Програма за управление на правителството. Ще коментирам само отделни акценти от програмната декларация. За по-сериозна оценка е добре да се изчака програмата за управление
Водещ: Този случай беше съкрушителен и завърши с линията, която видяхме. Водеща
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Водещ: Този случай беше съкрушителен и завърши с линията, която видяхме. Водеща: Един човек не дочака сърце, защото Н3ОК плащат половин сърце. Във всички европейски държави се плаща за цяло. Водещ: Какво следва? Д-р Петър Москов: Каквото и да кажа в момента в позицията си на държавен чиновник, макар и най-висшият в тази сфера, срещу директния разказ от първо лице, човешката болка, това ще звучи неадекватно, каквото и да кажа в момента. Ще се върна на две неща от репортажа ви. В единия част от хората бяха колеги. Димитър Николаков, единият от хората в „Св. Ана”, е човек, с който 20 г. въртим нощно дежурство след нощно дежурство. Аз знам не по-малко от него какви са проблемите и ще ги решаваме. Второто нещо, един възрастен човек каза: „Нещо казаха, че няма пари в здравеопазването.” Истината е, че към момента нито човекът от тази пейка, на която беше сниман, нито министърът в мое лице може да ви каже има пари или няма пари. Парите в тази система изтичат. Парите в тази система нямат механизъм з контрол срещу какъв резултат се дават. Водещ: Как ще се промени това? Д-р Петър Москов: Чрез ясна електронна система на здравеопазване. Това е първият ми ангажимент като министър. Залагам си главата за него. Ще направя нужното в рамките на 2015 г. вие като пациенти да имате електронна здравна карта, на практика означава електронна рецепта, електронно досие. Това означава, че при отиването си при специалист вие ще държите в ръцете си, в тази електронна здравна карта ще държите своето право на здравно осигурени. Т.е. своето прави на направление, а няма да чакате талон. Когато отидете в болница, вие ще можете да отидете в болница и касата да плати на тази болница, само ако вие се регистрирате в тази болница. Когато напускате болницата или ви изписват с ваше знание или без ваше знание, вие ще трябва също да сложите собственоръчно картата си там, където тя се слага. Ако това не е така, министерството и касата със структурите си трябва да проверят защо не сте изписан от болницата с ваше съгласие. И не на последно място – в аптеките ще има яснота кой за какво плаща и колко. Т.е. вие ще имате яснотата и причината да бъдете здравноосигурен, защото ще носите със себе си индивидуалните си права. Второ, аз ще мога да ви кажа – в системата има нужда от такова допълнително финансиране там и там. Защото в момента срещу най-скъпите позиции, които плаща касата за лекарства, аз нямам ефективен отговор към вас като журналисти и като здравноосигурени дали тези пари се дават съобразно качеството на лечение. Водещ: Фалшификации няма ли пак да могат да се правят, да се изписват грешни , фалшиви диагнози,за да се вземе по-скъпа пътека ? Д-р Петър Москов: Практически това ще бъде сведено до индивидуална виртуозност, така да кажем. Т.е. това е първият ми сериозен ангажимент – яснота, прозрачност. Водещ: Направления ще има за всеки, а не „Свършиха ни направленията”? Д-р Петър Москов: Определен пакет, с определен лимит няма, при положение, че на входа ние плащаме определена сума, няма как на изхода да няма лимит за харченето. Но вие ще разполагате със собствения си индивидуален пакет за доболнична помощ. В него има определено количество изследвания, прегледи при специалист и т.н. и вие ще ги носите в ръцете си. Вие ще бъдете носител на правото си, а вашият лекар само ще определи дали имате нужда да ги ползвате в момента. Водеща: Ще успеете ли до края на 2015 г. да направите това, защото такива задачи си поставяха безброй много здравни министри? Д-р Петър Москов: Дори казвам до края на 2015-та, защото това е свързано с определите технологични процедури – обществени поръчки и т.н., които в нашата система на администрация и на начин, по който работи административният съд, понякога удължават нещата. По същество и модулите, и идеите са ясни. Те трябва да бъдат просто превъплътени, мога да ви ги разкажа стъпка по стъпка. От вчера сме почнали да работим по това нещо. Нека да кажа още нещо – медицината ще трябва постепенно, но убедително да се върне в болниците за сметка на търговията. Това е важното. Водещ: 12% здравна вноска – да или не? Д-р Петър Москов: Не. Вижте, аз съм.. хайде да не казвам големи думи – приятел и т.н. – но заедно с БЛС ние сме формирали много документи. Нито аз, нито политическата сила, на която принадлежа, ще се отметне от тези документи, които са подписани заедно с БЛС. Знам желанието на БЛС за разговори за повишаване на здравната вноска. Към момента това не е част от приоритетите на министъра. Яснотата за това как се изразходват парите, къде се изразходват. Яснотата за това по какъв начин с наличния ресурс ние ще повишим възнаграждението на лекарите. Лекарите и медицинските сестри само в България работят на ишлеме, на количество пациенти. Водещ: Вашата заплата колко е като лекар? Д-р Петър Москов: Моята заплата като лекар се формира по странен начин,да ви обясня за какво става въпрос. По браншови договор моята заплата е от порядъка на 700 лева. Но аз от допълнителна дейност, така наречените клинични пътеки, от това какво количество пациенти са преминали през кликата, мога да получа 2-3-4 пъти заплатата си. Това означава работа на ишлеме. Ако през кабинетите в болницата са минали определи количества разходни единици, а не пациенти, аз получавам пари, сестрите ми получават пари. Водещ: Имате интерес да върви по този начин. Д-р Петър Москов: Нямам не интерес, разбирате ли, системата, начинът на финансиране, на формиране на доходите на лекарите и на медицинските сестри и санитарите изисква от тях количество. Няма никаква система за контрол на качеството и затова хората виждат, че по-скоро усещат болниците като търговия, а не като медицина. Това нещо ще се промени и ще стане като в целия европейски свят. Здравеопазването не е търговия, медицината е високоспециализирано занимание, което има нужда от високо заплащане. Водеща: 3ам.-министрите, имате ли думата за определянето им? Д-р Петър Москов: разбира се, че имам думата, аз вече съм подал в МС предложение за екип... Водещ: Кои са? Д-р Петър Москов: Няма да водя този разговор в момента. Предложение, как се казва това... проверка за това да не са били сътрудници на ДС, защото това е наше изискване. Водещ: Вашия екип няма да го съобщите още? Д-р Петър Москов: Не. Водещ: Последен въпрос от мен, понеже обяснихте какъв контрол ще има с тази здравна карта за осигурените хора, които плащаме, какво става с неосигурените? Човек пада, спуква си главата, спешна помощ го обслужва. Но после отива в болницата и се лекува със същите пари и права, а ние после си ги плащаме. Д-р Петър Москов: Може би това, което не казахме, е, че промяна, тъй като количество на заплащане на хората, които поради някаква причина отиват да работят при лоши условия, с ниска заплата и лоши възможности за професионално развитие, и второ – възможността човекът, нуждаещ се от здравеопазване, да получи бързо, качествено и навременно лечение на момента и транспорт до мястото, където може да му се осигури нужната квалифицирано лечение за него, това е другият приоритет на М3 за следващата година. Имаме сериозни разговори. Това, което трябва да се случи, е наистина много да се стъпи на педалите и се усвоят сериозно количество пари за спешна помощ от европейските програми. Нека само да кажа. Една от сериозните задачи, които предстои, да ви кажа докъде сме я докарали и защо като говоря за това, че нещата... най-здравото нещо, което се случи в България, не е в сферата на здравеопазването, а в сферата на това, че едни хора, които правеха нещата по определен начин, сега вече няма да ги правят в следващите години. Изправиха ни се косите заедно с министър Ненков като си предавахме щафетата. Има огромна сума пари, наистина огромна от една от европейските програми, която трябва да бъде вкарана в определени програми и изразходвана до края на годината. Давате ли си сметка коя дата сме?з Водещ: Да. Водеща: ще успеете ли да ги изразходите? Д-р Петър Москов: Правим всичко възможно. Водеща: Благодарим ви за това интервю. 
Разговор с д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС БНР, “Нещо повече” Водещ: Да върнем медицината в болниците обеща в серия телевизионни интервюта новият министър на здравеопазването Петър Москов. И ако се налага да връщаме медицината в болниците, кой властва сега там? Питам се от името на пациентите, които бихме искали много новият министър да успее. Защото обещанието за подобряване на качеството и достъпът до здравеопазването сме го чували неведнъж. Но не сме го изпитвали в моментите, когато сме имали нужда от добра здравна услуга. Дали лекарите виждат в онази част, посветена на здравеопазването в правителствената програма основание за повече оптимизъм, сега ще разговаряме с д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС. И така, д-р Райчинов, това за електронната здравна карта и електронното здравеопазване струва ми се поне от десет години си го говорим в пожелателен смисъл. Дали пък най-накрая няма да вземе да се случи? Д-р Цветан Райчинов: Първо, да кажа добър ден на вас и вашите слушатели. Повече от хубаво ще е, ако се случи. Това е основно искане на БЛС. Ние го поставяме непрекъснато и на всяко ново правителство. И в програмите, ако отворите на всяко едно правителство, това влиза. Дори имаше текстове в закона, които даваха краен срок до кога да се случи. И от три-четири години непрекъснато се отлага. Наистина дано да се случи. Първо, защото електронната пациентска карта е нещо, здравна карта по-точно, не пациентска е нещо, което ще даде възможност за обективен и реален контрол върху дейностите. Второ, медицинското електронно досие, електронната рецепта и цялостното преформатиране на дейността в електронен вид ще улесни работата неимоверно. Но малко ме притесняват сроковете, които се дават. Някак си не смятам, че за една година ще е достатъчно. Затова по-добре да се заложат две или три години, но задължително да се случи. Дано най-после го има. Водещ: Това може би има връзка с хоризонта за работа на правителството, който се преценява – в най-песимистичния случай една година, толкова колкото си дава за електронното здравеопазване и министър Москов, и разбира се в най-оптимистичния пълен мандат. Разбира се, ние от сега не можем да знаем с какво време... Д-р Цветан Райчинов: Аз затова казвам – поне да се заложат основите. Защото в момента като база данни около 50% има готовност. Просто трябва това да се обедини и да стане единна система, и да е ефективна. Защото варианти с лична карта и т.н. няма как да проработят. Ако системата не работи и контролът не работи в реално време, тоест пациентът влиза с картата, това веднага се фиксира и в болницата, и в НЗОК, дори получаването на медикаменти, консумативи и т.н. трябва да е заверено с тази карта. Водещ: А и един пациент не може да бъде опериран два пъти от апандисит, ако електронната му карта показва, че това вече се е случило в годините някъде назад. Казвам го, защото в здравеопазването доста пари се претакат. Ние знаем, че търговците сега са в болниците. И желанието на министър Москов да върне медицината ... Д-р Цветан Райчинов: Съжалявам, че ще ви прекъсна. Но такова нещо да се каже, че търговците са в болниците, не го приемам. Водещ: Ами защо тогава той ще връща медицината там? Д-р Цветан Райчинов: Търговия може да е формата, по която са регистрирани лечебните заведения. Защото те са търговски дружества, и не лекарите са виновни за това. Не ние сме искали така да бъде структурирана системата. Но в болниците са лекарите, и те работят като лекари. И не приемам обвинения заради това, че тези хора са принудени да работят така. Не те са го поискали. Това са политиците на България, те са го направили, те са виновни, ако има такива отношения в момента. Нека да не прехвърляме вината върху колегите, които работят. И пак ще го повторя, такива лекари няма да намерите никъде – които при тези условия да работят така. Доколко парите са причини? Ами, очевидно е, че парите за здравеопазване са най-малко в България. И стига с тези митове колко много пари и как те се претакали. Няма такова нещо. И не лекарите ги претакат. Ако се претакат, търсете по-нагоре по етажите в системата. Водещ: Да, аз не съм казала, че лекарите претакат. Но правя изводи – щом ще връщаме медицината в болниците, значи сега не е тя там. Д-р Цветан Райчинов: Аз не бих се изразил така. Медицината си е в болниците, там е. Въпросът е дали ние ще гарантираме достъп, качество – тези неща, които са по-важни. Водещ: Добре, д-р Райчинов, не се обиждайте съсловно... Д-р Цветан Райчинов: ... може да е съответно на това, което получават и другите европейски граждани. Водещ: В системата на здравеопазването далеч не само лекарите. И ние всички си даваме сметка за това. Може би един нов момент, който заслужава да бъде отбелязан специално е желанието на това управление да прави реформите едновременно. Защото ако нямаме добра доболнична помощ, имаме много натоварване в болниците, а после им се сърдим, че харчат повечето средства за здравеопазване. Значи, спешната помощ, доболничната и болничната, ако се реформират, трябва да са в комбинация, иначе не си заслужава и реформата на парче. Така ли мислите и вие? Д-р Цветан Райчинов: Абсолютно сте права. Медицината и здравеопазването са комплексна система. И по целия път на болния трябва да е гарантиран, и гарантиран с добро качество. Така че във всички сектори трябва да има промени, и то промени към оптимизация на дейността. Но тъй като е повече от трудно едновременно във всички области, трябва да се стартират най-важните, това, за което говорихме – електронното, спешната помощ. Защото тя гарантира връзката между отделните звена и достъпа на болния до добро здравеопазване. Да се реши проблема с неотложната помощ. Защото аз спокойно мога да кажа, че ние в момента неотложна помощ практически нямаме. Електронното, казахме. Формата на собственост. И в никакъв случай да не се поврежда или променя солидарният модел. Защото аз това, което чувам за индивидуални пакети, ме притеснява доста. Доходите на българите не биха позволили индивидуален пакет с достатъчно натрупани средства в него. Затова солидарният модел в България определено е избран като най-подходящ и той трябва да продължи да функционира. Водещ: Да кажем засега. Защото може в следващ период от време и дай Боже благосъстоянието на българина да не е толкова окаяно и да може да си позволява и индивидуални, по-луксозни пакети от здравни осигуровки. Д-р Цветан Райчинов: Естествено, ако някой ден достигнем Германия и се изравним с нея по стандарт, няма никакъв проблем. Там си е прието и никой не протестира. Има пакети за бедни, има за богати. И над определени доходи хората се осигуряват в частни каси. Останалото е солидарно. Но при всички случаи, колкото и да забогатеем дай Боже някой ден, солидарният модел е най-добрият измислен в момента. Виждате, че и Щатите колко години президентът Обама полага усилия, за да постигне и там солидарен модел. Водещ: Да, кара вече втори мандат. Кара втори мандат, а обеща здравна реформа още за първия си мандат. Не са лесни тези работи, макар да виждаме умерен оптимизъм и у нас, и у съсловието. Въпреки всичко българските лекари продължават да гледат на запад и да търсят реализация в чужбина. Това е достигнало до степен на епидемията. Защото от БАН предложиха държавата да задържа подготвените млади кадри, в които е вложила много пари с някакви договори между дипломиращите се медицина и някои други редки специалности, като инженерните, за да останат поне в началото на кариерата си да работят в родината. Вие как гледате на този начин да се справим с изтичането на лекари? Д-р Цветан Райчинов: Вижте, това може да се случи, ако се върнем доста години назад, поне 25, и ако не бяхме членове на ЕС, тъй като си съществуват достатъчно нормативни, и то европейски документи, които гарантират свободното движение на хора, капитали, стоки и т.н. И ние сме част от тази система. Така че всякакви ограничения, административни за свободното движение на младите хора и търсене на реализация, в която и да е част на Европа, е невъзможна. Водещ: Доста ретро. Д-р Цветан Райчинов: Единственото, което е възможно, ако някой финансира тези млади хора, тоест тяхното образование, специализация и т.н. и срещу това финансиране ... Водещ: ... Д-р Цветан Райчинов: ... пожелаят да останат да работят тук. Но това изисква един болничен мениджмънт, който да е повече от добър, а и една национална политика в здравеопазването, която да има такава цел. Аз засега поне такова нещо не съм видял. Административно да спираме хората, това просто е абсурд. Няма как да стане. Водещ: Един наистина абсурден разговор на 10 ноември, 25 години. Д-р Цветан Райчинов: Точно, да. Затова казвам, че може би трябва доста години назад да се върнем, когато не само, че не можехме да отиваме в чужбина, а и не можехме дори град в България да си избираме, където да работим. Водещ: ... да направим такива условия в здравеопазването, че българските лекари да искат да работят тук. Д-р Цветан Райчинов: Именно. И пътят е да гарантираме на младите хора място за специализация с добро заплащане и гарантиран трудов договор с всички осигуровки, право на реализация без други условности, и разбира се, ако този човек се докаже в хода на специализацията – да я завърши. Това са нещата, които трябва да се направят, за да ги задържим. А ние ги караме да плащат за това, че работят и специализират. Е, как да ги задържим. Със заповед от министър-председателя. Водещ: Има много какво да си говорите с министъра на здравеопазването Петър Москов. Имате ли вече насрочена среща? Знам, че тези дни медиите ще свършат желаещите за интервюта и той ще трябва да седне в кабинета си и да започне сериозно да работи. Д-р Цветан Райчинов: Така е. Но нека все пак се сформира целия екип на министерството. Защото само с министъра не е много редно да се срещнем, трябва да се срещнем с целия екип, тъй като предполагам ще има хора, които ще отговарят за отделните дейности. И разбира се, ние ще очакваме покана от министъра. При това, ще очакваме да сме първите поканени. Няма как без съсловните организации да се случи каквото и да е. Водещ: Надяваме се да намерите общи теми и общи решения на големите болни въпроси в българското здравеопазване. Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС. Разговор с д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването БНР, “12+3” Водещ: В каква посока трябва да реформираме здравеопазването? Това е темата ни в следващите минути. Преди да Ви представя нашия събеседник ще прочета част от обявените приоритети на новите управляващи в областта на здравеопазването. А именно: приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие; оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ; въвеждане на индивидуална електронна здравна карта, електронно здравеопазване; приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсно, техническо, кадрово развитие; формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване на качество и достъпност на лечението; преструктуриране на Националната здравноосигурителна каса; пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски; и още няколко точки, които ще пропуснем. Добър ден на Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването! Д-р Стойчо Кацаров: Добър ден! Водещ: Първо, Вие ли ще сте новият зам.-министър в този сектор? Д-р Стойчо Кацаров: Не. Водещ: Спрягат вашето име. Д-р Стойчо Кацаров: Те често го спрягат. Водещ: Водени ли са разговори с Вас? Д-р Стойчо Кацаров: Не. Водещ: Не. Бихте ли приели, ако Ви предложат? Д-р Стойчо Кацаров: Не. Водещ: Не. Защо? Защото е труден сектор и е по-лесно да се критикува отколкото да се намери решение на проблемите ли? Д-р Стойчо Кацаров: Не, не, напротив. Аз съм готов да помогна с всичко, което мога на което и да е управление, за да се подобри здравната система. Не си търся служби и постове и такива неща. Водещ: Сега тези намерения, които изчетох, звучат наистина много хубаво. Но не са ли твърде общи? Какво става от тях ясно за Вас? Д-р Стойчо Кацаров: Твърде общи са. И освен това, е много важно как ще бъдат постигнати определени цели. Не е достатъчно да се посочат целите, а и начина, по който ще бъдат достигнати, защото, ако начинът не е правилен, те няма да бъдат достигнати. Но надявам се това предстои. Водещ: Вие какво бихте предложили? Ние сме говорили, разбира се, многократно, но за тази реформа се говори без да се прави нищо от много години. Така че по отношение на спешните проблеми, с които трябва да се занимае още днес, още утре министър Москов? Д-р Стойчо Кацаров: Ами, електронното здравеопазване е спешен проблем. Не е решаващ, но е спешен – няма причина да се отлага. И аз виждам, че това е записано сред приоритетите им. Проблемите на спешната помощ също не бива да се отлагат. Там също трябва сериозна намеса, включително и финансова. Но като цяло, ако говорим за модела на здравната система, аз бих препоръчал нещо много просто. Най, така, добра, като организация, здравна система, като комплексна оценка, има Холандия. Това се потвърждава от множество различни проучвания, по различни показатели, през последните години. Аз предлагам следното – да заимстваме този модел. Водещ: Кажете какъв е, за тези, които не са запознати! Д-р Стойчо Кацаров: Ами, моделът има конкуренция на осигурителите, има и силна конкуренция между лечебните заведения, политиците са изключени от вземането на решения. Водещ: А как се контролира секторът? Как се управлява? Въобще, какво се случва? Д-р Стойчо Кацаров: Здравната Каса, ако си я представим нашата Национална Здравна Осигурителна Каса, е преобразувана в балансиращ фонд. Всеки гражданин може да избере осигурителя, при който да внесе своята здравна осигуровка, а Здравната каса в случая балансира сумите, тъй като единият от осигурителите може да запише преимуществено млади и здрави хора, т. е. да няма почти никакви разходи, а пък другият да запише преимуществено възрастни хора с много заболявания. Ролята на тоя балансиращ орган е да прехвърля пакети, така че никой да не остане без лечение. Тоест, пациентът има право да избере къде да се осигурява, има и право да избере в коя болница или изобщо, в кое лечебно заведение да се лекува. Парите вървят след него. Водещ: Контролът как се осъществява? Тъй като ние имаме... Д-р Стойчо Кацаров: Контролът се осигурява от осигурителя към лечебните заведения и от пациента към осигурителя и лечебните заведения, потребителя на услугата. Водещ: Говорили ли сте? Предлагали ли сте този модел на някои от политиците? Вие също сте били политик, зам.-министър, познавате хората... Д-р Стойчо Кацаров: Преди 15 години. Водещ: Да, но познавате, предполагам, хората, които сега се заемат с този сектор. Д-р Стойчо Кацаров: Да, да, да. Водещ: Говорили ли сте с тях? Д-р Стойчо Кацаров: Те знаят за... знаят. Значи, хората, които се занимават със здравеопазването, знаят за това, че Холандия е държавата с най-добро здравеопазване и знаят основните принципи, на които са изградени. Аз бих могъл да направя и нещо повече – да, така, да предложа обществена дискусия по тоя модел. За това как би могъл да се приложи в България, кои неща трябва да се променят, за да работи ефективно един такъв модел в България. Но, честно казано, не знам. Мисля, че не трябва въобще да се... няма нужда да се лутаме и да откриваме наново колелото, ако нещо вече е направено, работи добре и то е признато от всички, че работи добре. Водещ: Дали бихме могли да се приспособим към този модел? Тъй като при нас нещата винаги изглеждат по различен начин. И как изглежда там извънболничната помощ например? Д-р Стойчо Кацаров: по същия начин. Болният избира къде да отиде. Те също имат общопрактикуващи лекари, имат лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ. Болният избира осигурителя, плаща... Водещ: Как се процедира с редки заболявания, ракови заболявания, такива, които са изключително скъпоструващи? Д-р Стойчо Кацаров: Всичко е част от тази обща система. Когато се следва този основен принцип, всички други въпроси са решими. Водещ: Здравната вноска какъв процент е? Д-р Стойчо Кацаров: Това не е толкова важно. В смисъл, тя винаги може да се... Водещ: Важно е, защото... Д-р Стойчо Кацаров: ... винаги може да се изчисли. Сега имаме такъв проблем – нали, казват колко да е здравната вноска. Ами, ние нямаме реална представа тези разходи, които се правят, дали са основателни или са неоснователни, дали всички са основателни, за да дадеш преценка достатъчни ли са средствата. Ако модернизираш системата, реорганизираш я по начина, по който казвам и както са го направили в Холандия, ще имаш реална преценка и за разходите и ако те не са достатъчни, да, ще се увеличи здравната вноска. Водещ: Вие вярвате ли, че всъщност при така сформираното правителство, подкрепено от четири политически сили, министър на здравеопазването политик от едната партия, би могло да се извърши някаква, макар и минимална, реформа в здравеопазването? Парите, знаете, които имаме. Д-р Стойчо Кацаров: Да Ви кажа честно, то не е въпрос на вяра. А според мен, Д-р Москов ще има два съществени проблема, които трябва да реши по възможно най-добрия начин. Единият е екипът, който ще сформира. И вторият е да намери съгласието и подкрепата от тези разнородни политически партии и не само политически партии, ами и конкретни хора в отделните политически партии. Ако той успее да разреши тези два много сериозни проблема пред своето управление, може да постигне успех. Водещ: Способен ли е? Може ли? Решителен ли е? Защото за това трябва изключителн... Д-р Стойчо Кацаров: Ами, така, да, доколкото го познавам, да. Водещ: Добре. Ще видим какво ще стане и как всъщност тези намерения ще бъдат разписани в програмата. Благодаря Ви! Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|