания. Средствата, които се отпускат за поддръжка са недостатъчни.

Третокласната пътна мрежа се стопанисва и поддържа от Областно пътно управление - Враца.

Общинските пътища /четвърти клас/ играят важна роля в обществените и частни транспортни връзки на местно ниво. Те свързват населените места в рамките на общината с общинския център.

На територията на община Роман има 8 броя общински пътища с обща дължина 68,35 км от които 48 км с настилка и 20,35 км без настилка.

• 
  Път IV–16115 - граница с община Ботевград - Курново - Гара Струпец – 11,65 км.
  
• 
  Път IV–30811 - Роман - Своде - Синьо бърдо границата с община Мездра – 12 км от които 6км без настилка.
  
• 
  Път IV-10335 – Роман - Стояновци - границата с община-Луковит – 7,8 км.
  
• 
  Път IV-13411 - Камено поле - Стояновци – 14,9 км от които 6.0 км без настилка.
  
• 
  Път IV-10328 - Роман - гара Струпец - граница с община Мездра – 8,2 км.
  
• 
  Път IV-30813 - Синьо бърдо - спирка Синьо бърдо - 3,5 км.
  
• 
  Път IV-10325 /Мездра - Роман/ - Долна Бешовица - Камено поле – 8,4 км без настилка.
  
• 
  Път IV-10339 - /Роман - Кунино/ с.Радовене - 1,9 км.
  

Транспортното обслужване на територията на общината се извършва по всички направления по транспортна схема от търговско дружество "Автотранспорт" ЕООД, гр. Роман със 100% общинско участие.

Автобусните линии са междуселищни и свързват общинския център с населените места в общината, с изключение на с. Караш и с. Средни рът.

Железопътен транспорт

Освен с пътен, община Роман се обслужва и с ж.п. транспорт. Роман е разположен на централната жп линия София-Варна на 104 км от София, 47 Км от Враца и 32 Км от Мездра. Има жп отсечка Роман—Шумен. В общинският център е разположена съвременна ж.п. гара.

За отпадъците, генерирани от транспорта липсва информация.

Заетите лица в общинската фирма за автобусни превози са свързани с генерирането на битови отпадъци, които се третират по установения начин.

Може да се очаква увеличение на отпадъците от транспортната и строителна дейност във връзка с реконструкции на пътищата и ж.п.линията.

15. 
    
    Каталог: ObSprog
    ObSprog -> Програма за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община роман
    ObSprog -> З а р а з в и т и е т о н а т у р и з м а в о б щ и н а р о м а н
    ObSprog -> Програма за развитие на читалищната дейност 2010 г. Днес в публичното пространство читалището ни е пример за устойчива културна институция, имаща дълбока връзка с миналото, с традициите,с образователния процес и култура
    
    
    
    Изтегляне 3.09 Mb.
    
    Сподели с приятели: