Програма за управление на отпадъците за периода 2016 2020 Г

Климат

През общината протичат три по-малки реки с изразено пролетно пълноводие и стабилно есенно-зимно маловодие: Бойнишка, Рабровска и Тополовска.

Най значим воден басейн е построения през 1955 година общински язовир. Водохранилище се намира на 5 км. южно от с. Бойница. Водосборният басейн е с площ 92.117 дка. Общ завирен обем на язовира е 503 хил. м³, а полезният обем е 476 хил. м³.

Районът се отводнява от реките Бойнишка, Рабровска и Тополовска. Най-многоводни са през периода март-юни следствие снеготопенето и пролетно-летния валежен максимум. Дъждовното подхранване на реките тук представлява 35-40%, а снежното – 20-30%.

5. 
   Почви
   

5. 
   Поземлени ресурси.
   

5. 
   Полезни изкопаеми
   

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Шишенци” BG0000180 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на зоната заемат 1 % от територията и, а тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата 10 %.

Защитената зона се намира в най слабо-населената община Бойница във Видинска област 10-20 души на квадратен километър и една от най-слабо населените в България. Практически липсва активна човешка дейност. Реиновирана пътна инфраструктура, разпръснати селища, екстензивно животновъдство и земеделие. Замърсяване на водите и почвите почти няма. Зоната се характеризира със значителни по площ пустеещи обработваеми площи, изолирани дъбови гори с издънков произход и много храсталачни съобщества на местата на изсечените в миналото гори.

Проблем за района и за основните хабитати е неравномерния речен оток, пресъхване на потоци и изворни места.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Раброво” BG0000339 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); гребенест тритон (Triturus cristatus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Влажните ливади, мезофилните ливади, Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона, Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат по 1 % от площта на зоната. Речната система е с относително постоянен характер на течащите води. Липсва промишлено замърсяване на водното течение, липсват диги, прагове или други съоръжения. Обработваемите площи са запустели или изостанали в по-голямата си част поради малочисленото население по селищата.

Населението в района е малобройно и съсредоточено в разпръсната селищна система. Добре развита е инфраструктурата. Наблюдава се ограничено замърсяване на почвите и водите. Ясно изразена е инвазията на чуждоземни видове предимно акация и орех. На места залесявано с чуждоземни тополи особенно на местата на елшовите галерии. Слабо развити са животновъдството и пашата. Пустеещи обработваеми площи заемат големи площи. Речния хабитат страда от засушаване и частично пресъхване през засушливите години.

Възможностите за отдих, както и за туризъм в тези места са големи и все още неоползотворени.

Населените места в община Бойница са 8 – Бойница, Раброво, Шишенци, Бориловец, Периловец, Градсковски колиби, Каниц и Шипикова махала. Закрито е едно населено място - с. Халовски колиби и неговата територия е присъединена към тази на с. Шишенци ;

Административен център на общината е село Бойница.

Около 95% от територията на общината е заета от селища с малък демографски потенциал. Там се наблюдава подчертана тенденция към депопулация.

Поляризация на селищната мрежа рефлектира и в структурата на местното самоуправление – две села са със статут на кметство с придадено към тях по едно населено място, едно кметско наместничество с придадено към него едно населено място, още две кметски наместничества и едно населено място административен ценър на общината.

Населението на Община Бойница към 04.02.2016 г. по данни на ЕСГРАОН е както следва:

В отрасловата характеристика на икономиката на община Бойница отсъстват дейности , свързани с развитие на промишлеността. В общината към момента няма нито едно промишлено предприятие.

Секторното разпределение в икономиката в проценти по брой предприятия е, както следва:

Селско и горско стопанство, лов и риболов – 68%

Промишленост – 0%

Търговия и услуги – 15%

Транспорт – 5%

Други – 12%

Секторът на търговията и услугите в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки.

Сравнително големия брой туристически атракции на територията на община Бойница биха стимулирали развитието на туризма. Забележителности, като единствения в Северозападна България водопад на границата мужду община Бойница и община Кула, пещерния манастир по пътя за с. Раброво, останките от римска крепост “Пецино кале” в с. Бойница и др. биха привлякли вниманието на туристите. Добрите природо-климатични условия, екологично чистата територия и гостоприемството на населението от общината са добра предпоставка за развитието на селски туризъм. Въпреки тези си дадености общината не развива туризма, като и няма развита хотелска и посетителска база и има ограничен кадрови потенциал.

Ето защо Бойница трябва да се възползва от историческите си, културните си и природни даденостите и да насочи усилията си към развитие на хотелско и екскурзоводско осигуряване на туристопотока към своята община.

2.3.4. Селско стопанство

Икономическият облик на общината се определя основно от селското стопанство. Селскостопанският фонд е 126. 987 хил. дка, а горският фонд – 29.984 хил. дка.

Основно направление в растениевъдството е отглеждането на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури. На територията на общината няма изградени съоръжения за изкуствено напояване на площите.

С плановете за възтановяване собствеността на земеделските земи масивите бяха раздробени на 23 658 имота (ниви), което е предпоставка за неефективно съвременно земеделие. Към момента се обработват 31.5% от обработваемия земеделски фонд на общината , от следните фирми : ЕТ „ДЕСИ-Светла Симеонова”, „ Млекарево земя „ ООД, „ ДЕКАР” ООД, „ТЕРА ГИД” ООД, ”Златия агро”ЕООД,Теодоси Ленчов Тодоров, ЕТ „АГРО-Светозар Дичовски”, „Сортови семена-Вардим” ЕАД,Светлозар Иванов Дичовски и др. Осъществява се комасация по смисъла на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Нивото на развитие на селското стопанство като структороопределящ отрасъл в общината се обуславя от следните фактори: природни условия и ресурси; традиция и трудов опит на населението; свободна работна ръка; наличие на база за съхранение на селскостопанска продукция.

Съхранената околна среда и нейната незамърсеност от битови, промишлени, селскостопански, строителни и всякакъв вид други отпадъци се дължи основно на икономическата криза и процесите на преструктуриране на основните сектори, както и на предприеманите мерки от местните и държавните институции. Новата социално-икономическа среда и членството ни в ЕС, изискват нова политика и нови мерки за подобряване на екологичната обстановка в общината.

• Липсата на големи промишлени производства;

• Намалената гъстота на населението на общината;

• Намалената стопанска дейност и рязкото свиване обема на животновъдството през последните години.

• Организираното сметосъбиране във всички населени места на общината.

Всичко това води до липса на сериозни промишлени и битови замърсители и съдейства за превръщането на общината в екологично чист район.

Качеството на атмосферния въздух се наблюдава в 34 района на страната, съгласно Наредба № 7/ДВ бр. 45/1999 г./ за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, в които съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие замърсяването на атмосферния въздух. Това са райони, чийто център са големи градове или по-малки населени места, в които са разположени крупни индустриални предприятия - замърсители. В община Бойница поради липса на подобни големи промишлени замърсители няма такъв пункт за мониторинг и замърсеността не се следи, тъй като се смята, че чистотата на въздуха е по-висока от тази в региона.

Най-голям антропогенен източник на ЛОС е пътният транспорт - от бензиновите двигатели на МПС. На пътния транспорт се дължи наличието на азотните оксиди. Автомобилният транспорт е основен източник и на олово.

Селското стопанство е основен източник на амоняк.

От изгарянето на горива в битовия сектор се емитира близо 80% от цялото количество полиароматни въглеводороди.

В района на Община Бойница липсват регистрирани при епизодичните замервания замърсители на въздуха и поради тази причина няма изграден пункт за мониторинг. Не съществуват и индикации за възникнали инциденти, не са постъпили в специализираните органи жалби или сигнали през последните години за наличието на каквито и да е местни замърсители. Поради тези причини може да се заключи, че въздухът на територията на общината е чист. Разработеният проект на нов закон за атмосферния въздух ще подобри мониторинга и ще намали опасностите от замърсявания на околната среда.

Община Бойница се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатични условия не благоприятстват събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират вредности в атмосферата.

Източниците на емисии от битови отоплителни уредби и отоплителни инсталации на обществени сгради имат сезонен характер. Масово използваните горива са дърва, въглища и газ.

В община Бойница няма регистрирани обекти във връзка с Наредбата за контрол и управление на веществата, нарушаващи озоновия слой и Регламенти на ЕО2037/2000 г. за вещества нарушаващи озоновия слой и 842/2006 г. относно някои флуорирани парникови газове.

2.4.3.Води
Питейното водоснабдяване в община Бойница се осъществява от водоизточник „ Вила Пчела” и собствени водоизточници. Водите на територията на община Бойница се управляват от ВиК Видин, Басейнова дирекция – Плевен, община Бойница и др. Производственият и санитарен контрол по химичните, микробиологичните и радиологичните показатели на питейните води се извършват съответно от ВиК Видин и РИОКОЗ – Видин.

Сравнително малко е наличната информация за съдържание на пестициди в повърхностните и подземните води. Липсва и готовност за текущо анализиране на замърсяванията. Специализираните институции като: НЦХМЕХ, Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекции в страната /РИОКОЗ/ и Централната лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове към Националната служба за растителна защита не следят текущо качеството на водите, а се отзовават при възникнал проблем.

Контролът върху качеството на водите се осъществява от РИОСВ – Монтана.

В програмата е залегнало основното разбиране, че "замърсителят плаща", въведени са и други икономически регулатори за екологосъобразното използване и опазването на водите.

• 56 км. водопроводна мрежа в населените места;

• 12.6 км. водопроводи извън населените места;

• 4 бр. водоснабдителни помпени станции;

Посочените действия са довели до намаляване в голяма степен загубите на питейна вода и подобряване на нейното качество.

Изградена и функционираща канализация има само в централната част на с. Бойница с дължина 0.5 км. В селата се използват преди всичко септични ями и попивни кладенци. За отвеждането на канализационните води е необходимо да се изгради мрежа с приблизителна дължина 56 км

Използването на септични ями и попивни кладенци води до замърсяването на подземните води, замърсяване на реките и отчасти на питейните водоизточници. Липсата на пречиствателни съоръжения е причина за безконтролно изпускане на замърсени води в реките и причинява замърсявания на околната среда.

Не съществуват дори локални пречиствателни съоръжения, което води замърсяване на земеделски площи.

2.4.4. Почви
Липсват актуални данни за чистотата на почвата в община Бойница. Поради изброените в предишния раздел причини се смята, че тя както и водите има висока степен на чистота. Почвата, която се използва за селскостопнски нужди, се поставя под охраната на МЗГ. Опазването на земеделските земи е вменено като задължение, главно на собствениците и ползвателите на земеделски земи. Опазване чистотата на почвите, съответно на предприемачите и местното население. Всеки, който е допуснал замърсявания, произтичащи от извършваната от него стопанска или друга дейност е длъжен да понесе съответната санкция за допуснатото нарушение.

В община Бойница няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром и нефтопродукти/. Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Няма данни за концентрация на тежки метали над ПДК, вследствие замърсяване от автотранспорта.

В тежките финансови условия силно се ограничи употребата на изкуствени торове. В този смисъл замърсяване на почвите с устойчиви органични съединения в района на община Бойница не е установено. Все пак съществува потенциална опасност от замърсяване от некомпетентна работа на някои земеделски производители с пестициди.

Селското стопанство е традиционен отрасъл в община Бойница. Основни селскостопански култури, които се отглеждат от арендатори и местното население са жито, слънчоглед и царевица. В малка степен е застъпено лозарството и животновъдството.